Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..08.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 766 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от ИНТЕЙК
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Г.Живков
№22, ет.партер-вътр.двор, чрез адв. М.М., срещу решение №189/14.01.19г.,
постановено по гр.д. №16784/17г. на ВРС, 42 състав, с което са прогласени за
нищожни поради накърняване на добрите нрави договори за прехвърляне на вземания
от 23.10.2014 г. и 14.04.2015 г., сключени между „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството на цедент, чрез
пълномощника К.Д.Т.и „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК ********* в качество на цесионер с
предмет на договорите съответно: ВЗЕМАНЕ за сумата от 1481,48 лева, представляваща платена без основание
стойност на коригирана непотребена ел.енергия за периода 16.4.2011г. до
12.10.2011г. за обект с абонатен номер **** и клиентски номер **** с титуляр на
партидата Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за което е издадена фактура №
**********/17.10.2011 г. и ВЗЕМАНЕ за сума от 392,96 лева – представляваща присъдени разноски по гр.дело № 9759/2014 по
описа на РС Варна, 40 – ти състав, по предявените от ищцовото дружество „КНМ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, представлявано от
управителя П.Н.К. против ответното дружество „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. Георги Живков № 22, искове с правна квалификация чл. 26, ал.1 пр.
III-то ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
нарушение на процесуалния закон. Твърди, че съдът се е произнесъл по
непредявени искове, като доводите на съда за нищожност поради липсата на
предмет били неотносими и правно необосновани, тъй като вземанията били
изискуеми, а плащането на цената по цесията не се отразявало на тяхното
съществуване. Твърди, че при сключването на договорите била налице
еквивалентност на престациите, тъй като ищеца всъщност получавал същата
престация, каквато би била печалбата му, ако бил останал носител на вземането.
Сочи, че по силата на тристранно споразумение ответникът се е задължил да
заплати и задължението на ищеца към потребителя на ел.енергия, като така
придобивал вземане, от което ще реализира доход не по-голям от самата цена.
Излага, че след като ищецът не е извършвал разходи по водене на делото, то
продажбата на вземането за разноски за цена от 10лв не била нееквивалентна
сделка. Оспорва и изводите на съда за нищожност на договорите поради
представителство на страните от едно и също лице, тъй като представителят не
бил действал във вреда на представлявания. Моли да бъде отменено решението.
Моли да му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата
страна КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин, Търново, бл. срещу блок 817,
е депозирала в срок отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по постъпила искова молба от КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, против ИНТЕЙК
ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове за
прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на вземане от 23.10.14г. за
сумата от 1481,48лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана непотребена ел.енергия за периода
16.04.2011г. до 12.10.2011г. за обект с абонатен номер ********** и клиентски
номер **** с титуляр на партидата Е.М.Г. от *****************************, за
което е издадена фактура № **********/17.10.2011г. и на договор за прехвърляне
на вземане от 14.04.15г. за сума от 392,96лева, представляваща присъдени разноски по гр.дело № 9759/2014 по описа
на РС Варна, 40 – ти състав, поради накърняване на добрите нрави, а в
евентуалност поради липса на съгласие. С влязло в сила определение
№8442/24.07.18г. е прекратено производството по предявените искове за
прогласяване нищожността на договорите поради липса на съгласие на осн. чл.233 ГПК.
В исковата молба поддържа, че между
страните са сключени договор за прехвърляне на вземане от 23.10.14г. за сумата
от 1481,48лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана непотребена ел.енергия за периода
16.04.2011г. до 12.10.2011г. за обект с абонатен номер ********** и клиентски
номер **** с титуляр на партидата Е.М.Г. от *****************************, за
което е издадена фактура № **********/17.10.2011г. и договор за прехвърляне на
вземане от 14.04.15г. за сума от 392,96лева, представляваща присъдени разноски по гр.дело № 9759/2014 по описа
на РС Варна, 40 състав. Излага, че съгласно договорите вземането от 1481,48лв
било продадено за сумата от 100лв, а това от 392,96лв било продадено за 10лв,
като разликата в насрещните престации обуславяла противоречие на добрите нрави,
при което ищецът търпял значителна загуба. Сочи, че ищецът не е упълномощавал
пълномощника си да извършва такива действия и съответно не е знаел и не е искал
това прехвърляне.
В
отговора на исковата молба ответникът ИНТЕЙК ЕООД оспорва
предявените искове. Счита договорите за цесия за действителни поради годен
предмет, както и уговарянето им като възмездни. Излага, че на 23.10.14г. КНМ
ГРУП ЕООД е завело гражд.дело по отношение на цедираното вземане, но тъй като
не можело да изпълни задължението си по цесията към праводателя Е.М. било
постигнато споразумение вземанията на КНМ ГРУП ЕООД да бъдат прехвърлени на
ИНТЕЙК ЕООД, което поело задължение да заплати на Е.М. дължимото по цесията,
както и да назначи юрисконсултите на ищеца на тр.договори, а в замяна КНМ ГРУП
ЕООД се задължило да прехвърли вземането си в полза на ответника. Излага, че по
този начин сумата от 1381,48лв била приспадната от сумата по цесията, поради
което не било налице нееквивалентност на престациите. Оспорва и твърдяната
липса на съгласие.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Ищецът няма задължение да дава правна квалификация на
претендираното право, а последното е служебно задължение на съда и представлява функция на
твърденията и петитума, изложени в исковата молба, включително след нейното
уточняване. В разглежданият случай както
обстоятелствената част на исковата молба, така и нейният петитум категорично
сочат, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД. Макар и в първото по делото с.з. ищецът да е възразил на така дадената от
ВРС квалификация на иска, то видно от последната депозирана от него по делото
уточняваща молба, при запазване на вече изложените в исковата молба
факт.твърдения, същият поддържа
предявяването единствено на претенция за нищожност на процесните договори
поради накърняване на добрите нрави. Именно такава е правната квалификация,
дадена от ВРС с доклада по делото, по който страните не са възразили, и именно
с тази квалификация са разгледаните от ВРС искове, поради което и решението е
процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество. Изложените в
обжалваното решение мотиви на съда, касаещи невъведени като предмет на делото
основания за недействителност на договорите не могат да обосноват недопустимост
на съдебния акт, доколкото с диспозитива на решението си съдът се е произнесъл
по предмета на спора, а СПН формира именно той.
Видно от представеният по делото договор за прехвърляне на вземане от
28.04.14г., сключен между Е.М.Г. като цедент и КНМ ГРУП ЕООД като цесионер,
първият е прехвърлил на втория вземанията си от длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД
на стойност 1481,48лв за
платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за цена от
1381,48лв, която се съгласяват да бъде платена в срок от шест месеца.
Съгласно договор за прехвърляне на вземане от 23.10.14г., КНМ ГРУП ЕООД
прехвърля на ИНТЕЙК ЕООД вземанията си от длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД на
стойност 1481,48лв за
платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, което вземане е
придобито от абоната Е.Г. по силата на договор за цесия от 28.04.14г., за цена
от 100лв, която се съгласяват да бъде платена в срок от шест месеца, считано от
влизане в сила на решение по гр.д.№9759/14г. на ВРС с предмет това вземане.
Видно от приложеното тристранно споразумение от 23.10.14г., сключено между Е.М.Г.,
КНМ ГРУП ЕООД, двамата чрез адв.Т., и ИНТЕЙК ЕООД, чрез управителя Т.Д., страните са приели, че
цената за прехвърляне на вземането,
дължимо от
“Енерго-Про Продажби“ АД на
стойност 1481,48лв.,
предмет на договора
за цесия от 28.04.2014г., не е заплатена, като падежът
настъпва на 28.10.14г. Прието е, че към датата на споразумението “КНМ Груп“ ЕООД е в
невъзможност да заплати посочената цена в срок,
както и да заплаща възнаграждение на юрисконсултите и да поеме разноските по делото ,
поради което са
приели “Интейк“ ЕООД да замени “КНМ Груп“ ЕООД, като длъжник към физическото лице и да му заплати цената за
първоначално прехвърленото вземане. В замяна “КНМ Груп“ ЕООД се задължава да
прехвърли в полза на “Интейк“ ЕООД вземането, получено по договора за цесия с физическото лице за сумата от
100лв. В
споразумението е уговорено още, че
ИНТЕЙК ЕООД ще финансира воденото съдебно дело за своя сметка, ще назначи
юрисконсултите на КНМ ГРУП ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща
отделно възнаграждение , а последният се задължил да му прехвърли вземането си
за платените от ИНТЕЙК ЕООД разноски по делото след установяването им по размер
с последваща безвъзмездна цесия.
Така представеното споразумение е оспорено от ищеца с твърдения за липсата
на предст.власт на адв.Т. спрямо Е.Г., както и за неговата нищожност поради
невъзможен предмет или липса на основание, и като недействителен на осн. чл.40 ЗЗД. Възражението
за липсата на предст.власт на лицето, подписало от името на Е.Г. споразумението, съдът намира за неоснователно, доколкото такова
възражение може да бъде направено само от представлявания. Като
неоснователни се преценяват и възражения за нищожност поради липсата на предмет
или основание, тъй като твърденията, че ИНТЕЙК ЕООД не съществува в правния мир
към датата на завеждане на гр.д.№9759/14г. на ВРС , съотв. че няма как да
финансира делото и да назначава юрисконсулти на др.дружество и да им заплаща
възнаграждения, не се подвеждат под хипотезата на правната норма на чл.26,
ал.2, пр.1 и 4 ЗЗД. Недоказано остана по делото и възражението за
недействителност на споразумението на осн. чл.40 от ЗЗД. Така сключеното
споразумение по съществото си обективира постигнато между страните съгласие за
заместване в дълг, при което КНМ ГРУП ЕООД се освобождава от задължението да
заплати на физич.лице цената за придобиване на вземането, а това задължение
преминава върху ИНТЕЙК ЕООД. Същевременно е договорено, че именно последното
дружество ще финансира воденото дело, а ищецът ще прехвърли вземането си за
разноските, платени от ответника, чрез последваща цесия. При тези договорености
не се извежда извода за настъпила в патримониума на ищеца вреда за него като представляван, а други
доказателства в тази насока от последния, въпреки носената от него
доказ.тежест, не са ангажирани. Оспорването на достоверността на датата на
споразумението по чл.181 ГПК е несвоевременно въведено в процеса, поради което
и не следва да се разглежда. За пълнота следва да се отбележи, че доколкото
ищецът е страна по споразумението, то той не е трето по смисъл на закона лице.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че доказ.сила на споразумението следва
да бъде зачетена.
С предявеният иск ищецът поддържа твърдението за нищожност на договора за
прехвърляне на вземане от 23.10.14г. като случай на неспазване на добрите нрави
поради сключването му при неравностойни престации. Поддържа се, че между договорената цена и съответното вземане е налице значителна
разлика, която излиза
извън пределите на нравствената допустимост, което накърнява добрите нрави
и обуславя нищожност на сделката. Понятието “добри нрави” предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В същото време чл.9
от ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да
направят конкретна
преценка относно потребността от
насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Ето защо преценката дали нееквивалентността
е значителна с оглед действителността на облиг.правоотношение следва да се
извърши при съобразяване действителната обща воля на страните, формирана от
всичките им уговорки, като се отчита взаимната им връзка и преследваната от тях
цел, т.е. удовлетворяване на допустим от закона интерес. Съгласно постигнатото
между страните споразумение, описано по–горе, е видно, че същите са договорили
ответното дружество да поеме задължението на ищеца към трето лице, възлизащо на
1381,49лв , освобождавайки по този начин от него КНМ ГРУП ЕООД, а последното от
своя страна се е задължило да прехвърли с цесия на ответника придобитото от
него вземане от 1481,48лв при цена от 100лв. Т.е. установява се с оглед
действителната воля на страните, че дължимата от ответника насрещна престация
по договора се свежда както до заплащане на посочената в него цена, така и до
поемането на задължение на цедента в размер на 1381,49лв към трето лице.
Съотнесена към прехвърленото вземане тази престация не са явява нееквивалентна
на дължимата от ищеца. Подобно договаряне не води до нарушаване на императивни
законови разпоредби и съответства на свободата на договаряне, предвидена в чл.9
от ЗЗД. Дали посочената в договора цена е платена или не е ирелевантно за действителността
на договора, доколкото липсата на еквивалентност на разменените престации следва да се преценява
към момента на сключване на договора. Предвид
така изложеното съдът намира, че не е налице твърдяната нееквивалентност на
престациите, която да води до накърняване на добрите нрави, поради което и
предявения иск за нейната нищожност се явява неоснователен.
Що се касае до договора за
прехвърляне на вземане от 14.04.15г., видно от същият КНМ ГРУП ЕООД
прехвърля на ИНТЕЙК ЕООД вземанията си от длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД на
стойност 392,96лв – присъдени разноски по гр.д.№9759/14г. на ВРС, за цена от
10лв, която се съгласяват да бъде платена в срок от шест месеца, считано от
влизане в сила на решение по гр.д.№9759/14г. на ВРС с предмет това вземане. В споразумението е уговорено още, че
ИНТЕЙК ЕООД ще финансира воденото съдебно дело за своя сметка, ще назначи
юрисконсултите на КНМ ГРУП ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща
отделно възнаграждение , а последният се задължил да му прехвърли вземането си
за платените от ИНТЕЙК ЕООД разноски по делото след установяването им по размер
с последваща безвъзмездна цесия. Видно от гореописаното споразумение, чиято
доказ.сила не бе оборена, страните са се съгласили финансирането на воденото
дело да бъде осъществено от ответника, а от своя страна ищецът да му прехвърли
вземането си за платените от ИНТЕЙК ЕООД разноски по делото след установяването
им по размер с последваща безвъзмездна цесия. Ищецът не въвежда твърдения, че
сторените в посоченото съдебно производство разноски са извършени от него, не е
оспорил своевременно и факта на извършването им по начина, който е договорен
със споразумението, респ. липсват ангажирани доказателства, опровергаващи тези
договорки. Предвид това следва да се приеме, че прехвърлянето на вземането за
разноски е съответно на поемането им от ответното дружество по начина, уговорен
със споразумението, поради което при тези договорки, не би могло да се приемем,
че е налице значителна нееквивалентност на престациите и по тази сделка, която
да обуславя нейната нищожност. Ето защо и предявения иск за прогласяване
нищожността й поради неспазване на добрите нрави поради сключване при
неравностойни престации се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Дали пълномощника е действал във вреда на представлявания, съотв. дали
договорите са недействителни на осн. чл.40 ЗЗД, не е предмет на изследване
в настоящото производство, доколкото такава претенция не е предявена и приета
за разглеждане в производството, а е въпрос на изследване в друго производство.
Изложените от ВРС в мотивите доводи за нищожност на сделките на други
основания, доколкото такива искове с надлежно заявени основания и петитум не са
въведени в процеса от ищецът с исковата молба, настоящият състав намира, че не следва
да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на делото.
Поради
несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд обжалваното
решение следва да се отмени изцяло.
При този изход на спора в тежест на
въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от въззивника в
първоинстанционното производство разноски в размер на 370лв. за адв.хонорар, и
във въззивното производство разноски в размер на 450лв-адв.хонорар и д.т.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 189/14.01.2019г., постановено по гр.д. № 16784/2017г.
на Варненски районен съд, 42 състав,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от КНМ
ГРУП ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин, Търново, бл. срещу блок 817, против ИНТЕЙК
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Г.Живков
№22, ет.партер-вътр.двор, обективно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на вземане
от 23.10.14г. за сумата от 1481,48лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана непотребена ел.енергия за периода
16.04.2011г. до 12.10.2011г. за обект с абонатен номер ********** и клиентски
номер **** с титуляр на партидата Е.М.Г. от *****************************, за
което е издадена фактура № **********/17.10.2011г., и на договор за прехвърляне
на вземане от 14.04.15г. за сума от 392,96лева, представляваща присъдени разноски по гр.дело № 9759/2014 по описа
на РС Варна, 40 – ти състав, поради накърняване на добрите нрави, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин, Търново, бл. срещу блок 817, ДА ЗАПЛАТИ на ИНТЕЙК ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Г.Живков №22,
ет.партер-вътр.двор, сумата от 820лв /осемстотин и двадесет лева/,
представляваща направени в първоинстанционното и въззивно производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: