Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен
състав, в публичното заседание, проведено на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов
в.гр.дело № 6649 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
29443/01.02.2019г., постановено по гр.д. № 2566/2018г. по описа на СРС, 164ти
състав, са отхвърлени предявените от Н.М.Х. срещу З. „А.“ АД иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сума в размер на 15 830
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а „БМВ
325i“ с рег.№ ******, в резултат от ПТП, настъпило на 07.01.2013г. на пътя
с.Железница – с.Плана, на около 1.3 км. след разклона за с.Ярема, между
увредения автомобил и л.а. марка „Мерцедес CLK“, с рег.№ ******, управляван от М.И.И., и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на
8054.98 лева за периода от 07.01.2013г. до 07.01.2018г.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника е присъдена сума в размер на 480 лева,
представляваща сторени в производството разноски.
От името на
ищеца Н.М.Х., чрез процесуалния му
представител адв.Б., е депозирана въззивна
жалба с вх. № 5044615/14.03.2019г., подадена по пощата на 11.03.2019г. срещу първоинстанционното решение с аргументи за неговата
неправилност. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е приел за
установена фактическа обстановка, който не съответства на обективната истина.
Посочва се, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля И., тъй като
същият е участник в ПТП и цели да се оневини за причиненото от него
застрахователно събитие. Във връзка с това в жалбата е направен подробен анализ
на свидетелските показания на И., като се извежда като краен извод, че по
делото е установено неговото виновно противоправно
поведение. Твърди се, че е налице и другата предпоставка за уважаване на
исковата претенция, а именно, че по делото е установен и макар и в крайно
занижен размерът на вредите, подлежащи на обезщетяване, който съгласно
заключението на автотехническата експертиза е 3136
лева. Въззивникът оспорва и заключението както на автотехническата, така и на допълнителната автотехническа експертизи, като подчертава, че вещото лице,
което ги е изготвило, не е съобразило, че увреденият автомобил е с подобрения –
произведен през 1985г. с 2 врати, 4х4, всички възможни екстри и най-мощния
двигател и към момента е с антикварна стойност. Излагат се твърдения и във
връзка с приложението на чл. 193 от КЗ (отм.), като се посочва, че изпълнението
на процедурата по чл. 193, ал. 3 от КЗ (отм.) не обуславя нито правото на иск,
нито основателността на исковата претенция. С оглед изложеното се моли в
обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният от ищеца иск бъде
уважен.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от името „З.А.“ АД, чрез юрк. Л., е
депозиран отговор на въззивната жалба (по пощата на
08.05.2019г), в който жалбата на ищеца се оспорва като неоснователна. Сочи се,
че въз основа на ангажираните от ответника доказателства е била оборена
презумпцията, въведена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а поради липсата на един от
елементите на фактическия състав не можела да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя. Поддържа се, че във въззивната жалба
в нарушение на чл. 266 от ГПК за първи път се излагат твърдения, че увреденият
автомобил бил с всички екстри и с антикварна стойност. Твърди се, че както за
стойността на щетите, ката и за механизма на ПТП са изслушани заключения на автотехническа и допълнителна автотехническа
експертизи, неоспорени от ищеца. Ето защо се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като в полза на застрахователя бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226,
ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл.
226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат
от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника
- застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
– застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В настоящия
случай не се спори по делото, че към 07.01.2013 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 27.04.2012 г. във формата на
застрахователна полица № 11112001169837/27.04.2012 г., валидна до 26.04.2013
г., З. „А.” АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно
управляващи лек автомобил “Мерцедес ЦЛК 230”, с рег. № ******, включително и на
водача М.И.И..
Този факт не е спорен между страните и се признава от ответното
дружество в отговора на исковата молба.
Установяват се и
останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
От приетия по
делото Договор за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 15.01.2009
г. се установява, че по силата на горепосочения договор, ищецът Н.М.Х. е
придобил собствеността върху процесния лек автомобил “БМВ
325I”, с рег. № ******. Това обстоятелство не е оспорено от ответника.
От събраните по
делото доказателства, в това число Констативен протокол № К-27/07.01.2013 г., разпита на свидетеля М.И. и заключение на вещо
лице по допуснатите и приети в хода на производството съдебно-автотехническа
експертиза и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза,
се установи, че на 07.01.2013 г., около 23:42 часа, в с. Железница, на пътя за
с. Плана и на 1300 метра след разклона за местността Ярема е реализирано
пътно-транспортно произшествие (ПТП), между лек автомобил “БМВ 325I”, с рег. № ******, управляван от И.И.И.и лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 230“, с рег, № ****** , управляван от М.И.И..
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от приетия по делото Констативен
протокол № К-27/07.01.2013 г., съставен от П.Б.– дежурен ПТП – О“ПП“-СДВР, както и от
показанията на свидетеля М.И.И.. В Протокола, като
обстоятелства и причини за ПТП, е посочено, че на 07.01.2013 г., около 23:42
часа, лек автомобил “БМВ 325I”, с рег. № ******, управляван от И.И.И.се е движел по пътя за Плана планина с посока на
движение от с. Железница към вилната зона на с. Железница, когато на около 1,3
км. след разклона за м. Ярема участва в ПТП с насрещно движещия се л.а.
„Мерцедес ЦЛК 230“, с рег. № ******, управляван от М.И.И..
Разпитан по
делото свидетелят И. заявява, че на процесната дата
07.01.2013 г. управлявал л.а. „Мерцедес ЦЛК 230“, с рег. № ******, като на
около 5 километра преди главното кръстовище с Бистрица – Железница, на едно
изкачване с лек ляв завой, възприел движещ се срещу него автомобил, като
предвид липсата на време за реакция е настъпил удар между двата автомобила.
Свидетелят И. заявява още, че ударът е реализиран в дясното платно за движение.
Механизмът на процесното ПТП се установява от приетото по делото
заключение на вещо лице по назначената и изготвена в хода на производството съдебно-автотехническа експертиза. Видно от заключението на
вещото лице, изготвено след запознаване с приетите по делото доказателства, в
това число Констативен протокол № К-27/07.01.2013 г., разпит на свидетеля И. и
приложените материали от досъдебно производство № ЗМ 11012/2013г. по описа на
СРТП-ОДП-СДВР, по делото се установява следният механизъм на ПТП, а именно: на
07.01.2013 г., около 23:40 часа, лек автомобил „БМВ 325I“,
рег. № ******, управляван от И.И.се движил по пътя от
с. Железница към с. Плана, когато на около 1,3 км. след разклона за вилна зона
„Ярема“, водачът е навлязъл в завой надясно. Пътната настилка била асфалтова и заснежена. В същото време в обратна посока се движил л.а.
„Мерцедес ЦЛК 230“, с рег. № ******, управляван от М.И.И..
Горепосочените два автомобила са се движили по средата на пътното платно.
Последвал е удар между двата автомобила, настъпил между предна челна част на л.а.
„Мерцедес ЦЛК 230“, с рег. № ****** и предна
лява челна част и предна лява странична част на л.а. „БМВ 325I“, рег. № ******.
От заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че непосредствено преди удара всеки от автомобилите,
участващи в процесното ПТП, е бил навлязъл с някаква
част в насрещната пътна половина. Установява се още, че преди настъпване на
удара л.а. „БМВ 325I“, рег. № ****** се е движил със скорост от около 65 км/ч,
а л.а. „Мерцедес ЦЛК 230“, с рег. № ****** със скорост от около 40 км/ч. От
заключението се установява, че предвид разположението на двата автомобила след
удара, както и характера на деформациите по същите, мястото на удара е зона
разположена около средата на пътното платно, като непосредствено преди удара
всеки от автомобилите е бил навлязъл частично в насрещната пътна половина.
Установява се и обстоятелството, че доколкото пътното платно, на мястото на проишествието, е с ширина от около 5,30 м., в случай, че
водачите са управлявали автомобилите си на около 0,5 м. от края на пътното
платно, то страничното разстояние между тях в момента на разминаването им би
било 1,00 м. и ако лек автомобил Мерцедес се е движил плътно вдясно в своята
пътна лента и не беше навлязъл в насрещната пътна половина, то двамата
участници биха се разминали и процесното ПТП не би
настъпило. Установява се също, че щетите по процесния
автомобил „БМВ 325I“, рег. № ******, описани в исковата молба могат да бъдат
получени при установения по делото механизъм на ПТП и могат да бъдат в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
С поведението си, изразяващо се в навлизане в
насрещната пътна лента, водачът на л.а. „Мерцедес ЦЛК 230“, с рег. № ******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е допуснал нарушение
на забраната, предвидена в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
съгласно която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти -
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне, с което е станал причина за настъпване на процесния
пътен инцидент.
При така
установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл.
45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергана.
По отношение
размера на дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а „БМВ
325i“ с рег.№ ******, в резултат от процесното ПТП,
настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението на вещото лице по
приетата в хода на производството съдебно-автотехническа
експертиза, доколкото същото е ясно, обективно, обосновано и в пълнота е
отговорило на поставените въпроси. От заключението се установява, че стойността
на необходимите части за ремонтиране на автомобила възлиза на 5747,63 лева,
както и че действителна стойност на процесния л.а
„БМВ 325i“ с рег.№ ****** към 2013 г. възлиза на 3920 лева, поради което следва
извод, че ремонта на процесния автомобил е
икономически неизгоден и щетата е икономически тотал.
Установява се още, че при анализът на щетите по л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ******
се налага извод, че са запазени двигател, скоростна кутия, задна ходова част,
арматурно табло, седалки, колани, средна и задна част на купето, който
определят запазена част от 20 % от действителната стойност на автомобила.
Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) то трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което
се дължи от застраховател по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" на увредените трети лица, се определя по
правилата на чл. 273 КЗ (отм.) и клаузите на конкретния застрахователен
договор. Съгласно чл. 273, ал. 2 КЗ (отм.), в разглежданите случаи,
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда
и се определя в съответствие с приета от КФН Наредба за методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава
отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната
стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера
на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз
- аргумент от чл. 4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие - 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010
г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II
т. о. и др./. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 4 КЗ (отм.), тотална щета
на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, като в
този случай се изискват доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС –
ал. 3. Предвиденото в чл. 193, ал. 3 КЗ /отм./ задължение на застрахователя по
имуществено застраховане да изиска от застрахования при погиване на
застрахованото имуществено благо (до степен "тотална щета” по смисъла на
чл. 193, ал. 4 КЗ) представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията
на увреденото МПС не е част от предметното съдържание на съществуващото
облигационно правоотношение, учредено от договор за имуществено застраховане и
не обуславя възникването и изискуемостта на субективното право за заплащане на
застрахователно обезщетение. В случай че застрахованият откаже да представи
доказателство за застрахованото имуществено благо, застрахователят по
имуществено застраховане може основателно да откаже доброволно да изпълни вече
възникналото парично задължение за заплащане на застрахователно обезщетение,
като в този случай не би бил поставен в забава, но не би се освободил от
задължението за заплащане на обезщетение.
При тотална щета, застрахователят изплаща
застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от действителната
стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното
събитие, намалена със стойностите на годните агрегати, възли и детайли.
Въз основа на
доказателствата по делото, настоящата инстанция, приема, че в процесния случай е налице тотална щета на увреденото МПС по
смисъла на чл. 193, ал. 4 КЗ (отм.). От заключението на вещото лице по приетата
САТЕ се установява, че стойността на разходите за необходимия ремонт за
възстановяване на автомобила (5747,63 лева ) надвишават действителната такава –
3920 лева. Според утвърдената практика на ВКС, когато при тотална щета
увреденото имущество има остатъчна стойност /запазени части, които могат да се
използват / стойността на запазените части следва да се приспадне от
действителната стойност на вещта (виж Определение № 92/20.02.2014 г. по т. д. №
2662/2013 г. на 2-ро т. отд. на ВКС, постановено по
реда на чл. 288 от ГПК ; Р. № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на 2-ро
т. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК
; ). От заключението на САТЕ се установява, че автомобила има запазени части.
След приспадане на запазените част от действителната стойност на автомобила,
размера на дължимото обезщетение по заключението на в.л. е сумата от 3136,00
лв., до която сума и претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди
по л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ******, в резултат от процесното
ПТП, настъпило на 07.01.2013 г. се явява доказана.
При това
положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на претърпелия щети при процесното ПТП л.а „БМВ 325i“
с рег.№ ******.
По обективния
характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о.,
решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването
на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване
с вероятности или с предположения. Както
в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и
сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г.
по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО,
решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II
ТО и мн. други) е прието, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива
на предположения. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен това,
според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК
решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №
44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината
на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
По делото е
установено, че при настъпване на ПТП, водачът на л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ******
е управлявал същия със скорост от около 65 км/ч, както и че непосредствено
преди удара всеки от автомобилите, включително и управляваният от И.И.л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ****** е бил навлязъл с някаква
част в насрещната пътна половина. От събраните по делото доказателства, в това
число Констативен протокол № К-27/07.01.2013 г., показания на свидетеля М.И. и заключение на
вещо лице по допуснатата и приета в хода на производството съдебно-автотехническа
експертиза се установи, че към момента на реализиране на процесното
ПТП пътната настилка, по която са се движили л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ****** и л.а.
„Мерцедес ЦЛК 230“, с рег. № ****** е била заснежена.
Предвид горните установени по делото обстоятелства се налага извод, че водачът
на л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ****** е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат и за причинените в резултат на процесното
ПТП щети по същия, доколкото е управлявал л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ****** с
несъобразена с пътните условия /липса на видимост предвид обстоятелството, че
се е движил по неосветен пътен участък в тъмната част на денонощието и заснежената пътна настилка/ скорост, като същевременно непосредствено
преди удара управляваният от И.И.л.а „БМВ 325i“ с
рег.№ ****** е бил навлязъл с някаква част в насрещната пътна половина, и с
това си поведение е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като извършените от водачът на л.а „БМВ 325i“
с рег.№ ****** нарушения на правилата за движение по пътищата са станали
причина за реализиране на процесното ПТП, доколкото
от доказателствата по делото се установи, че в случай, че всеки един от
автомобилите участващи в инцидента са се движили в своята пътна лента, то ПТП
нямаше да настъпи и същевременно водачът на л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ****** е
следвало да съобрази пътната обстановка, липсата на видимост, заснежената пътна настилка и да избере скорост на движение,
отговаряща на същите, което по становище на настоящият съдебен състав не е
извършено от същия.
Следователно,
поведението на водача на л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ****** е в причинна връзка с
настъпването на злополуката и представлява основание за приложение на
разпоредбата на чл. 51,ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
При този извод,
съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това
предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013
г. на ВКС, І ТО).
Както беше
посочено, и двамата водачи са имали възможност да предотвратят удара и са взели
неправилни решения за маневрите си.
Установените нарушения на водача на л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ******, обаче
сочи на по-голям принос за настъпване на вредите, доколкото същият навлизайки в
пътен участък със завой не е съобразил скоростта си на движение с пътните и
атмосферни условия, което му е попречило да своевременно да възприеме насрещно
движещия се л.а. „Мерцедес ЦЛК 230“, с
рег. № ****** и да успее да остане в собствената си пътна лента за движение, с
което щеше да предотврати настъпването на процесното
ПТП и реализираните в резултат на същото
имуществени щети по управляваното от него МПС. Горното дава основание да се
приеме, че приносът на водача на л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ****** за настъпването
на вредите, чието обезщетяване се претендира в настоящото производство, следва
да бъде определен в размер на 60%, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД,
следва да бъде намалено определеното обезщетение.
Поради
изложеното искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди по л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ******, в резултат от ПТП, настъпило на
07.01.2013 г. се явява основателен за сумата от 1254,40 лева, като за разликата
до пълния предявен размер от 15 830 лева, искът се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Предвид горното,
съдът намира, че следва да разгледа направеното от ответника с исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенцията за главница, представляваща
обезщетение
за претърпени имуществени вреди по л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ******, в резултат от
ПТП, настъпило на 07.01.2013 г.
Видно от
документите по делото исковата молба, с която е предявен искът за заплащане на обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди по л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ******, в
резултат от ПТП, настъпило на 07.01.2013 г., е постъпила в съда на 08.01.2018
г. /понеделник/.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. По отношение на вземанията от непозволено
увреждане, каквото е и процесното, в закона не е
предвиден друг, различен от предвидения в чл. 110 ЗЗД, срок, поради което се
налага извод, че същите се погасяват с общата петгодишна давност.
Съгласно чл. 72,
ал. 1 ЗЗД, срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на
последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния
му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната
седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на
момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния
ден.
Съгласно чл. 72,
ал. 2 ЗЗД, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в
първия следващ присъствен ден.
Съгласно чл. 72,
ал. 4 ЗЗД, писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се
считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с
радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.
В практиката на
ВКС се приемаше, че срокът, който се брои по години изтича в съответния ден на
последната година / в този смисъл Решение по гр. д. № 432/1997 г. на V г.о. на ВКС/. Това разрешение сега е изрично
възприето в чл. 60, ал. 2 ГПК и по пътя на тълкуването на нормативните актове –
чл. 46, ал. 2 ЗНА, следва да се приложи и за броенето на сроковете в
материалния закон / в този смисъл Решение № 8 от 12.02.2014 г. по гр. д. №
3705/2013 г., трето г.о. на ВКС/.
Видно от
документите по делото исковата молба, с която е сезиран първоинстанционният
съд е изпратена по пощата, като видно от пощенското клеймо върху плика,
приложен по делото, същата е изпратена на 08.01.2018 г. /понеделник/. Доколкото
петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД следва да изтече в съответния ден на последната
година, който в конкретния случай е 07.01.2018 г. /неделя/, то предвид
обстоятелството, че 07.01.2018 г. е неприсъствен ден, исковата молба е подадена
в последния ден на петгодишния срок на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 4 ЗЗД и
чл. 60, ал. 2 вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА и иска за заплащане
на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по л.а „БМВ 325i“ с
рег.№ ******, в резултат от ПТП, настъпило на 07.01.2013 г. не е погасен по
давност.
По отношение на
предявения иск за лихва за забава за периода от датата на увреждането
/07.01.2013 г./ до датата на предявяването на иска 07.01.2018 г., дължима върху
главницата от 15830 лева, настоящият съдебен състав намира следното:
В случаите,
когато се касае за "тотална щета" изплащането на застрахователното
обезщетение е обусловено от представяне на писмени доказателства пред
застрахователя за дерегистрацията на МПС / чл. 193,
ал. 3 от КЗ /. Непредставянето на писмени доказателства за прекратяване на
регистрацията няма отношение към основателността на претенцията за обезщетение,
но има значение за изпадането на застрахователя в забава. В случаите на тотална
щета, застрахователят няма да изпадне в забава от датата на настъпване на застраховователното събитие, а от датата на представя пред
него на писмени доказателства от увреденото лице за дерегистрацията
на автомобила ( В този смисъл Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г.
на 1-во т. отд. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 отм. от ГПК). Поради изложеното така предявения иск по чл. 86 от ЗЗД с цена
на иска 8054,98 лв. претендирана като лихва за забава
върху дължимото обезщетение в размер на 15 830 лв. за периода 07.01.2013 г. - 07.01.2018
г. се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд.
Предвид
гореизложеното първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, с която предявеният от Н.М.Х. срещу З. „А.“ АД иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сума,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а „БМВ 325i“ с
рег.№ ******, в резултат от ПТП, настъпило на 07.01.2013г. на пътя с.Железница
– с.Плана, на около 1.3 км. след разклона за местност Ярема, между увредения
автомобил и л.а. марка „Мерцедес CLK“, с рег.№ ******, управляван от М.И.И. е отхвърлен за сумата от 1254,40 лева, като вместо това
ответника З. „А.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на Н.М.Х. сумата
от 1254,40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по
л.а „БМВ 325i“ с рег.№ ******, в резултат от ПТП, настъпило на 07.01.2013г. на
пътя с.Железница – с.Плана, на около 1.3 км. след разклона за местност Ярема,
между увредения автомобил и л.а. марка „Мерцедес CLK“, с рег.№ ******,
управляван от М.И.И..
Решението в
останалите обжалвани части следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
При този изход
на спора решението следва да бъде отменено в частта за разноските, с която на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.М.Х. е осъден да заплати в полза на З. „А.“
АД разноски в производството пред СРС за
разликата над 454,79 лева до 480,00 /или за сумата от 25,21 лева/.
При този изход
на спора, право на разноски в производство пред СРС има и ищеца. От името на
същия е направено искане за присъждане на разноски в производството пред СРС,
като същевременно са представени доказателства за извършени такива, а именно за
заплатена държавна такса – 955,40 лева; за депозит за вещо лице за САТЕ и
допълнителна САТЕ – 400 лева; за заплатено адвокатско възнаграждение – 1260
лева.
От името на
ответното дружество е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС. По така направеното възражение, като отчете, че
производство пред СРС не се отличава с голяма фактическата и правна сложност,
както и обстоятелството, че активното процесуално поведение на пълномощника на ищеца
се изразява в депозиране на искова молба и в явяване в четири проведени пред първоинстанционния съд открити съдебни заседания, въззивният съдебен състав намира същото за основателно,
като в тази връзка претендираното от ищеца Н.Х.
адвокатско възнаграждение на един адвокат в производството пред СРС следва да
бъде редуцирано до размера от 700 лева.
При този изход
на спора З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** следва
да бъде осъдено да заплати в полза на Н.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 107,95 лева, представляваща сторени от
ищеца разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете.
По отношение на разноските в производството пред
СГС:
При този изхода
на спора право на разноски във въззивното производство
имат и двете страни. Същите са направили искане за присъждане на разноски и са
представили доказателства за извършването им.
Въззивникът Н.М.Х. е
представил доказателства за платена държавна такса в настоящото производство в
размер на 477,70 лева, както и за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС в размер на 1200 лева.
От името на въззиваемото дружество - З. „А.“ АД своевременно е
направено възражение за прекомерност на претендираното
от въззивника Х. адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС. По така направеното възражение, като отчете, че
производство пред СРС не се отличава с голяма фактическата и правна сложност,
както и обстоятелството, че активното процесуално поведение на пълномощника на
ищеца се изразява в депозиране на въззивна жалба и в
явяване в проведено пред настоящия съдебен състав открито съдебно заседание, въззивният съд намира същото за основателно, като в тази
връзка претендираното от ищеца Н.Х. адвокатско
възнаграждение за един адвокат в производството пред СГС следва да бъде
редуцирано до размера от 400 лева.
Предвид горното
и съобразно изхода на спора З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** следва да бъде осъдено да заплати в полза на Н.М.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 46,10 лева,
представляваща сторени от Н.М.Х. разноски в производството пред СГС, съразмерно
на уважената част от исковете.
Въззиваемата страна З. „А.“
АД, ЕИК ****** е била представляван от юрисконсулт в производството пред въззивния съд, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на същата
се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева, доколкото процесуалният му представител не е
взел участие в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Предвид горното
и съобразно изхода на спора Н.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** следва да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК да
заплати в полза на З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 97,75 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 29443/01.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 2566/2018г. по описа на СРС, 164-ти състав, в частта, с която предявеният от Н.М.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сума,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а „БМВ 325i“ с рег.№
******, в резултат от ПТП, настъпило на 07.01.2013г. на пътя с.Железница –
с.Плана, на около 1.3 км. след разклона за местност Ярема, между увредения
автомобил и л.а. марка „Мерцедес CLK“, с рег.№ ******, управляван от М.И.И. е отхвърлен за сумата от 1254,40 лева, както и в частта
за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.М.Х. е осъден да
заплати в полза на З. „А.“ АД разноски в
производството пред СРС за разликата над 454,79 лева до 480,00 /или за сумата
от 25,21 лева/, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** да
заплати на Н.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 1254,40 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а „БМВ 325i“ с
рег.№ ******, в резултат от ПТП, настъпило на 07.01.2013г. на пътя с.Железница
– с.Плана, на около 1.3 км. след разклона за местност Ярема, между увредения
автомобил и л.а. марка „Мерцедес CLK“, с рег.№ ******, управляван от М.И.И..
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати в полза на ищеца Н.М.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 107,95 лева, представляваща
сторени от ищеца разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати в полза на ищеца Н.М.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 46,10 лева, представляваща
сторени от ищеца разноски в производството пред СГС, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Н.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати в полза на З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 97,75
лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29443/01.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 2566/2018г. по описа на СРС, 164-ти състав, в останалите
му обжалвани части.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на съдия Р. Коджабашева по въззивно гр.д.№
6649/ 2019
г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав /със
съдия- докладчик: мл. съдия Св. Спасенов/:
Не споделям съображенията и изводите
на останалите членове на съдебния състав, че искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди по процесния
л.а.“БМВ“ в размер на 1 254.40 лв. не е погасен по давност.
Считам за основателно възражението на ответното
застрахователно дружество за погасяването на това процесно
вземане по давност, тъй като визираният в чл.110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок към датата на подаване на исковата молба по
пощата на 8.01.2018 г., когато би следвало да е прекъсната давността, е
изтекъл. Предвид настъпване на застрахователното събитие /ПТП/ на 7.01.2013 г.,
изискуемостта на вземането е настъпила на 7.01.2013 г., поради което и към
датата на подаване на исковата молба на 8.01.2018 г. приложимият 5- годишен давностен срок е вече изтекъл, съответно процесното вземане е погасено по давност.
Считам, че относно
течението на давностните срокове /чл.110 и чл.111 ЗЗД/, имащи материално- правно естество, процесуалните норми на чл.60 ГПК не
намират приложение. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В случая вземането е станало изискуемо
на 7.01.2013 г., от която дата е започнал да тече и приложимият 5- годишен давностен срок, който на 7.01.2018 г. е изтекъл, поради
което и подаването на исковата молба на 8.01.2018 г. /на следващия ден/ не е
имало за последица прекъсване на давностния срок,
съответно не е било от естество да препятства погасяване на процесното
вземане по давност. Ирелевантно за течението на давностния срок е обстоятелството, че последният ден на
петгодишния срок изтича в неприсъствен ден, тъй като не се касае за срок за изпълнение
на договорно задължение /чл.72 ЗЗД/, нито за спазване на процесуални срокове по
ГПК, а за настъпване погасителния ефект от течението на давностния
срок, в който случай обстоятелството дали последният ден на давностния
срок е присъствен или неприсъствен няма правно значение. Аргумент в тази насока
се извежда и от нормата на чл.72, ал.4 ЗЗД, според която писмените изявления и съобщения, от каквото и да било
естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по
телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от
последния ден на срока. За да бъде прекъсната давността следователно ищецът е
следвало да подаде исковата молба по указания по- горе начин до изтичането на
двадесет и четвъртия час от последния ден на срока- 7.01.2018 г., а не едва на
8.01.2018 г.
Изложеното обосновава
извод за погасяване на спорното застрахователно вземане по давност и съответно
за отхвърляне на предявения от Н.М.Х. иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ като
неоснователен /поради погасяване на посоченото вземане по давност/.
СЪДИЯ :