МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 2222/2014год - II н.с. - РРС
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс. Д.Н.Л.,
ЕГН:**********, в това, че на 23.10.2014г., в
гр.Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
"Сеат Кордоба" с рег. №Р 4276 АТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,59 на хиляда, установено
по надлежния ред - по реда на Наредба №30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда
за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, след като е осъден с влязла в сила
присъда - с Определение № 23/21.04.20061.
по НОХД №1316/2006 г. по описа на РС-Русе, влязло в сила на 21,04.2006 г., за управление на моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда - чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК
Прокурорът не поддържа първоночалното обвинение, поддържа
такова по чл.343б ал.1 от НК.
Подсъдимият отказва да дава обяснения. Защитникът
му пледира за оправдателна присъда, поради нарушения на Наредба №30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Л. е правоспособен водач на МПС категория „В",
„АМ". Същият бил наказван по
административен ред за извършени нарушения на ЗДвП и ППЗДвП. Освен това, подс.Л. бил осъден с Определение №
23/21.04.2006 г. по НОХД №1316/2006 г. по описа на РС гр, Русе, с което било одобрено споразумение, с което за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, му било
наложено наказание „Пробация", с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 за срок от 1 година, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Определението влязло в сила на 21.04.2006 г., като
наказанието е било изтърпяно на 15.05.2007
г.
Подс.Д.Н.Л. е роден на ***
***, български гражданин, със средно образование, не женен, работи.
Около 00,50 часа на
23.10.2014 г., подс.Л. след като бил употребил значително количество алкохол, привел в движение лек автомобил „Сеат
Кордоба", с рег. № Р 4276 АТ. При движението си в гр.Русе, по ул."Филип
Станиславов", до бл.403, бил спрян за проверка
от полицейски патрул в състав: полицай св.П.В.А. и полицай Т. В. - полицейски
служители при ОД МВР гр. Русе. На служители направило впечатление, че водачът лъха на алкохол, поради което в 01,00 ч. на 23.10.2014 г. извършили проверка за наличие
на алкохол с техническо средство
Алкотест „Дрегер 7510", с фабр. № АPDN 0007.
Последното, което отчело концентрация на алкохол от 1,27 на хиляда. Св.А. съставил на подс. Л. АУАН, сер..Т, №
419193/23.10.2014 г., който последният подписал без възражения. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 0185756, със
срок от 40 минути, считано от 01,25 ч.
на 23.10.2014 г., в който следвало да се яви в МБАЛ гр. Русе. За констатираното
нарушение полицейските служители изготвили и докладна записка, в
която отразили случая. Подс.Л. се явил в указания срок в МБАЛ гр. Русе, където дал кръвна проба, за което
бил съставен протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. От заключението на вещото лице по изготвената
химическа експертиза се установява,
че концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Л. е в количество 1,59 промила.
При така установеното
прокурорът внесъл в РС – Русе обвинителен акт, с който обвинил подс.Л. в
престъпление по чл. 343б, ал.2, вр.
ал.1 от НК – управление на моторно превозно
средство — лек автомобил "Сеат Кордоба" с рег. №Р 4276 АТ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда — 1,59 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба №30/27.06.2001 г., деяние извършено в условията на
повторност.
В хода на съдебното
заседание, в срока по чл.20 ал.3 от Наредба
№30/27.06.2001 г. било поискана и допусната
повторна химическа експертиза на контролната
проба, заключението на което сочи концентрация
на алкохол в кръвта на дееца — 1,48 на хиляда.
Всички доказателства в своята съвкупност сочат както
авторството на подсъдимия, така и индивидуализират деянито му.
Събраните
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св. П.В.А. пряко уличават подс.Л. в
авторство. С тях освен управлението на МПС, се доказва и наличието на алкохол,
в издишаните от дееца пари, при тестването му с техническо средство. Гласните
доказателства кореспондират с отразеното в АУАН, подписан от подс.Л. без
възражение. Последният отказва да дава обяснения. Количеството алкохол в кръвта се
доказва с изготвената на досъдебното производство химическа експертиза, чието
заключение сочи концентрация на алкохол
в кръвта на дееца — 1,59 на хиляда.
Тук е мястото съдът да
поясни, че приема за действителната концентрацията на алкохол в кръвта у подс.Л.
тази, посочена от експерта в първоначалната химическа експертиза – 1.59 на
хиляда. Проверката с “Алкотест
Дрегер 7510”, установила концентрация на алкохол в издишваните въздушни пари от
1,27 на хиляда. Съдът приема, че съобразена с Наредба №30/27.06.2001год. на МЗ,
МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Л. е
тази, отчетена с химическата експертиза. Този извод се налага по следните
съображения: реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС е законоустановен
и той е регламентиран в цитираната наредба. От друга страна този ред е
посочен като обективен признак от състава на престъплението на чл.343б от НК,
което идва да покаже, че следва да бъде спазван. Чл.1, ал.2 от Наредбата
недвусмислено определя начина на установяване на алкохол или друго упойващо
вещество: чрез използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. В конкретният случай на подс.Л. е
направена проба с техническото средство „Алкотест Дрегер 751", който
посочил-1.27 на хиляда. Бил му съставен и връчен талон за медицинско изследване,
той се явил в указания срок в болничното заведение и дал кръвна проба,
подложена на контрол от експерта химик, който заключил концентрация на алкохол в кръвта на дееца — 1,59 на хиляда. При така
сложилите се факти, по аргумент на противното на чл.6 от Наредбата съгласно
който „…. употребата на алкохол и/или
друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на
техническото средство…..”, но в случаите на отказ водачът да даде кръвна проба,
съдът намира, че съобразен с посочената наредба е резултатът от 1,59
на хиляда, след като подс.Л. не попада в обхвата на чл.6 от Наредбата.
На коментар подлежи и
повторната химическа експертиза, чието заключение сочи концентрация
на алкохол в кръвта – 1.48 на хиляда. Съдът не приема този резултат за
меродавен към момента на извършване на деянието, тъй като от разпита на
експерта се установява, че тази разлика се дължи на протеклите биохимични
процеси в кръвта, съдържаща се в контролната проба и дължащи се на изминалия
период от време от вземането на пробата, до повторното й изследване, период
много по-дълъг от първоначалната експертиза.
Съдът не споделя и възраженията на
адв.В. за съществени нарушения разпоредбите на Наредба №30/27.06.2001год: чл.7,
т.2, разпореждащ медицинското освидетелстване и вземането на проба се
осъществява от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) или техни филиали,
а доказателствата по делото установяват, че тази дейност е извършена от спешно
приемно отделение (СПО) към МБАЛ Русе и чл.15 ал.2, разпореждащ изследването да
се извърши в специализирани лаборатории. Макар и нарушени съдът намира, че неспазването
на тази разпоредби не опорочава съществено процедурата, същите са формални и не
води до невъзможност да се ползват резултатите от направените медицинско
изследвания, резултати уличаващи подс.Л..
Съдът отбелязва, че кръвната проба макар и взета на нерегламентирано място
(имайки предвид и чл. 7, т. 2 от цит. Наредба, както и
констатираната концентрация при тестването с техническо средство), същото е
медицинско заведение, със съответни компетенции, пробата е извършена от
компетентно медицинско лице, поради което само на това основание не могат да се
компрометират резултатите от двукратното
изследване на кръвната проба. Съдът отбелязва, че някои пропуски при
изпълнението на Наредба № 30/2001 г. не следва да
се абсолютизират, доколкото е налице възможност за преодоляването им чрез
предвидените в НПК способи на доказване, които в конкретния случай са
налице. По този начин съдът приема и възраженията за нарушение разпоредбата на
чл.11 ал.2 от Наредбата, за липсата на доказателства за количеството кръв,
което било взето от подсъдимия. Съмнението на адв.В. не стъпва на определени
факти и само по себе си то не би могло да обоснове негодност на извършеното
изследване.
Събраха
се доказателства, изключващи наличието на „повторност”, по смисъла на чл.343б
ал.2 от НК на конкретното деяние, осъществено от подс.Л.. Прокурорът обосновал
по-тежко наказуемия състав с Определение
№ 23/21.04.20061., по
НОХД №1316/2006 г., по описа на РС-Русе, влязло в сила на 21,04.2006 г., за управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, с което деецът бил осъден на наказание „Пробация" с пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 за срок от 1 година, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Видно от направената заверка
върху справката за съдимост от РРП, наказанието пробация било изнърпяно до
15.05.2007год., а наказанието лишаване от право да управлява МПС – до 30.09.2007год.
Наказанието – глоба, наложено по НОХД №423/07год. било заплатено на
02.06.2008год. Наказанието пробация по НОХД №1242/2010год., по описа на РРС
било изтърпяно до 16.12.2001год. При така събраните доказателства и
съобразявайки разпоредбите на чл.88а ал.4 от НК, съдът намира, прилагайки
сроковете по чл.82 от НК, че към момента на извършване на процесното
престъпление подс.Л. бил реабилитиран по посочената норма за всички осъждания,
което от своя страна изключва наличието на „повторност”, по смисъла на
чл.343б ал.2 от НК. По изложените съображения подс.Л. на основание чл.304 от НПК следва да бъде признат за НЕВИНЕН
в това, деянието да е осъществил след като бил осъден с влязла в сила на
21.04.2006год. присъда – определение №23/21.04.2006год., по НОХД №1316/2006год.
описа на Районен съд Русе, за деяние по чл.343б, ал.1 от НК и ОПРАВДАН по повдигнатото обвинение по
чл.343б, ал.2 от НК.
По изложените съображение съдът
намира, че от обективна страна подсъдимият осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, тъй като на на 23.10.2014 год. в гр.Русе, управлявал МПС – лек
автомобил „Сеат Кордоба”, с рег.№ Р 4276 АТ, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на хиляда – 1.59 на хиляда, установено по надлежния ред – Наредба
№30/27.06.2001год. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.
От
обективна страна елементите на престъплението са налице – същия е употребил
алкохол, след което привел в движение автомобила.
От субективна
страна действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал настъпването
им, което се потвърждава от поведението му: знаел е, че е употребил алкохол и в
това състояние не следва да управлява МПС, но въпреки това не се е съобразил с
разпоредбите на закона.
Предвид изложеното,
съдът признава подс. Д.Н.Л. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, в което е
обвинен и му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази:
смекчаващи
отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало;
отегчаващи
отговорността обстоятелства – лоши характеристични дани, изведени от
немалкото осъждания на подсъдимия, за различни по характер престъпления, по
които макар и реабилитиран не заличават факта на осъждането.
Съобразявайки
предходното съдът налага наказание при баланс
между смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства – ШЕСТ МЕСЕЦА, лишаване
от свобода, като намира, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,
така определеното наказание не следва да се търпи ефективно. Налице са
предпоставките на чл.66 НК, поради което то следва да се отложи за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ. Така определеното наказание съдът намира за справедливо и
съобразено с целите на чл.36 НК.
Съобразявайки наличието и на други нарушения по ЗДвП
съдът намира, че наказанието по чл.343г от НК следва да се определи също при
баланс между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства- лишаване от право да управлава МПС
за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на
основание чл.59 ал.3 НК следва
да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през което за същото деяние подсъдимият бил лишен по административен ред от
възможността на управлява МПС.
Подсъдимият дължи направените по делото
разноски: 69.85лв. по
сметка на ОД на МВР – Русе.
Причини за извършване на
престъплението: ниска правна култура; незачитане установените норми за движение
по пътищата.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................................