МОТИВИ към
присъда, постановена на 23.09.2013г. по НOХ дело № 251/13г. по описа на ВрОС
Съдебната фаза
на наказателното производство е образувана по обвинителен акт на Врачанска
Окръжна Прокуратура, с който на Т.П. *** е повдигнато обвинение по чл.149, ал.5, т.1, вр. ал.1 НК, за това, че на 15.09.2012год. около 18.00ч. в гр.
Мездра, в района на бензиностанция „Косаня” е извършил действия- опипване по
гърдите и опит да целуне малолетната Б. П. И. с ЕГН ********** от гр. Мездра и
опипване по половия орган на малолетната Л.А.Ц. ***, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лица, ненавършили 14
годишна възраст.
В съдебно
заседание подсъдимият Т.Г. категорично отрича да е извършил посоченото в
обвинителния акт деяние, не се признава за виновен и моли съда да се произнесе
с присъда, с която да го оправдае по така повдигнатото обвинение.
Участващият
прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителният акт, по отношение на фактическата обстановка и на правната
квалификация на деянието, като счита
събраните в рамките на наказателното производство писмени и гласни
доказателства за установяващи го по безспорен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по него,
като му бъде наложено наказание лишаване от свобода
между 7 и 8 години, при превес на отегчаващите вината обстоятелства, което да е ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване.
В процеса
подсъдимият Т.П.Г. се представлява от служебен защитник- адв.Г. П., който прави искане за оправдателна присъда. Навежда доводи за липса на
доказателства, които да уличават подсъдимия в извършване на престъпление, както и липса на
специалната цел- да възбуди и удовлетвори полово желание.
В
предоставеното му право на лична защита подсъдимият Т.П.Г. заявява, че напълно
поддържа заявеното от защитника му. Прави искане съда да не кредитира
показанията на двете малолетни свидетелки, както и на свидетеля Н.П., тъй като
целта на показанията им е извличане на финансова облага.
В
предоставената му последна дума подсъдимият заявява, че не се признава за
виновен и не се разкайва за стореното, като иска от съда да бъде оправдан.
От страна на законните
представители на пострадалите малолетната Б. П. И. с ЕГН ********** от гр.
Мездра и малолетната Л.А.Ц. *** не са предявени за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес граждански искове, както и не е заявено искане за конституирането им
като частни обвинители.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т.П.Г. е роден на ***г***,
българин, с българско гражданство, женен, без образование, живее в с. Крета общ. Мездра и
е безработен. Осъждан е многократно с наказание „лишаване от свобода” предимно
за престъпления против собствеността. В РУП Мездра срещу него са водени ДП за
престъпления по чл.149, ал.1 и чл.150 НК, съставяни са предупредителни
протоколи по чл.56 от ЗМВР за отправяни заплахи срещу жени и е регистриран като
лице от криминалният контингент по линия на „престъпления против личността, раздел разврат”.
На 15.09.2012год. към 17.30часа св. П.М. *** изпратила
дъщеря си Б. на 12 години и внучката си Л. на 7 години до бензиностанция
„Косаня” в същия град да налеят вода в пластмасови туби. След като ги
напълнили, тръгвайки си обратно, около 18.00ч., в района на газ станцията към
бензиностанция „Косаня” двете деца били застигнати от подсъдимия Г. с колело.
Последният слязъл от него, дал на по- малката– св. Л.Ц. стотинки и я изпратил
да му купи люти чушки от намиращият се в близост гараж, в който продават
плодове и зеленчуци. В отсъствието на едното дете, подс. Г. се насочил към
другото- св. Б. П., хванал я с ръце, прегръщайки я в гръб и започнал да я
опипва по гърдите, да я прегръща и да прави опити да я целува, при което детето
започнало да се дърпа, разплакало си, и казало, че ще се оплаче на баща си.
Подсъдимият Г. й казал да не се притеснява, тъй като те с баща й били като
братя и продължил да опипва и прегръща момичето. В това време дошла малолетната
св. Л.Ц., която като видяла какво прави подсъдимият Г. и реакциите на кака й,
започнала да вика, казвайки на подсъдимия да престане. Подсъдимият Г. пуснал Б.
и се насочил към Л., хванал я за ръцете и я бутнал на земята.
Тя паднала по гръб, подсъдимият вдигнал краката й, разтворил ги и започнал да я
опипва по половия орган, като й казал „Дай да те хвана за пиченцето”. Детето се
разплакало, дърпало се, ритало с крака и бутало с ръце, като на помощ й се
притекло другото дете- св. Б. П.. Докато последната се опитвала да избута подс.
Г., той се изправил, хванал я за ръцете и отново започнал да я опипва по
гърдите.
В това време по пътя
минавал св. Н.П., който видял случващото се с двете деца, а именно, че
малолетната Б. била хваната от подсъдимия, като ръката му минавала през гърдите
й, както и отдалеч видял, че детето и подсъдимия се боричкат. Тръгнал към тях,
но вървял по- бавно, тъй като бил наскоро опериран. Докато стигнал до мястото,
видял подсъдимия да пуска голямото момиче и да бута на земята малката Л.,
държейки ръцете й нагоре, а детето ритало, викало и се съпротивлявало.
Свидетелят П. извикал, още преди да стигне до двете деца, питайки подсъдимия
какво прави с тях. Тогава подсъдимият стреснат се качил на колелото си и
тръгнал в посока с. Крета.
Децата били много
уплашени, плачели и помолили св. Н.П. да ги придружи до вкъщи, като по пътя му
разказвали за случилото се. У дома ги посрещнала св. П.И., пред която децата
разказали за случилото се, а св. Н.П. потвърдил казаното от тях. Св. П.И. се
обадила на тел. 112 от мобилния на св. Н.П.,*** да съобщи за станалото, а в
първия работен ден всички се явили да дадат обяснения за случая пред полицията.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена напълно, както от събрания на досъдебното производство доказателствен материал- показанията на пострадалите св.Б. П., Л.Ц. и техните законни
представители св. П.И. и св.А.Ц., от показанията на св. Н.П.- очевидец и св. Г.Ц., депозирани пред съдия по реда на чл.223 НПК; справка за съдимост на подсъдимия,
характеристични данни за него, така и от събраните гласни доказателства
и писмени такива в съдебното следствие- Писмо от МБАЛ Ботевград ЕООД, 4 броя епикризи на св.Н.П., справка към
Дирекция Национална система 112 и справка от РУП Мездра
Авторството
на деянието от страна на подсъдимия Г. съдът намира за установено по един
безспорен и категоричен начин от показанията на пострадалата св. Б. П., които
показания са логични, последователни и безпротиворечиви. Същите не са изолирани,
като кореспондират с показанията на свидетеля очевидец Н.П. и св. П.И. и А.Ц.,
с които пострадалата е споделила за случилото се с нея на 15.09.2012 г., както
и с показанията на пострадалата св. Л.Ц..
Съдът
кредитира изцяло показанията на пострадалата Б. П., тъй като при същата, макар
и малолетна, видно от извършената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и показанията на вещите лица в съдебно заседание, е
налице психическо развитие съответно за възрастта й към момента на деянието.
Свидетелката не боледува от психични заболявания, няма отклонение или
изоставане във възрастовото развитие и не е налице интелектуален дефицит, но с
оглед възрастта й същата не е разбирала свойството и значението на деянието и
не е могла да ръководи постъпките си. Същата е в състояние да възпроизвежда
случки и събития с нейно участие и на такива, на които самата тя е присъствала,
но не е налице психическа зрялост да възприема деянието като непозволено и наказуемо.
Наблюдавайки свидетелката при даване на показания в с.з., психолога, психиатъра
и педагога са категорични, че отговорите са спонтанни, без смущения и
несигурност и разказа е свързан и правдоподобен, което поведение говори за
искренност и липса на манипулация. Показанията на малолетното дете относно
действията, който подс. Г. е извършил спрямо нея и малолетната Л. се подкрепят
напълно с показанията на разпитаният св. П.- очевидец. Пострадалата пресъздава
случилото се и последващите действия на подсъдимия, св. П. и св. И., които
показания са безпротиворечиви и в пълен синхрон с казаното от другото момиче-
пострадалата Л. и събрания доказателствен материал.
Съдът
кредитира показанията и на пострадалата Л.Ц., тъй като видно от изслушаната
СППЕ се установява, че няма отклонение или изоставане във възрастовото развитие
и не е налице интелектуален дефицит, но с оглед възрастта й същата не е
разбирала свойството и значението на деянието и не е могла да ръководи
постъпките си. У същата не е налице психическа зрялост да възприема деянието
като непозволено и наказуемо. Според експерта, свидетелката е приела случващото
се с нея като нещо застрашаващо и нередно. Наблюдавайки свидетелката при даване
на показания в с.з., психолога, психиатъра и педагога са категорични, че
отговорите са спонтанни, без смущения, което поведение говори за искреност и
липса на манипулация. Показанията на тази свидетелка са в синхрон с изложената
по-горе фактическа обстановка и с показанията на св. Б. П., като всяка от тях с
оглед възрастта си използва различни изрази за пресъздаване на действията
извършени спрямо тях от подсъдимия.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелката П.И., тъй като същите са
последователни, логични и кореспондират помежду си и с показанията на
пострадалите Б. П. и Л.Ц.. Свидетелката потвърждава обстоятелството, че тя е
изпратила децата за вода с туби до бензиностанция „Косаня” в Мездра, вечерта на
15.09.2012год., разказва и за състоянието, в което са се намирали децата,
връщайки се, придружавани от св. Н.П.. Напълно потвърждава разказа на пострадалото
момиче- Б.. Тези показания са подкрепени и от събрания на съдебното следствие
доказателствен материал, а именно, за това, че св. И. се е обадила от мобилния
на св. П. на тел. 112 веднага след като децата са се прибрали, че още същата
вечер е посетила РУП Мездра, от където е била пренасочена за първия работен
ден- понеделник, когато всички са се явили в полицейското управление и са дали
обяснения по случая.
При формиране на решението си
съдът изцяло кредитира показанията на св. Н.П.- очевидец на случилото се с двете деца. Същите са последователни и очертават активните действия
на
подсъдимия при осъществяване на деянието. От приетото
Писмо от МБАЛ Ботевград и е видно, че действително свидетеля е бил многократно настаняван за лечение
и операции в болница, но за инкриминираният период- 15.09.2012год. се
установява, че същият е бил в гр. Мездра. Потвърждава се твърдението в
показанията му, че тъй като бил опериран, трудно се придвижвал и виждайки действията на подс. Г.
спрямо малолетните Л. и Б., извикал от разстояние, но докато отишъл до тях,
подсъдимият се бил обърнал и си тръгнал. Показанията на св. П., че ръцете на
подсъдимия били върху гърдите на по-голямото дете- малолетната Б. и че в
последствие същият съборил по- малкото по гръб, а то викало и го ритало с
крака, напълно кореспондират с показанията на двете пострадали- Б. и Л..
От заключението на СППЕ става ясно, че подсъдимият Т.П.Г. е психически здрав, като
същият е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи
постъпките си. Уточнено е, че същият е емоционално незрял,
но също и че не е установено наличие на сексуално разстройство.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия Г. и намира същите за защитна теза в
частта им, с която подсъдимият твърди, че е срещнал само по-голямото момиче Б.
със снаха й, но не м. септември, а както той уточнява м. март, април или май
около 14.00часа, както и че не е „хващал” Б., а че тя му е искала пари. В
подкрепа на тези си твърдения подсъдимият сочи две свидетелки, разпитани по
делото, които според обясненията му вървели след него. Св. Г. В. разказва, че в
събота преди първият учебен ден на 2012год. ходила до Мездра да си пазарува. По
пътя навръщане видяла подсъдимия Т.Г. да разговаря с две момичета- едното било
малолетната св. Б. П., а другото- нейна снаха. Уточнява, че случилото се било
между 14-14.30часа като след разговора с момичетата, свидетелката видяла Т. да
се качва на колелото и да си тръгва, а когато стигнала до селото си, което е на
2-3км видяла Т. в двора на къщата си, тъй като са съседи. Свидетелката
уточнява, че на мястото където видяла подсъдимия да разговаря с двете момичета
не са присъствали св. Н.П. и св. Г.Ц.. Уточнява, че живее в с. Крета, че
разстоянието от магазина, в който пазарува до дома й пеша е 30минути и минава
покрай бензиностанция „Косаня”.
Св. Т.
П. разказва, че в почивен ден през месец септември 2012год., около
13.30-14.00часа вървяла пеша от Мездра за с. Крета и по пътя около
бензиностанция „Косаня” видяла подс. Г. да разговаря с две момичета от ромски
произход, но не чула разговора, след това видяла подс. Г. да се качва на
колелото си в посока с. Крета. Уточнява, че по пътя имало и други хора, че
разстоянието е около 30минути пеша, че за делото разбрала от съпругата на подсъдимия
и че не познава другата свидетелка, вървяла сама по пътя си.
Видно
от показанията на двете свидетелки, подсъдимия Г. е разговарял с две момичета,
но същите не установяват дали това е станало на 15.09.2012год., а в същото
време уточняват, че е било във времевия интервал 13.30-14.30часа, доста преди
инкриминираният час-18.00часа. Дори и да се приеме, че едното от момичетата, с
които свидетелките са видели подсъдимият да разговаря е пострадалата Б. П., то
тези показания не само че не подкрепят, а противоречат на обясненията на
подсъдимия Г., относно времето и обстоятелствата изложени в защитната му теза.
Св. Г. Ц.
е брат на пострадалата Б. П. и вуйчо на пострадалата Л.Ц.. Същия с показанията
си установява поведението на подсъдимия след инкриминираното деяние, а именно
че последния го е уговарял да даде показания в полицията за друг случай, в
който свидетеля и подсъдимия пили бира и след като подс. Г. си тръгнал с
колелото. По пътя се спрял да разговаря с Б. и снаха й. Свидетеля разказва, че
той останал, за да види какво ще стане, тъй като подс. Г. бил пиян, а свидетеля
се притеснявал да не направи нещо на момичетата.
Съдът
намира за достоверни показанията на св. А.Ц., който са логични и кореспондират
с останалите показания на разпитаните свидетели.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия Г. относно твърденията му, че всичко
това било измислено от св. Н.П., който „командвал” св. П.И. и семейството й, че
всичко това било измислено, за да могат те да го осъдят за пари, че за
случилото са му искани 5000лв. и прочие. На първо място, тези обяснения се опровергават от показанията на
свидетелите, които съдът кредитира по изложените по-горе съображения. На второ
място, по делото не са предявяване граждански искове от страна на законните
представители на двете деца, което води до единственият извод, че в случая от
тяхна страна не се цели финансова облага. Твърденията на подс. Г., че са му
искани пари за случая не кореспондират със събраният по делото доказателствен
материал.
Приетите
по делото Писмо от МБАЛ Ботевград ЕООД и 4 броя епикризи опровергават
твърденията на подс. Г., че на инкриминираната дата св. Н. П. е бил на лечение
в болница. Действително установява се, че същият е бил на стационарно лечение
от 17.10.2012год. до 23.10.2012год. в МБАЛ Ботевград, от 13.08.2012г. до
18.08.2012г. в МБАЛ Мездра и от 20.08.2012г. до 24.08.2012год. в МБАЛ Мездра,
които периоди обаче не обхващат инкриминираната дата.
От направената
справка към Дирекция Национална система 112 се установява, че на 15.09.2012год.
в 18.56.35часа в РЦ Монтана е постъпил сигнал за опит за блудствени действия с
малолетни в гр. Мездра, като сигнала е получен от лице, представило се с името П.И..
От
изисканата справка от РУП Мездра се установява, че на 15.09.2012год. около
18.00часа в полицейското управление се е явила П.И., която е съобщила, че Т.
„Ушатия” е заплашвал и правил „глупости” с дъщеря й Б. на 12г. и с внучката й Л.
на 7 години. Установява се, че оперативния дежурен е насочил лицето за
понеделник, тъй като е било почивен ден.
Видно от събраните писмени доказателства, свидетелката Б. П. И. е родена на ***год., като към 15.09.2012год. е била на 12
навършени години, малолетна към инкриминираната дата, а свидетелката Л.А.Ц. е
родена на ***год., като към инкриминираната дата – 15.09.2012год. е била на 7
навършени години, също малолетна.
При така безспорно установената фактическа
обстановка, могат да се направят следните правни изводи:
Подсъдимият Т.П.Г. с гореописаните си действия е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
престъплението по чл.149, ал.5, т.1,
вр. ал.1 НК по отношение на пострадалите Б. П. и Л.Ц..
На първо място, подсъдимият Г. е наказателноотговорно лице и
може да бъде субект на престъпно блудство с малолетен. От обективна страна,
подсъдимият е извършил действия, които по своето естество и насоченост могат да
възбудят и удовлетворят половото му желание без съвкупление. В случая
извършените от Г. блудствени действия са
обективирани в опипване с ръце по гърдите и опит да целуне
малолетната Б. Петрова и опипване по половия орган на малолетната Л.Ц.. Действията му обективно
са били насочени към възбуждане и удовлетворяване на неговото собствено полово
желание, като специалната цел на
блудствените действия се извежда и от самото естество на зоните от телата им, по които подсъдимия е пипал децата.
Също от обективна страна, блудствените действия са
били насочени към две лица от женски пол,
ненавършили 14 години, т.е. малолетни.
От обективна
страна, извършените от подсъдимия блудства с малолетни са довършени, тъй като
блудството е формално престъпление и като такова то се явява довършено с
извършването на самото действие с цел възбуждане и/или удовлетворяване на
полово желание без съвкупление, без тази цел обективно да е била постигната.
От
субективна страна инкриминираните деяния са осъществени от подсъдимия с пряк
умисъл, който е насочен към извършване на блудствени действия, целящи
възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Без значение
е продължителността на блудствените действия, като за съставомерността на
деянието е достатъчно да е налице физически контакт между дееца и жертвата,
който да е насочен към възбуда или удовлетворяване на полово желание, а това в
случая е налице. Съдът прие, че поради доказаност на нарочната цел е доказано и
прякото умишлено извършване на гореописаните фактически действия, тъй като
специалната цел логически предполага доказаност на прекия умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е
общественоопасните последици на тези свои действия и е искал настъпването на
тези последици. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че извършените от него блудствени
действия са от естество да възбуди и удовлетвори половото му желание без
съвкупление, като същевременно е съзнавал, че жертвите му са малолетни лица. Ето
защо съдът приема, че подсъдимият е осъществил престъпление по чл.149, ал.5, т.1,
вр.ал.1 НК спрямо пострадалите Л.Ц. и Б. П..
По отношение на
размера на наложеното наказание следва да се посочат следните изводи:
Самото деяние
следва да бъде квалифицирано като такова с висока степен на обществена опасност
като характеристика, със засягането на изключителни лични и обществени
ценности. За това престъпление, закона предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 5 до 20 години. Следва да бъде обсъден факта, че подсъдимият е с
обременено съдебно минало, което обстоятелство е отегчаващо. Осъждан е 9 пъти за престъпления против собствеността, от които 7 с
наказание лишаване от свобода. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се третира
и лошите му характеристични данни и обстоятелството, че подсъдимия е
регистриран като криминален контингент по линия на „престъпления против личността, раздел разврат” и факта че същият е трайно безработен. Като смекчаващо вината обстоятелство, в рамките на възприетата
квалификация, е конкретната степен на обществена опасност, като последица от
престъплението. Тя се характеризира с по-ниска степен, поради факта на
извършените блудствени действия, които са
значително слабо изразени като въздействие и резултат. Осъществен е само
телесен контакт, краткотраен и без съществени физически въздействия и
последици. С оглед на тези смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и предвид
степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца съдът прие, че
на подсъдимия Г. следва да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 НК между средата и минимума, определен от закона, а
именно в размер на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода. Съдът
прие, че така определеното наказание е достатъчно да изпълни целите на наказанието по чл.36 НК и преди
всичко да въздейства поправително на подсъдимия, отчитайки високата му степен
на обществена опасност, липсата на изразено съжаление и неосъзнаване на
вината.
Съдът приема, че така определеното наказание, в случая е наложително той да изтърпи ефективно, при
първоначален „строг” режим, съгласно чл. 60, ал.1 във вр. с чл. 61, т.2 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от "закрит" тип.
С оглед изхода
на делото, съдът на основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия Т.П.Г. да заплати в полза на държавата, в бюджета
на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 120 лева, както и направените разноски на
досъдебното производство от РУП Мездра по сметка на ОД на МВР Враца в размер на
360лв.
При горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
18.10.2013год. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: