Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 02.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Р. Аврамова, като разгледа т.д. № 2 по описа за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен и иск
по чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 73543,39 лева /след допуснато изменение в размера на иск в о.с.з. от 12.03.2018 година/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, която сума в цялост ищецът е следвало да получи под формата на безвъзмездна финансова помощ
по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-059
за
финансиране изпълнението на проект „Технологична модернизация-мост към повишена
конкурентноспособност”, сключен с Министерството на икономиката и енергетиката,
в качеството на Изпълнителна агенция по Програма Фар, ведно със законна лихва
за забава върху претендираната сума от датата на исковата молба - 15.09.2015
г., до окончателното изплащане на вземането. Намира, че единствено виновното неизпълнение от страна на ответника на задължение за издаване на сертификат на ищеца № C1/11693HS по OHSAS 18001:2007, без да е
акредитиран от ИА БСА или UKAS за тази
област на сертификация е станало причина
Изпълнителна агенция по Програма ФАР да откаже одобряването на финалния доклад
и е довело до връщане на
авансово получените суми и до неполучаване на остатъка от безвъзмездната
финансова помощ до пълния размер по договора. Претендира и разноски.
Ответникът оспорва
исковата претенция. Твърди, че липсват основания „Н.-**" ООД да претендира
от ответното дружество обезщетение за вреди от
неизвършена дейност. Прави и възражение по чл. 110 ЗЗД - за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираното вземане, която счита, че е тригодишна и започва
да тече от 13.09.2010г.- денят, в който
Министерството на икономиката и енергетиката уведомило „Н.**" ООД, че не
признава дейностите и разходите по договора за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ. Претендира разноски за вещо лице.
Предвид изложените от страните факти, ищецът следва да установи,
съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключване на
договор с ответника за извършване на сертификационни услуги със сочения в
исковата молба предмет, неизпълнение на задължение от страна на ответника по договора, изразяващо се в
издаване на сертификат на ищеца без да е акредитиран в областта на
сертификация, настъпване на вреди за ищеца /пропуснати ползи/, причинна връзка
между претърпените вреди и неизпълнението на договорното задължение на
ответника, предвидимост на вредите при възникване на задължението и доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си.
В тежест на ответника е да
докаже възраженията в писмения отговор изтекъл давностен срок по отношение на претендираното от ищеца вземане.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че между ищеца „Н.-**“
ООД, в качеството на бенефициент и Министерството на икономиката и енергетиката
/МИЕ/, в качеството на Изпълнителна агенция по програма ФАР, е сключен Договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-059
от 28.11.2008 година за финансиране изпълнението на проект „Технологична модернизация-
мост към повишена конкурентноспособност“, който съгласно проектната
документация включва два елемента - „Консултантски услуги“ и „Инвестиционна
подкрепа“. Съгласно чл. 2, т. 2.3 от договора, срокът за
реализиране на проекта е 12 месеца, като
изпълнението трябвало да завърши не по-късно от 03.11.2009 г. Общият размер на
допустимите разходи за изпълнение на проекта възлизал на 73 350 евро. МИЕ се
задължило да финансира максимум 47 002,68 евро /от тази сума 35 252,01 евро-
финансиране по програма ФАР и 11 750,67 евро- национално съфинансиране/, което
представлява 64,08 % от очакваните общи допустими разходи. Няма спор между страните, че съгласно уговореното в чл. 13, т. 13.1 от Общите условия на договора, във вр. с чл. 4, т. 4.2, Вариант
1 от Специалните му условия, плащането е
извършено чрез авансова вноска в размер на 80 % от договорената безвъзмездна
финансова помощ /на 10.03.2009год. „Н.-**“ ООД е получило
следните суми: 28 201,61 евро- авансово плащане по програма ФАР и 9 400,53
евро- авансово плащане по националното
съфинансиране/, а остатъкът е следвало да бъде
изплатен на ищеца в срок от 60 дни след като финалния, доклад бъде одобрен от
договарящия орган, съгласно договореното.
Видно от представения с исковата молба документ на л. 51 и сл., в
изпълнение на финансирания проект, ищецът, като
възложител, е сключил с ответника - „С.И.Б./С.А.Б./” ООД, като изпълнител, договор за
извършване на сертификационни услуги № BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-059/S-02 от 12.02.2009г. за извършване на сертификационен и
контролни одити на Системата за управление на трудовата безопасност /СУТБ/. По
силата на посочения договор сертифициращият орган „С.И.Б./С.А.Б./“ ООД се e задължил
да извършва одити и да издаде и поддържа сертификат за съответствие със
стандарта OHSAS 18001:2007, какъвто е и издаден на 10.11.2009г.
Безспорно е също така, че ищецът е подал финален отчет на 27.01.2010 година по Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, а с писмо изх. № С-3/059/8/1
от 26.06.2010 г, във връзка с
одобрение на представения финален отчет, от Министерството на икономиката,
енергетиката и туризма са изискани допълнително документи, вкл. такъв, удостоверяващ акредитацията
на сертифициращия орган. Не е спорно и че в изпълнение на
указанията, с писмо изх. № 219/06.07.2010 г. ищецът е предоставил информация и Акредитационен сертификат № 063 на „С.И./UK/ Л..“ от Акредитационната служба на Великобритания. С писмо с изх. №С-3/059/9 от 13.09.2010 г., Изпълнителната агенция по Програма ФАР е уведомила ищеца, че не одобрява изпълнените дейности
по финансирания проект и изисква връщане за авансово
преведените средства, а като единствена причина в писмото е посочена, че представеният сертификат, издаден от ответника за
внедряване на СУЗБУТ, съгласно изискванията на OHSAS 18001:2007,
не е издаден под акредитация, съгласно регламентацията на договора за
безвъзмездна финансова помощ-Насоки за кандидатстване.
Установява се и че е издаден акт № 16/13.03.2012 г. за установяване на частно
държавно вземане, жалбата срещу който е оставена без разглеждане от Административен съд- гр.
София. Въз основа на него, НАП се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 535/2014 г. по описа на
ЧСИ О.М., като сумите, предмет на
изпълнението /авансово заплатените в полза на ищеца/ са удържани от банковите им
сметки и преведени на взискателя НАП. С влязло в сила решение по гр.дело №
189/2014 год., по иск по чл. 422 ГПК, Кърджалийския окръжен съд е признал
за установено по отношение на ищеца, че съществува вземането на НАП за връщане
на получените суми по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като решението е
постановено при участието на ответника като третото лице помагач на страната на
„Н.” ООД.
По силата на чл. 223 ГПК и влязлото в сила решение на КСО по гр. д. 189/2014
година, страните по настоящото дело са обвързани от мотивите на решението по
отношение на следните факти, относими към настоящото производство: че специфичната
цел на една от основните дейности за реализация на проекта- „консултантски
услуги“ било внедряването на система за здравословни и безопасни условия на
труд OHSAS 18001:2007 и сертифициране
на същата, че органът по сертификация към
момента на издаване на процесния Сертификат не е имал акредитация за сертификация по отношение на
стандарт със сигнификация OHSAS 18001:2007, както и че не е налице мълчаливо
одобрение от страна на МИЕТ на финалния доклад, изготвен от бенефициера.
Видно от Сертификат № 063, сертифициращият орган „С.И./UK/ Л..“ е
акредитиран в съответствие с международно
признатия стандарт ISO/ IEC 17021: 2006 /Оценка за съответствие – изисквания към органите, извършващи одит и
сертификация на системи на управление/ да извършва сертификация на
системи за управление на качество съгласно ISO 9001:2008, вкл. с пълна акредитация в сфера строителство и
е вписан като дружество за издаване на сертификати, акредитирани от UKAS на организации в България. Процесният сертификат е
издаден за предмет на дейност – Производство и монтаж на ПВЦ и алуминиева
дограма, стъклопакети и окачени фасади. Според сертификата, издаден от ответника, „Н.” ООД има внедрена СУЗБУТ, която е в съответствие с OHSAS 18001:2007 за посочения предмет на дейност.
От писмо на Изпълнителна Агенция Българска служба за акредитация /ИА БСА/ се установява, че в периода месец
април 2009 г. - месец октомври 2009 год. на територията на
Република България са действали два акредитирани от Изпълнителна Агенция
Българска служба за акредитация органи по сертификация на системи за управление
съгласно изискванията на БДС EN ISO/ IEC 17021: 2007 да извършват сертификация съгласно BS OHSAS 18001: 2007, но в писмото не е посочено кои са те. Такава информация не се установява и от заключението
по СТЕ. Страните не спорят, че ответникът е изключителен агент на територията
на България на „С.И./UK/ Л..“.
Установява се от представените по делото
доказателства, че в идентични на процесната процедура, по програма ФАР и
сключени договори от МИЕТ с ЯКИ – 91 ООД и Колев и Колев ООД са издадени
сертификати от Certification
International/UK/Ltd за
съответствие с OHSAS 18001:2007 /на 05.11.2008
г. и на 01.07.2008 г. – л. 269 и л. 171 от делото/, които са признати от МИЕТ и
по сключените договори за безвъзмездна помощ са изплатени отпуснатите
средства.
От приетото по делото заключение по СТЕ, което
съдът кредитира като мотивирано, ясно и обективно, се установява, че стандарт BS OHSAS 18001:2007 e практически и
определя изискванията към системите на стопанските единици за управление на
здравето и безопасността на работа. Същият е признат, утвърден стандарт в
Обединеното кралство. И към момента на сключване на договорите и понастоящем и
към датата на приложимост на Насоките за кандидатстване по програмата, изготвени
от МИЕТ, този стандарт не е международно признат, не е преминал процедурата по
приемането през Български институт по стандартизация със сигнатура БДС, но в
БИС и в ИА БСА се съдържа в превод BS OHSAS 18001:2007. Според вещото
лице в сключения с МИЕТ договор означението на стандарта води до неяснота от
гледна точка параметрите на системата, доколкото не е определен конкретен
стандарт, въз основа на който следва да се извърши сертификацията на системата
УЗБУТ в стопанската единица, предмет на договора. Според вещото лице, тази
неяснота води след себе си и неяснота по отношение на вида акредитация на
сертификационния орган за такива системи съгласно БДС /ISO/IEC 172021:2007. Според вещото лице,
няма възможност за акредитация на сертифициращ орган по несъществуващ в
стандартизационната практика норматив, какъвто е посоченият в договора с МИЕ и
залегнал в Насоките стандарт /OHSAS/ISO 1800, какъвто стандарт в страната и
понастоящем няма утвърден.
Предвид установените по делото факти, съдът намира
иска за неоснователен. Не се установи по делото посочените от ищеца вреди да са
пряка последица от виновно неизпълнение на задължение на ответника по договора,
сключен между страните.
На първо място, съдът приема, че не е налице
неизпълнение на задължение по договора с ответника - подизпълнител. Изрично уговорено
между страните е ответникът, в рамките
на договора на ищеца с МИЕТ по програма ФАР, да извърши сертификационни и
контролни одити на СУТБ, внедрена от ищеца и да поддържа издадения Сертификат,
като съгл. раздел III, т. 2 задължението /за неизпълнение
на което ищецът е завел иска/ е за издаване на Сертификат за съответствието OHSAS 18001:2007.
Както вече беше посочено, обаче, В Приложение I, неразделна част от договора -
Формуляр за кандидатстване, раздел II - Описание на проекта, в проектното
предложение е включен елемент „Консултантски услуги”, стр. 17, включващ
дейности за разработване, внедряване на СУЗБУТ съгласно стандарт OHSAS
18001:2007 и сертификацията съгласно международен
стандарт OHSAS 18001:2007. Няма спор, че ищецът е кандидатствал по програмата,
като Насоките за кандидатстване по Процедура за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ „Повишаване на конкурентоспособността на българските
предприятия – Фаза 3” са представени по делото и в т.2.1.3.4. (1)А е посочено,
че по елемент „Консултантски услуги” допустими за финансиране са дейности,
свързани с развитие и сертифициране на Системи за здравословни и безопасни
условия на труд (OHSAS)/ ISO 18000, като необходим резултат е сертификат,
издаден от упълномощен сертифициращ орган, акредитиран съгласно БДС/ISO/IEC
17021. Предвид, обаче, официалните документи /чл. 5а, ал. 4 от Закон за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието/ – писма на ИА БАС, както и от
заключението на вещото лице, се установи, че такъв стандарт /с индивидуализация/сигнификация
по Насоките и договора за предоставяне на безвъзмездна помощ/ няма международно
утвърден и че такъв стандарт е одобрен единствено като британски национален
стандарт /както към датите на сключване на договорите, така и понастоящем/.
Тоест, уговореното между страните по договора от 12.02.2009 година /чрез общото
препращане към договора на ищеца с МИЕТ/ условие за издаване на Сертификат под акредитация е неизпълнимо, по начина
по който е зададено като цел в цитираните Насоки. Следва да се приеме, съответно,
че тази клауза на договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като
такава с невъзможен предмет. Нищожността на тази клауза, обаче, не влече
нищожност на целия договор. От една страна, доколкото ищецът е подписал и договора с МИЕТ при същото
изискване, от друга страна - тъй като задължението на ответника не е конкретизирано
изрично за издаване на Сертификат под
акредитация, а само чрез общо препращане към договора с МИЕТ и изрично
предвидено задължение за издаване на Сертификат за съответствие. Последното пък
е изпълнимо задължение, предвид заключението на вещото лице, че стандарт BS ОHSAS 18001:2007 съществува като превод в базата при ИА БАС
и предвид обстоятелството, че по делото не се установи по несъмнен начин имало
ли е и кои са били акридитираните от ИА БАС /доколкото Българска служба по
акредитация е националният орган по акредитация в България, която по силата на
Регламент /ЕО/ № 765/2008 на ЕП и Съвета от 09.07.2008 г., е единственият
орган, който има право да извършва акредитация на органи за оценяване на
съответствието по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗНАООС/ органи за сертифициране по
посочения стандарт. Или, налице е изпълнение по договора между страните по
целия му възможен за изпълнение предмет. Специфичната цел на договора по
елемент „Консултантски услуги“ е внедряване и сертифициране на системи за
здравословни и безопасни условия на труд OHSAS 18001:2007. Няма спор, че е разработена и
внедрена системата за здравословни и безопасни условия на труд, при това и че същата съответства
на изискванията по OHSAS 18001:2007. Издаден е и
сертификат от упълномощено от сертифициращия орган лице.
На второ място, дори да се приеме, че е налице
неизпълнение на задължение по договора, то в настоящия случай би била приложима
нормата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, съгласно която длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени
във вина, тъй като, както е посочило вещото лице - няма възможност за
акредитация на сертифициращ орган по несъществуващ в стандартизационната
практика норматив, какъвто е посоченият в договора с МИЕ и залегнал в Насоките
стандарт /OHSAS/ISO 1800, какъвто
стандарт в страната и понастоящем няма утвърден. Тоест, в тази част и Насоките
и договора по програма ФАР, поради неточност при определяне на стандарта,
спрямо който следва да се извърши сертификацията, са невъзможни за изпълнение
по отношение на изискването за акредитация на сертифициращия орган, поради
което няма как на ответника да се вмени вината за неизпълнението им.
На трето място, следва да се посочи, че не се установи
и причинна връзка между претендираните вреди и соченото от ищеца неизпълнение на
ответника. Единствената причина за отказ за одобряване на финалния доклад,
довела и до връщане на авансово заплатените суми, е именно издаване на
Сертификат от орган, който не е под акредитация. Но, както вече беше посочено и
предвид заключението на вещото лице, съдът приема, че само неясната и неточна
формулировка на изискванията към проекта към конкретно финансираната програма
по ФАР, съдържаща се в Насоките за кандидатстване, изготвени от държавния орган
/страна по договора за предоставяне на безвъзмездна помощ/ е довела до
претърпените от ищеца имуществени вреди. Или, не неизпълнението на ответника, а
изготвените неточни и неизпълними условия по проекта, по който е кандидатствал
и е сключил договор ищецът е причината, довела до претърпените от ищеца вреди.
Възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно, доколкото вземането за обезщетение по чл. 82 ЗЗД, не е с
определен срок за изпълнение, като в този смисъл е приложима нормата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, а преди подаване на исковата молба по делото няма доказателства до
ответника да е изпращана/получена покана за изпълнение. В този смисъл и
давността не е изтекла.
Предвид изхода на производството,
разноски са дължими само на ответника в размер на 450 лева за вещо лице,
каквото е изричното искане на процесуалния представител на ответника.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.-**ООД, ЕИК: *******срещу С.И.Б.ООД, ЕИК: *******иск
с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за 73 543, 39 лева, представляваща имуществени вреди, претърени от
ищеца поради неизпълнение на задълженията на ответника по договор за извършване на
сертификационни услуги № BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-059/S-02 от 12.02.2009г. за извършване
на сертификационен и контролни одити на Системата за управление на трудовата
безопасност /СУТБ/ и която авансово получена сума по договор
от 28.11.2008г. между
ищеца, в качеството на бенефициент,
и Министерството на икономиката и енергетиката /МИЕ/, в качеството на
Изпълнителна агенция по програма ФАР по сключен Договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-059 за финансиране изпълнението на
проект „Технологична модернизация- мост към повишена конкурентноспособност“, е върнал обратно.
ОСЪЖДА Н.-**ООД,
ЕИК: *******да заплати на С.И.Б.ООД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 ГПК сумата от 450 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: