№ 18902
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110120392 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от М. В. Т., с която са предявени за
разглеждане следните обективно и субективно съединени искове:
1/ Установителен иск, предявен срещу Сдружение „ОБЕДИНЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ ЯНТРА 2019" за признаване за установено в
отношенията на страните, че М. В. Т. е прекратил едностранно трудовото си
правоотношение с ответника на 03.02.2025 г. на основание чл. 9.1 от трудовия
договор във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 44 от Колективния
трудов договор между БФС, БПФЛ и АБФ от 04.07.2024 г. във вр. с чл. 35, ал.
5 от Правилник за договорите и трансферите на футболистите на БФС.
2/ Установителен иск, предявен от М. В. Т. срещу ответника
СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛЕН СЪЮЗ", за прогласяване на
нищожност на решение по Протокол № 2/25.03.2025 г. на Комисията за
договорна стабилност към БФС, съединен в условията на евентуалност с
искане за неговата отмяна като незаконосъобразно.
3/ Установителен иск, предявен от М. В. Т. срещу ответника
СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛЕН СЪЮЗ", за прогласяване на
нищожност на Решение № 9 по Протокол № 2/25.03.2025 г. на Апелативната
комисия на БФС, съединен в условията на евентуалност с искане за неговата
отмяна като незаконосъобразно.
4/ Установителен иск, предявен от М. В. Т. срещу ответника
СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛЕН СЪЮЗ", за прогласяване на
нищожност на решение от 07.04.2025 г. на Дисциплинарната комисия на БФС
по отношение на М. В. Т., съединен в условията на евентуалност с искане за
неговата отмяна като незаконосъобразно.
Съдът, в изпълнение на задължението си да следи служебно за
1
допустимостта на производството, намира следното:
1/ По установителния иск, предявен срещу Сдружение „ОБЕДИНЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ ЯНТРА 2019"
Твърди се в исковата молба, че между М. В. Т. и работодателя му
Сдружение „ОБЕДИНЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЯНТРА 2019", е сключен срочен
трудов договор за наемане на професионален футболист на основание чл. 67,
ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за изпълнение на длъжността „футболист-
професионален състезател“, със срок до 31.05.2025 г.
Сочи се, че с писмено заявление от 28.01.2025 г., служителят е
уведомил работодателя, че прекратява едностранно трудовия си договор с
футболния клуб на основание чл. 9.1 от трудовия договор във вр. с чл. 327, ал.
1, т. 2 и т. 3 от КТ, като на 10.02.2025 г. е издадена заповед № 58/10.02.2025 г.
от футболния клуб за прекратяване на трудовия договор. В същата е записано,
че правоотношението се прекратява с оглед изричното волеизявление на
работника.
Сочи се в исковата молба, че Сдружение „ОБЕДИНЕН ФУТБОЛЕН
КЛУБ ЯНТРА 2019" не е оспорило прекратяването на трудовото
правоотношение, както и основанията за това, посочени в писменото
волеизявление на М. Т. от 28.01.2025 г. в преклузивния 2-месечен срок по чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ, който е изтекъл на 03.04.2025 г.
Твърди се, че с Протокол № 2/25.03.2025 г. на Комисията за договорна
стабилност към БФС, в производство, инициирано от работодателя, е
посочено, че трудовият договор е прекратен „без основателна причина“ и е
наложена санкция за плащане на обезщетение в размер на 12 000 лв. от М. Т.
на Сдружение „ОБЕДИНЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЯНТРА 2019" (съгласно чл. 37
от ПДТФ).
Твърди се в исковата молба, че по този начин работодателят е
повдигнал и разрешил трудов спор между страните не пред компетентните
органи – а именно, съдилищата.
С оглед на това се отправя искане да бъде установено с влязло в сила
решение, че трудовото правоотношение между страните е прекратено
едностранно от ищеца, без предизвестие, така както е посочено в издадената
от работодателя.
В уточнителната искова молба, в изпълнение на дадените от съда
указания, ищецът изрично е посочил, че не оспорва вписаното основание за
уволнение и не твърди, че работодателят е вписал погрешно основание за
прекратяване на договора между страните.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
предявеният установителен иск се явява недопустим, поради липса на правен
интерес.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, между страните в
производството не е налице спор относно момента и правното основание за
прекратяване на правоотношението – едностранно от работника, без
предизвестие, в който смисъл е издадената от работодателя заповед.
2
/Наличието на предпоставките, мотивирали работника за отправяне на
волеизявлението, не са част от фактическия състав на прекратителното
основание, доколкото правоотношението се прекратява независимо от
реалното им съществуване/.
С предявения иск не се оспорва законосъобразнността на извършеното
уволнение /с каквато правна възможност разполага само работникът,
противно на твърденията в исковата молба/, нито се твърди наличие на грешка
във вписаното основание за прекратяване.
Доводите за образуваното пред Комисията за договорна стабилност към
БФС производство, не са годни да обосноват интерес от предявяване на
настоящия иск.
Разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 1 и 4 от Закона за физическото
възпитание и спорта, регламентират правата на спортните федерации да
осъществяват дейността си въз основа на приети от тях правила, включително
и за спортно правосъдие, и за спортен арбитраж - чл. 28, ал. 1, т. 8 ЗФВС.
Във връзка с последното, чл. 9, ал. 3 от Устава предвижда, че БФС
приема правила и създава необходимите органи за разрешаване на спорове,
които могат да възникнат между ФК - членове, играчи, треньори и други
длъжностни лица при осъществяване на взаимоотношенията им в системата
на съюза.
В чл. 78 от Раздел VІІ именуван "Спортно правосъдие" от Устава е
регламентирана изключителната компетентност на дисциплинарните органи
на БФС. С чл. 78, ал. 1 всички спорове в системата на съюза се разглеждат и
решават от органите и по реда определени в настоящия устав, в съответствие с
разпоредбите на устава и вътрешните актове на БФС. Алинея втора от същия
текст изрично посочва, че ФК - членове на БФС, техните членове,
футболисти, треньори и други длъжностни, служебни или медицински лица и
агентите на футболисти не могат да отнасят за разглеждане пред съдилищата
на Република България спорове, произтичащи от взаимоотношенията им в
системата на съюза.
В конкретния случай, инициираното в съответствие с Устава на БФС
производство пред Комисията за договорна стабилност от бившия
работодател, няма за цел да оспори законосъобразността на прекратяването
на правоотношението /доколкото е видно, че работодателят е съобразил в
заповедта си, че договорът е прекратен с получаването на едностранното
волеизявление от страна на работника/. Установява се от представения
протокол, че органът е изследвал наличието на предпоставките, довели до
отправяне на едностранното изявление за прекратяване на договора му, като,
считайки, че същите не са били реално налице и съобразявайки, че ищецът е
картотекиран в друг футболен клуб само дни след прекратяване на договора, е
приел, че доводите на футболния клуб за превратно упражняване на права, са
основателни. С оглед на това, е наложил имуществена санкция на футболиста,
каквото право изрично е предвидено в устава на сдружението и правилника и
е от компетентността на конкретната комисия.
На последно място, дори да се приеме, че инициирането на
3
производството пред Комисията за договорна стабилност по същество
представлява предявен от работодателя иск за вреди, основан на разпоредбата
на чл. 8 КТ, ищецът отново не би имал правен интерес от предявяването на
настоящия установителен иск, доколкото, дори такъв да бъде уважен,
последиците от наложената имуществена санкция не биха били заличени.
Оспорването на дължимостта на сумата /каквато е по същество
целената от ищеца защита/ би могло да бъде заявено с отрицателен
установителен иск, какъвто обаче не е предявен в настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск
е недопустим и подадената искова молба подлежи на връщане по реда на чл.
130 ГПК.
2/ По предявените искове за прогласяване нищожност, евентуално –
отмяна на решения на органи на БФС:
За да се произнесе по допустимостта на производството, съдът
съобрази следното:
Сдружение „Български футболен съюз“ е сдружение с нестопанска
цел, което обединява футболни клубове (ФК) и техни сдружения,
регистрирани като юридически лица на територията на Република България.
С оглед правноорганизационната му форма, приложимата правна
уредба е в Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/.
Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, решенията на органите на сдружението
/каквито са съответните комисии, чиито решения се оспорват/ които са взети в
противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание,
могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на
заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган.
По аргумент от тази разпоредба, във връзка с ал. 4, решенията на
органите на сдружението извън Общото събрание не подлежат на пряк
съдебен контрол, с какъвто иск е сезиран настоящия съд.
Те могат да бъдат атакувани само по реда на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ чрез
искане за отмяна на решението на УС, по което компетентно да се произнесе е
Общото събрание и ако подобна отмяна не е била извършена, то решението на
органа запазва правното си действие.
В случая, в изпълнение на указанията на съда, страната, сочи, че е
атакувала решенията на органа пред Общото събрание, но жалбите са били
оставени без разглеждане, доколкото е бил налице друг ред за обжалването им
и той е упражнен от страната. Ищецът изрично сочи, че не предявява иск за
оспорване на решението на Общото събрание /по който иск, компетентен би
бил СГС/.
Предвид изложеното, доколкото, по аргумент от чл. 25, ал. 5, вр. с ал. 4
ЗЮЛНЦ, на съдебен контрол за законосъобразност и съобразност с устава
подлежат само решенията на общото събрание на сдруженията с нестопанска
цел, а решенията на други органи на сдружението, които са взети в
противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание,
4
могат да бъдат оспорвани единствено пред общото събрание, но не подлежат
на съдебен контрол, съдът намира, че предявените от ищеца искове срещу
БФС за недопустими и производството подлежи на прекратяване и в тази му
част.
На последно място, с оглед извода за недопустимост на предявените
искови претенции, следва да бъде оставено без уважение и искането за
обезпечаването на предявените срещу БФС искове.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. №
125079/08.04.2025 г., подадена от М. В. Т., с която са предявени за разглеждане
обективно и субективно съединени искове срещу Сдружение „ОБЕДИНЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ ЯНТРА 2019" и СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКИ
ФУТБОЛЕН СЪЮЗ“ – поради недопустимост на предявените искове.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 20392/2025 г. по
описа на СРС, 76 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на обезпечение на
предявените срещу СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛЕН СЪЮЗ“
искове за прогласяване на нищожност, евентуално – за отмяна, на решения на
Комисията за договорна стабилност към БФС, Апелативната комисия към
БФС и Дисциплинарната комисия към БФС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5