Р Е Ш Е Н И Е № 170
Самоков, 04.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковският
районен съд, Іви състав в закрито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ
ПАВЛОВ
с
участието на секретаря Параскева Г., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 1475 по описа за
2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
И.Г.Д. с ЕГН **********
е предявил срещу ответника "ВНП ФАСИЛИТИ" ЕООД ЕИК ********* представлявано
от Васил Попов - управител и законен представител на ответника, представляван и
от пълномощник адв.М.В. следните искове:
И.Г.Д. твърди, че е
работил в ответното дружество по силата на трудов договор от 12.09.2017г., на
длъжност „готвач", с място на работа гр.Самоков. Трудовият му договор е
бил прекратен със Заповед №331/24.10.2017г., считано от същата дата. Твърди, че
е ползвал отпуск, поради временна неработоспособност в периода 04.10.2017г. -
06.11.2017г. Поради тази причина твърди, че прекратяването на трудовия му
договор е неправилна и незаконосъобразна. Твърди също, че основанието за
издаване на заповедта е, че на незнайна дата, от скрит номер, анонимно лице се
обадило на главния счетоводител на ВНП Фасилити ЕООД с твърдението, че Д. бил
педофил, изнасилвач и проявило „загриженост”, че фирмата ответник готви за
деца, а е назначила такова лице. В тази връзка И.Г.Д. иска от съда:
1. да отмени
заповед №331/24.10.2017г. за прекратяване на трудовия договор
2. Да му
присъди обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 3 брутни заплати-
1380 лв.;
4.да му присъди
обезщетение за оставане без работа - 460 лв.
5. да задължи ВНП фасилити да спазва КТ като му
изплати допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 0.6 на
сто за всяка година трудов стаж на същата или сходна длъжност;
6. да му
присъди обезщетение, уточнено в последствие в размер на 400 лв, че е полагал
труд, без да му бъде предоставено работно облекло и други придобивки;
7. да му
присъди неимуществени вреди от злепоставяне на доброто му име, унизително
отношение, унизителни условия на труд и излишно причинени болки и страдания в
период, в който е бил в недобро здравословно и финансово състояние.
В допълнително
заявление от 24.11.2017г, уточнява исковете предявени в първоначалната искова
молба, а именно:
1. Сумата 1380 лв.
е уточнена като размер на обезщетението за неспазено предизвестие;
2. Уточнено е че размерът на обезщетението за
оставане без работа от 24.10. 2017г. до момента на подаване на заявлението е
460 лв.
Обезщетение, че е
полагал труд без работно облекло- 400 лв.
Обезщетение за
лишаване от други придобивки по КТ- 1000
лв.
Обезщетение за
имуществени вреди от пропуснати ползи-1212 лв. По тази претенция съдът не
следва да се произнася в настоящото производство тъй като е направена едва с
молбата от 24. 10. 2017 година и по същество е нов иск на ново основание и по
ново искане и съединяването му с първоначално предявените искове не е
допустимо.
С допълнителни
молби от 30. 11. 2018 година и от 19. 12.
Ответникът "ВНП
ФАСИЛИТИ" ЕООД ЕИК ********* оспорва предявените искове по основание. В отговора на ИМ потвърждава като безспорни
обстоятелства в отговора на исковата молба, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор,
сключен на 12.09.2017г. на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ във връзка с чл.70 КТ - за срок - до завършване на определената работа, конкретизирана в договора
и със срок за изпитване в полза на работодателя в размер на 6 месеца, за
длъжността „готвач" при условията на 8 часов работен ден при основно
месечно трудово възнаграждение 460 лв, прекратен със заповед №331/24.10.2017г.
в изпитателния срок, считано от 24.10.2017г.
Потвърдено е в
отговора на ИМ, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност,
въз основа на болнични листове №Е20171207666 от 04.10.2017г.- до 10.10.2017г., Е20171207688
от 11.10.2017г.- до 17.10.2017г., №Е20171112080 от 18.10.2017г.- до 06.11.2017г.,
и болничен №Е20171112138 за периода от 07.11.2017г.- до 26.11.2017г.
Твърди се в отговора
на ИМ, че на ищеца е начислено основно трудово възнаграждение за м.септември
2017г. за 12 работни дни в размер на 290.53 лв., което ведно с бонусите му е
било изплатено срещу разходен касов ордер на 23.10.2017г. Твърди се в отговора
на ИМ, че за м.октомври 2017г. ищецът е отработил 2 работни дни, за които му е
начислено основно трудово възнаграждение в размер на 41.82 лв. и болнични в
размер на 92.33 лв., които са му изплатени срещу РКО на 28.11.2017г.
По
предявените искове ответникът взема следното становище:
Твърди се в
отговора на ИМ, че трудовият договор на ищеца е прекратен в рамките на срока за
изпитване- на основание чл.71 КТ. В тази връзка са изтъкнати доводи в исковата
молба, че в този случай работодателят не дължи на работника предизвестие, респ.
обезщетение при неспазване срока на предизвестие, поради което искът за
изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие за 3 месеца в размер на 1380
лв. е неоснователен.
По претенцията за
незаконност на уволнението поради прекратяване на договора по време на отпуск
по болест се изтъква в отговора на ИМ, че в чл.ЗЗЗ, ал.1 КТ са изброени
изчерпатено случаите, в които работниците и служителите ползват закрила при
уволнение и че чл.71 КТ не попада сред тях, поради което твърдението, че
заповедта е незаконосъобразна, поради това че работникът е ползвал отпуск
поради временна неработоспособност е неоснователно.
Оспорва се като
неоснователен и иска за изплащане на допълнително възнаграждение за
продължителна работа .
По иска на ищеца за
обезщетение че е полагал труд без
работно облекло се твърди в отговора на исковата молба, че на ищеца, както и на
останалите работници на обекта е предоставено работното облекло. По същество по
този иск се изтъкват доводи, за непредоставено работно облекло и неизпълнение
на други задължения от страна на работодателя, последният носи единствено
административнонаказателна отговорност.
Относно претенциите
за обезщетение за неимущствени вреди в отговора на ИМ се изтъква следното:
Потвърдено е че в
офиса на дружеството в гр.София е получено обаждане от анонимно лице, което е
съобщило, че И.Д. бил „затворник" и „рецидивист" и е изразило
възмущението си, че такова лице извършва работа, която е свързана с посещения
на детски градини и социални домове. Потвърдено е в отговора на ИМ, че главният
счетоводител на дружеството, получил съобщението, е уведомил за това обаждане
Любима С. - отговорник за обектите в Самоков и управителя на ответното
дружество. Сочи се в отговора на исковата молба, че в последствие трудовият
договор с ищеца е прекратен в рамките на срока за изпитване.
По същество се
оспорва в отговора на ИМ предявения иск за неимуществени вреди вследствие
злепоставяне доброто име на ищеца за неоснователен по съображения, че не е
изпълнен фактическият състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност
на работодателя, по съображения, че не осъществен е фактическия състав на отговорността
на прекия причинител на вредите (делинквента). В отговора на исковата молба се
твърди, че не е налице деяние на ответника или негов служител - виновно противоправно
поведение /действие или бездействие/, не са доказани настъпили вреди, нито
изискваната от чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. причинна връзка между процесното
противоправно поведение на делинквента и претендираните по делото вреди, нито
че вредите да са настъпили по повод възложената работа. В тази връзка се сочи в
отговора на ИМ, че ищецът в исковата молба не излага никакви фактически
твърдения относно изложеното, че е злепоставено доброто му име и е търпял
унизително отношение. Оспорва се от ответника че е злепоставяне или
клеветническо твърдение такова което се основава на истински факти.
По иска по чл.225 КТ е оспорено от ответника обстоятелството, че ищецът е останал без работа,
след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, както и наличието
на причинна връзка между уволнението и оставането му без работа.
В съдебно заседание
И.Г.Д. поддържа предявените искове лично и чрез процесуалния си представител
адвокат А..
Ответникът "ВНП
ФАСИЛИТИ" ЕООД ЕИК ********* представлявано от Васил Попов - управител и законен
представител на ответника, както и от пълномощник адв.М.В. в съдебно заседание
оспорва исковете като неоснователни и недоказани и взема становище за
отхвърлянето им и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Между страните И.Г.Д.
с ЕГН ********** е предявил срещу ответника "ВНП ФАСИЛИТИ" ЕООД ЕИК
********* е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа
на трудов договор, сключен на 12.09.2017г. със срок за изпитване по чл.70 КТ
шест месеца, установен съгласно договора в полза на работодателя. По силата на
трудовия договор, ищецът като страна по този договор наречена работник е приел
да изпълнява длъжността „готвач" при условията на 8 часов работен ден и с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лв.
Не е спорно по
делото, че трудовият договор на ищеца е прекратен със заповед №331/24.10.2017г.
, препис от който е приложен по делото.
Прекратяването на трудовия договор на ищеца е извършено от ответника
работодател в изпитателния срок, считано от 24.10.2017г.
Не е спорно по
делото , че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, включително
и към момента на прекратяване на трудовия му договор въз основа на болнични
листове №Е20171207666 за времето от 04.10.2017г. - до 10.10.2017г., болничен
лист Е20171207688 за времето от 11. 10.2017г.- до 17.10.2017г., болничен лист
№Е20171112080 за времето от 18.10.2017г.- до 06.11.2017г. На ищеца за месец
септември 2017 година е начислено основно трудово възнаграждение за за 12
работни дни в размер на 290.53 лв., което ведно с бонусите му е изплатено срещу
разходен касов ордер на 23.10.2017г. 3а м.октомври 2017г. ищецът е отработил 2
работни дни, за които му е начислено основно трудово възнаграждение в размер на
41.82 лв. и болнични в размер на 92.33 лв., които са му изплатени срещу РКО на
28.11.2017г. Изложеното се установява от приложените по делото в преписи
писмени доказателства фиш за трудово възнаграждение за м.септември 2017г.; 2)
РКО от 23.10.2017г..; 3) фиш за трудово възнаграждение за м.октомври 2017г.; 4)
РКО от 28.11.2017г.;
Без основание за
незаконност на уволнението ищецът се позовава на това че е бил в отпуск по
болест на основание цитираните болнични листа. Работодателят е имал правото да
прекрати договора на ищеца на основание чл. 71 ал. 1 от КТ, при положение, че в
трудовия договор има изрично установена клауза за срок за изпитване шест месеца
в полза на работодателя. Упражняването на това потестативно право на
работодателя, установено в в чл. 71 ал. 1 КТ не е обусловено от това работникът
да не е в отпуск по болест. В чл.ЗЗЗ, ал.1 КТ са изброени изчерпатено случаите,
в които работниците и служителите ползват закрила при уволнение. Прекратяването
на трудовия договор на основание чл.71 ал. 1от КТ в срока за предизвестие не попада сред случаите установени в чл. 333
ал. 1 от КТ, в които за уволнение се изисква предварително разрешение на инспекцията по труда. По тези съображения
претенцията на ищеца, че заповедта е незаконосъобразна, поради това че е
ползвал отпуск поради временна неработоспособност е неоснователна и следва да
се отхвърли.
Трудовият договор е
прекратен в рамките на срока за изпитване- на основание чл.71 ал. 1 КТ, на
основание уговореното от страните по трудовия договор на основание чл. 70 ал. 1
и 2 КТ, че трудовия договор се сключва за шест месеца изпитателен срок,
установен в полза на работодателя. При прекратяване на 24. 10. 2017 година на
трудовия договор на ищеца в изпитателния срок и на основание чл. 71 ал. 1 от КТ
ответникът работодател е упражнил това свое право установено в чл. 71 от КТ и не
дължи предизвестие. Въпрос на неподлежащо на съдебен контрол усмотрение на
работодателя като страна по трудовия договор да прекрати тудовия договор в
изпитателния срок, като този случай работодателят не дължи на работника
предизвестие. Не се дължи от работодателя ответник и обезщетение при неспазване
срока на предизвестие. Като няма установено задължение за предизвестие и
работодателят е упражнил едно законоустановено свое право изрично предвидено в
трудовия договор, не се дължи от ответника обезщетение за неспазено
предизвестие, поради което искът за изплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие за 3 месеца в размер на 1380 лв. е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Съдът не следва да
се произнася в настоящото производство по претенцията за изплащане на
обезщетение за временна неработоспособност. Тази претенция не е част от
предявения иск, заявена е за първи път в заявлението от 24.11.2017г., което се
съобразява от съда единствено за уточнение на исковете предявени с исковата
молба. Не е допустимо съединяване на тези искове с тази претенция, съдържаща се
в заявлението от 24.11.2017г., защото това е нов иск с ново искане на ново
основание, а такова изменение на иска не е допустимо.
По същите съображения съдът не следва да се
произнася и по претенцията „пропуснати
ползи в размер на 1212 лв. И тази претенция липсва в първоначалната искова
молба, като представлява ново искане на ново основание и е недопустимо
разглеждането й в настоящото производство.
Неоснователен е и
следва да се отхвърли иска за изплащане на допълнително възнаграждение за
продължителна работа. Такова нещо няма установено в трудовия договор между
страните. В тежест на ищеца е на доказване, а не установява това да е включено
в трудовия договор, както и да е представил преди сключване на трудовия договор
документите установяващи в пълнота трудовия му стаж. Трудовият договор съдържа
конкретни клаузи относно трудовото възнаграждение и щом ищецът е подписал този
договор се е съгласил на това трудово възнаграждение което е по договора.
Възнаграждение в увеличен размер не му се дължи, включително и допълнително за
продължителна работа, което се претендира с настоящия иск. Тази претенция също
е неоснователна.
Неоснователна е
претенцията на ищеца за обезщетение, претендирано в размер на 400 лв, от това,
че е полагал труд, без да му бъде предоставено работно облекло. В тежест на
ищеца е на доказване, а не установява да е претърпял вреди от това че е работил
без работно облекло или елемент от това работно облекло. Видно от показанията
на свидетелката Л.К.С. за работно облекло ищецът е получил връхна куртка. Ако ищецът е имал претенции да му се
предостави работно облекло или конкретен елемент от това работно облекло в
негова тежест е да установи че го е поискал от работодателя. За значението на
това обстоятелство за трудовото правоотношение на ищеца съдът съобрази чл. 127
ал. 1 от КТ видно от която разпоредба работното облекло не е и сред
законоустановените задължения на работодателя за осигуряване нормални условия за изпълнение на работата по
трудовото правоотношение.
Щом самият ищец не установява да е поискал конкретно работно облекло или
елемент от това облекло, съдът приема, че не е считал за нужно да го поиска от
работодателя си. Няма основание да се присъждат на ищеца претендираните 400
лева. Нито работодателят е поемал това задължение към ищеца, нито вреди са
настъпили за ищца. Лекотата с която ищецът е могъл да си осигури работно
облекло произтича от това че е бил готвач могъл е да уведоми не само
работодателя си, не само инспекцията по труда ако няма работно облекло, или
елемент от него, но и административния орган, контролиращ безопасността на
храните и щом не е сторил това не му се дължи никаква сума по тази претенция.
Неоснователна е и
следва да се отхвърли претенцията за обезщетение за неимуществени вреди. В
тежест на ищеца е на доказване, а не се установява твърдението му в исковата
молба, че е определян като педофил и изнасилвач. Това не се установява да е
сторено от което и да било лице още по - малко от ответника по делото или негов
служители.
Потвърдено е от ответната страна, че в офиса
на дружеството в гр.София е получено обаждане от анонимно лице, което е
съобщило, че И.Д. бил „затворник" и „рецидивист" и е изразило
възмущението си, че такова лице извършва работа, която е свързана с посещения
на детски градини и социални домове. Потвърдено е от ответника, че главният
счетоводител на дружеството, получил съобщението, е уведомил Любима С. -
отговорник за обектите в Самоков и управителя на ответното дружество. Право на
работодателя е в срока за изпитване да прекрати трудовия договор на ищеца,
независимо по какви съображения е намерил това за нужно. В случая ищецът е
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, изтърпявал е
наказание лишаване от свобода и работодателят е имал право да съобрази това за
да прекрати трудовия договор с ищеца в срока за изпитване, като това решение на
работодателя не подлежи на правораздавателен контрол. Именно за това е установен срока за изпитване
в полза на работодателя. Срокът за изпитване е установен и за всичко, което
макар и да не е визирано като законна причина за прекратяване на трудовия
договор на други основания е от значение за работата или за личността на
работника и може да мотивира работодателя да прекрати трудовия му договор в
срока за изпитване. Не подлежи на правораздавателен контрол по какви причини
работодателят е прекратил трудовия договор в изпитателния срок, щом това право
е установено в трудовия договор в интерес на работодателя. Щом ищецът не
установява служител на ответника да го е нарекъл педофил или изнасилвач, съдът
прилагайки правилата на доказателствената тежест приема, че такъв факт на който
се основава исковата претенция не е налице което е самостоятелно основание за
отхвърляне на тази претенция. Основателни са възраженията на ответника че няма
основание за отговорност на ответника по чл. 45 ал. 1 и 49 от ЗЗД. Отговорност
за вреди предпоставя поведение, което да е противоправно. Нито е противоправно
прекратяване на трудовия договор в срока
за изпитване, нито е противоправно че служител на ответника е приел обаждане от
неизвестно лице, в което са изтъкнати твърдения за личността на ищеца преди
прекратяване на трудовия му договор. Това че ищецът е уведомен за това обаждане
също не е противоправно деяние на ответника и служителя който е уведомил ищеца
за това обаждане. Това е дало възможност на ищеца да се защити, но твърденията
за него не са били че е „педофил” и
„изнасилвач” а други, различни от твърденията в исковата молба, на които
се основава иска. Единственото което се
установява за тези твърдения не само не ангажира отговорността на ответника, но
и е различно от твърдяното в исковата молба. Това което ответникът потвърждава
е за обаждане съдържащо твърдения че ищецът е „бивш затворник” и „рецидивист”,
а не тези на които се основава иска – „педофил” и „изнасилвач”. При това
положение нито са безспорни нито са доказани от фактическа страна конкретните
твърдения за ищеца така както същите се изтъкват в исковата молба. „Педофил” и
„изнасилвач” са твърденията, на които се основава този иск и това е
самостоятелно основание за отхвърлянето му, при положение съвсем други твърдения
потвърждава ответника, а друго не се установява от събраните по делото
доказателства. Свидетелката С. на която ищецът се позовава е чула самия ищец
какво твърди за съдържанието на обаждането. На практика тя възпроизвежда
извънсъдебни твърдения на ищеца идентични на тези на които се основава иска,
които не са доказателство, а предмет на доказване. Няма основания за гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД. В случая не е доказана никоя от
предпоставките на тази отговорност, нито фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД-виновно противоправно поведение /действие или
бездействие/ на който и да било служител на ответника. Не е основателен и
подлежи на отхвърляне искът за обезщетение от злепоставено доброто име на ищеца,
нито е установено ищецът да е търпял
унизително отношение. В тежест на ищеца е на доказване а не установява какъвто
и да било израз на унизително отношение по време на работата му като готвач при
ответника. Не са представени доказателства който и да било от служителите на
ответника да е имал такова унизително отношение а и самият ищец не излага в
исковата си молба и уточненията и никакви фактически твърдения относно
твърдяното унизително отношение.
Това че служител на
ответника е уведомил ищеца за злепоставящото го обаждане му е дало възможност
да се защити пред управителя на
ответното дружество. Но никое доказателство по делото, освен твърденията на
ищеца, включително и пред свидетелката С. не установяват, че някой го е нарекъл
педофил и изнасилвач, както се твърди в ИМ. Това са твърдения на ищеца
включително и пред свидетелката С., които последната възпроизвежда пред съда. В
действителност, видно от показанията на свидетелката Ботева това което
ответникът потвърждава да е казано за ищеца по телефона от неизвестно лице е че
е бивш затворник, рецидивист. Това, че ищецът е бивш затворник не е невярно
твърдение, но не това се твърди в исковата молба като съдържание на обаждането
се основава иска за обезщетение за неимуществени вреди. В гражданския процес
правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват
неблагоприятните последици от недоказване на факт на който страната основава
своите искания или възражения. При положение че ищецът не установява някой да
го е определи като „педофил” или „изнасилвач” както твърди в исковата молба
съдът прилагайки доказателствената тежест приема че никой не е нарекъл така
ищеца включително и лицето, обадило се по телефона във вреда на ищеца. Това, че
ищецът действително е осъждан за престъпления от общ характер и изтърпявал
наказание лишаване от свобода е вярно, но ищецът не на това основава иска си, а
на съвсем други думи за него, за които не се установява въобще да са казани за
ищеца, още по-малко възпроизвеждани от служители на ответника. Поради
изложеното съдът следва да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди,
като неоснователен.
Неоснователен е и
следва да се отхвърли и предявения иск за сумата 1000 лева, претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди от лишаване придобивки по КТ. Ищецът е получил дължимото
му трудово възнаграждение, друга престация работодателят, видно от трудовия
договор не е поемал задължение да дължи на ищеца и няма основание за присъждане
на това претендирано обезщетение.
Неоснователен е и
подлежи на отхвърляне иска по чл.225 КТ. Ищецът не е уволнен незаконно.
Уволнението му е на законно основание по изложените по-горе съображения. В
трудовия договор, подписан от ищеца страните са установили изпитателен срок в
полза на работодателя 6 месеца и в този срок още на втория месец работодателят
е упражнил правото си по чл. 71 от КТ да прекрати трудовия договор без
предизвестие. Уволнението е законно, а претендираното от ищеца обезщетение по
чл. 225 ал. 1 КТ предпоставя незаконно уволнение, което в случая не е налице и
поради това няма и право на обезщетение поради оставане без работа.
С оглед изхода
на делото на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника 2438 лева за
направените по делото разноски, съгласно приложения по делото л. 118 списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Неоснователно е
възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предявени са множество искове които са наложили защитата на ответника по тези
искове и това възнаграждение 2208 лева е съобразено с Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения по всеки от исковете. Не на последно място
допълнително предявените претенции в заявленията за уточнение на исковете са
наложили на свой ред разграничаването на исковете предявени в първоначалната
искова молба, кое в последващите заявления уточнява предявените искове и кое е
нова претенция. Този адвокатски труд също е от значение за размера на
адвокатското възнаграждение и съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност.
Мотивиран от
изложените съображения съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният
от И.Г.Д. ЕГН ********** срещу "ВНП ФАСИЛИТИ" ЕООД ЕИК *********
представлявано от управителя Васил Попов иск с правно основание чл. 344 ал. 1,
т. 1 КТ за незаконност на уволнението му, извършено със Заповед
№331/24.10.2017г., на управителя и законен представител на "ВНП
ФАСИЛИТИ" ЕООД ЕИК *********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ
всеки от предявените от И.Г.Д. с ЕГН **********
срещу "ВНП ФАСИЛИТИ" ЕООД ЕИК ********* искове за сумата 1380 лева,
претендирана като обезщетение за неспазено предизвестие; за сумата 460 лева,
претендирана като обезщетение за оставане без работа след уволнението; за сумата
400 лева претендирани от това, че е полагал труд, без да му бъде предоставено
работно облекло; за допълнително възнаграждение за продължителна работа,
претендирано в размер на 0.6 на сто за всяка година трудов стаж на същата или
сходна длъжност; за сумата 1000 лева, претендирана като обезщетение за лишаване
от други придобивки по КТ.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни всеки от предявените от И.Г.Д. с ЕГН ********** срещу "ВНП
ФАСИЛИТИ" ЕООД ЕИК ********* искове за сумата 6 000 лв. претендирани като
обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, от които 2000 лева,
претендирани като обезщетение от
злепоставяне на доброто му име с твърдението, че е педофил и изнасилвач, 1000
лева за унизително отношение; 1000 лева за унизителни условия на труд и 2000
лева за излишно причинени болки и страдания, изразяващи се в нервно напрежение
и безспокойство, нарушение на съня, повишено кръвно налягане и сърцебиене.
ОСЪЖДА И.Г.Д. с ЕГН
********** с адрес *** да заплати на "ВНП ФАСИЛИТИ" ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Братя Бъкстон” №
40, вх. 1 2438 (две хиляди четиристотин тридесет и осем) лева за разноски по
делото на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му,
чрез връчване препис на страните.
Районен съдия: