РЕШЕНИЕ №289
гр. Добрич, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №48 по
описа за 2023 г. на ДАС,
докладвано от административния
съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Б.Р.А. с ЕГН ********** ***,
представляван от процесуалния представител адвокат С.К., срещу Заповед
№357з-49/06.01.2023 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, с която за нарушение
по чл.194 ал.2 т.3 във
връзка с чл.200 ал.1 т.5 от
Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок
от 6 месеца. В жалбата се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като противоречи на материалния закон
и на административнопроизводствените правила; не са спазени изискванията на
чл.206 и чл.210 от ЗМВР, а са били нарушени и чл.146 т.2, 3, 4 и 5 от АПК. Б.Р.А. заявява, че заповедта е
издадена с посочено фактическо основание неправомерното извършване на проверка с техническо средство на
лицето И.М.М. за управление на МПС след употреба на наркотични или упойващи
средства на 28.09.2022 г. в 12:45 часа в сградата на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Добрич; в действителност проверката е извършена правомерно; настоява за отмяна на заповедта.
Директорът на ОД на МВР –
Добрич като ответник по жалбата не е представил отговор в
законния срок.
В последното съдебното заседание и
писмената си защита жалбоподателят чрез своя пълномощник е заявил, че не са
спазени изискванията на чл.206 от ЗМВР; дисциплинарният орган не е
обвързан със становището на комисията за проверка и следва съгласно чл.206 ал.4
от ЗМВР самостоятелно в рамките на правомощията си да оцени всички събрани в
хода на производството доказателства преди постановяването на своя
акт; именно самостоятелната преценка на дисциплинарния
орган
произтича от правомощията му и не съответства на установените в дисциплинарното
производство факти и обстоятелства, поради което изводът за нарушение по чл.200
ал.5 от ЗМВР е необоснован; разпоредбата на чл.206 от ЗМВР осигурява
възможност на този орган да получи непосредствени впечатления от поведението на
служителя и да си създаде мнение за отношението към нарушението, като по този
начин формира личното си становище относно вината и отговорността, същевременно
предоставяйки на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази
становището си; в случая дължимата писмена форма е спазена, но
не е посочено кои точно разпоредби по отношение на служебната дейност са
нарушени според дисциплинарния орган, а от друга страна констатациите не
съответстват на установените факти;
според
информацията от преписката и обобщената справка комисията е възприела от
свалените обяснения на К.П., И.М. и младши автоконтрольор Б.А. как
лицето И.М. управлява и паркира автомобила на локалното платно пред сградата на
сектор „Пътна полиция“; в обстоятелствената част на
заповедта е направено позоваване на обобщената справка и органът е възприел
сочената констатация, макар и тя да не е вписана в заповедта, като
последната не съответства на събраните факти; относно неспазването на
изискванията
на чл.210 от ЗМВР - оспореният акт не съдържа необходимите реквизити съобразно
чл.59 ал.2 т.4 във връзка
с чл.146
т.2 от АПК и чл.210 ал.1 от ЗМВР; фактическото описание и
формулировка на дисциплинарното обвинение не сочи на действие на полицейския
служител извън правомощията му, които според длъжностната му характеристика
включват работа по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и
използването на технически средства за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, като се осигурява законосъобразната им експлоатация; при
квалификация на деянието като нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2
т.3 във връзка с чл.200 ал.1 т.5 от ЗМВР – неспазване на служебните правомощия
и превишаване на правомощия – се изисква установяването и доказването на
упражнени правомощия, които са извън обема и съдържанието на материалната
компетентност на полицейския служител; в случая не е доказано упражняването от
жалбоподателя на правомощие, което е извън неговата компетентност – след като е
забелязал, че И.М. е с леко бледо лице и зачервени очи, както и че
непосредствено преди това е паркирал управлявания от него автомобил, Б.Р.А. съвсем
правомерно е пристъпил към извършването на проверка за употреба на наркотични
вещества с техническо средство и е изпълнил вменените му служебни задължения
съгласно длъжностната характеристика; настоява за отмяна на обжалваната заповед
и присъждането на сторените по делото разноски в размер на 810 лева, в това
число 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лева внесена държавна
такса.
В последното съдебното заседание ответникът чрез своя процесуален
представител е посочил, че заповедта за налагане на наказание е правилна
и законосъобразна, а жалбата е неоснователна; пределно
ясно е от показанията на двамата разпитани
свидетели
и писмените доказателства какво се е случило; И.М. в
момента на тестването не е имал качеството на водач;
за
да бъде тествано едно лице, то трябва да бъде вътре в автомобила, а в сградата
не
е било в качеството на водач;
в
протокола пише „управлява по локален път“, а той не е управлявал;
имало
е начин при тръгването да се направи тест;
нарушението е доказано и наказанието следва да остане; при
отхвърляне на жалбата желае присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган съгласно чл.204 т.3 във връзка с чл.37 във връзка с чл.197 ал.1
т.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, в изискуемата писмена форма, но при противоречие
с материалния закон.
С оспорената Заповед №357з-49/06.01.2023 г. на директора на ОД на МВР - Добрич Б.Р.А. е наказан с дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца на основание на чл.204 т.3 и чл.197
ал.1 т.3 във връзка с чл.194 ал.2 т.3 от ЗМВР („неспазване на служебните
правомощия“) във връзка с чл.200 ал.1 т.5 от ЗМВР („превишаване на правомощия“)
за това, че неправомерно извършил проверка на 28.09.2022 г. около 12.45 часа в
сградата на сектор „Пътна полиция“ в град Добрич на И.М. с техническо средство
за управление на МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества, без да
го е спрял за проверка в качеството му на водач на МПС по време на КПД (контрол
на пътното движение). Точната фактическа обстановка се установява от
многобройните приети писмени доказателства, от показанията на допуснатите до разпит
свидетели и не се оспорва от страните по делото. Безспорно на посочената дата и
час от жалбоподателя е бил извършена проверка с техническо средство на И.М. за
управлението на МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества. Спорният
по делото въпрос е дали Б.Р.А. е превишил своите служебни правомощия. Настоящият
съдебен състав счита, че отговорът е отрицателен. От административния орган е
представена типова длъжностна характеристика за длъжността „младши
автоконтрольор I и II степен“ (на лист 94 – 96 от
делото), съгласно която заемащият такава длъжност служител (включително Б.Р.А.)
работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и
обществения ред; използва в ежедневната си работа технически средства за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, като осигурява
законосъобразната им експлоатация. Представен е от ответника и протокол за
проведено обучение на служителите от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Добрич за работа с техническо средство Dreger Drug Тest 5000 (на лист 89), в който под номер 14 фигурира Б.Р.А..
Следователно същият е имал правото (и задължението) да извършва проверки с
технически средства за осигуряването на безопасността на участниците в
движението. От всички приети по делото доказателства става ясно, че проверката
е осъществена по време на осъществяване на служебните задължения на
жалбоподателя, който по изрични указания на прекия ръководител е трябвало да
оформи протокол за пътно – транспортно произшествие, като протоколът И.М. следвало
да представи на застрахователя си с оглед на изплащането на обезщетение за
причинени вреди от трето лице на неговия автомобил. Според показанията на разпитания
в последното съдебно заседание свидетел И.М. същият е управлявал личния си
автомобил и го е паркирал до сградата на сектор „Пътна полиция“ в гр. Добрич
непосредствено преди влизането му за оформянето на протокола. В този смисъл са
още обясненията на жалбоподателя, който заявява, че лично е видял с очите си как
И.М. управлява лекия автомобил и паркира, както и показанията на свидетеля К.П.,
като последният е споделил, че И.М. е искал да му бъде направен тест за наркотици
и си е признал пред всички, че е дошъл със своя автомобил. Неоснователни са възраженията
на ответника, че тестването е можело да бъде извършено единствено вътре в
автомобила – те се опровергават от самото наличие на стая за тестване в
сградата на сектор „Пътна полиция“ в гр. Добрич, където И.М. признава, че преди
време е бил тестван. Освен това, ако имаше задължение за тестване на
съмнителните водачи единствено вътре в автомобила (за което ответникът не
представя никакви доказателства), би било невъзможно тестването на лицата,
които са напуснали своя автомобил и се опитват да избягат.
С оглед на всичко изложено Б.Р.А. не е извършил
твърдяното неспазване
и превишаване на служебните правомощия, поради което обжалваната заповед за налагане
на дисциплинарно наказание страда от посочения в чл.146 т.4 от АПК порок и
следва да бъде отменена.
Заради изхода от спора и на основание на
чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени сторените и
поискани разноски в общ размер на 810 лева, включително заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева и внесена държавна такса в размер на 10
лева.
Водим от горното и на основание на чл.211 от ЗМВР във
връзка с чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Р.А. с ЕГН **********
***, издадената Заповед №357з-49/06.01.2023 г. на директора
на ОД на МВР - Добрич, с която за нарушение по чл.194 ал.2 т.3 във връзка с чл.200 ал.1 т.5 от Закона за Министерството на вътрешните
работи на
жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“Максим Горки“ №12, представлявана
от директора старши комисар Цветан Пировски, да заплати на Б.Р.А. с ЕГН ********** *** направените разноски по АД №48/2023 г. по описа на ДАС в размер на 810
(осемстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: