Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.11.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на
седемнадесети
октомври година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
Секретар:
Юлия Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 16995 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правни основания чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. чл.288, ал.11 от КЗ /отм./
По изложените в искова молба
обстоятелства на Д.С.Ц. ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв.К.
-САК е предявил против З. “О.“ АД, ***, частични искове с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 26 000 лв. частично от общ размер 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от получени травматични
увреждания, резултат на ПТП, настъпило на 28.11.2015г., по вина на водача на
л.а. „Мерцедес-Ц-180“ с рег.№********, чиято „ГО” е застрахована при ответника,
както и сумата от 100 лв. частично от общия
размер 1420 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени
разходи за лечение, резултат от
посоченото ПТП, ведно със законната лихва върху считано от датата на ПТП - 28.11.2015 г. до
окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС.
Твърди се в исковата молба, че на 28.11.2015г.,
около 23.55 часа, на второкласен път между селата с.Б. и с.Розово,
общ.Казанлък, на около 800 м. източно от с.Б. се движел л.а. „Мерцедес-Ц-180“ с
рег.№********, собственост и управляван от водача П.И.Г., който нарушил
правилата за движение по пътищата, навлязъл в лентата за насрещно движение и
блъснал челно правомерно движещият се в собствената си лента за движение
таксиметров автомобил „Шкода-Фабия“ с рег.№********, управляван от ищеца Д.С.Ц..
Твърди се, че ударът е бил непредотвратим за ищеца по делото Ц., а
виновния водач на л.а. „Мерцедес-Ц-180“ с рег.№********- П.Г.е управлявал автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта 1.88 промила. В резултата на удара са причинени телесни
повреди на доверителя ми и още две лица, возили се в таксиметровия автомобил
„Шкода- Фабия“ с рег.№********и причинена смъртта на виновния водач Пенчо
Господинов, който почитал на мястото на ПТП.
По случая било образувано ДП № 284 ЗМ 1685/2015 г. по описа на РУП-Казанлък,
което към настоящият момент не е приключило. В хода на разследването безспорно
била установена вината на П.И.Г.-водач на л.а. „Мерцедес-Ц-180“ с рег.№********,
който вследствие на високата концентрация на алкохол в кръвта си е загубил
контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение с висока
скорост и блъснал правомерно движещият се таксиметров автомобил „Шкода-Фабия“ с
рег.№********, управляван от ищеца Д.Ц.. Настъпилото произшествие се дължи
единствено и само на допуснатите от Господинов нарушения на правилата за
движение по пътищата, който е починал. С оглед на изложеното в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на починалия водач П.И.Г. и
настъпилите обществено опасни последици - причинените телесните повреди на
доверителя ми Д.Ц. и другите две лица.
Към датата на процесното ПТП,
отговорността на водача на МПС марка „Мерцедес-Ц-180“ с рег.№********, е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното ЗАД „ОЗК З.“АД,
гр.София, з.п. №BG/23/l
15002343865/2015г.,
със срок на валидност една година, считано от 17.09.2015 г. до 16.09.2016 г.
Твърди се в исковата молба, че в
резултат на произшествието ищецът получил изключително тежки и много на брой
увреждания. Сочи се, че непосредствено след ПТП пострадалия ищец бил откаран в УМБАЛ
- „Проф. Ст. К.” АД - Стара Загора в крайно увредено общо състояние, с опасност
за живота. След извършени животоспасяващи манипулации Д.Ц. бил в кома с данни
за гръдна травма, черепномозъчната травма,
фрактура на таз, фрактура на ляв долен крайник, наличие на свободна
течност в корема и множество други травми по тялото, главата и крайниците. В
ОАИЛ на УМБАЛ - „Проф. Ст. К.” АД ищецът е лекуван 11 дни, след което бил преведен в отделението по
ортопедия и травматология на същата болница, където на 12.12.2015г. е извършена
операция по наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фибула.
След операцията е оставен още 20 дни на лечение в болница. Последвало домашно
лечение на леглови режим, вертикализиран. След това последвали болнични
листове, поради настъпилата неработоспособност. Твърди се, че преди процесното
произшествие Д.Ц. бил добро здравословно състояние на 52 г. работещ и активен,
а след ПТП станал зависим от близките си, поради тежките увреждания,
продължителния възстановителен период и неработоспособност.Твърди се, че във
връзка с лечението на получените травми и наложилите се оперативни интервенции
ищецът направил значителни разходи.
Ответникът ОЗК-З.“
АД депозира писмен отговор на исковата молба в рамките на преклузивния срок по
чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер.
Поддържа, че не са налице всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност. Оспорва механизма на ПТП, като сочи, че от представения
констативен протокол, за който твърди да е издаден един месец след ПТП, не се
установявало как е настъпило същото и кой от двамата участници го е предизвикал.
Твърди, че в процесния случай не е
налице влязла в сила присъда на наказателния съд, която съгл. чл. 300 ГПК да е
задължителна за гражданския съд по въпроса са вината на дееца и
противоправността на деянието. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца като водач на лек автомобил „Шкода Фабия“, който не
бил контролирал в достатъчна степен управляваното от него МПС, така че да може
при опасност по пътя да спре и да предотврати настъпването на ПТП. Поддържа
също, че пострадалия се е возил без поставен обезопасителен колан. Оспорва в
резултат на произшествието да са настъпили всички описани в исковата молба
увреждания. Оспорва исковете по размер,
като сочи, че искът за неимуществени вреди е прекомерно завишен в противоречие
с принципа за справедливост, наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат, с оглед продължителността на лечебния и възстановителен период,
икономическата обстановка в страната. Оспорва иска за имуществени вреди като
неоснователен, недоказан и завишен по размер, тъй като твърдените увреждания не
са в причинно-следствена следствена връзка с ПТП, а също и липсата на покана по
смисъла на чл.84 ЗЗД. Оспорва акцесорния иск за лихва по размер и началния
момент от който се дължат. Не оспорва наличието на валидно З.правоотношение към
датата на ПТП
В съдебно
заседание ищеца чрез пълномощика си адв. К. поддържа предявените искове. На
основание чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з на
17.10.2017г. е допуснато увеличение на иска за обезщетение за неимуществени
вреди от 26 000лв. на 220 000лв.
В съдебно
заседание ответника чрез юрк.Ханчева
оспорва предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
съгласно чл.12 и чл.235 ГПК, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите протокол за оглед
на местопроизшествие от 29.11.2015г. на разследващ полицай при РУП-Казанлък и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с peг. №284-30771/14.12.2015г. на 29.11.2015г., около 0,00ч., на
четвъртокласен път
IV-66622 между
селата с.Б. и с.Розово, общ.Казанлък, на около 800 м. след с.Б. настъпило ПТП между л.а.
„Мерцедес-Ц-180“ с рег.№********, управляван от водача П.И.Г., и насрещно движещият се в собствената си лента за
движение таксиметров автомобил „Шкода-Фабия“ с рег.№********, управляван от ищеца
Д.С.Ц../л.78-л.80, л.6 от делото/
В резултата на удара между двата
автомобила пострадал ищеца Д.Ц., като в
протокола за ПТП е отразено, че е получил комоцио, фрактура на ляв глезен,
фрактура на тазова става, пътника К.Т., а водачът на л.а. „Мерцедес-Ц-180“ П.Г.починал.
По случая е образувано досъдебно
производство № 284 ЗМ 1685/2015 г. по описа на РУП-Казанлък /пр.преписка №4422
/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора/ срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343, ал.3, б.”а” във
вр.с с ал.1 буква „в” вр. с чл.342 ,ал.1 НК. Видно от приетите неоспорени
преписи от ДП ЗМ №1685/2015г. в хода на досъдебното производство, след
извършения оглед на
местопроизшествие, разпити на свидетели, назначени СМЕ, химически експертизи и
авто-техническа експертиза било установено, че на 29.11.2015г. около
00,30ч. пострадалия Д.Ц. бил на работа и управлявал таксиметров автомобил „Шкода-Фабия“ с рег.№********по
четвъртокласен
път
IV-66622 между
селата с.Розово за с.Б., заедно с двама
пътника на задната седалка. Установено
е, че по същото време в противоположна посока се движел л.а. „Мерцедес-Ц-180“ с
рег.№********, управляван от водача П.И.Г., който на 800 метра след с.Б. на
десен завой, загубил контрол върху управлението, навлязъл в насрещната лява
лента за движение. Д.Ц.
възприемайки движещия се срещу него л.а.Мерцедес извил управлявания от него л.а.„Шкода-Фабия“ плътно в дясно, но въпреки тази маневра между
двата автомобила настъпил челен сблъсък. В следствие на ПТП водачът на л.а.„Мерцедес-Ц-180“
с рег.№********, П.И.Г. починал по време на транспортирането му до болница в
3,50ч. , а Д.С.Ц. получил – черепномозъчна травма, сътресение и контузия на
мозъка, кръвоизлив на меките мозъчни обвивки, травматичен шок и гръдна травма –
серийно счупване на ребра –четири в ляво и шест вдясно, излив на кръв в двете
гръдни половини, контузия на бял дроб, коремна травма, счупване на
ключица, счупване на големия пищял на
лявата подбедрица. При извършената
химическа експертиза било установено, че
П.И.Г. е управлявал с 1,88
промила етилов алкохол в кръвта. Било установено, че основната техническа
причина за настъпване на произшествието е загубата на напречна устойчивост на
л.а.„Мерцедес-Ц-180“ в кривата, поради движение със скорост 111 км/ч.
Ръководещия разследването орган достигнал до категоричния извод, че нарушения
на ЗДвП и ПП ЗДвП са допуснати от водачът
на л.а.„Мерцедес-Ц-180“ с рег.№********,
П.И.Г.. С Постановление от
09.06.2016г. на Окръжна
прокуратура – гр.Стара Загора е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 284 ЗМ 1685/2015 г. по описа на РУП-Казанлък, на
основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради смърт на дееца./л.78-л.99 от делото/
От приетото заключението
на САТЕ
изготвена от в.л. инж.К. Г., се потвърждава
механизма на ПТП установен в досъдебно производство № 284 ЗМ 1685/2015 г. по
описа на РУП-Казанлък, като вещото лице сочи, че при навлизането на л.а.
„Мерцедес-Ц-180“ с рег.№********, управляван от водача П.И.Г., със скорост от
порядъка на 114 км/ч, който на 800 метра след с.Б. в насрещната лява лента за
движение, по която се движел
таксиметров автомобил „Шкода-Фабия“ с рег.№******, управляван от Д.Ц.
със скорост от около 78 км/ч. е настъпил
неизбежен сблъсък между двата автомобила. Установява се, че ударът е бил челен
с препокриване на предните леви части, като след сблъсъка л.а.
„Мерцедес-Ц-180“ се завърта в посока обратно на часовниковата стрелка на около
113 градуса и отблъснат на 1,70м. се установява в покой, а л.а. „Шкода“ се
завърта в посока обратно на часовниковата стрелка на около 153 градуса и след
изминаване около 6 метра се установява на мястото, където е регистриран в
огледния протокол. Местоположението на двата автомобила и тяхното състояние и
деформации след сблъсъка са онагледени на фиг.2 и фиг.3,4,5 и 6 от
констативната част на САТЕ. От
неспореното заключение на САТЕ се
установява, че основната причина за настъпване на ПТП е движението на л.а.
„Мерцедес-Ц-180“ със скорост над критичната за пътния участък. В.л. сочи, че л.а.
„Мерцедес-Ц-180“ с рег.№********, управляван от водача Пенчо Иванов се е движел
със скорост около 114 км/ч, като по тази причина е навлязъл в десен завой със
скорост над граничната, станал е неустойчив и неуправляем и е продължил
движение по права линия –тангентата към кривината на завоя до мястото на удара.
инж.К. Г. сочи, че на настъпване на произествието е допринесло и техническото
състояние на автомобила „Мерцедес-Ц-180”
– „износени гуми”, състоянието на водача П.Г., който управлявал след като бил
употребил алкохол, състоянието на пътната настилка – мокра, износена, с неравности.
В.л. сочи, че водачът на
„Мерцедес-Ц-180” е имал възможност да не допусне произшествие, ако
бе управлявал със скорост под критичната 99 км/ч. /при установено ограничение
за пътния участък от 90 км/ч./ По отношение на водачът на таксиметров
автомобил „Шкода-Фабия“, вещото лице, сочи, че същия не е разполагал с други
възможности освен предприетите от него отклоняване в дясно до края на пътното платно и задействане на
спирачаната уредба и за него ударът е бил непредотвратим. От заключение на САТЕ се установява още, че лек
автомобил „Шкода-Фабия“ с рег.№********е фабрично оборудван с предпазни колани
за всички места в автомобила, като от техническа гледно точка най –вероятно по
време на ПТП водачът му е бил с предпазен колан.
Съдът възприема заключението на САТЕ
изготвено от инж.К. Г., като обективно, подробно и кореспондиращо с приетите писмени
доказателства.
От приетата епикриза по ИЗ
24701 за периода 29.11.2015г. до
09.12.2015г. на УМБАЛ - „Проф.
Ст. К.” АД - Стара Загора,
се установява, че ищецът Д. Ц. на 51г. на 29.11.2015 е постъпила в ОАИЛ /реанимация/ след ПТП, с контузя на глава, мозъчно сътресение,
контузия на гръден кош, корем и крайници.
Представена
е епикриза по ИЗ25497 за периода 09.12.2015г. – 18.12.2015г. на клиниката по
ортопедия на УМБАЛ - „Проф.
Ст. К.” АД - Стара Загора, в която е
отразено, че ищецът е постъпил на носилка с политравма, контузио церебри и
комоцио, извършени са консултации, КТ на главен мозък със заключение – многофрагментарна
фрактура на левия ацеталобулум, контузионно огнище в САК, проведено оперативно
лечение - открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Представени са
епикризи за последвало активно лечение, долекуване, рехабилитация, амбулаторни
листа за прегледи, резултат от образно изследване, фактури за заплатени
медицински консумативи и болничен престой, които са представени за нуждите на
СМЕ./л.35 – л.50 от делото; л.115 – л.154 от делото/
От заключението на медицинската експертиза
на вещото лице д-р Х.М. – специалист неврохирург, не оспорено от страните, се
установява, че ищеца Д.С. Ц. получил в резултат на процесното ПТП като пряка и
непосредствена последица от същото:
-
Травматичен шок.
-
Контузия на гръдния кош.
- Фрактура на ребра от
1-во до 8-мо вдясно и от 6-то до 9-то ребро вляво.
- Двустранен хемоторакс (излив на кръв в
плевралното
пространство).
- Двустранна
контузия на белия дроб.
- Фрактура
на дясната ключица с дислокация на фрагментите.
- Контузия
на главата.
-
Контузия на мозъка с контузионно огнище в ляв теменен дял;
- Травматичен кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки;
- Фрактура на външния кондил (.заоблен
край на дълга кост), на голямопищялната кост на лявата подбедрица,
вътреставна;в
- Фрактура на лявата главулечна ямка на
таза (ацетабулум);
- Частично
изкълчване на лявата тазобедрена става.
Според заключението на СМЕ, след инцидента Д.С. Ц. е бил в хеморагичен шок в състояние на реална
опасност за живота му, наложило се е комплексно лечение в реанимационни
условия, продължило пет дни-до 04.12.2015г., когато състоянието му е било
описано като критично. В клиниката по ортопедия ищеца е лекуван
09.12-18.12.2015г. и там е оперирана
лявата му подбедрица с вътрешна фиксация. След това е провеждана рехабилитация
в периода 14.07.-21.07.2016г. и 23.09.-07.10.2016г. Според вещото лице, след
приключване на болничното лечение пострадалият е имал неотложна нужда от чужда
помощ в бита и ежедневието за срок от три месеца и препоръчителна до шест
месеца.
Видно от заключението на СМЕ, възстановителния период при черепно-
мозъчната травма продължава до 2-3 години, като при пострадалия е усложнена с
развитие на говорни нарушения, към момента изразяващи се в частична моторна
афазия / нарушение на експресивната реч/.Налице са също белези на следтравмена
енцелофалопатия, изразяваща се в паметови нарушения и затруднения в
пространствената ориентация.
Оздравителния процес при тази травма все още не е приключил. Вещото лице
д-р М. сочи, че възстановителния период на гръдна травма продължава до три
месеца, при липса на усложнения. Относно
фрактурата на външния кондил на голямопищялната кост на лявата
подбедрица е вътреставна, с разместване, наложила е оперативна репозиция и
вътрешна метална стабилизация и има срок на зарастване 6-8 месеца. Установява
се, че зарастването на фрактурата на ацетабулума има срок до 12 месеца.
По
отношение на травмите на опорно-двигателния апарат при ищеца в.л. сочи, че са
със значителен анатомичен и функционален дефицит. Движенията в коляната и
тазобедрената става са ограничени и болезнени, подохката е затруднена, с
помощно средство. От заключението на СМЕ е видно, че находката, установена при контролната КТ /изследване със скенер/ на главен мозък от 27.05.2016 г., а
именно - „Поренцефална зона с плътност на ликвор корово слепоочно-теменно вляво
с размери 20x26 мм.“ при ищеца, е закономерно патоморфологично развитие на
контузионното огнище в мозъчното вещество, установено в острия период на
травмата. Вещото лице сочи, че при ищеца фрактура на левия ацеталобулум и
изкълчването на тазобедрената става довело до коксартроза – втора –трета степен,
което налага
артропластика-поставяне на изкуствена става.
Относно представените разходни документи, вещото лице е посочило, че са
относими към провежданото лечение и във връзка с него.
В о.с.з. на 17.10.2017г. вещото лице д-р М. обясни, че моторна частична
афазия е нарушение в експресивната реч, в изговора, като афазия значи говорно
нарушение.При ищеца е налице забавеният говор е в резултат на ЧМТ и конкретно
на контузинно огнище, което е разположено в говорната зона на лявото
полукълбо.Възстановителният период при пострадалият не е приключил, тъй като
след направеният последен резонанс е видно, че това огнище е оформено като
киста, която е с дълготраен характер и ако продължи да нараства за в бъдеще
може да се наложи оперативна интервенция. По отношение увреждането на тазобедрената
става вещото лице поясни, че същото не е възстановено и предстои извършването
на пластика/ изкуствена става, като възстановяването ще продължи, но вещото
лице не може до посочи конкретен период.
Заключението на
медицинската експертиза на вещото лице д-р Х.М., съдът възприема, като обективно,
компетентно и кореспондиращо с писмените доказателства.
От свидетелските показания на свидетелката В.Е., се устонвява, че след инцидента видяла пострадалият след изписването
му от болницата на 12-я ден, бил в инвалидна количка, левия му крак неподвижен,
изправен напред, бил неадекватен. След
като бил изписан от болницата, около три месеца за Д. се грижела дъщеря му, тъй
като имал нужда от чужда помощ-водели го до тоалетна, хранели го, обслужвали
го. Сочи, че след шестия месец от инцидента пострадалият
започнал да се движи с две патерици, ходел на рехабилитация и на доктори с
помощта на същите. Към момента продължава да се движи с
помощта на една патерица и всеки месец ходи на лекар. Все още не може да говори чисто, имал
проблеми с паметта, забравял. Свидетелката сочи,
че преди ПТП Д. работел като таксиметров шофьор, но вследствие на инцидента за
дълго време останал без работа, затворил се и отказвал да общува с хората, имал
главоболие и се дразнел от шум. Сочи, че
преди ПТП бил напълно здрав и никога не
бил ползвал лекарства
По делото е
прието за безспорно, че между ответника „З.А.Д. ОЗК З.” АД, и деликвента П.Г. е сключен договор за З.ължителна
застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил „Мерцедес-Ц-180“
с рег.№******** в ответното З. „ОЗК З.“АД, гр.София, з.п. №BG/23/l 15002343865/2015г.,
със срок на валидност една година, считано от 17.09.2015 г. до 16.09.2016 г., което е
видно и от приетата справка от ИЦ на ГФ от 21.12.2005г./л.9 от делото/
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
Предявените
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и
имуществени вреди са частично основателени.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм.//. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване на
елементите от сложен фактически състав, включващ валидно З.правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и
застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия
фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът
приема, че към момента на процесното ПТП между
ответното Д. и деликвента П.Г. е налице валиден договор за З.ължителна
застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство не се
оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт
съществува валидно З.правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. С чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди -пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключението на повторната САТЕ, сочи на
извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвента П.Г. изразяващо
се в нарушение на правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП, според което водачите са
длъжни при избиране на скоростта да се съобразяват с релефа на местността, със
състоянието на превозното средство, с
конкретните пътни условия, с характера и интензивността на движението ,
което деяние е довело до вредоносен за ищеца резултат – физически травми
предизвикващи болки и страдания. От
друга страна е безспорно наличието на валидно З.правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, с оглед на което
предявените искове са доказани по основание.
По размера
на неимуществените вреди: Претърпяните от ищеца неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата
страна по казуса. Техният размер, определен от съда в съответствие с правилото
на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при
съобразяване с обстоятелството, че към датата на пътно-транспортното произшествие пострадалият е бил на 51 години, в работоспособна възраст и в
много добро физическо състояние; че в резултат на произшествието ищецът е
претърпял изключително тежки травматични увреждания: черепномозъчна
травма, сътресение и контузия на мозъка, кръвоизлив на меките мозъчни обвивки,
травматичен шок и гръдна травма – серийно счупване на ребра –четири в ляво и
шест вдясно, излив на кръв в двете гръдни половини, контузия на бял дроб,
коремна травма, счупване на ключица,
счупване на големия пищял на лявата подбедрица, че след черепно-мозъчната травма са настъпили
усложнения: появила се е постравматична киста и същата е закономерно
патоморфологично развитие на контузионното огнище в мозъчното вещество; че пострадалият е търпял интензивни болки в
продължение на болничното му лечение и следоперативния период, че
възстановителният период при подобен вид травматични увреждания продължава 2-3
години и налага провеждане на значителна двигателна и рехабилитация предвид
настъпилите увреждания на централната нервна система; настъпила частична афазия
/говорни затруднения/,
преживения шок и липсата на пълно възстановяване на здравето към момента
на приключване на устните състезания, леко намален обем в движенията в
тазобедрената става с около 10 градуса, възлиза на 90 000 лв., в който размер
иска е основателен и доказан. Така определеното обезщетение,
съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, касаещи
непозволеното увреждане и неговите последици./ Решение № 108 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60323/2016 г., I г. о.,
ГК /
За разликата
от присъдения до предявения размер от
220 00лв. , следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения иск за
имуществени вреди:
Получените от ищцата травматични увреждания са наложили по
време на лечението й да извърши разходи в размер на 1420лв. Вещото лице по приетата по делото СМЕ е
категорично, че направените разходи са в причинна връзка с процесното ПТП и са
били необходими с оглед лечението на пострадиа. Въз
основа на ангажираните по делото писмени доказателства - фактура и касови
бонове за закупуване на медицински изделия, съдът приема, че ищцeцът е претърпял твърдените от него имуществени вреди, резултат от
процесното пътно – транспортно произшествие в посочения от нея общ размер от
1420 лв. предвид, което искът следва да бъде уважен, но в предявения размер от 100 лв., ведно със
законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, поради невъзможността за произнасяне свърх петитум,
доколкото на този иск не е поискано увеличание по реда на чл.214 ГПК до приключване
на съдебното дирене в първа инстанция.
По възражението за съпричиняване по
см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Възражението на ответното Д. е за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия Д.Ц., поради непоставяне на обезопасителния колан на автомобила, в който се е возила. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В
настоящия случай,
от заключението на САТЕ се установи, че при описаните движения на
автомобила и тялото на пострадалия, поставеният предпазен колан не би
предотвратил достигането на долния ляв крайник и таза до огънатите и навлезли в
купето арматурно табло и кормилна колона, както и до предна лява врата. На
следващо място вещото лице инж.К. Г. посочи, че от техническа гледна точка най
–вероятно по време на ПТП водачът му е бил с предпазен колан.
Видно и от заключението на СМЕ, че е възможно някои от уврежданията, да бъдат
да бъдат получени и при наличие на колан,
като ЧМТ и счупването на таза и на крайника.
Съдът кредитира изцяло така дадените заключения, тъй като същите са е
компетентни и обективни. В конкретният случай не се установи твърдяното от
ответника противоправно поведение от страна на постарадалия ищец , разбирано
като нарушение на нормативни правила, което да е довело до вредоносния резултат, поради което не е налице съпричиняване на този резултат и
обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде намалено.
По лихвата: Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено
увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 29.11.2015г.
По
разноските: При този изход
на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се дължат разноски от 245,45
лв. за внесени депозити за експертизи /СМЕ и АТЕ/ и такси за преписи от
медицински документи, пропорционално
на уважената част от иска. На основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. П.К. възнаграждение от 4059,60 лв. с вкл.ДДС, съразмерно на
уважената част от исковете.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да бъдат осъден да заплати на ответника З. „ОЗК З.” АД
сумата 596 ,82 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на отхвърлената част от иска, като сторените разноски са на
стойност 1010 лв.: възнаграждения за вещи лица в размер на 700 лв. и 300лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
10 д.т. за съдебно удостоверние.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от З.ължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответникът З. „ОЗК З.” АД следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски по делото
в размер на 3 604 лв.,
пропорционално на уважената част от иска.
На основание
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД “О.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес ***,
да заплати на Д.С.Ц. ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 90
000 лв. /деветдесет хиляди лева/, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 29.11.2015г. от водача на лек автомобил л.а. „Мерцедес-Ц-180“ с рег.№******** , ведно със
законната лихва, считано от 29.11.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до целия предявен размер от 220 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД “О.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес ***,
да заплати на Д.С.Ц. ЕГН **********,
с адрес ***, сумата
100 лв. частично от общия размер 1420 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за
лечение, резултат от посоченото ПТП,
ведно със законната лихва върху считано
от датата на ПТП - 28.11.2015 г. до окончателното им изплащане
ОСЪЖДА ЗАД “О.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес ***, да заплати на
Д.С.Ц. ЕГН **********, с адрес ***, сумата
245,45лв., съдебно -
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД “О.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес ***, ет.4, да заплати на адв.П. К. -САК, на чл.38,
ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4, от Наредба № 1 за минималните размера на
адвокатските възнаграждения сумата 4059,60лв. – адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д.С.Ц. ЕГН **********, да заплати на ЗАД “О.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес ***, сумата 596
,82 лв. - съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗАД “О.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес ***, да заплати
по сметка на СГС, сумата 3 604 лв., представляваща държавна такса, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: