№ 756
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело №
20221100513552 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу
акт на съдебния изпълнител разпореждане от 28.11.2022 г. по изп. дело № 20228600401754
по описа на ЧСИ В.М. с peг. №860 с район на действие СГС, с което е оставено без
уважение възражение с вх.№ 58891/22.11.2021 г. против разноските за адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. и размера на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно е приел, че на взискателя се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези по т.1, и
такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като е платил задължението и не са
извършени такива действия, както и че същото е в прекомерен размер. На следващо място -
счита определената пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за неправилно
начислена след включването на адвокатското възнаграждение в завишения му размер,
поради което след намаляването му и размера на таксата следва да се намали.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли
жалбата да се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба №
1/2004 г. за МРАВ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване
1
срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е
допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл
по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на разноските за адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от Тарифата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд, за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна
страна следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от взискателя, чрез адв.И.И.М.
против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за принудително събиране на парично вземане в размер на
50 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.05.2017 г. до
окончателното й погасяване и вземане за обезщетение за забава за периода от 04.10.2016 г.
до 02.05.2017 г. в размер на 2 930, 55 лв. и разноски в размер на 4015, 57 лв., възоснова на
изпълнителен лист, изд. по гр.дело № 5532/2017 г. на СГС, Първо ГО, 3 състав.
С молбата по чл.426 от ГПК е посочен начин на изпълнение запор на вземания по
банкови сметки на длъжника. С молбата за започване на изпълнението са претендирани и
разноски в изпълнителното производство за платени такси и адвокатско възнаграждение и е
представен договор за правна помощ и съдействие от 10.11.2022 г. с упълномощения
адвокат. Уговореното в договора възнаграждение е в размер на 4000 лева и е заплатено в
брой, като договорът служи за разписка за плащането му. С покана за доброволно
изпълнение до длъжника с изх. № 95768/16.11.2022 г., връчена на 17.11.2022 г. е бил
поканен да заплати сумата по изпълнителния лист, както и 4000 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното дело и такси по Тарифа към ЗЧСИ. В срока за
доброволно изпълнение длъжникът е заплатил сумата от 94051, 27 лв. и е на правил
изявление за прихващане с насрещно вземане за разноски в размер на 812, 07 лв. Длъжникът
е подал и възражение до съдебния изпълнител, с което е поискал да се измени размера на
определението разноските, като намали размера на адвокатския хонорар на взискателя и да
му определи такъв само до минималния размер по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. – 200
лв., както и да се намали неговия размер поради прекомерност. Длъжникът е поискал ЧСИ
да намали съответно и размера на дължимата се такса по т.26 от ТТЗЧСИ. С обжалваното
постановление ЧСИ е оставил възражението на длъжника без уважение.
С оглед на изложеното, Софийският градски съд прие от правна страна
следното:Според чл.79, ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от
кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Компетентен да се
произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда
на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК.
Спори се в настоящото производство за това дали в конкретния случай се дължат разноски и
по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. при твърдения за липса извършени други допълнителни
действия от процесуалния представител на взискателя, извън подаването на молба по чл.426
от ГПК, така и за размера на дължимата се такса по т.26. С подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителните действия за
удовлетворяване вземането на взискателя. Действително в срока за доброволно изпълнение
2
е постъпило плащане, но това не означава, че по делото не са извършени действия от
процесуалния представител. Възраженията на жалбоподателя, че по изпълнителното дело не
са извършени такива, също не могат да обусловят липса на задължение на жалбоподателя за
възстановяване на разноски на взискателя, направени за адвокатско възнаграждение за
водене на изпълнителното дело, тъй като нормативното основание за отговорността на
длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение,
платено за образуване и водене на изпълнително дело, не представляват разпоредбите на чл.
10, т. 1 и т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (които
регламентират правоотношения между възложителя и изпълнителя на адвокатски услуги,
тоест правоотношения между взискателя и упълномощения адвокат, в които длъжникът не
участва), а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК. Взискателят по образуваното изпълнително
делото е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения размер за
образуване и осъществяване на процесуално представителство по изпълнително дело. Видно
от договор за правна помощ и съдействие същото е било уговорено и заплатено в брой– т.2
от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК. С част
от правилата в разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК действително се предвижда, че
длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи,
които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на
конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не
намира приложение по отношение на тези разноски.
Ето защо, съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение
в размерите по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №/2004 г. за МРАВ.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от
минимално определения съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) определя минималния
размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Разпоредбата на чл.10, т.1, и
т.2 (ДВ бр.88/04.11.2022г.) от Наредба №/2004 г. за МРАВ определя минималните размери
на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело - 200 лв.; за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната с цел удовлетворяване на
парични вземания над 1000 лв., ½ от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от
НМРАВ, които в случая дори не се надвишават. Уговореното и заплатено от страната
възнаграждение от 4000 лв. не се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото (арг. от чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв) и не надвишава
минималния нормативно определен размер. Затова съдът намира възражението по чл.78,
ал.5 ГПК за неоснователно.
С оглед на изложеното, жалбата против действията на съдебния изпълнител за
определяне на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, с които
той е отказал да уважи възражението на длъжника следва да се остави без уважение.
Правилно съдебния изпълнител е приел, че тези разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
3
ТТРЗЧСИ и при съобразяване на размер на вземането по изпълнителния лист и размера на
разноските за заплатеното адвокатското възнаграждение е определил и разноските за
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Водим от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу акт на
съдебния изпълнител от 28.11.2022 г. по изп. дело № 20228600401754 по описа на ЧСИ В.М.
с peг. №860 с район на действие СГС, с който е оставено без уважение възражение с вх.№
58891/22.11.2021 г. против разноските за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от
Наредба № 1/2004 г. и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4