О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 197
21.05.2019г.,гр.Бургас
Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Албена Зъбова - Кочовска
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело №154 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на К. за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/К. / чрез процесуалния й представител В. Д. , с посочен съдебен адрес за призоваване: *, подадена против определение №2482/ 20.12.2018 г., с което е прекратено производството по гр.дело № 1838/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, както и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбоподателят въвежда оплакване, че за да прекрати производ-ството по делото, съдът неправилно се е позовал на изолираната практика на ВКС, изразена в решение № 323/18.01.2018 г. по гр.дело № 5291/2016 г. по описа на ІV г.о. на ВКС и на мотивите от ТР №4/07.12.2018 г. по т.д №4/2016 г. на ОСГК на ВКС приемайки, че искът е недопустим, тъй като не е спазен преклузивният, според него, срок за извършване на проверката по ЗОПДНПИ /отм/ .
В частната
жалба се твърди, че по двата отменени закона за гражданска конфискация са
постановени множество актове на ВКС, в които е прието, че срокът за извършване
на проверката е инструктивен, изтичането му не преклудира
възможностите за доказване, нито погасява материалното основание на държавата
да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. Сочи се, че най–новата
практика на ВКС от
Единствено изключение от посоченото схващане представлява цитираното от първата инстанция решение № 323/18.01.2018 г. по гр.дело № 5291/2016 г. по описа на ІV г.о на ВКС, което не е задължителна съдебна практика.
Сочи се, че производството по ЗОПДНПИ/отм./ е двуфазно. Законодателят ясно е разграничил фазата на проверката от фазата на съдебното производство и е постановил те да се осъществят от органи с различна компетентност. За реализиране на правомощието на К. по чл.37, ал 1 законът не е предвидил срок, следователно срокът, установен с разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./визира единствено фазата на извършването на проверката, но не и фазата за съдебно развитие на производството за отнемане на незаконно придобито имущество. За започване и финализиране на процеса, следващ налагането на обезпечителните мерки не е предвиден срок, с изключение на този, определен от съда. Твърди се, че тези срокове не са преклузивни, а инструктивни и се развиват подробни правни съображения в тази насока. Единственият срок по ЗОПДНПИ/отм./, който по волята на законодателя е пречка за възникването и упражняването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, е давностният по чл.73, ал.1 от Закона. Твърди се също, че в настоящото производство всички процедурни срокове и този, определен от съда, са спазени и не е налице основание за прекратяване на производството по делото. Позоваването на ТР №4/2016г. от 07.12.18г. по т.д. №4/16г. по описа на ОСГК на ВКС се сочи за неприложимо, защото именно поради спорове в съдебната практика за характера на сроковете по Закона- инструктивни или преклузивни, е висящо и чака произнасяне на решение друго Тълкувателно дело №1/2018г. по описа на ВКС. Не се ангажират нови доказателства.
Отговор на частната жалба е подаден от ответниците по делото Д. Р. Г. с ЕГН ********** и Р. Д. Г. , с ЕГН **********- двамата с постоянен адрес: *. Те молят да не бъде уважавана частната жалба, като неоснователна. Считат, че съдът е спазил разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ и правилно е констатирал просрочие на проверката по тази разпоредба. Срокът за приключването на проверката от администра-тивния орган е изтекъл на 09.07.2014 г., но тя е продължила до 28.07.2016 г., с което значително е нарушена административната процедура и са нарушени правата на проверяваните лица. Преценката на съда за преклузивния характер на срока по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ се счита за правилна, тъй като самата норма предвижда две възможности: за прекратяването на проверката или за еднократното му продължаване с шест месеца. В случая проверката е продължила до 28.07.16г. Константната практика на ЕСПЧ по прилагането на ЕКЗПЧОС сочи, че приемането, че срокът е инструктивен, води до нарушение на критериите за законоустановеност и пропорционалност, поради разширено делегиране на права на К. , чрез предоставянето и на възможността да въздейства върху правната сфера на проверяваните лица за неограничен период от време и представлява административен произвол.
Обжалваното определение на
следващо място, се сочи за постановено и в съответствие с решение №
13/13.10.2012 на КС по к.д № 6/2012 г. и мотивите на ТР №4/07.12.2018 г. на
ОСГТК на ВКС, които съдържат недвусмисленото становище на касационната
инстанция относно преклузивния характер на срока за
извършване на проверката. Определението е съобразено и с актуалната практика на
ВКС и на БАС от
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото, за да се произнесе, приема за установено следното :
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е против акт, който подлежи на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана. По същество е основателна, а съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по исковата молба на К. – настоящ частен жалбоподател- против Д. Р. Г. и Р. Д. Г. , за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 469 171,20 лв.
С обжалваното тук определение съдът е констатирал, че срокът за извършване на проверката от К. спрямо проверяваните лица е продължил две години извън установения с чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ и е приел, че т.к. той е преклузивен, съгласно постановеното в мотивите на ТР № 4/07.12.2018 г. на ВКС и възприетото в решение № 323/18.01.2018 г. по гр.дело №5291/2016г. по описа на ІV г.о на ВКС, неспазването му води до недопустимост на иска. Затова е прекратил производството по делото.
Определението е неправилно.
По въпроса за правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е.преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок, поради налична противоречива съдебна практика, е образувано тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС. Към датата на постановяване на настоящото определение няма постановено решение по тълкувателното дело и е налице противоречива съдебна практика относно вида на срока за извършване на проверката по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм/.
Бургаският апелативен съд застъпва становището, че за да бъде определен като преклузивен срокът на проверката, извършвана от К. и като последица от това, с пропускането му да се погасяват материалното, а оттам и процесуалното право на Държавата да предяви иск за отнемането на незаконно придобито имущество, следва това обстоятелство да е изрично посочено в правна норма на специалния закон. Този извод следва от съпоставката с други законови норми, посветени на погасяването на материалните права, поради неупражняването им в определен от закона срок – напр. чл.11 ЗСПД, чл. 33, ал.1 и ал.2 СК, пар.6 от ПП на ЗС и др. При всички тези хипотези законодателят чрез метода на правно регулиране е предвидил наред с признаването на съответното материално право и упражняването му да става в определен срок, след изтичане на който то се погасява.
Напълно друг е подходът при регламентиране на срока за проверката по този закон, където липсва изрично посочване, че правото на Държавата може да бъде упражнено единствено в срока на проверката. Всеки подобен срок е инструктивен, а изтичането му не погасява правомощията на публичния орган. Не се погасява и правото и задължението на К. да проведе производството по проверка и установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност само защото е изтекъл срокът по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./. Комисията е държавен орган, комуто законът възлага да проведе административната фаза на производството, за да установи съответното имущество на посочените в закона лица. Правомощията на К. да проведе и да предяви иска произтичат пряко от резултатите от проверката. Ако не се установи имущество, или се установи незначително несъответствие, или приходите от законен източник надхвърлят стойността на придобитото имущество, е възможно въобще да не бъде предявен иск.
Неспазването на срока по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ може да нарушава изискването за разумен срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС. Законът обаче не свързва с това нарушение погасяване на произтичащите от самия него правомощия на К. да проведе нормативно уреденото производство в административната му фаза и да упражни правото на иск на държавата за отнемането на незаконно придобитото, а единствено предвижда възможността да се търси обезщетение за нанесени вреди.
При това тълкуване на приложимото право, независимо от просрочване на срока по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, не е налице констатираната от предходната инстанция недопустимост на предявения от К. иск и не са налице основания за прекратяване на производството по делото.
При горните констатации частната жалба е основателна и следва да бъде уважена като обжалваното с нея определение бъде отменено и делото се върне на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б. :
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №2482/20.12.2018 г., с което е прекратено производството по гр.дело № 1838/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: