№ 263
гр. Перник, 04.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500118 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на РРС № 516/28.01.2025 г., подадена от А. Г. К. от
***, с ЕГН:********** срещу решение № 10/09.01.2025 г., постановено по гр. дело №
999/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателката срещу Л. К. П. от ***, с ЕГН:********** иск с правно основание чл. 45
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, с които се засягат честта,
достойнството и доброто име на ищцата в обществото, причинени от действията на
ответницата, изразяващи се в разлепването на жалба, подадена до кмета на община Радомир
и съобщение във входа на бл. 1 в гр. Радомир, ж.к. „НОЕ“ и публикуването им в социалната
мрежа „Фейсбук“ в групата „Radomir/Радомир“, ведно със законната лихва, считано от
08.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; както и жалбоподателката е осъдена да
заплати на Л. К. П. сумата в размер на 800 лева, представляваща направени разноски по
делото.
Жалбоподателката счита решението за неправилно, поради което моли окръжния съд
да го отмени и постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Излага съображения, че преценката на първоинстанционния съд на събраните по
делото доказателства бил неправилна и непълна, като при първоначално разделяне на дело с
насрещно дело на две дела, не били приложени към дело 999/2024 г. описаните от съда
доказателствени материали, изразяващи се в снимки, поради което и прави искане същите да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Излага и доводи за неправилно
приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, обосновавайки се,
че в случая, в резултат на злоупотреба с правото на устно или писмено мнение ответницата
1
умишлено накърнила доброто име на ищцата, честта й, обществената оценка за нея, с което
й е причинила неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Л. К. П. чрез адвокат Р. Д. от САК е подала отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да потвърди
обжалваното решение. Възразява срещу повторното представяне на писмени доказателства,
които вече се съдържали в кориците на делото, а в случай, че към жалбата са приложени
нови доказателства, то същите да не бъдат приемани по делото, тъй като са преклудирани.
Съдията-докладчик намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК и
процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което, а и доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи
произнасяне по същество на жалбата и разглеждането й в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Във връзка с направеното с жалбата доказателствено искане, съдията-докладчик
констатира, че с определението си по чл. 140 ГПК от 16.10.2024 г. първоинстанционният съд
е приел и приложил по делото като писмени доказателства представените с исковата молба
документи. Видно обаче от материалите по делото, всъщност тези документи не са
приложени – по делото налице единствено насрещната искова молба на А. Г. К. срещу Л. К.
П., но без приложенията към нея.
Поради това и с оглед преценка основателността на доказателственото искане на
жалбоподателката съобразно преклузиите по чл. 266 ГПК за представяне на доказателства
във въззивната инстанция, следва да се изиска от Районен съд – Радомир да бъдат
представени в едноседмичен срок от съобщението приложенията по т. 3 на подадената от А.
Г. К. срещу Л. К. П. насрещна искова молба по гр. дело № 739/2024 г. по описа на Районен
съд – Радомир, а именно: съобщение и жалба, разлепени във входа; разпечатка от пост на 8-
ми юни в социалната мрежа „Фейсбук“ в групата „Radomir/Радомир“ от профил – Л. П. (с
изписване на кирилица), ведно с коментари под поста.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
Приема за разглеждане въззивна жалба вх. на РРС № 516/28.01.2025 г., подадена от А.
Г. К. от ***, с ЕГН:********** срещу решение № 10/09.01.2025 г., постановено по гр. дело
№ 999/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир.
Да се изиска от Районен съд – Радомир да бъдат представени в едноседмичен срок от
съобщението приложенията по т. 3 на подадената от А. Г. К. срещу Л. К. П. насрещна искова
молба по гр. дело № 739/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир, а именно: съобщение
и жалба, разлепени във входа; разпечатка от пост на 8-ми юни в социалната мрежа
„Фейсбук“ в групата „Radomir/Радомир“ от профил – Л. П. (с изписване на кирилица), ведно
2
с коментари под поста.
Указва на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по
него.
Насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 10.04.2025 г. от
10.40 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Указва на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Предупреждава страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения
ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Напътва страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез
процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите
по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което
максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрят отношенията си,
ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните си; обичайно
се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма значение на каква фаза е делото;
медиация може да се проведе както на първа, така и на втора инстанция. За да се поиска
започването на медиация е достатъчно свързване с координатор на Центъра за спогодби и
медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд - Перник.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.
Настоящото разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3