№ 394
*, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200500586 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обрзазувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от С. Д. Ю., ЕГН **********, от ***-
ответник по гр.д. № 515/2023г. по описа на РС Б., чрез пълномощника и адв. А. А.-Т., срещу
Решение № 90011 от 19.01.2024г. по гр.д. № 515/2021г. по описа на РС Б., с което е уважен
предявения срещу жалбоподателката иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
С жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
съдебно решение, както и твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при
неговото постановяване, при които съществено е нарушено правото на защита и участие на
ответната страна- С. Д. Ю.. Поддържа се с въззивната жалба, че С. Д. Ю. е придобила
правото на собстеност върху спорните недвижими имоти по давност, тъй като след
закупуването им през 2006, 2007 и 2009г., същата е влядала имотите явно, несъмнено,
необезпокоявана от никой, без противопоставяне от трети лица, като по нейно искане са
били извършени промяна на предназначението на част от имотите, процедиране и
одобряване на ПУП- изменение на плана за застрояване за делба на имотите, като и досега
владее процесните имоти.
При изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение на
първоинстанционния съд, като отхвърли предявения иск за собственост по чл. 124 от ГПК
като неоснователен.
1
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постпил е писмен отговор на въззивната жалба от Л. А. Д.,
ЕГН **********, от *** и В. А. И., ЕГН **********, от ***, и двамата като наследници на
Р. И., чрез пълномощника им адв. В. У., с който се оспорва въззивната жалба.
Оспорва се с отговара на жалбата твърдението, че в полза на С. Д. Ю. е изтекъл срока на
придобавната давност и че същата е придобила собствеността на самостятелно основание.
Сочи се че процесните имоти са били пустеещи и едва през 2019г. ответницата е започнала
да упражнява владение върху тях, поради което не е осъществено продължително владение
върху тях в предвидения от закона срок от 10 години.
Оспорва се с писмения отговор от Л. А. Д. и В. А. И., че ответницата С. Д. Ю. е могла да
придобие собствеността върху спорните недвижими имоти и по силата на извършените
договори за продажба на имотите в нотариална форма, тъй като основен принцип в правото
е че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. /Решение №
167/24.06.2013г. по гр.д. № 1889/2012г. на ВКС; Определение № 821/30.12.2009г. по т.д. №
686/2009г. на ВКС ТК/
С писмения отговор на въззивната жалба от Л. А. Д. и В. А. И., чрез пълномощника им по
делото, оспорва се че С. Д. Ю. е могла да придобие собстеността върху закупените от нея
недвижими имоти на самостоятелно основание- по давност, като не е била добросъвестен
преиобритател, тъй като не е изпълнено допълнителното изискване на чл. 70 от ЗС- да е
владяла вещта на правно основание, годно да я направи собственик, без да е знаела че е
придобила от несобственик или че предписаната от закона форма е опорочена.
Сочи се в писмения отговор на въззивната жалба, че от събраните по делото писмени
доказателства/удостоверения за наследници/и гласни доказателства, установява се че С. Ю. е
баба на С. Д. Ю., а освен това същата е прехвърляла собствеността върху имотите чрез своя
пълномощник- Д. Ю., който е баща на С. Д. Ю..
При изложените съображения, иска се от въззивния съд да остави въззивната жалба без
уважение, като потвърди обжалваното решение на РС Б., като правилно, обосновано и
постановени при спазване на процесуалните правила.
Писмен отговор в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран и от Д. Р. Ю.- ответник
по гр.д. № 515/2021г. по описа на РС Б., чрез особения и представител- адв. Е. А. П., с който
се оспорва депозираната въззивна жалба, като неоснователна. Поддържа се с писмения
отговор че наведените оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания
съдебен акт са неоснователни, като атакуваното решението на РС Б., не е постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Оспорва се с писмения отговор от въззиваемата Д. Р. Ю., поддържаното с въззивната жалба-
че ответницата С. Д. Ю. е добросъвестен пиобритател на имотите, които е закупила, както и
че е придобила същите по давност. Излагат се доводи с писмения отговор, че С. Д. Ю. не би
могла да бъде добросъвестен владелец на закупените от нея недвижими имоти, тъй като е
знаела че продавачите и не са собственици на закупените недвижими имоти.
Оспорва се с писмения отговор от Д. Р. Ю., чрез особения и представител по делото, че С. Д.
2
Ю. е владяла спорните недвижими имоти, тъй като от събраните доказателства не се
установява да е осъществявала върху тях фактическа власт за период по- дълъг от 10 години.
С писмения отговор на Д. Р. Ю., възразява се че ответницата С. Д. Ю. е могла да придобие
правото на собственост върху закупените от нея недвижими имоти, за идеална част по-
голяма от 1/ 4 /дела на нейната праводателка С. Ю. от наследството на Г. Т. Ш./, като за
останалата идеална част от недвижимите имоти, не е могъл да настъпи вещнотранслативен
ефект, дори и след извършването на продажба в изискуемата от закона нотарилан форма за
действителност.
С оглед на изложеното от фактическа и правна страна, иска се от въззиваемата Д. Р. Ю., чрез
пълномощника и адв. П., съдът да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди
обжалваното решение на РС Благоеврад като правилно, обосновано и законосъобразно.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна.
Писмените отговори от насрещната страна по въззивната жалба са своевременно депозирани
пред съда, от надлежни страни, като изложените с него съображения следва да бъдат
обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.
В хода на производството пред първоинстанционния съд, след приключване на устните
състезания по делото, починала е първоначалната ищца- Р. Г. И. Нейни наследници по закон
са Л. А. Д., ЕГН **********, от *** и В. А. И., ЕГН **********, от ***, които са депозирали
отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв. В. У..
С Определение № 887/15.08.2024г. от закрито съдебно заседание по въззивното дело, съдът е
конституирал като страни по делото- Л. А. Д., ЕГН **********, от *** и В. А. И., ЕГН
**********, от ***, като наследници на починалата.
Въззивният съд е приел като писмено доказателство- Съдебно удостоверение с изх. №
2935/08.04.2024г., издадено от РС Б., от което е видно че Д. Р. Ю., ЕГН **********, е
депозирала отказ от наследството на нейната майка- С. Г. Ю., ЕГН **********, поч. на ***г.,
който отказ е бил вписан в особената книга на съда, въз основа на Решение № 237 от
05.04.2024г., постановено по ч.гр.д. № 880/2024г. по описа на РС Благоеврад.
Въз основа на така вписания отказ от наследство, съдът е прекратил производството по
делото по отношение на Д. Р. Ю., ЕГН **********, от ***.
При устните състезания по делото, пълномощниците на страните- адв. А.-Т., като
пълномощник на жалбоподателката- С. Д. Ю. и адв. В. У., като пълномощник на
въззиваемите- Л. А. Д. и В. А. И., като наследници на починалата Р. Г. И. поддържат
доводите наведени с въззивната жалба и отговора към нея, на основанията изложени в тях.
За да се произнесе в рамките на правомощията си на въззивна инстанция по същество и въз
основа на оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав на ОС Б., съобрази
3
следното:
Производството пред РС Б. е образувано по повод искова молба, подадена от Р. Г. И. ЕГН
**********, с адрес ***, чрез адв. В. У., АК - Б., срещу С. Г. Ю., ЕГН **********, с адрес
*** и С. Д. Ю., ЕГН **********, с адрес ***.
Предявен е иск за признаване на правото на собственост, на основание наследствено
правоприемство, като ищцата- Р. Г. И.твърди че е собственик на 1/4 /една четвърт/ идеална
част от следните недвижими имоти, а именно:
1. Имот № 000968, с начин на трайно предназначение „залесена горска територия“, с площ
от 10 000 дка, девета категория, находящ се в местността „*“ в *, като част от имота е с площ
от 0.065 дка, представляващ иглолистна гора попада в отдел/подотдел 97/н, като част от
имота с площ от 0.261 дка представляващ иглолистна гора попада в отдел/подотдел 97/о, с
площ от 6.632 дка попада в отдел/подотдел 91/10 и част от имота с площ от 3.040 дка,
представляващ градина, попада в отдел/подотдел 97/11, при граници/съседи на имота: имот
№ 000913 -залесена територия собственост на МЗГ-ДП, и имот № 310001 - Лозе собственост
на Община Б., съгласно Решение - № RIT от 01.06.2006г. за възстановяване на собствеността
върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на *, ЕКАТТЕ 04279, община Б. по
ЗВСГЗГФ, с изходящ № RIT- 03/ 01.06.2006 г. издадено от общинска служба „Земеделие и
гори“ Б.. Индивидуализиран в Нотариалните актове за продажба на недвижими имоти като
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно предназначение „горска“, с начин на трайно ползване
„друг вид дървопроизводителна гора“ с идентификатор 04279.310.968, който имот е в
кадастрален район 310, представляващ имот 968, с площ от 10 000 дка, с адрес на имота *,
„*“ при граници (съседи): имоти с идентификатори 04279.310.3320, 04279.310.26,
04279.310.1.
2. Поземлен имот с идентификатор 04279.310.71, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м. "*"
/промяна предназначението с Решение № АР-49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид собств.
частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 423 кв. м, стар
номер 310.27, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/10.05.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК при граници (съседи): имоти с идентификатори
04279.624.14, 04279.624.7, 04279.310.72, 04279.310.75, 04279.624.53.
3. Поземлен имот с идентификатор 04279.310.72, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м.
"*“/промяна предназначението с Решение № АР-49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид собств.
частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), площ 449 кв. м, стар
номер 310.27, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/10.05.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК при граници (съседи): имоти с идентификатори
04279.624.14, 04279.310.27, 04279.310.74, 04279.310.75, 04279.310.71.
4. Поземлен имот с идентификатор 04279.310.73, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м. "*"
/промяна предназначението с Решение № АР-49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид собств.
частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 468 кв. м, стар
номер 310.27, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/10.05.2006 г. на
4
Изпълнителния директор на АК, при граници (съседи): имоти с идентификатори
04279.310.75, 04279.310.74, 04279.310.77, 04279.310.76, 04279.624.53.
5. Поземлен имот с идентификатор 04279.310.74, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м. "*"
/промяна предназначението с Решение № АР-49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид собств.
частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 479 кв. м, стар
номер 310.27, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/10.05.2006г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК при граници (съседи): имоти с идентификатори
04279.310.27, 04279.310.1673, 04279.310.77, 04279.310.73, 04279.310.75, 04279.310.72.
Претендира се разноските направени пред първата съдебна инстанция.
Ищцата твърди, че е дъщеря и една от наследниците по закон на общия наследодател- Г. Т.
Ш., с ЕГН **********, който приживе е придобил недвижими имоти- земеделски земи,
съгласно решения зе възстановяване, издадени от ОСЗГ Б., приложени към исковата молба.
Сочи се в ИМ, че наследници по закон на общия наследодател са още С. Г. Ю.- дъщеря, Р. Г.
И. дъщеря, К. И. Ш.- син и Т. Г. Ш. - син, който също е починал и оставил за наследници
двете му деца В. Т. С. и Д. Т. Ш.. В исковата молба се посочва също, че наследникът Д. Т.
Ш. също е починал и наследници са неговите деца Т. Д. Ж. и В. Д. Й..
Твърди се с ИМ от ищцата Р. Г. И.починала в хода на процеса по настоящото дело/, че
четирите деца на Г. Т. Ш. се договорили след влизане в сила на ЗСПЗЗ, да упълномощят
лицето- Д. Р. Ю./син на С. Ю./ да представлява наследниците пред инститицуциите във
връзка с реституцията на земеделвскети земи от общия им наследодател. Упълномощеният
след време им казал че е възстановено правото на собственост само върху един земеделски
имот- нива в м. „*“, с площ от 2дка, като заявил че върху останалите имоти собствеността не
може да бъде възстановена.
Излагат се твърдения от ищцата- Р. Г. И.че едва на 15.06.2019г., след направена справк в СВ
- АВ в PC – Б. се установило, че други имоти на общия наследодател- Г. Т. Ш., се водят само
на внучката на един от наследниците, а именно - С. Д. Ю. /дъщеря на Д. Ю. и внучка на С.
Ю./, като част от имотите били обявени за продажба.
В ИМ са описани имотите, които ищцата твърди, че са възстановени на общия наследодател,
без знание за това от страна на ищцата, а именно:
1.Нива от 6.128 дка, девета категория, м. „*“, имот № 000210 по кадастралната карта на
землището, въз основа на Решение № RK-11/31.08.2006г. на ОС „Земеделие и гори“ - *,
издадено на общия наследодател Г. Ш.;
2.Имот № 000968, с начин на трайно предназначение „залесена горска територия“, с площ
от 10 000 дка, девета категория находящ се в м. „*“,в *, като част от имота е с площ от 0.065
дка, представляващ иглолистна гора попада в отдел/подотдел 97/н, като част от имота с
площ от 0.261 дка представляващ иглолистна гора попада в отдел/подотдел 97/о, с площ от
6.632 дка попада в отдел/подотдел 91/10 и част от имота с площ от 3.040 дка, представляващ
година, попада в отдел/подотдел 97/11, при граници/съседи на имота: имот № 000913 -
залесена територия собственост на МЗГ-ДП, и имот № 310001 - Лозе собственост на
5
Община Б., съгласно Решение - № RIT от 01.06.2006г. за възстановяване на собствеността
върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на *, ЕКАТТЕ 04279, община Б. по
ЗВСГЗГФ, с изходящ № RIT- 03/01.06.2006г. издадено от ОС „Земеделие и гори“ Б..
Твърди се че този имот е индивидуализиран в Нотариалните актове за продажба на
недвижими имоти като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно предназначение „горска“, с
начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“ с идентификатор
04279.310.968, който имот е в кадастрален район 310, представляващ имот 968, с площ от 10
000 дка, с адрес на имота *, „*“, видно от Решение № RT 79/01.06.2006г. издадено от ОС
„Земеделие и гори“- Б. издадено на общия наследодател - Г. Ш..
3.Нива с площ от 1.732дка, категория „десета“, находяща се в м. „*“, в землището на *,
представляващо Поземлен имот № 04279.310.69 по КККР, одобрена 2006г., при
съседи/граници на имота: 04279.624.14,04279.624.7, 04279.624.27, 04279.624.1673,
04279.624.531, 04279.624.70,04279.624.53, съгласно Решение възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановени стари реални граници № 1781 от
23.07.2009г., с изх. № 08-3769/23..07.2009г., издадено от ОСЗГ- *.
4.Ливада с площ от 0.268дка, десета категория, м. „*“, имот № 000531 по картата на
землището, при съседи на имота: № 310001 -Лозе на Община Б. - § 4 и № 000487 -нива на
земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, съгласно Решение № RT 79/01.06.2006г., издадено от ОС
„Земеделие и гори“- Б., обективирано в Нотариален акт за продажба на недвижими имот
като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване „ливада“, е трайно предназначение
„земеделска“ заснет с идентификатор 04279.310.531, е площ от 0.268 кв.м., е адрес на имота
*, м. „*“, съгласно същото решение, издадено от ОС „Земеделие и гори“- Б., издадено отново
на общия наследодател на страните- Г. Ш..
Сочи се от ищцата в ИМ пред РС Б., че видно от Констативен акт от 14.03.2012г. на Община
Б., ведно със Заповед №145/20.02.2012г., Констативен акт от 10.02.2012г. на Община Б.,
ведно със Заповед №45/18.01.2012г . и Констативен акт от 15.07.2014г. на Община Б., ведно
със Заповед 795/30.06.2014г.. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване „ливада“, с
трайно предназначение „земеделска“ заснет е идентификатор 04279.310.531 и поземлен
имот № 04279.310.69 по КККР, с площ от 1.732 дка, категория „десета“, е сменено
предназначението им за жилищно строителство и е одобрен ПУП. Съгласно същия, са
образувани 4 броя нови имоти с идентификатори 04279.310.71, 04279.310.72, 04279.310.73,
04279.310.74., както следва:
1.Поземлен имот с идентификатор 04279.310.71, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м. "*"/
промяна предназначението с реш. АР- 49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид собств. Частна,
вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 423 кв. м, стар номер
310.27, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/10.05.2006 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК;
2.Поземлен имот с идентификатор 04279.310.72, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м. "*"
/промяна предназначението с Решение № АР- 49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид
6
собственост: Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ
449 кв. м, стар номер 310.27, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/10.05.2006 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК;
3.Поземлен имот с идентификатор 04279.310.73, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м. "*"
/промяна предназначението с Решение № АР- 49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид
собственост: Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ
468 кв. м, стар номер 310.27, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
32/10.05.2006 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК;
4.Поземлен имот с идентификатор 04279.310.74, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м. „*"
/промяна предназначението с Решение № АР-49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид
собственост: Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), площ
479 кв. м, стар номер 310.27, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
32/10.05.2006 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК.
Навадени са твърдения в ИМ от ищцата Р. Г. И. че описаните в ИМ имоти, са били
възстановени на общия наследодател на страните- Г. Т. Ш., но впоследствие са продадени
само от С. Г. Ю. като продавач, чрез пълномощника - Д. Ю. (неин син), като с процесните
имоти са извършени следните сделки:
1. На 18.12.2006г. С. Г. Ю. е продала като едноличен собственик на имота, чрез
пълномощника си Д. Р. Ю. /неин син/, Поземлен имот с начин на трайно ползване „друг вид
дървопроизводителна гора“, с идентификатор 04279.310.968, който имот е в кадастрален
район 310, с площ от 10 000 дка, по КККР, с ЕКАТТЕ 04279, община Б., област Б., одобрен
със Заповед № РД-18.32/10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на имота *, „*“, на продавача С. С.
М., като сделката е обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44,
рег.№ 15692, дело №1136, от 2006 г. на Нотариус И. К.;
2. На 22.12.2006г. С. Г. Ю., е прехвърлила правото на собственост, чрез сключване на
договор за покупко-продажба, като едноличен собственик на имота, чрез пълномощника си
Д. Р. Ю. /неин син/, на Нива от 6.128 дка, девета категория, м. „*“, имот № 000210 по
кадастралната карта на землището, идентичен с имота описан в Решение № RK-
11/31.08.2006г. на ОС „Земеделие и гори“-*, на И. М. М.. За извършената сделка е съставен
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г. на Нотариус И. К., вписана под
номер 241 в НК, с район на действие PC Б., който нотариален акт е вписан в Агенцията по
вписвания с вх. рег. № 4551/22.12.2006г., акт № 50;
3. На 22.01.2007г. И. М. М. е продал описания, в точка 2, имот, видно от Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***г. на Нотариус И. К., вписана под номер 241 в НК, с
район на действие PC Б., като нотариалният акт е вписан в Служба по вписвания към
Районен съд- Б. с per. № 61, акт 23/2007г.;
4. На 07.02.2007г. С. С. М. е продала придобития от нея имот/само няколко месеца преди
това/, видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г. на Нотариус И. К.,
вписана под номер 241 в НК, с район на действие PC Б., който нотариален акт е вписан в
7
Службата по вписвания към Районен съд- Б. с peг № 241, акт 116/2007г., а именно: Поземлен
имот с начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводтиелна гора“ с идентификатор
04279.310.968, който имот е в кадастрален район 310, с площ от 10 000дка, по КККР, е
ЕКАТТЕ 04279, община Б., област Б., одобрен със Заповед № РД-18.32/10.05.2006г. на ИД на
АК, с адрес на имота: *, „*“, като купувач на имота е С. Д. Ю.;
5. На 07.12.2009г. С. Г. Ю., като собственик на имота, чрез пълномощника си Д. Р. Ю. /неин
син/ е продала на С. С. М., което се установява от Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***г. на Нотариус И. К., вписана под номер 241 в НК, е район на действие PC - Б., с
per. № 21359, акт. № 1194/2009г. вписан в СВ към РС Б., следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ от 1.732 дка, с начин на трайно ползване „нива“, е трайно
предназначение „Земеделска“ , *, м. „*“, както и Поземлен имот с начин на трайно ползване
„ливада“ е трайно предназначение „земеделска“ заснет с идентификатор 04279.310.531, с
площ от 0.268 кв.м., с адрес на имота: *, местността „*“.
6. Два месеца по-късно, С. С. М., заедно със своя съпруг- М. В. М., е продала придобитите
от тях, в режим на СИО, недвижими имоти, а именно- Нива е площ от 1.732дка, категория
„десета“ находяща се в м. „*“ в землището на * и Ливада е площ от 0.268 дка, десета
категория, местността *, на купувача С. Д. Ю.. Сделката е обективирана в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***г. на Нотариус И. К., вписана под номер 241 в НК, с
район на действие PC Б., вписан в СлВп към РС- Б. с вх.рег.№ 212, акт118/2010г.
Поддържа се от ищцата Р. Г. И. че крайната цел на всички продажби е била имотите да бъдат
закупени от С. Д. Ю., поради което всички сделки са фиктивни и към настоящия момент,
всичките пет процесни имота, се владеят именно от С. Д. Ю..
Сочи се с ИМ, че след узнаване на изложените обстоятелства, ищцата е подала жалба до
Районна прокуратура Б., като в тази връзка е образувано ДП № 244 ЗМ 259-2018г., по описа
на 01 РУП- Б., което към момента на предявяване на иска, е висящо.
Изложени са правни доводи с ИМ пред първоинстанционния съд, че всеки има правото
съгласно чл. 124 ал.1 от ГПК да предяви иск, за да възстанови правото си когато то е
нарушено или за установовяването на съществуването или отричането на едно право, когато
имат правен интерес от това. Ето защо ищцата Р. Г. И.моли съда да приеме за установено по
отношение на ответниците, че е собственик на 1/ 4 идеална част от описаните в ИМ молба
пет недвижими имота, собствеността върху които е възстановена на наследодателят Г. Т. Ш.,
с влезли в сила решения на ОС“ЗГ“ Б..
С писмен отговор на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК, от особения представител на С. Д. Ю.,
предявения установителен иск за правото на собственост от ищцата Р. Г. И. се оспорва като
неоснователен.
Оспорват се част от твърденията, наведени с ИМ- че във връзка с възстановяването на
правото на собственост върху бившите земеделски имоти, по наследство от Д. Р. Ю.-
наследниците му по закон са били упълномощили Д. Ю.- син на С. Ю., да ги представлява
пред всички институции и прави изявления и искания от тяхно име. Оспорва се и
8
твърдението наведено с ИМ, че извършените сделки с недвижимите имоти след
реституирането им, са извършени фиктивно.
Твърди се с писмения отговор от особения представител на С. Д. Ю., че закупените от
ответницата на 22.01.2007г. от И. М. М., на 07.02.2007г. от С. С. М. и на 03.02.2010г. от С. С.
М. и съпругът М. В. М., недвижими имоти, са придобити от С. Д. Ю. на годно правно
основание, при спазване на нотарилната форма за действителност, като сделките са вписани
в СВ към РС Б., преди вписване на исковата молба по настоящото дело и на това основание
ответницата- С. Д. Ю. се легитимира за собственик на тези имоти. Излагат се доводи, че тя е
била добросъвестен купувач на недвижимите имоти, тъй като е придобила имотите със
съзнанието, че продавачите са пълноправни собственици на имотите.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК направено е своевременно възражение, че
ответницата- С. Д. Ю. е придобила процесните недвижими имоти по давност, като
подробно се обосновава твърдението за придобиването им при кратката 5 годишна давност,
считано от момента на придобиване на всеки от имотите от С. Ю., до момента на
предявяване на иска, въз основа на който е образувано настоящото производство. Твърди се
в депозирания отговор също, че при извършване на всяка от сделките, ответницата, в
качеството си на купувач, се е доверявала на проверката на собствеността, извършена от
нотариуса и същата не е била длъжна да извършва допълнителни проверки по веригата на
правоприемствата. При условията на евентуалност се твърди придобиването на имотите от
С. Ю., на основание недобросъвестно владение, в продължение на период от 10 /десет/
години, който период е започнал от закупуването им и продължава и до настоящия момент.
Излагат се доводи че е налице хипотезата на чл. 70 ал.1 от ЗС- за добросъвестно владение на
всеки от закупените 5 бр. недвижими имоти, тъй като фактическата власт върху имотите е
придобита от купувача С. Д. Ю. на основание транслативни сделки, годни да я легитимират
като собственица, без тя да е знаела че придобива от несобственик. Поддържа се от
ответната страна, че дори предвидения в закона 10 год. давностен срок е бил изтекъл към
момента на предявяването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
дело.
В срока по чл.131 от ГПК, от особения представител на ответницата- С. Г. Ю., адв. Р. А. М.,
също е подаден писмен отговор, с който се допустимостта на предявения иск. Твърди се, че
към момента на депозиране на исковата молба, ответницата С. Г. Ю. се е разпоредила с
процесните имоти, поради което не се намира във вещни правоотношения с ищцата, и на
това основание се обосновава тезата за недопустимост на иска срещу тази страна, доколкото
евентуалното уважаване на исковете, не би довело до желаната от ищеца, правна защита.
Предявеният установителен иск се оспорва с писмения отговор от особения представител на
С. Г. Ю. и по същество като неоснователен, при изложени съображения:
Възразява се че липсват твърдения за правен спор между ищцата Р. Г. И.и ответницата С. Г.
Ю..
Поддържа се от ответната страна, че видно от приетите НА, ответницата С. Г. Ю. се е
9
разпоредила с недвижимите имоти, като е обвързана от извършените волеизявления, но
сделките са сключения от пълномощник- нейния син- Д. Р. Ю.. С писмения отговор от
особения представител на С. Г. Ю., поддържа се на същата няма как да е станало известно
по-нататъшното прехвърляне на собствеността върху продадените имоти, още повече при
съобразяване на нейната напреднала възраст.
Пред първоинстанционния съд/РС Б./ са събрани писмени и гласни доказателства.
В хода на производството по делото, ответницата С. Г. Ю. е починала. С Определение №
906410/07.04.2022г. по гр.д. № 515/2021г. по описа на РС Б., с оглед представеното
Удостоверение за наследници с изх. № 1464/05.04.2022г. на мястто на починалата С. Г. Ю., са
конституирани като ответни страни по делото, наследниците и по закон, а именно- Д. Р. Ю.,
Р. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю..
С оглед представени в хода на производството по делото пред РС Б., съдебни удостоверения,
от които е видно, че по отношение на А.-М. Д. Ю. е вписан в особената книга на БлРС отказ
от наследство, оставено от баща - Д. Ю., както че и по отношение на Р. Д. Ю. е вписан в
особената книга на БлРС, отказ от наследство, оставено от баща му Д. Ю.,
първоинстанционният съд с протоколно Определение № 900067/14.03.2023г. е прекратил
производството по гр. дело № 515/2021г., в частта по отношение на ответниците Р. Д. Ю. и
А.-М. Д. Ю., поради отказ от предявения иск срещу тях.
Пред въззивната съдебна инстанция не са направени доказателствени искания от страните и
не са събирани нови доказателства.
С обжалваното Решение № 90011 от 19.01.2024г. по гр.д. № 515/2021г. по описа на РС Б.,
първоинстанционният съд е уважил предявения установителен иск с правно основание чл.
124 от ГПК като основателен, като е признал за установено по отношение на ответниците С.
Д. Ю. и Д. Р. Ю., че Р. Г. И. е собственик въз основа на наследствено правоприемство от своя
баща- Г. Т. Ш., на 1/ 4 идеална част от недвижимите имоти, заявени с ИМ.
За да уважи предявения иск, съставът на РС Б. е приел че е налице окончателно приключила
реституция по ЗСПЗЗ и по ЗЗСГЗГФ, в полза на наследниците на Г. Т. Ш., с изрични актове
на ОС“ЗГ“ Б.. Съдът е приел че към момента на разпореждането с наследствени
реституирани на всички наследници на Г. Т. Ш. недвижими имоти, ответницата С. Г. Ю. се е
разпоредила еднолично и възмездно с тях в полза на трети лица, без да е техен едноличен
собственик, поради което съдът е намерил че същата не е могла да прехвърли правото на
собственост над 1/ 4 идеална част от продадените имоти, на които е била действителен
собственик.
Съставът на РС Б. е оставил без уважение възражението за придобиване на недвижимите
имоти от ответницата С. Д. Ю., след като същата е придобила собствеността върху тях въз
основа на договори за продажба, извършени в изискуемата от закона форма. Съдът е приел
от една страна, че С. Д. Ю. е демонстрирала владението си върху недвижимите имоти, по
отношение на останалите наследници на Г. Т. Ш., едва през 2019г., а освен това развити са
съображения, че С. Д. Ю. не е могла да придобие собствеността върху спорните недвижими
10
имоти по давност като добросъвестен владелец, тъй като е била родственица както на С. Г.
Ю., така и на нейния пълномощник- Д. Р. Ю., поради което не е било възможно да не знае,
че придобива имотите от лице, което не е едноличен собственик на продадените недвижими
имоти.
Недоволни от постановеното решение е останала ответницата по делото- С. Д. Ю., която са
депозирали въззивна жалба, въз основа на която е образувано настоящото въззивно дело.
Въз основа на анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съставът на ОС Б., ръководен от вътрешното си
убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:
Установява се по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, че
страните по делото са наследници по закон на Г. Т. Ш., ЕГН **********, б.ж. на *, починал
на ***г., който е оставил за свои преки законни наследници: К. Г. Ш.- син, С. Г. Ю.- дъщеря,
Р. Г. И.дъщеря, както и наследниците на починалия Т. Г. Ш.- син./ Удостоверение за
наследници с изх. № 433/04.02.2020 година/. От своя страна- Т. Г. Ш. е починал на ***г., като
е оставил преки наследници- В. Т. С.- дъщеря и Д. Т. Ш.- син. Д. Т. Ш. също е починал на
05.04.1994г., като е оставил за свои наследници по закон- Т. Д. Ж. и В. Д. Й..
Наследодателят на страните- Г. Т. Ш., е бил собственик на земеделски земи от преди
образуването на ТКЗС, като след влизане в сила на ЗСПЗЗ, неговите наследници са
предявили правата си за възстановяване на правото на собственост по реда на
реституционния закон.
Установява се от приетото като писмено доказателство Решение № 1687/16.05.2006г. на
ОС“ЗГ“ Б., за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на *, че на наследниците на Г. Т. Ш. е
признато правото на собственост върху следите имоти: 1. НИВА от 0,500 дка, десета
категория, находящ се в терен по § 4 на *, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с
опис-декларация 13.01.1954г.; 2. НИВА от 2 дка, десета категория, находящ се в терен по § 4
на град Б., в м. „*“, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с Опис-декларация
13.01.1954г.; 3. ЛОЗЕ от 0.232 дка, десета категория, находящ се в терен по § 4 на град Б., м.
„*-ДП“, заявен с пореден № 3 от заявлението и установен с Опис-декларация от 13.01.1954г.
В решението е посочено, че възстановяването на собствеността върху имотите разположени
в територите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ,
като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл. 28 ал. 9 от ППЗСПЗЗ.
Прието е по делото пред първоинстанционния съд като писмено доказателство- Решение №
RK-11 от 31.08.2006г. на ОС“ЗГ“ Б., с което е признато правото на собственост и
възстановено на наследниците на Г. Т. Ш.- в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на с. *, ЕКАТТЕ 20540, община Б., върху НИВА от 6.128дка, девета
категория, м. *, имот № 000210 по картата на Землището, при граници (съседи): имот №
000060- Овощна градина на Ю. С. С., имот № 000048- Овощна градина на Земи по чл.19 от
11
ЗСПЗЗ, имот № 000145- Полски път на ОБЩИНА Б., имот № 000140- Населено място на с.
*, имот № 000048 – овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗС, имот № 000204 – лозе на
община Б., имот № 000048 – овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и имот № 000061 –
овощна градина на Ю. С. С..
Пред РС Б. е представено и прието като писмено доказателство Решение № RГ-79 от
01.06.2006г. на ОС“ЗГ“ Б., с което е признато правото на собственост и възстановена на
наследниците на Г. Т. Ш., собствеността върху ЛИВАДА от 0.268 дка, десета категория, м.
„*“, имот № 000531 по картата на землището, при граници (съседи): имот № 310001-
Лозе на Община Б.- § 4; имот № 000487-Нива на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
С друго прието като писмено доказателство по делото- Решение R-ГГ от 01.06.2006г. на
ОС“ЗГ“ Б., за възстановяване на собсвтеността върху отнети земи и гори от горски фонд, в
землището на
град Б., ЕКАТТЕ 04279, община Б.
по Закона за възстановяване на собствеността
върху горите и земите от горския фонд (ЗЗСГЗГФ), от 01.06.2006г. е възстановено на
наследниците на Г. Т. Ш., правото на собственост върху имот № 000968 по картата на
възстановена собственост на землището с площ от 10.000 дка (десет декара),
представляващ ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ, находящ се в м.„*“, при граници
(съседи): имот № 000913- Залесена терит. На МЗГ-ДЛ, имот № 310001- Лозе на Община Б.-
§ 4, съгласно скица № Ф02627/13.06.2006г. и таксационна характеристика, който имот следва
да се използува съгласно Закона за горите и Правилника за прилагането му.
Установява се от събраните доказателства по делото, че с Писмо с изх. № 08-72/07.07.2006г.,
от ОС“ЗГ“ Б., адресирано до С. Г. Ю., ощинската служба уведомяват същата, че правото на
собственост не може да се възстанови в съществуващи стари реални граници върху
следните имоти или част от тях по заявление с вх. № К53 от 28.07.1992г. в землището на
село *: Нива от 10.000 дка (десет дка), девета категория, находящ се в държавен горски фонд
на село * в местността *; Лозе от 0.500 дка (нула дка и петстотин кв.м), девета категория,
находящ се в землището на село * в местността *-ДП; Нива от 0.500 дка (нула дка и
петстотин кв.м), девета категория, находящ се в землището на село * в местността
СИДЖЙМКОВИЦА-ДП; Нива от 2.000 дка (два дка), девета категория, находящ се в
землището на село * в местността *. Посочено е в писмото, че правото на собственост не се
възстановява поради това, че след заснемане на имота е установено, че попада в землището
на * и ще бъде прехвърлен служебно за възстановяване в преписка /с вх. 2989/.
От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***г., по описа на Нотариус И. К. се установява, че на 18.12.2006г. е сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който, С. Г. Ю., в качеството
си на продавач, действаща чрез пълномощника си- Д. Р. Ю., е продала на С. С. М., правото
на собственост върху следния свой недвижим имот: Поземлен имот с начин на трайно
ползване „друг вид дървопроизводителна гора“ с идентификатор 04279.310.968, който имот
е в кадастрален район 310, с площ от 10 000 дка, по КККР, с ЕКАТТЕ 04279, община Б.,
12
област Б., одобрен със Заповед № РД -18.32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК,
с адрес на имота *.
Видно е от представения и приет по делото като писмено доказателство- Нотариален акт №
***г., по описа на Нотариус И. К., че на 07.02.2007г., С. С. М. е продала придобития от нея
имот с НА 44/2006г., на С. Д. Ю., а именно: Поземлен имот е начин на трайно ползване
„друг вид дървопроизводтиелна гора“ с идентификатор 04279.310.968, който имот е в
кадастрален район 310, с площ от 10 000 дка, по КККР, е ЕКАТТЕ 04279, община Б., област
Б., одобрен със Заповед № РД - 18.32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес
на имота: *, м.„*“.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *** г. на Нотариус И. К., от който се установява, че на 22.12.2006г. С. Г.
Ю. е продала на И. М. М., следния недвижим имот- Нива от 6.128 дка, девета категория,
м. *, имот № 000210, по кадастралната карта на землището, идентичен с имота описан в
№ RK - 11/31.08.2006г. на Общинска служба по „Земеделие и гори“- *.
Установява се по делото, че с друг Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г.
на Нотариус И. К., с договор за продажба сключен на 22.01.2007г. И. М. М. е продал на С. Д.
Ю. недвижим имот: Нива от 6.128 дка, девета категория, местност *, имот № 000210 по
кадастралната карта на землището.
Пред РС Б. е прит като писмено доказателство- Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***. по описа на Нотариус И. К., от който се установява, че на 07.12.2009г. С. Г. Ю.,
като едноличен собственик на имота, чрез пълномощника си Д. Р. Ю. /неин син/ е продала
на С. С. М., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ от 1.732 дка, с начин на трайно ползване „нива“, с трайно
предназначение „Земеделска“, гр.Б., м. „*“, както и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно
ползване „ливада“; с трайно предназначение „земеделска“, заснет с идентификатор
04279.310.531, е площ от 0.268 кв.м., с адрес на имота *, м. „*“.
От представения и приет като писмено доказателство по делото- Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***г., по описа на Нотариус И. К., видно е че на 03.02.2010г.
е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот между С. С. М. и съпруга М.
В. М., в качеството на продавачи, и С. Д. Ю., в качеството на купувач, съгласно който
продавачите прехвърлят правото на собственост върху следните недвижими имоти,
придобити по време на брака им в законов режим на СИО, находящи се в землището на град
Б., а именно: Нива е площ от 1.732 дка, категория „десета“ находяща се в местността „*“ в
землището на гр .Б. и Ливада е площ от 0.268 дка, десета категория, местността „*“.
Установява се от писмените доказателства събрани пред първоинстационния съд, че след
сключването на договори за продажба, по искане на С. Д. Ю. са били педприети действия по
промяна на предназначението на закупените от нея недвижими имоти.
Пред РС Б. са представени и приети като писмени доказателства: Констативен акт от
14.03.2012г. на Община Б., ведно със Заповед №145/20.02.2012г., Констативен акт от
10.02.2012г. на Община Б., ведно със Заповед №45/18.01.2012г . и Констативен акт от
13
15.07.2014г. на Община Б., ведно със Заповед 795/30.06.2014г., от които е видно, че за
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с начин на трайно ползване „ливада“, с трайно предназначение
„земеделска“, заснет с идентификатор 04279.310.531 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 04279.310.69 по КККР, с площ от 1.732 дка, категория „десета“, е
одобрено промяна на предназначението „за жилищно строителство“ и е одобрен ПУП.
Съгласно последния, са образувани 4 /четири/ броя нови имоти с идентификатори
04279.310.71, 04279.310.72, 04279.310.73, 04279.310.74. Новообразуваните имотите след
допуснатата промяна на предназначението им са със следния статут:
1.Поземлен имот 04279.310.71, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м. "*"/ промяна
предназначението с Решение АР- 49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид собств. Частна, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 423 кв. м, стар номер
310.27, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/10.05.2006 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК;
2.Поземлен имот 04279.310.72, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м. "*"/ промяна
предназначението с Решение АР- 49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид собств. Частна, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 449 кв. м, стар номер
310.27, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ
ДИРЕКТОР НА АК;
3.Поземлен имот 04279.310.73, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м. "*"/ промяна
предназначението с Решение АР- 49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид собств. Частна, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 468 кв. м, стар номер
310.27, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/10.05.2006 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК;
Поземлен имот 04279.310.74, област Б., община Б., *, п.к. 2700, м. ’’*"/ промяна
предназначението с Решение АР-49-02/29.02.2012г. на ОД"3"Б./, вид собств. Частна, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), площ 479 кв. м, стар номер
310.27, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/10.05.2006 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК.
При одобрение на ПУП, образуван е и още един нов ПИ с идентификатор 04279.310.75, с
предназначение „за път“/за собствени нужди/, чрез който се осигурява достоп до
новообразуваните имоти.
Видно от приетия като доказателство- Констативен акт от 10.02.2012г. на служители на
Община Б., срещу Заповед № 45/18.01.2012г. на Кмета на Община Б., с която е одобрен ПУП
и ПЗ, не са постъпили жалби и възражения в законоустановения срок по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ
и същата е влязла в законна сила.
По делото пред РС Б. са представени и приети като писмено доказателства удостоверения за
данъчни оценки по чл. 264, ал. 1 ДОПК установяващи данъчната оценка върху описаните
по-горе имоти, както и скици на поземлените имоти от службата по кадастъра.
Пред РС Б. в съдебното заседание при което е даден ход на устните състезания, страните
14
чрез пълномощниците си са заявили, че не е спорно по делото, че описаните в нотариалните
актове за продажба недвижими имоти, са идентични на тези възстановени с решенията на
ОС“ЗГ“ на наследниците на Д. Р. Ю., като първонстанционният съд е приел това
обстоятелство за установено по делото и ненуждаещо се от доказване, като е отказал
назначаването на поисканата съдебно техническа експертиза с такава задача.
Във връзка с депозирана жалба с вх. № 2016 от 08.06.2019г., по описа на Районна
прокуратура Б., подадена от Р. И. и В. Т. С. срещу Д. Ю. и С. Ю., е постъпило по делото
пред РС Б., писмо от 18.02.2022г. от ОДМВР Б., с което се уведомява съда, че ДП № 244 ЗМ-
259/2019г. по описа на ОДМРВ Б./прокурорска преписка № 2016/2019 година по описа на РП
Б./ е прекратено на 12.10.2021г. и се намира в РП Б., като същото е изискано и приложено по
гр.д. № 515/2021г. по описа на РС Б..
Пред РС Б. са изискани и приети с Писмо от Министерство на земеделието, Областна
дирекция „Земеделие“ Б., Общинска служба по земеделие Б., от дата 21.02.2022г.- заверени
копия по преписка Г 2989/28.07.1992г. и Преписка ГГ-12/16.05.2006г. на наследници на Г. Т.
Ш..
Пред РС Б. са събрани по искане на страните гласни доказателства, като в качеството на
свидетели са разпитани, Н. А. И., В. А. И. и Р. О. Г..
Свидетелката Н. И. сочи в показанията си пред РС Благоеврад, че Т. Ш. е неин вуйчо, който
според думите , е бил упълномощен от нейната свекърва- Р. И., да се занимава с
възстановяването на наследствените земеделски имоти от Г. Т. Ш.. Свидетелката пояснява,
че Т. Ш. е починал през *г., след което нейния първи братовчед- М., продължил да се
занимава с възстановяването на имотите, но никой от наследниците не му е давал писмено
съгласие, а само устно такова. Излага също, че многократно са ходили в Общината да
проверяват какво става с възстановяването на земите, но отговорът бил, че има само един
упълномощен човек, т.е. М. и трябва към него да се обърнат. Когато са го питали него, той
им казвал, че са възстановени само 2 дка, където в момента се намират лозя на свидетелката,
а другите имоти не са били възстановени.
Свидетелката Н. И. сочи се, че през 2019г. отишли на лозето, което и в момента работят и
видели табела, на която е посочено че земите се продават, както и телефонен номер за възка.
По-късно се установило че са направени отделни четири парцела от общия наследствен
имот. Когато позвънили на посочения на обявата телефон, отговорил им М. и така разбрали,
че са били излъгани, и последният е възстановил земите от общия им наследодател, без да
им съобщи за това. Свидетелката сочи, че веднага сезирали и прокуратурата, като след това
М. починал и така се прекратило делото. Починала и майката на М.- С.. Свидетелкато сичи
че са завели дело пред съда, но въпреки всичко са продадени два от имотите, които са били
разделени на четири парцела. Посочва, че сега парцелите ги продава дъщерята на М.- С..
Сочи, че имат един имот, който се намира по пътя за *, който е 10 дка– *, което
представлява гора, като до 2019г. не им е направило впечатление тези имоти да се
стопанисва от някого, като и в момента личи, че имотите не са работени, с изключение на
този, който от 2019г. е заграден. За него видели, че се копае дупка и така разбрали, че е
15
продаден. Свидетелката твърди също, че този имот се намира на „*“, последните блокове.
Споделя, че големият имот, който е 10 дка, е по пътя за *, като от лявата страна било гора,
която не се стопанисва. Сочи, че и в момента ходят на това лозе, което е близо до имота,
кроят го и го работят, като ходят там откакто е женен-, от 1987 г. и продължават да го
работят, т.е. над 50 години е това лозе, като именно това е възстановено, което М. го е
възстановявал. Посочва, че в периода от 2010г.-2019г. не се е виждала със С., но със сестрата
на свекърва поддържали отношения, защото тя била постоянно в тях. Сочи, че двете
сестри се разбирали. По отношение на Д. Ю. споделя, че я е виждала един път, било много
отдавна, когато се била върнала от *.
Свидетелят В. И. е син на ищцата- Р. Г. И. В показанията си пред РС Б. сочи, че през 1994г.
било издадено от Поземлена комисия уведомление за земите, които се връщат на името на
дядо му и с тази задача се нагърбил вуйчо му- Т. Ш., който впоследствие починал, като целта
била да се възстановят земите на всички наследници на Г. Ш.. След неговата смърт през *г.,
свидетелят сочи, че Д. Ю., от името на майка му С. Ю. изявил желание да продължи да се
занимава с възстановяването на земите, като И. сочи че няколко пъти са ходили в Общината
да питат докъде са стигнали нещата, а Д. Ю. им отговарял, че само една нива е възстановена,
а другите не подлежат на възстановяване. Казал им че едната от тях влиза в Горски фонд, а
другата- в частите на града и не подлежи на възстановяване. Ходили няколко пъти в
Общината да проверят дали действително е така, но от там били уведомени, че ако правят на
всички справки, трябва само за това да работят. Казали че ще дават справки само на
уполномощеното от името на наследниците лице.
Свидетелят В. И. сочи в показанията си, че през 2019г. били на път за лозето и там, където
са *, тази нива, точно до нея имат лозя, които ги работят все още и пътя им минава покрай
въпросната нива. Тогава забелязали, че на единия край на нивата имало поставена
уведомителна табела/която и в момента стои още там/, с която се обявявало че се продават
парцели, което много ги учудило, тъй като през всички години, през които са минавали
оттам, най-малко по петдесет пъти и повече, на път за лозето да го обработват, нищо не се е
вършело по тази нива и тя не била обработвана. Сочи, че там нито е садено, никаква дейност
не е имало, просто си седяла пустееща, нищо друго което да им направило впечатление, че
нещо става. Свидетелят сочи в показанията си, че на табелата имало телефонен номер и като
се обадили вдигнал Д. Ю., който казал, че се продават парцели. Свидетелят не му казал, че
той се обажда на телефона, след което отишъл в кадастъра и проверил какво става с
парцелите. Оттам му казали, че има четири парцела, които се водят на С. Ю., от което
останал много учуден, как са се озовали тези ниви на името на дъщерята на Д.. Свидетелят
отишъл в съда да провери на какво основание са на нейно име, как се получени и как са
стигнали. Направили му справка, от която установили, че С. Ю. купила нивите от нейната
баба по майчина линия- Спаса.
Свидетелят И. сочи в показанията си пред РС Б., че подали жалба в прокуратурата, че са
измамени и да се направи разследване как земите, които са на дядото на свидетеля- Г. Т. Ш.,
в един момент се оказват в неговата правнучка, без тяхно знание, без техни подписи, без
16
тяхно разрешение. Свидетелят сочи, че в хода на разследването С. починала, както и Д. Ю.,
поради което образуваното ДП било прекратено. Посочва, че освен този имот, който е на
четири парчета, има и друга нива от 2 дка, която се намира при *, за която Д. ги уведомили,
че тя е възстановена. Сочи, че има още една нива, която е 10 дка, в „*“ и която е на пътя за *,
както и още една нива, която е в *, но там някой я е работил и какво е станало в
последствие, не може да каже дали не са я присвоили по давност. Не се е интересувал как
стоят нещата, но знае, че тази нива е загубена.
Свидетелят В. И. твърди в показанията си пред първоинстанционния съд, че не е виждал
писмено майка му да упълномощавала някой за процедурата по възстановяване на земите,
като Д. изявил желание, казал, че ще замести вуйчо им, тъй като той починал. Свидетелят
сочи, че С. Ю. е променила предназначението на част от имотите, като в момента са
променени в парцели, за жилища. Посочва, че в кв. „*“, в единия парцела има построена
къща, като скоро направили покрива, а другият е само заграден с мрежа и е леко подравнен.
Свидетелят е категоричен че не е виждал пълномощно от майка му Р. на Д. Ю. той да с
еразпорежда с имотите от името на всички наследници, знае, че тя не е подписвала и не е
давала пълномощно. Пояснява, че С. Ю. е негова леля, а Д. е нейният син, а С. С. М. е
купувач по нотариалните актове, съответно тя ги продава на С., като С. С. М. е баба по
майчина линия на С..
Свидетелят В. И. сочи в показанията си, че е разбрал че лицето И. М. М. не е роднина на
семейството- приятел е на Д. Ю. и ме е вършел услуга като се е съгласил да закупи един от
имотите. Свидетелят сочи че двете сестри- Р. Г. И.и С. Г. Ю. са били много близки и се
виждали често, като дори заедно ходели да работят лозето, уважавали се до 2019г., когато се
разбрало за разпореждането на Д. с имотите, след което отношенията им се развалили.
По делото, в качеството на свидетел, е разпитана и Р. Г., която споделя, че познава С. от
ученическите години, приятелки са, като от 10 години, работят заедно и са близки. Известно
и е, че С. Ю. била закупила земеделски земи. Малко след като завършила средното си
образование, тя закупила тези земи, конкретно при „*“ и тези които са 10те дка под „*“, не
знае как се води там местността, като знае че С. имала намерение да инвестира. Споделя, че
има приятели, които живеят над тези места и е ходила многократно с нея, с геодезист за
измерване за парцелирането на имота. Споделя, че преди 3-4 години ходили за това
парцелиране, като С. имала проекти за четири или пет за еднофамилни къщички. Споделя,
че един парцел вече бил продаден и имало построена къща. Споделя, че със съпруга й имали
интерес към едно от местата и са ходили, но в последния момент решили готова къща да си
купят, не да строят. Свидетелката не може да каже от кого е закупила тези имоти С., не се е
интересувала, било отдавна. Сочи също, че познава бабата на С. по майчина линия, като
само по празници я е виждала, когато е ходила на рождени дни. Не знае бащата на С. да се е
занимавал с тези имоти, тъй като знае, че само тя се е занимавала с тях, това си било нейно
начинание. Посочва, че след като тя завършила Строителния техникум, искала с нещо такова
да се занимава и споделя, че това си е изцяло нейна инвестиция. Не е запозната бащата Д. да
се е занимавал с тези нейни работи. Споделя, че С. завършила през 2006г. и тогава тя се е
17
снабдила с нотариалните актове, като за двата имота мисли, че са отделни нотариални
актове, но не са коментирали това с нея. С. сочи в показанията си, че знае от С., че има
човек, който стопанисва имотите, коси ливадата, която е зад блоковото пространство в „*“,
като свидетелката също е ходила там и е виждала, че са окосени ливадите. Сочи, че имат
приятели, които живеят малко над пътя за * и когато ходят на гости, минават оттам, като
поне веднъж месечно ходят на гости. Г. сочи в показанията си, че Горският фонд е 10 дка,
като са ходили с колата там, само когато са се разхождали до „*“ и тя им е показвала къде се
намират.
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, както и твърденията и доводите на страните и
становището им по иска, приема следното:
При извършване на проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата въззивна инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от определения със закон
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е
постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.
Фактическите основания изведени с обстоятелствената част на исковата молба, анализирана
в съвкупност с нейния петитум, водят на правния извод, за предявен за разглеждане пред
съда установителен иск за правото на собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК,
основан на наследствено правоприемство въз основа на успешно приключена реституция на
бивши земеделси имоти по реда на ЗСПЗЗ.
Предявеният установителен иск по чл. 124 от ГПК е процесуално допустим. Всеки може да
предяви иск за да установи по съдебен ред правото си на собственост върху идеална част от
съсобствен недвижим имот, на признато от закона правно основание/реституция по ЗСПЗЗ/,
въз основа на наследствено правоприемство от общия наследодател, ако твърди че правото
му е оспорено или нарушено от трети лица и не може да го упражнява в пълен обем.
Въззивният съд не констатира нередовности във връзка с активната и пасивнита
легитимация по предявения установителен иск, като страните са надлежно конституирани по
делото.
В т. 3Б от ТР № 4 от 14.03.2016г. на ВКС по т.д. № 4/2014г. на ОСГТК е прието, че
допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на
защита е обусловена от наличието на правен интерес. Такъв интерес ще е налице винаги,
когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото
му на собственост с фактически или правни действия. За такова смущаващо правото на
ищеца действие се приема и извършването на прехвърлителна сделка от несобственик
/разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-
сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик,
като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази
хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде
установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание,
18
защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от
постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на
нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова
действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и
срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на
несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния
собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу
праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното
решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които
са засегнали правото му на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да проверява само спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища
съгласно ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение №
670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по
т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението
на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
За да бъде уважен като основателен предявения установителен иск за собственост, ищецът
следва успешно да е провел по делото пълно и главно доказване на правнорелеватните
факти, свързани със заявеното придобивно основание, като е сладвало да установи по
безспорен и несъмнен начин окончателното приключване на реституционна процедура по
реда на ЗСПЗЗ, в полза на наследниците на общия на страните наследодател- Г. Т. Ш., както
и придобиването на правото на собственост върху 1/ 4 идеална част от възстановените
земеделски имоти по наследствено правоприемство.
Реституцията осъществена по реда на ЗСПЗЗ, е правен способ за възстановяване на
собствеността върху земеделски земи, включени в ТКЗС при одържавяването на земята.
Същата не настъпва автоматично и по силата на закона, а въз основа на решенията на
специализиран орган- ОСЗ/ПК; ОСЗГ/, които по своята правна същност съставляват
индивидуални административни актове. Решението на ОСЗ е годно основание за
придобиване на правото на собственост върху възстановената земя, по смисъл на чл. 77 от
ЗС. Не всички решения на общинската служба имат конститутивно действие по отношение
на правото на собственост, а само тези за които това е изрично прието от закона и от
съдебната практика.
В своята практика ВКС многократно е имал повод да посочи, че правното действие на
решенията на поземлените комисии за възстановяване на правото на собственост върху
19
земеделски земи следва да се преценява съобразно действащата към момента на
постановяването им редакция на закона. Разпоредбата на чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ до
изменението й в ДВ бр. 45/1995г. не поставя изискване към решението за възстановяване на
собственост в съществуващи /възстановими/ реални граници да се прилага скица. Съгласно
действащата през този период редакция на чл. 18ж ППЗСПЗЗ в решението за възстановяване
на собственост в съществуващи или възстановими реални граници се описват размера и
категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на
собствеността с основанията за тях. По смисъла на чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ
съществуващи на терена стари реални граници на имотите са тези, които представляват
топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на
водни течения и водни площи, оврази, дерета и др., а възстановими- които е възможно да
бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен
план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, стари геодезически снимки, аерофотоснимки,
дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите
служби на общината. С оглед на това се приема, че до изменението на чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ в
ДВ бр. 45/1995г. наличието на скица към решението на поземлената комисия не е елемент от
фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи /възстановими/ реални
граници. Нещо повече, в своята практика ВКС приема, че и след въвеждането на това
изискване, липсата на скица не сочи на незавършена процедура по възстановяване на
собствеността в съществуващи /възстановими/ реални граници, ако в текстовата част на
решението на органа по поземлена собственост възстановеният имот е достатъчно
индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по стар кадастрален план или по
действащ към момента на постановяване на решението подробен устройствен план. В този
смисъл решение № 93 от 7.06.2013 г. по гр. д. № 883/2012 г. на ВКС, I г. о.; решение № 59 от
16.06.2014 г. по гр. д. № 4359/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр. д.
№ 807/2010 г. на ВКС, I г. о. и др.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997г., ОСГК на ВС,
решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27 ал. 1
от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за
земеразделяне имат конститутивно действие. Решението представлява стабилен
административен акт, който определя имота, чиято собственост се възстановява и неговия
собственик, а при спор за материално право, решението се оборва по исков ред.
В настоящия казус установява се от приетите писмени доказателства по делото/Решение №
1687/16.05.2006г. на ОС“ЗГ“ Б.; Решение № RK-11 от 31.08.2006г. на ОС“ЗГ“ Б.; Решение №
RГ-79 от 01.06.2006г. на ОС“ЗГ“ Б.; Решение R-ГГ от 01.06.2006г. на ОС“ЗГ“ Б./, че с
окончателни решения на ОС“ЗГ“, възстановена е собствеността на наследниците на Г. Т. Ш.,
б.ж. на *, върху описаните в ИМ недвижими земеделски по реда на чл. 18ж ал.1 от ЗСПЗЗ в
стари реални или съществуващи граници, както и върху имот- залесена горска територия, с
площ от 10.00дка, в стари реални или възстановими граници по чл. 4 ал.1 от ЗВСГЗГФ, като
20
реституцията и по двата специални закона е окончателно приключила и решенията на
ОС“ЗГ“ са произвели конститутивното си действия по отношение на правото на
собственост, в полза на наследниците по закон на Г. Т. Ш.. Това обстоятелство не е спорно и
между страните по делото.
Поради изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 5 ал.1 от ЗН и поради
настъпване на материалноправните предпоставки на земеделската реституция и
реституцията на горите и земите от ГФ, следва да се приеме за установено и доказано по
настоящото дело че ищцата- Р. Г. И.и ответницата С. Г. Ю., в качеството им на преки
наследници по закон на общия наследодател- Г. Т. Ш., след влизане в сила на постановените
стабилни административни актове на ОС“ЗГ“ Б., по силата на закона се легитимират като
собственици на по 1/ 4 идеална част от възстановените земеделски и горски имоти.
Въззивният съд намира за безспорно установено при пълно и главно доказване както факта
на успешно проведената и приключила реституция по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, но и
настъпването на конститутивното действие на необжалваните актове на ОС“ЗГ“, довело до
придобиване на правото на собственост по наследствено правоприемство от страна на
преките наследници на Г. Т. Ш.- Р. Г. И.и С. Г. Ю., за 1/ 4 идеална част за всяка една от тях.
Освен ищцата- Р. Г. И.и ответницата С. Г. Ю., наследници по закон са и К. Ш.- син и Т. Ш.-
син, който е починал на ***г., като същите като преки наследници по закон са собственици
съща на по 1/ 4 идеална част от реституираните земеделски и горски имоти.
В хода на делото ответницата С. Г. Ю. лично и чрез свой процесуален представител по
делото- не е оспорила възстановяването на правото на собственост в полза на Г. Т. Ш., както
и квотите на съсобственост на останалите наследници по закон на общия наследодател.
Същата не е заявила по делото да е придобила по- голям дял от полагащата и се 1/ 4 идеална
част от реституираните земеделски и горски земи, като не е заявила на някое от признатите
от закона самостоятелно деривативно или оригинерно основание за придобиване на по-
голям дял от реституираните имоти на нейния починал баща.
Въпреки това установява се по делото, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ ***г., по описа на Нотариус И. К.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***
г. на Нотариус И. К. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***. по описа на
Нотариус И. К., С. Г. Ю. се е разпоредила като едноличен собственик на реституираните
имота, чрез пълномощника си Д. Р. Ю. /неин син/, в полза на трети лица, които с последващи
договори за продажба са продали имотите на нейната внучка- ответницата С. Д. Ю..
Продавачът по сключените възмездни договори за продажба- С. Г. Ю. не е била едноличен
собственик на наследствените недвижими имоти, с които се е разпоредила възмездно и
изцяло в полза на трети лица, а е била собственик само на 1/ 4 идеална част от продадените
имоти. Основен принцип в правото е че никой не може да се разпорежда с повече права
отколкото сам има, поради което извършените възмездни прехвърлителни сделки/покупко-
продажби/ са произвели действие само до размера на 1 / 4 ид. ч. от съсобствеността на
имотите на която продавачът е бил собственик към момента на тяхното извършване. В
частта над 1/ 4 идеална част договорите за продажба не са могли да произведат правното си
21
действие, като по отношение на купувачите не е настъпил транслативния ефект от
сключените сделки и те не са могли да придобият повече права от прехвърлените им от
продавача- само до размера на 1/ 4 идеална част от продадените имоти.
Тъй като купувачите по договорите за продажба сключени с продавач С. Г. Ю., не са могли
да пидобият правото на собственост върху продадените недвижими имоти, над частта на
която продавача е била действителен собственик/ 1/ 4 идеална част/, то при извършване на
последващите сделки с недвижимите имоти- покупко- продажби с купувач- ответницата С.
Д. Ю., продавачите не са могли да прехвърлят валидно собствеността върху недвижимите
имоти, над размера от 1/ 4 идеална част, поради което и ответницата купувач не е могла да
придобие по- голяма част от тази която действително и е прехвърлена.
Извършените първоначални договори за продажба с Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***г., по описа на Нотариус И. К.; Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *** г. на Нотариус И. К. и Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***. по описа на Нотариус И. К., както и последващите продажби на същите имоти,
извършени с Нотариален акт № ***г., по описа на Нотариус И. К., че на 07.02.2007г. ;
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***г. на Нотариус И. К. и Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № ***г., по описа на Нотариус И. К., с които имотите са
продадени на ответницата С. Д. Ю., са валидни правни сделки, сключени в изискуемата от
закона нотариална форма, поради което същите са произвели конститутивното си действие,
но само за 1/ 4 идеална част от продаваните имоти. Същите не са фиктивни, въпреки че
очевидно е че целта им е била чрез междинна продажба, в която участват трети лица, които
не са измежду наследниците на Г. Т. Ш., имотите всъщност да бъдат продадени на С. Д. Ю.,
която е внучка на С. Г. Ю. и след смъртта на първата ответница- същата е една от
наследниците по закон на общия наследодател- Г. Т. Ш., по право на заместване. Без
значение за действителността на тези сделки е обстоятелството дали купувачът С. Д. Ю. е
могла да знае че продавачите и не са собственици на продадените недвижими имоти, а само
на 1/ 4 идеална част от тях.
По наведеното възражение за придобивна давност от С. Д. Ю.:
За да се установи по делото че С. Д. Ю. е придобила собствеността върху продадените и
недвижими имоти по давност, следваше същата да проведе пълно и главно доказване на
осъщественето от нея владение върху имотите за период от 5 години, считано от
сключването на сделките за продажба на процесните имоти, по киото тя е купувач, след като
докаже че е добросъвестен владелец на тези имоти или да докаже при условията на
евентуалност че е осъществявала върху имоти владение, със съзнанието че е техен
собственик за период по- дълъг от 10 години, като недобросъвестен владелец.
Съгласно чл. 79 ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, което следва да
бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се
упражнява с намерението той да се свои.
22
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи
като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е
постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен
характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било
прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; 4) да е
спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно,
когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за
това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. При държането
фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.
Успешното доказване на обстоятелство че правото на собственост върху закупените
недвижими имоти е придобито от ответницата С. Д. Ю., на основание придобивна давност,
изисква установяване осъществяването на фактическа власт върху имота, при промяна в
намерението фактическата власт да се упражнява изключително само за себе си от страна на
С. Д. Ю., като същото да намери ясна външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на останалите съсобственици и сънаследници на имота, както и на
трети лица, което задължително изисква владението да не е установено по скрит начин.
При липса на такива действия, то промяната на намерението на владелеца на имота по
отношение на останалите съсобственици, е скрито, а следователно владението е опорочено и
не могат да настъпят последиците предвидени в разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗС.
Владението според чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен-
упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен- намерението да се
държи вещта като своя (animus). Обективният признак е характеристика на владението като
фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност/факт/
за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е характеристика на
едно субективно/лично/ поведение на владелеца- да се държи вещта като своя, със
съзнанието на владелеца че той е собственик- титуляр на вещното право. Намерението е
психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказване, законодателят е
установил законовата презумпция на чл. 69 от ЗС, според която- „предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго”.
Презумпцията е установена в полза на владелеца, като тази презумпция е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи
вещта за себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.
При държането фактическата власт се упражнява за другиго, т.е. субективният елемент
липсва, тъй като държателят няма намерение да свои вещта. Владението се дефинира по чл.
68 от ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя
лично или чрез другиго”, т.е. дефинира се като фактически отношения между гражданско-
23
правни субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическа власт върху вещта, без да
се позовават на правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден
момент именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като
своя/държателите/. Други упражняват фактическата власт върху вещта- непрекъснато,
спокойно и явно, именно с намерението да я своят за себе си и да станат нейни
собственици/владелците/.
Въззивният състав на ОС Благоеврад намира за недоказано по делото по категоричен и
безспорен начин, че след придобиване на собствеността върху процесните имоти от
купувача С. Д. Ю., същата е започнала да упражнява фактически власт върху имотите, чрез
действия които да са намерили ясна външна проява и чрез които владелецът недвусмислено
да демонстрира че владее имотите със съзнанието на техен собственик и има намерение да
отблъсне владението на всяко трето лице по отношение на завладените имоти. Установява се
по безспорен начин от събраните пред РС Благоеврад гласни доказателства, че върху
реституираните и продадени недвижими имоти, не е имало осъществени каквито и да е било
действия, които да сочат че имотите имат нов собственик и че той упражнява върху тях
фактическа власт, като се счита собственик на същите. В свидетелските си показания
свидетелите Н. И. и В. И. категорично потвърждават, че до 2019г. когато до имота е
поставена табела с обява за продажба, никакви други фактически действия не са били
извършвани, като процесните имоти са били пустеещи земи, обрасли с растителност. Според
така разпитаните свидетели, никой не е осъществявал явна фактическа власт върху имотите,
нито е било осъществявано каквото и да е действие на територията на процесните по делото
недвижими имоти.
Съобразно чл. 70 ал. 1 от ЗС добросъвестен е владелецът, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. По настоящото дело е установено,
че процесните имоти са закупени от С. Д. Ю. с договор, оформен в предвидената от закона
форма, който е едно от предвидените в закона основания за придобиването на право на
собственост върху недвижим имот. Добросъвестността на владелеца е свързана единствено
със субективното му незнание за недостатъка на правното основание /в случая, че
праводателят му не е собственик на целия имот/. С нормата на чл. 70 ал. 2 от ЗС е въведена
оборимата презумпция, че добросъвестността се предполага до доказване на противното,
което означава в настоящия случай, че в тежест на ищцата е да установи по несъмнен начин,
че към момента на сключване на договорите за продажба купувачът С. Д. Ю. е знаела, че
нейните продавачи не са собственици изцяло на продадените недвижими имоти. Трайно
установено е в съдебната практика на ВКС, че презумпцията, че купувачът знае, че
продавачът му не е собственик с оглед на родствената им връзка, в ЗС не е установена, вкл.
и в отношенията между роднини по права линия /решение № 214/10.04.09г. по гр. д. №
6466/2007г. на ВКС, ІІ г. о.; Определение № 60308 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. №
833/2021 г., II г. о., ГК;/
В случая купувачът на недвижимите имоти- ответницата С. Д. Ю. се позовава на изтекла в
24
нейна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 ал. 2 ЗС, като твърди, че не е знаела,
че нейните праводатели не са собственици на продадените и недвижими имоти. Съдът не
може да се позове на твърдението на ищцовата страна че купувачът не може да не е знаел, че
продавачът му не е собственик на целия имот с оглед на родствената им връзка, без да
обсъди събраните в тази насока гласни доказателства. Подобна презумпция в ЗС не е
установена, вкл. и в отношенията между роднини по права линия. Напротив, разпоредбата
на чл. 70 ал. 2 ЗС изрично предвижда, че добросъвестността се предполага до доказване на
противното, т.е. по правилата на чл. 154 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да докаже, че
ответницата С. Д. Ю. е знаела, че праводателят и не е собственик на недвижимия имот за
цялата му част, като това че същата е научила това от своите роднини е обстоятелство, което
следва да бъде установено по пътя на прякото доказване, за да бъде оборена презумпцията
на чл. 70 ал.2 от ЗС./ Решение № 214 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6466/2007 г., II г. о.,
ГК/
Знанието на купувачът като основание за изключване на презумпцията на чл. 70 ал. 2 ЗС
следва да съществува към момента на сключване на договора, добросъвестността на
приобретателя не отпада от последващо узнаване, че праводателят му не е бил собственик,
защото в чл. 70, ал. 1 изр. 2 ЗС изрично е посочено, че е достатъчно добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание.
Въззивният състав на ОС Б. намира, че в настоящия случай събраните гласни доказателства,
анализирани в съвкупност с писмените доказателства по делото, води до извода не липсват
убедителни доказателства че ответницата С. Д. Ю., като купувач на недвижимите имоти по
сключените сделки за продажба, към момента на изповядването на сделките е знаела че
продавачите и по сделките не са собственици на продадените недвижими имоти за цялата им
част, а само за 1/ 4 идеална част. Без значение е обстоятелството че от събраните гласни
доказателства пред РС Благоеврад се установява, че продавачите по сделката са били
родственици или близки приятели на бащата на купувача, след като липсват конкретни
доказателства че купувача е могла да знае че продавачите не са собственици на целия имот.
Въззивният състав на ОС Б. намира, че презумпцията на чл. 70 ал.2 от ЗС не е успешно
оборена и по делото не е опроверган факта, че С. Д. Ю. е била добросъвестен купувач по
сключените договори за продажба с които недвижимите имоти са и продадени чрез
възмездни сделки.
Въззъвният съд след самостятелен анализ и оценка на събраните доказателства, намира за
недоказано по делото че ответницата С. Д. Ю. е придобила собствеността върху закупените
от нея недвижими имоти, на самостоятелно основание- придобивна давност, поради
следните съображения:
За да придобие качеството владелец, не е достатъчно купувачът по договорите за продажба-
ответницата С. Д. Ю. да е започнала да упражнява фактическа власт върху наследствените
имоти със съзнанието че е техен собственик. Владението му не може да бъде скрито, то
трябва да е явно и несъмнително, а това изисква промяната в намерението на държателя
да намери външна изява чрез предприемането на действия, които да дадат възможност на на
25
наследниците на Г. Т. Ш. и на всички трети лица да узнаят, че тяхното владение и държане е
отблъснато/Решение № 136/16.06.2014г. по гр.д.№ 436/2014г. на ВКС, І г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК/. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой, пред
всички лица, включително и държавни органи, но най-вече пред останалите наследници на
Г. Т. Ш., собствеността на които е била реституирана по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. В този
смисъл, съгласно задължителните разяснения в ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС, "за да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е необходимо
потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от
придобивната давност, като до момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на
собственост".
За да се приеме, че е налице завладяване с намерение за своене, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си,
да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
останалите сънаследници, което следва от изискването владението да не е установено по
скрит начин. В такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност
е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение.
Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност,
защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият
собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани. В този смисъл са Решение №
270/20.05.2010г., по гр. д. № 1162/2009г. на II г.о. на ВКС, Решение № 291/9.08.2010г., по
гр.д. № 859/2009г. на II г.о. на ВКС; Решение № 145/14.06.2011г., по гр.д. № 627/2010г. на I
г.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и от преписката от ОС“ЗГ“ Б. за
възстановяване на собствеността върху процесните имоти на наследниците на Г. Т. Ш., че
първоначалното заявление за възстановяване на имотите от името на всички наследници е
подадено от С. Г. Ю.. Писмата и уведомленията от ОС“ЗГ“ по образуваната преписка са
били изпращани именно на заявителя- С. Г. Ю.. Установява се, че въз основа на устна
договорка между наследниците, след смъртта на Т. Г. Ш., наследниците са се съгласили да
бъдат представлявани пред институциите по въпросите във връзка с реституцията на земята
от Д. Р. Ю.- син на С. Г. Ю.. Така на практика съдът намира за доказано, че останалите
наследници на Г. Т. Ш. не са научили че са постановени окончателни решения на ОС“ЗГ“ по
реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ за възстановяване на собствеността, тъй като по делото липсват
данни тези решения да са били съобщени на всички наследници по закон. Тъй като не се
доказва по делото наследниците на Г. Т. Ш. да са разбрали за постановените окончателни
решения на ОС“ЗГ“ Б., то въззивният съд намира, че на същите е непротивопоставима и
защитната функция на вписването на НА, с които са изповядани пред Нотариуса договорите
за продажба на процесните недвижими имоти. Въззивният съд намира за напълно логичен и
обоснован от събраните доказателства в тяхната съвкупност извода, ча наследниците са
26
разбрали за възстановяването на собствеността на земеделските и горски земи и за
извършената продажба на същите еднолично от С. Г. Ю., едва през 2019г. когато са видели
на имота поставена табела с обява за продажбата на същите. За ищцата Р. Г. И.и за
останалите наследници на Г. Т. Ш./освен наследниците по коляно на С. Г. Ю./, владението
започнато от купувачът С. Д. Ю. е било демострирано явно и по несъмнен начин именно с
предприемането на действия по продажбата на имота през 2019г.
Наследниците по закон на Г. Т. Ш. не са могли да научат и за предприетите от С. Д. Ю.
действия по промяна на предназначението на реституираните имоти и по процедиране и
одобряване на ПУП за района в който същите се намират. Тези действия са били предприети
по искане на С. Д. Ю., която към този момент формално се е легитимирала като едноличен
собственик на реституираните имоти и всички писма и съобщения във връзка с
предприетите административни процедури от Община Б. са били изпращани именно до нея,
но същите не са били съобщавани на останалите наследници на Г. Т. Ш..
Поради изложеното съставът на ОС Б. намира за доказано и установено по делото, че
владението върху процесните по делото недвижими имоти от страна на ответницата С. Д.
Ю., е било демострирано явно и по несъмнен начин по отношение на наследниците на Г. Т.
Ш., едва през 2019г., като същото е продължило твърде кратко до завеждането на
настоящата искова молба пред съда/26.02.2021г./, поради което не е изтекъл предвидение 5
годишен срок за добросъвестното владение, за да може С. Д. Ю. да е придобила
собствеността върху закупените от нея недвижими имоти и за останалите 3 / 4 идеални
части- по давност. Въззивният съд намира че ако е било осъществявано владение от страна
на С. Д. Ю., върху закупените от нея недвижими имоти/ въпреки че липсват доказателства за
осъществявана фактическа власт/, то това владение е било скрито и същото не би могло да
бъде противопоставено на наследниците на Г. Т. Ш., тъй като ответницата С. Д. Ю. не може
да черпи права от поведението си по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани. В този смисъл са Решение № 270/20.05.2010г.,
по гр. д. № 1162/2009г. на II г.о. на ВКС, Решение № 291/9.08.2010г., по гр.д. № 859/2009г. на
II г.о. на ВКС; Решение № 145/14.06.2011г., по гр.д. № 627/2010г. на I г.о. на ВКС, всички
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
След като не се доказва по делото че ответницата С. Д. Ю. е придобила по давност
продадените и недвижими имоти, за частта която е придобита по силата на извършените
договори за продажба/ 1/ 4 идеална част/, то предявеният иск по чл. 124 от ГПК, предявен от
ищцата Р. Г. И.за установяване на правото и на собственост по наследство и реституция от
наследодателят и- Г. Т. Ш., е основателен и същият правилно е бил уважен от съставът на РС
Б..
При изложените съображения и при мотивите от въззивният състав на ОС Б., които не
съвпадат изцяло с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение на РС Б. е
правилно и обосновано, като на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода по делото, следва да бъде осъдена въззивницата С. Д. Ю., да заплати на
въззиваемите- Л. А. Д. и В. А. И./като наследници на Р. Г. И.- сумата 800лв. за адвокатски
27
хонорар и сумата 605.04лв. за платен депозит за особен представител, съобразно
представени пред ОС Благоеврад списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90011 от 19.01.2024г. по гр.д. № 515/2021г. по описа на РС Б.,
като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА С. Д. Ю., ЕГН **********, от ***, да за плати на Л. А. Д., ЕГН **********, от *,
*** и В. А. И., ЕГН **********, от ***, /двамата като наследници на Р. Г. И., сумата 800лв.
за адвокатски хонорар и сумата 605.04лв. за платен депозит за особен представител,
съобразно представени пред ОС Благоеврад списък на разноските по чл. 80 от ГПК, за
разноските пред въззивната съдебна инстанция.
Решението на съда, подлежи на обжалване, с касационна жалба, подадена чрез съда
постановил решението, в едномесечен срок, от съобщаването му на страните, пред ВКС на
РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28