Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр.
Ловеч, 19.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, въззивен
граждански състав, в публично заседание на осемнайсети септември през две
хиляди и двайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА,
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ,
при
секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА, като
разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.д.№
269/2020г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК,във връзка с чл.200,ал.3, във вр.с ал.1 от КТ и чл.407
от ГПК.
С Решение № 59/13.02.2020г.,постановено
гр.д.№2405/2018г. РС-Ловеч е осъдил „ТЕХНОКОРОЗА”АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,ул.”Гурко”№1,ет.4,офис Технокороза,
представлявано от В.Т.Т., да заплати на ищеца Т.Д.И. с ЕГН **********,***,
сумата 32 341,31лв., представляваща обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ за претърпените
от нея неимуществени вреди - болки и страдания, от получените телесни повреди,
изразяващи се в: 1.контузия на десния глезен и ходило, с голяма
разкъсно-контузна рана на външния глезен и гърба на стъпалото; 2.откъсване на
сухожилието на мускулус перонеус бревис декстра; 3. хематом на палеца на крака
със счупване на крайната фаланга на палеца на десния крак; 4.група от
кръвонасядания на дясната седалищна област, кръвонасядания по задната горна
част на бедрата, кръвонасядания на дясното коляно и под него; 5.болки в десния
хълбок и в слабините вляво при движение; 6.тежко размачкване на кожата и меките
тъкани на гърба на ходилото, с появило се усложнение - усложнено зарастваща
атонична рана на гърба на ходилото, с гнойно възпаление на раната и оформяне на
голям кожен ръбец около нея, довели до сраствания на меките тъкани и
контрактури на сухожилията на гърба на ходилото със силно намален обем на движение
на ходилото, предимно в глезенната става; оток на глезена и ходилото;
7.хипотрофия на мускулите на дясната подбедреница, поради намалена функция на
крайника, всички получени в следствие на трудовата злополука от 19.03.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, с начало от датата на подаване на
исковата молба - 03.12.2018г. до окончателното й изплащане, като за разликата
до пълния претендиран размер на сумата от 50 000лв. искът е отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.„Технокороза”АД е осъдено да заплати на Т.Д.И. сумата
264,04лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание
чл.200, ал.1 от КТ, изразяваща се в сторени разходи за лечение на получените от
ищцата телесни увреждания в резултат на трудовата злополука от 19.03.2017г. Отхвърлен
е искът на Т.Д.И. срещу „Технокороза”АД за заплащане на сумата 8 280,42лв.-мораторна
лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000лв., която е претендирана за времето от настъпване на трудовата
злополука - 19.03.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба -
03.12.2018г., като неоснователен и недоказан. „Технокороза“АД е осъдено да заплати на адв.В.К. сумата 1 508,16лв.,представляваща
адвокатски хонорар на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото от нея процесуално
представителство на ищцата по делото, съгласно чл.38,ал.1 от ЗА.
„Технокороза“АД е осъдено да заплати на РС-Ловеч сумата 1 304,21лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на исковата претенция, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК, както и сумата 350лв.-депозит за вещи лица по
съдебно-медицинската и съдебно-икономическата експертизи, платени от бюджетните
суми на РС-Ловеч. Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника „ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.София, бул.”Черни връх”№ 51Д, представлявано от
Изпълнителните директори М. М.-Г. и П. Димитров.
Против решението е подадена е въззивна
жалба от Т.Д.И.
***, чрез адв.В.И.И.-К. – ЛАК,като обжалва
решението в
частта, в която е съдът е намалил определеното обезщетение по чл.200 от КТ със
сумата, получена от И. като обезщетение за временна неработоспособност. Счита,че
в тази част е немотивирано и необосновано. Излага,че правото на работника или
служителя на обезщетение за временна неработоспособност изцяло се различава от
правото му да получи обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Основанията
за получаване на двете обезщетения са различни и липсва законова пречка да
бъдат получени едновременно. От една страна функцията на обезщетението за
временна неработоспособност е работникът или служителят да получи заместващ на
трудовото възнаграждение доход,когато е възпрепятстван да изпълнява трудовите
си задължения поради заболяване. От друга страна правото му на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е от съвсем друг характер. То е израз на
основен принцип в правото,а именно всеки да възстанови вредите,които виновно е
причинил. В случая законодателят изрично е уредил възможността на работника или
служителя да получи обезщетение за неимуществени вреди,нанесени в следствие на
трудова злополука, какъвто е и настоящият случай.
Счита,че неправилно
първоинстанционният съд е приспаднал полученото от ищеца обезщетение за
временна неработоспособност от дължимото й обезщетение за нанесени
неимуществени вреди. Моли да се отмени решението в обжалваната част и се осъди ответникът да заплати и сумата от
7 658.69лв.,като обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника „Технокороза”АД и от третото лице-помагач ЗК”Лев Инс”АД-представляван
от адв.М.-ЛАК.
Въззивният състав е сезиран и с частна
жалба срещу Разпореждане №1598/08.07.2020г.постановено по гр.д.№ 2405/2018г.на
РС-Ловеч,с което в
хода на въззивното производство съдът е оставил без уважение искането на Т.Д.И.
за издаване на изпълнителен лист за присъдената й сума в размер на
32 341.31лв., представляваща главница. Жалбоподателят твърди, че в тази
част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което са налице
предпоставките на чл.404,т.1 от ГПК. Вече е налице изпълнително основание, тъй
като възможността на ответника и третото лице да обжалват решението в тази
част, вече е преклудирана. Счита,че обстоятелството, че решението е обжалвано в
останалата му част,не променя стабилитета му в необжалваната част. По
изложените съображения приема,че с обжалваното разпореждане съдът необосновано
е отказал да издаде изпълнителен лист. Моли да се отмени разпореждането и укаже
на РС-Ловеч да издаде искания изпълнителен лист.
В съдебно заседание въззивникът се
представлява от преупълномощената адв.И. К.,която поддържа въззивната и
частната жалби и моли да се уважат.
Въззиваемият „Технокороза“АД(по
отношение на което с Решение №59/01.07.2020г.,пост.по т.д.н.№11/2020г.на
ОС-Ловеч е открито производство по несъстоятелност), не изпраща представител в
съдебно заседание. Редовно призовано е чрез синдика Д.К.С.. Разглеждането на настоящата претенция е
допустимо с оглед нормата на чл.637,ал.1 от ТЗ.
Третото лице-помагач на
ответника- ЗК“ЛЕВ ИНС“АД се представлява от адв.М.,която моли да се отхвърли
жалбата,като неоснователна и се потвърди обжалваното решение. Не претендира
разноски.
От събраните по делото
доказателства-приложените по гр.д. №2405/2018г.на РС-Ловеч и становищата на
страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК, като прие,че е обоснована.
Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.
Своевременно е подадена и частната
жалба срещу Разпореждане
№1598/08.07.2020г.постановено по гр.д.№ 2405/2018г.на РС-Ловеч,
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
С въззивната
жалба обхвата на настоящето производство е ограничен единствено до приетото от
РС-Ловеч наличие на основание за приспадане от определеното на ищеца Т.Д.И.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на настъпилата на
19.03.2017г. трудова злополука, на изплатеното й обезщетение за временна
неработоспособност, получено по реда на общественото осигуряване, в размер на
7 658.69лв.
Първоинстанционното
решение не е обжалвано в частта, в която е прието,че на 19.03.2017г., в 13ч. и
50мин., в „Техкороза”АД- Цех „Опаковка” в с.Дойренци,Община-Ловеч, ул.”Младост”№4,
се е осъществила трудова злополука с работника Т.Д.И., заемаща длъжността
„Контрольор качество”, Код по НКПД 24216010. Работодателят е уведомил ТП на НОИ
за трудова злополука с декларация с вх.№1004-10-139/22.03.2017г. Фактическата
обстановка по настъпване на трудовата злополука, причинените пострадалото лице
увреждания, времето, през което е била в отпуск за временна неработоспособност,
изплатеното й за този период обезщетение
за временна неработоспособност , са
установени със съдебното решение и не се оспорват в настоящето въззивно
производство. Видно от приложеното удостоверение №10-00048284/08.01.2019г. на НОИ
за времето от м.март 2017г. до м.март 2018г. й е изплатено обезщетение в общ
размер на 7 658.69лв. При тези данни съдът е приел,че са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.200 от КТ за вредите,
настъпили от трудова злополука-а именно- наличие на трудово правоотношение,
претърпяна трудова злополука и настъпили за пострадалата вреди вследствие на
злополуката, остойностени от съда в следните размери- неимуществени-
40 000лв.,при отчитане наличие на съпричиняване от пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат и съответното редуциране на размера и
имуществени вреди в общ размер на 264.04лв.
Предмет
на въззивното производство е въпросът правилно ли първоинстанционният съд е
приспаднал полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност от
уважения размер на обезщетение за неимуществени вреди.
При
съобразяване на събраните по делото доказателствата и нормативната уредба на
обезщетението по чл.200 от КТ, съставът споделя решението на първоинстанционния
съд за приспадане от определеното обезщетение за трудовата злополука на
полученото от пострадалата обезщетение за временна неработоспособност. Съгласно
чл.200,ал.3 от КТ дължимото от работодателя обезщетение представлява разликата
между причинената вреда- имуществена и неимуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване. Законодателят ясно
и категорично е предвидил, че дължимото от работодателя обезщетение се формира
от сбора на претърпените имуществени вреди-изразяващи се в претърпени загуби и
пропуснати ползи, и неимуществените вреди- болки и страдания. Известно е,че имуществените
вреди се определят съгласно представените доказателства за направени разходи
или пропуснати ползи, а неимуществените вреди- с оглед ангажираните
доказателства и въз основа на принципа за справедливост (чл.52 от ЗЗД). От така
получената обща сума на дължими от работодателя обезщетения, по правилото на
чл.200,ал.3 от КТ, следва да се приспадне полученото обезщетение за временна
неработоспособност. Това е така, тъй като се касае за едно общо обезщетение, покриващо
отговорността на работодателя за вредите, които работникът е претърпял при и
във връзка с престиране на работната си сила. Различното естество на вредите, различните
средства за доказване, не отменят общото им основание- трудовата злополука. Действително
обезщетенията са предназначени да възмездят различни засегнати блага-
обезщетението за временна неработоспособност обезщетява работника за
пропуснатото трудово възнаграждение, което не е могъл да получи поради
трудовата злополука- т.е.по естеството си са имуществени вреди. Обезщетението
за неимуществените вреди-от друга страна компенсира претърпените болки и
страдания. Необходимостта двете
обезщетения да се кумулират се основава в отговорността на работодателя да
възмезди всички вреди, причинени от трудовата злополука. Диференциране на
отговорността му според вида вреди не е предвидено в нормата, а и противоречи
на общия принцип за обезщетение на всички-преки и непосредствени вреди.
В
този смисъл е и трайната и актуална съдебна практика по приложението на
чл.200,ал.3 от КТ- Реш.№208/12.05.2020г. пост.по гр.д.№4494/2018г.,IV ГО на
ВКС, Реш.№77/13.04.2018г. пост.по гр.д.№2735/2017г.,IV ГО на ВКС, Реш.№227/25.10.2016г.
пост. гр.д.№1405/2016г., IV ГО на ВКС. Изолирано от тази практика е единствено Решение
№54/23.04.2019г. на ВКС по гр.д.№3649/2018г., III ГО, в което се приема, че с
оглед естеството на подлежащите на обезщетение вреди, съответно на засегнатите
блага, компенсация на полученото обезщетение за временна неработоспособност
може да се прави единствено с признатото обезщетение за имуществени вреди. По
посочените по-горе мотиви последното не
се споделя от настоящия състав.
По изложените съображения ОС-Ловеч приема,че
правилно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.200,ал.3 от КТ и е
приспаднал от дължимото на ищеца обезщетение полученото от нея такова за временна неработоспособност от общественото
осигуряване. Размерът на последното не се оспорва и е установен категорично от
представеното от НОИ удостоверение и от назначената съдебна експертиза, а
именно 7 658.69лв. Видно е,че първоинстанционният
съд не е сумирал двете признати обезщетения-за имуществени и неимуществени
вреди,а е извършил компенсация единствено с неимуществените, но при
съобразяване,че дори и да се извърши по посочения по-горе начин, би се стигнало
до същия резултат като обща сума, призната за ищеца, съставът намира,че не
следва да коригира постановеното от РС-Ловеч. Затова Решение №59/13.02.2020г.,пост.по
гр.д№2405/2018г. на РС-Ловеч, следва да се потвърди в обжалваната му част.
При
този изход на спора въззиваемият има право на
възстановяване на направените разноски. В представения договор за правна
защита и съдействие е отразено,че възнаграждението на пълномощника на Т.Д.И.- адв.И.К.,е
уговорено по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. Съгласно чл.7,ал.1,т.1 и във вр.с
ал.2,т.3 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимият хонорар е в размер на 659лв.,който следва да се
възложи в тежест на работодателя „Технокороза“АД(н).
По
частната жалба с вх.№6522/14.07.2020г.,срещу Разпореждане
№1598/08.07.2020г.,пост.по гр.д.№2405/2018г.на РС-Ловеч.
Съставът
намира,че обжалваното разпореждане е неправилно. При постановяването ме съдът
не е отчел обстоятелството,че въззивното обжалване е инициирано единствено в
частта, с която съдът е извършил компенсация на изплатеното обезщетение за
временна неработоспособност от общо определеното обезщетение. Решението в останалата му част,с
която е уважена претенцията на Т.Д.И. и в нейна полза е присъдено обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на
332 341.31лв. и за имуществени в размер на 264.04лв.,не е обжалвано
и по правилото на чл.296,т.2 от ГПК е влязло в сила. Затова неправилно РС-Ловеч
е отказал да издаде изпълнителен лист за присъдените в тази част суми и
разпореждането следва да се отмени.
По
изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 59/13.02.2020г., постановено по гр.д.№2405/2018г.на
РС-Ловеч,в обжалваната част,с
която на основание чл.200,ал.3 от КТ съдът е приспаднал
полученото от Т.Д.И. с ЕГН ********** ***, обезщетение за временна
неработоспособност от общественото осигуряване в размер на 7 658.69лв., от дължимото й
се обезщетение по чл.200 от КТ за
настъпилата на 19.03.2017г., в 13ч. и 50мин., в „Техкороза”АД (сега в
несъстоятелност) - Цех „Опаковка” в с.Дойренци, Ловешка област, ул.”Младост”№4,
трудова злополука с нея, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“АД(н) с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,ул.”Гурко”№1,ет.4,офис
Технокороза, представлявано от синдика Д.К.С. , ДА ЗАПЛАТИ на адв.В.К. 659 (шестстотин
петдесет и девет) лева, представляваща адвокатски хонорар на основание чл.38,ал.1
от ЗАдв,във вр.с чл.7,ал.1,т.1,вр.с ал.2,т.3 от Наредба №1/2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото от нея процесуално
представителство на Т.Д.И. по в.гр.д.№269/2020г. по описа на ОС-Ловеч.
Решение
е постановено при участието на „ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.”Черни връх” №51Д, представлявано от Изпълнителните директори М. М.-Г.
и П. Д.,като трето лице-помагач на страната на ответника.
Отменя като неправилно Разпореждане №1598/08.07.2020г.,пост.
по гр.д.№2405/2018г.на РС-Ловеч,
с което съдът е отхвърлил молбата на Т.Д.И. за издаване на изпълнителен лист за
присъдените й с необжалваната част от решението суми.
ВРЪЩА
делото на РС-Ловеч за издаване на изпълнителен лист по молба с вх.№5978/01.07.2020г.,подадена
по гр.д.№2405/2018г.на РС-Ловеч, от Т.Д.И.,чрез пълномощник адв.В.К.-ЛАК.
С оглед цената на иска и
на основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК и
при наличие на предпоставките по ал.1 и ал.2, решението може да се обжалва пред
ВКС в 1-мечечен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.