РЕШЕНИЕ
№ 5188
Хасково, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - XII тричленен състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: | ИВА БАЙНОВА |
Членове: | ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА БИЛЯНА ИКОНОМОВА |
При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА канд № 20257260700091 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Директора на РИОСВ-Хасково, подадена чрез пълномощник, против Решение №213/18.11.2024г., постановено по АНД №376/2024г. по описа на Районен съд- Хасково.
Решението се обжалва с оплаквания за неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Сочи се, че отмененото наказателно постановление /НП/ било издадено във основа на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.12.2022г. на младши прокурор при Районна прокуратура – Хасково по ДП № 8/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Хасково, а прокурорската преписка, ведно с постановлението постъпили в РИОСВ – Хасково на 03.07.2023г. От събраните по досъдебното производство доказателства и от тези по делото пред Районния съд се установявало, че "Башев Транс" ЕООД транспортирало отпадъци, представляващи утайки, получени вследствие пречистване на отпадъчни води от канализационната мрежа на населени места, които се квалифицирали като производствени отпадъци по смисъла на § 1, т.32 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ до поземлени имоти в местността „Герена“, в землището на [населено място], общ. Х., без да притежава необходимия регистрационен документ за извършване на дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, какъвто се изисквал по чл.35, ал.3 и ал.5 във връзка с ал.2, т.2 от ЗУО. Изразява се несъгласие с извода на РС относно изтекла давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН – както тримесечната, така й едногодишната за започване на административнонаказателно производство срещу дружеството, тъй като според ТР № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г. ОСНК на ВС относно спиране и прекъсване на тази давност и съгласно разпоредбите на НПК, изтеклата давност била обстоятелство, което изключвало наказателната отговорност. Възбуждането на на наказателно преследване за деяние, което в последствие се окажело, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсвало давността по чл.34 от ЗАНН. Докато продължавало предварителното и съдебното производство за това деяние, давността по чл.34 от ЗАНН се спирала. В подкрепа на това била и разпоредбата на чл.33 от ЗАНН. Предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на акт за установяване на нарушението бил без значение, тъй като такъв не се съставял по аргумент от чл. 36, ал.2 от ЗАНН. Счита се, че в случая процедурата била изцяло спазена, същата била правилно приложена, а НП отговаряло на изискванията по чл. 57 от ЗАНН, като правото на защита на санкционираното лице не било накърнено. Моли се решението да бъде отменено, а НП – потвърдено.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Излага съображения, че в случая ставало въпрос за две производства – наказателно, което се водело срещу физическо лице за престъпление по чл.353б, ал.1 от НК и за административнонаказателно, водено срещу дружеството за административно нарушение. Развитието на наказателното производство не влияело върху административнонаказателното такова. Срокът за административно преследване изтекъл още преди издаването на НП. От материалите по делото било видно, че на 17.09.2020г. на местоизвършването на нарушението са отишли не разследващи органи, а единствено екип от еколози, в това число и двама инспектори от РИОСВ, които установили всички обстоятелства по нарушението и съотв. имали пълната възможност да установят кои са извършителите му, разполагайки с данни за номера на автомобили, с които евентуално било извършено същото. Атакуваната от касатора давност изтекла отдавна, вкл. била изтекла и абсолютната давност. По изложените съображения ответникът моли касационната жалба да се остави без уважение. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд –Хасково е отменил НП № 58/19.12.2023г., издадено от Директора на РИОСВ – Хасково, с което на "Башев Транс" ЕООД – [населено място], [област], за извършено в периода 16.09.2020г. – 17.09.2020г. в землището на [населено място], община Х., нарушение на чл.35, ал.3 и ал.5 вр ал. 2, т.2, връзка с чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, на основание чл.136, ал.2, т.3 и чл.157, ал.4 от ЗУО и чл. 83 от ЗАНН, е наложена "имуществена санкция" в размер от 7 000 лева.
За да постанови този резултат, е приел, че макар от събраните по делото доказателства да се установява, че от дружеството е осъществено описаното в НП нарушение, то в случая е изтекла давността по чл. 34, ал.1 от ЗАНН – както тримесечната, така и едногодишната, за започване на административнонаказателно производство срещу жалбоподателя. В тази връзка посочил, че наказателната отговорност е лична и може да се носи единствено от физическо лице, а в случая административнонаказателното производство било насочено срещу юридическо лице т. е. имало два различни субекта. Имуществената санкция била наложена на ЮЛ и в тази връзка нямало как да се приеме, че давността по чл. 34, ал.1 от ЗАНН била прекъсната с образуването на досъдебно производство.
Касационната инстанция споделя извода на районния съд за незаконосъобразност на НП.
В случая от извършване на административното нарушение - периода 16.09.2020г. – 17.09.2020г., до датата на издаване в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН на НП - 19.12.2023 г., е изминала повече от една година. Предвид последното, правилно е прието, че едногодишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за започване на административнонаказателно производство срещу касационния ответник е изтекъл, което е достатъчно да обоснове отмяна на НП.
Наред с горното, към момента е и изтекла и абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК. /ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/. Препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН предвижда, че "по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго". На основание чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а именно - четири години и половина. Съгласно правилата за изчисляване на срокове, разписани в чл.183 от НПК, абсолютната погасителна давност, изчислявана от датата на извършване на нарушението - 16.09.2020г.-17.09.2020г., в случая изтича на 17.03.2025г. , след постановяване на оспорения съдебен акт. Този срок е изтекъл към датата на провеждане на откритото съдебно заседание по настоящото производство, което обуславя отмяната на НП, без да е необходимо да се разглежда спорът по същество.
По изложените съображения съдът приема, че постановеното съдебно решение като валидно, допустимо и постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лева, представляващи уговорено и платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №213/18.11.2024г., постановено по АНД №376/2024г. по описа на Районен съд –Хасково.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, да заплати на "Башев Транс" ЕООД - [населено място], [област], ЕИК *********, представлявано от А. А. Б., сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |