Р
Е Ш Е
Н И Е № 158/16.12.2020г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на десети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря
Добрина Димитрова и с участието на прокурора Димитринка Георгиев, разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 149 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд-
Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изречение последно ЗАНН във връзка с чл.208-228 АПК.
Образувано е по жалба на „Дон-тур-транс”
ООД-гр.Ямбол, представлявано от
управителя С.Д.М.за проверка на Решение № 260063/14.10.2020 г. постановено
по анд № 169 по описа на Районен съд-Ямбол за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 28-0000862/23.01.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда“-гр.Ямбол, с което на „Дон-тур-транс“ ООД-гр.Ямбол, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ж.к.***, представлявано от управителя С.Д.М.,
за нарушаване на чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.416, ал.5 въввръзка с чл.415,
ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
1600 лв.
В жалбата се
твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, защото
не са обсъдени всички събрани в хода на производството доказателства и най-вече
гласните такива, поради което е достигнато до неправилни изводи касателно
фактическата обстановка и респ. липсата на извършено нарушение. Поради това се претендира
за отмяна на постановеното решение и за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касатора не се явява и не се
представлява.
За ответника по касация се явява юрисконсулт К., който
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно, т.к. в
своето решение съдът правилно е коментирал, че инспекторите по труда имат
компетентност по чл.404, ал.1, т.12 КТ,
а именно да упражняват цялостен
контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително и
неизплащане на трудово възнаграждение и
обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, която разпоредба е
приета на 22.12.2017 г. и което категорично отхвърля като неоснователно посоченото
от жалбоподателя, че Инспекцията по труда няма компетентност да дава такива
задължителни предписания. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди решението на ЯРС
като правилно и законосъобразно и се присъди юрсиконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Според участващият в процеса прокурор касационната жалба следва да се остави без уважение
като неоснователна, т.к. е установено, че задължителното предписание е даденото
от компетентен орган и не е изпълнено, не е изплатено дължимото трудово
възнаграждение, поради което впоследствие установеното административно нарушение е
основание за издаване на НП,
поради което моли да се остави първоинстанционното решение в сила.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 260063/14.10.2020 г. по анд № 169/2020 г.
Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление № 28-0000862/23.01.2020
г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Ямбол, с което на
„Дон-тур-транс“ ООД-гр.Ямбол, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, ж.к.***, представлявано от управителя С.Д.М., за нарушаване на
чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.416, ал.5 въввръзка с чл.415, ал.1 КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1600 лв.
За да постанови акт си първата съдебна инстанция
приема, че АУАН и НП са законосъобразно издадени, съгласно императивните
разпоредби на ЗАНН и КТ, като не е споделила становището на жалбоподателя, че
при изготвянето им има допуснати съществени процесуални нарушения, които
накърняват правото на защита на жалбоподателя, защото му е било точно и ясно
разяснено от фактическа и правна страна какво нарушение е извършил.
Според съда от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, категорично се установява, че жалбоподателя като ЮЛ и
работодател, при т.нар.”безвиновна отговоронст”, е нарушил чрез своите
управителни органи разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, т.к. не е изпълнил задължително предписание на контролен орган
за спазване на трудовото законодателство, отразено в протокол за извършена
проверка с изх.№ 1936004/11.11.2019 г. да изплати дължимото трудово
възнаграждение на работника си, дори при прекратено трудово правоотношение.
Съдът се е мотивирал, че правилно и законосъобразно
при налагане на административното наказание размера на имуществената санкция е
определен към минимума предвиден в КТ, като са взети предвид тежестта на
нарушението, формата на вината, имотното състояние на нарушителя, както и това,
че икономиката на страната е в състояние на криза. Въззивната инстанция е
счела, че в случая, съобразно спецификата на процесния казус, не може да се
приеме, че е налице и „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, след като е
установено, че предписанието е изпълнено на 02.07.2020 г., при което положение
не може да се приложи разпоредбата на привилегирования състав на чл.415в КТ.
Касационната инстанция счита, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
като споделя напълно направените въз основа на
нея правни изводи, поради което постановеното решение не страда от визираните в
жалбата пороци и не са налице касационни основания за отменянето му.
Правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е
приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено при
спазване ва процесулните правила и в съответствие с материалния закон. В
подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани
мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на
задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на
страните. Несъмнено е установено извършването на описаното в АУАН и НП
нарушение, като е дадена правилната правна квалификация и е наложена съответстващата
на това административна санкция. Отделно от това съдът е обосновал
неприложимостта на разпоредбата на чл.415в КТ, за да приеме че нарушението не е
маловажно.
Съображенията на ЯРС в тази насока изцяло се
възприемат от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат
преповтаряни, т.к. решението е подробно мотивирано както от фактическа, така и
от правна страна, и постановено при правилно приложение на относимите
материалноправни норми.
За да достигне до този извод районният съд се е съобразил
с всички събрани по делото доказателства и се е произнесъл по доводите за
незаконосъобразност касаещи обстоятелствената част на АУАН и НП и посоченото
неизпълнение на дадените задължителни
предписания.
Съгласно чл.415 КТ, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
В настоящия случай въпросното неизпълнение на дадените
задължителни преписания е безспорно констатирано от събраните по делото
доказателства, като по същество и не се оспорва от санкционираното дружество,
т.к. доводи, доказателства и съображения в обратна насока не са наведени както в
хода на админстративнонаказателното, така и в хода на производството пред двете
съдебни инстанции.
В тази връзка следва да се посочи, че и повтаряните с
касационната жалба съображения са неотносими към спора и не подлежат на
разглеждане и обсъждане, т.к. касаят единствено и само дадените задължителни
предписания, преценката на чиято законосъобразност не е предмет на настоящото
производство. В последното е достатъчно да се установи неизпълнение на влезлите
в законна сила дадени задължителни предписания, което обуславя
материално-правните предпоставки за налагане на предвидената в закона санкция и
за нейната законосъобразност.
Освен това съдът е извършил правилна преценка на
оспореното наказателно постановление както по отношение размера на наложената
санкция, така и относно липсата на изискуемите от чл.415в КТ предпоставки, за
да се приеме нарушението за маловажно.
Във връзка с горното и пред настоящата инстанция
касатора не навежда основания, които да доведат до правни изводи в подкрепа на градената
от него теза.
Ето защо административно-наказващият орган е доказал
наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното
постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя
и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.
В съответствие с това правилно и законосъобразно
Ямболския районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на
наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че касатора е извършил административното нарушение, за които е
санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при постановяване на
решението не са допуснати нарушение на процесуалния или материалния закон.
Предвид посоченото настоящата касационна инстанция
счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила
като допустимо, валидно и правилно.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
трябва да се осъди касатора да заплати на Дирекция “Инспекция по
труда“-гр.Ямбол направените по делото разноски-възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260063/14.10.2020 г. постановено по анд № 169/2020 г. на Районен съд-Ямбол.
ОСЪЖДА „Дон-тур-транс“ ООД-гр.Ямбол, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ж.к.***, представлявано от управителя С.Д.М.да
заплати на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Ямбол направените по делото разноски-възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете