№ 144289
гр. София, 16.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110161899 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „***“ ООД срещу Надя Т. Д. с ЕГН:
**********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за сумата от 500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница ,
ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 21,70 лева (двадесет и един лева и 70 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 22.12.2022 г. до 09.03.2023 г.,
сумата 41,58 лева (четиридесет и един лева и 58 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.03.2023 г. до 01.09.2023 г., 88,30лева
(осемдесет и осем лева и 30 стотинки), представляваща договорна
компенсаторна неустойка за период от 22.12.2022 г. до 09.03.2023 г.,
125,00лева (сто двадесет и пет лева), представляваща неустойка за забава за
период от 01.05.2023 г. , както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и юрк. възнаграждение в размер на 260 лева.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем №
***/22.12.2022г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит.
По отношение на чл. 5 от договора, вр. чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от договора клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при
неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова
гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна
1
лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима
разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин
неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане
на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение
на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да
се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от
погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа за
добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение,
което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава
съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на
задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК.
Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране
разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността
на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на
договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
В заявлението се претендират 125,00 лева (сто двадесет и пет лева),
представляваща неустойка за забава.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Съдът намира, че тези разпоредби, предвидени в Тарифата
на заемодателя се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК.
Така за забавата на длъжника заявителят е начислил така в размер на
общо 125 лв. за събиране на вземанията, която надвишава многократно
законната лихва за забава.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираната
неустойка за предоставяне на обезпечение, както и неустойка за забава, а в
останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „***“ ООД, ЕИК ***, против Надя Т. Д. с
ЕГН: **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
частта, с която се иска заплащане на следните суми: сумата от 88,30 лева
(осемдесет и осем лева и 30 стотинки), представляваща договорна
компенсаторна неустойка за период от 22.12.2022 г. до 09.03.2023 г.,
125,00лева (сто двадесет и пет лева), представляваща неустойка за забава за
период от 01.05.2023 г. по Договор за паричен заем № ***/22.12.2022г. между
страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3