Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 05.04.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на шести март две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
733 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно
основание член 34 от Закона за собствеността в първата фаза на делбата.
Ищецът И.Х.Б. с ЕГН ********** *** твърди,
че с ответницата Н.К.К. са бивши съпрузи като бракът им бил прекратен с влязло
в сила решение по гражданско дело № 572/1996г. По време на брака си, с договор
за продажба на недвижим имот от 19.03.1991 г. съпрузите придобили правото на
собственост върху недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 39 (тридесет и девет) на 4
(четвърти) етаж в жилищна сграда блок № 2 (две), вх. А, със застроена площ от
41.94 (четиридесет и едно цяло, деветдесет и четири стотни) кв. м, състоящ се
от една стая, кухня клозет и антре, построен върху държавна земя в гр.К. ул. „Г.И.“
№ 21 (двадесет и едно), кв. 140 (сто и четиридесет) по плана на града, ведно с
прилежащите му таванско помещение № 1 (едно) с полезна площ от 6.90 (шест цяло
и деветдесет стотни) кв.м и избено помещение № 9 (девет) с полезна площ от 3.61
(три цяло шестдесет и една стотни) кв.м, и ведно с припадащите му се 1.187%
(едно цяло сто осемдесет и седем хилядни процента) идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседи: отгоре -
ап.51; отляво - ап.38, отдясно ап.40 отдолу ап. 27 на избеното помещение -
отдясно - изба № 8 отляво - изба № 10. След развода им, жилището останало в
съсобственост с равни права между страните. С ответницата не можели да си
поделят доброволно имота.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
допусне и извърши съдебна делба на посочения имот, ПРИ КВОТИ: по ½ (една
втора) идеална част за всеки от съделителите.
Ответницата Н.К.К. с ЕГН ********** ***
оспорва иска като неоснователен.
Признава следните факти: ищеца били в
брачни отношения от 20.11.1983 г. до 27.01.1997 г., когато бракът им бил
прекратен с решение № 4 от 27.01.1997 г., постановено по гр.дело № 572/1996 г.
по описа на КрлРС, влязло в сила на 11.02.1997 г. Безспорно било, че по време
на брака - през 1991 г. страните
придобили недвижим имот - апартамент № 39, на четвърти етаж в жилищна сграда -
блок № 2, вх.А, със застроена площ от 41.94 кв. метра, находящ се в град К.,
ул. „Г.И.“ № 21, ведно с прилежащото таванско помещение с полезна площ от 6.90
кв.м и прилежащото избено помещение № 9 с полезна площ от 3.61 кв.м, както и
ведно с припадащите се 1.187% идеални части от общите части на сградата и от
правото па строеж върху терена, който към настоящият момент представлявал
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.502.408.1.39, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град К. п.к.4300, ул. „Г.И.“
№ 21, бл. 2, вх.А, ет.4, ап. 39, находящ се в сграда № 1, разположена върху поземлен
имот с идентификатор 36498.502.408, с предназначение: жилище, апартамент; брой
нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 41.94 кв.м, с прилежащи части:
избено помещение № 9 с площ от 3.61 кв.м; таванско помещение № 1 с площ от 6.90
кв.м, ведно с 1.187% ид. части от общите части на сградата, ниво: 1, при съседи
на самостоятелния обект: на съшия етаж:
36498.502.408.1.38; 36498.502.408.1.40; под обекта: 36498.502.408.1.27 и над
обекта: 36498.502.408.1.51. С бракоразводното решение процесният имот бил
предоставен за ползване на ответницата и децата. След прекратяване на брака
ищецът прекъснал връзката с нея и децата. В двадесет годишния период от
раздялата им много рядко се чували, а ищецът нито веднъж не посетил жилището. В
тези години единствено и ответницата се грижила за имота, поддържала го,
правила ремонти на жилището, на прилежащите избено и таванско помещение,
заплащала данъците за имота, включително и частта на ищеца, защото той не
проявявал никакъв интерес. Ответникът не се интересувал по никакъв начин от
този имот. В редките случаи, когато се чувала с него и искала нещо по отношение
на процесния имот, той винаги отговарял, че не го интересува и да прави каквото
иска. Твърди, че ищецът не е собственик на ½ ид. част от процесния имот,
тъй като е придобила правото на собственост върху цялото жилище, като на
½ ид. част била собственик по силата на прекратената СИО, а по отношение
на другата ½ ид. част – по силата на изтекла в нейна полза придобивна
давност в продължение на 20 години. На 09.02.2017г. се снабдила с констативен
нотариален акт, с който било установено правото й на собственост върху имота.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен, тъй като ищецът не бил собственик на ½ ид. част от
процесния имот.
В първото по делото заседание е приета
претенцията на ищцата за включване в делбената маса на лек автомобил марка „Москвич“ ** с рег. № ***,
рама № ***, двигател ***. По отношение на тази вещ, ответницата заявява
следните факти:
При прекратяване на брака съпрузите били
собственици на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Москвич“ ** с
рег. № ***, рама № ***, двигател ***. Закупили автомобила през 1993 година. Тъй
като прекратили брака си по взаимно съгласие, се споразумели извънсъдебно
колата да остане за ищеца, същата към онзи момент струвала около 10 000 лева, а
апартаментът да остане за ответницата. Ищецът си построил жилище в град К..
МОЛИ съда, в случай че допусне съдебна
делба на жилището, предмет на първоначалния иск, да допусне до делба и лекия
автомобил, закупен по време на брака при равни квоти.
Във връзка с отговора на исковата молба,
ищецът прави следните възражения:
Оспорва твърдението, че ответницата е
придобила по давност ½ ид. част от жилището, като в тази връзка, по реда
на чл. 537, ал.2 от ГПК оспорва констативния нотариален акт и моли съда да бъде
отменен. Твърди, че ответницата никога не е отправяла към него изявление, че
счита общия им имот за неин и ще владее същия като свой, ни той от своя страна
е показвал, че се отказва от своята половина. Твърди, че през всички тези
години ответницата е била със съзнание, че имотът е общ, който ответницата
ползва по силата на брачното решение, и предвид обстоятелството, че ищецът
живее в град К..
От събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със
становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори че
страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 20.11.1983 г. По силата
на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен на 19.03.1991 г.,
съпрузите придобили по време на брака си процесния недвижим имот – апартамент.
В договора за продажба като купувачи на имота са посочени двамата съпрузи.
Продажбената цена е определена на 10 939 лева. Посочено е, че цената е
покрита изцяло със собствени средства в размер на 10 939.00 лева с
квитанция № 10382 от 19.03.1991 г. Внасянето на средствата е потвърдено с писмо
№ 692 от 19.03.1001 г. на ДСК. Не се спори, че порцесният имот е бил семейно
жилище на съпрузите. Не се спори и се установява от представения заверен
препис от Решение № 4 от 27.01.1997 г. по гр. дело № 572/1996 г. на КрлРС,
влязло в законна сила на 27.01.1997 г., че бракът на страните е бил прекратен с
развод, като ползването на семейното жилище е предоставено на ответницата. Не се спори, и се установява от
представената схема № 15-602646 от 06.12.2016 г. (приложена по нотариално дело
№ 51/2017 г. на нотариус Т.Р.), че понастоящем имотът представлява САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 36498.502.408.1.39, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град К. п.к.4300, ул. „Г.И.“ № 21, бл. 2,
вх.А, ет.4, ап. 39, находящ се в сграда № 1, разположена върху поземлен имот с
идентификатор 36498.502.408, с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; посочена в документа площ: 41.94 кв.м, с прилежащи части: избено
помещение № 9 с площ от 3.61 кв.м; таванско помещение № 1 с площ от 6.90 кв.м,
ведно с 1.187% ид. части от общите части на сградата, ниво: 1, при съседи
на самостоятелния обект: на съшия етаж:
36498.502.408.1.38; 36498.502.408.1.40; под обекта: 36498.502.408.1.27 и над
обекта: 36498.502.408.1.51. С нотариален акт № 52 том ІІ, рег. № 584, дело № 51
от 2017 г. на нотариус Т.Р., рег. № 517 от Нотариалната камара ответницата Н.К.
е призната за собственик по силата на давностно владение на ½ ид. част
от процесния имот. От представеното удостоверение от ОДМВР - П. се установява,
че лек автомобил марка „Москвич“ *** с рег. № ***, рама № ****, двигател ****
бил регистриран в сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – П. на 21.11.1989 г. като
собственост на М.А.К.. На 10.04.1995 г. собствеността е променена и е издаден
регистрационен номер *** със собственик И.Х.Б.. Към писмото е приложена справка
за служебна промяна на регистрация на МПС.
Във връзка с възраженията и становищата
страните, съдът е изслушал свидетели.
В показанията си св. А. сочи, че познава
страните от много години, от времето преди да се оженят, работили заедно в една
фабрика. На съпрузите било предоставено процесното жилище като ведомствено, а
след това – за закупуване. През 1991 г. съпрузите купили имота. Ищецът се
задължил да го изплаща и да работи предприятието за срок от десет години след
закупуване на имота. Свидетелят твърди, че имотът бил плащан от ищеца, който
през цялото време работил във фабриката, наемал се и с други задължения, за да
се снабди със средства. Твърди, че сумите за жилището били удържани от
заплатата му – това знаел от И.. След развода ответницата останала в жилището
заедно с децата. Твърди, че ищецът си идвал в К., плащал си данъците за жилището,
интересувал се от него и нямал намерение да се отказва от имота. От развода на
съпрузите свидетелят не посещавал имота, нямал работа с ответницата, която
останала в него. Ищецът работил във фабриката до фалита й, който се случил
около 2000 година. След развода, ищецът останал в К., живеел на квартира, а
по-късно се преместил на работа в К.. След развода с ищеца поддържали редовни
контакти, а когато последният се преместил в К., - при всяко негово посещение в
К. – няколко пъти годишно. От ищеца знаел, че ходи да вижда децата в жилището,
докато живеели там. От ищеца знаел, че последният си плаща данъците, не виждал
бележки, разбирал от думите му, че отива до данъчното. Когато идвал в К. се
държал като собственик, казвал „да си видя жилището“.
В показанията си св. Д. сочи, че познава
ответницата много добре, а ищеца срещнала само веднъж. Свидетелката била
приятелка на дъщерята на страните, двете се познавали от малки, от времето
преди да тръгнат на училище. Гостували си поне веднъж-два пъти седмично и
свидетелката често посещавала дома на приятелката си. Майка й виждала
ежедневно, докато бащата не виждала изобщо. Когато пораснали и приятелката и
живеела на семейни начала с мъж, срещнала баща й на гости и това бил
единственият контакт на свидетелката с него. Свидетелката и ответницата живеели
в съседни блокове, макар адресите да били на различни улици. Като пораснали
двете момичета, често ги говорели, че жилището е на майката на А.. Откакто с А.
били приятелки, ответницата поддържала жилището, правела ремонти – сменила
дограма, мебели, боядисвала го. Друг не се ангажирал с поддръжката на
апартамента, на ответницата помагали децата й. До момента никой от семейството
не споменавал пред свидетелката, че има спор за жилището и да твърди, че Н.К.
не е собственик. Свидетелката не знаела, че жилището е съсобствено, заявява, че
не е присъствала на момент, в който ответницата обявява, че това е нейно
жилище.
В показанията си св. Г. сочи, че познава
само ответницата, ищецът не познавала дори визуално. С ответницата били съседи,
живеели на едни етаж от над двадесет години. Не помни кога страните са се
развели, но децата им били малки по това време. Двете често си ходели на гости.
Н. си правела ремонти на жилището, никой не идвал да й помага. Свидетелката
знаела, че апартаментът е собственост на Н., бившият й съпруг не проявявал
интерес, не посещавал имота, не идвал да й помага. Свидетелката не е виждала
ответника.
В показанията си св. Н. сочи, че познава
ответницата от както живеели в един блок и работили в едно предприятие.
Познавала и И. от времето, когато с Н. били съпрузи. Според свидетелката
жилищата били предложени за продажба след като съпрузите се разделили, знаела,
че Н. е ходила да иска заеми за да плати апартамента. Не знаела дали И. е давал
някакви средства за покупката на жилището. Свидетелката знаела, че съпрузите са
се разбрали жилището да остане на Н., от раздялата им не виждала ищеца, той не
се интересувал от имота, нямал никакви претенции към него. Съпрузите имали кола
и се разбрали ищецът да вземе колата, а жилището да остане на ответницата,
която се грижела за трите им деца. Децата били малки по време на развода.
Свидетелката не виждала ищеца дори да идва да види децата. С Н. се виждали
често, ремонтите сама си ги правела, ходила да бере рози и когато спестяла
някакви пари, правела ремонт. Ответницата се чувствала собственик на жилището,
свидетелката не знаела бившият й съпруг да има някакви претенции.
В показанията си св. М. сочи, че не познава
И.Б., никога не го е виждала. Познава Н.К. от както живеели в един блок. Двете
били в добри отношения. Никога не разговаряли за бившия й съпруг, свидетелката
не го познавала, свидетелствала пред нотариус във връзка с придобиването, не
знаела на кого се е водило жилището.
Други
доказателства от значение не са ангажирани.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
За да се
произнесе по въпросите, поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-во от ГПК, съдът
следва да установи съсобствениците на имотите, които попадат в делбената маса и
частта на всеки съсобственик от нея. В процеса не се спори и е доказано по
несъмнен начин, че страните са бивши съпрузи, и
придобитото по време на брака им право на собственост върху недвижим имот по
възмезден начин, съставляващ жилище с прекратяването на брака се е
преобразувало в обикновена дялова съсобственост, съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1
от СК 1985 (отм.), която е действала по време на придобиването на имота и на
чл. 26, ал.1 и чл. 27 от СК 1985 г. (отм.) – действала по време на прекратяване
на брака между съпрузите. Към прекратяване на брака дяловете на страните са
били равни по силата на презумцията, установена с чл. 27, ал.1 от СК 1985 г.
(отм.).
Спорният по
делото въпрос е, придобила ли е ответницата по силата на давностно владение
½ ид. част от процесното жилище.
С ТР №
1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни
действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните части за себе си. Прието е и това, че в отношенията между
съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита
оборена, ако основанието, на което фактическата власт е установена
първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова
съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател
на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да
държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение,
трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на
останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до
знанието им. Във всеки отделен случай, обстоятелствата, установяващи
преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно, включително в
случаите когато основанието за упражняваната от съсобственик фактическа власт е
предоставяне ползването на семейното жилище след развода. В този случай
съпругът, който живее в семейното жилище на посоченото правно основание, следва
да демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя
намерението си и започва да владее за себе си (в този смисъл – решение № 74 от
24.06.2015 г. по гр. дело 6277/2014 г. на ВКС, І г.о.)
В конкретния
случай ответницата се установява да е демонстрирала каквото и да било действие
превръщането на държането на ½ ид. част от процесното жилище – собственост
на съпруга й след развода, във владение. Всички разпитани свидетели
установяват, че тя е упражнявала фактическа власт върху жилището през периода
след развода до предявяване на иска, но нито един от свидетелите не посочи да е
извършила каквито и да било активни действия да доведе до знанието на бившия си
съпруг намерението да свои неговата ½ ид. част. Правенето на ремонти в
жилището си (непосочени от свидетелите по време на извършване и
неконкретизирани по вид и дейности) само по себе си не сочи ответницата да е
демонстрирала пред съсобственика си намерение за своене на неговата ½
ид. част. Поначало, извършването на ремонти в имот не е измежду действията,
които установяват преминаването на държането във владение, с оглед задължението
на всеки съсобственик да участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно
дела си (чл. 31 от ЗС) и правата, които произтичат да потърси от останалите
съсобственици разноските, които съответстват на техните дялове (в този смисъл -
решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№1405/2009 г. на ВКС, І г.о., решение №
110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870/2011 г. на ВКС, І г.о.)
В процеса не е
ангажирано нито едно доказателство до знанието на ищеца да са достигнали
действия на ответницата за обръщане на държането във владение. При това
положение презумпцията по чл. 69 от ЗН следва да се счита оборена, на ищеца не
може да се противопостави нотариалния акт са собственост по силата на изтекла
давност, доколкото правата на ответницата по него са отречени. Дяловата
съсобственост подлежи на делба и се подчинява на общите принципи на делбеното
производство. Разпоредбата на чл. 26, ал.1 от СК (отм.) презюмира съвместния
принос на съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху
вещи, поради което и създава съпружеската имуществена общност по отношение на
тях, независимо на чие име е станало придобиването. Предвид на изложеното съдът
счита иска за основателен и следва да допусне делба, като частите, при които
следва да бъде допусната делбата са по ½ ид. част за ищцата и ответника,
предвид че след прекратяване на брака съобразно чл.27 от СК (отм.) дяловете на
съпрузите в прекратената СИО са равни.
Установено е в
процеса, и не се оспорва от ищеца, че съпрузите са придобили автомобил по време
на брака си и държането върху този автомобил е у ищеца. Същият не оспори иска,
нито основанията за включване на МПС в делбената маса. От справката от ОДМВР П.
се установява придобиване по време на брака – 1995 г., то съдът следва да
допусне делба при равни права на страните по изложените по горе съображения.
ОТНОСНО
констативния нотариален акт:
Правото на
собственост на ответницата върху ½ ид. част от процесния имот е отречено
и от това следва, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК съдът да отмени
констативния нотариален акт. В конкретния случай ищецът в процеса има ролята на
ответник по възражението за придобивна давност, доклокото то му е
противопоставено с отговора на исковата молба. Същият е оспорил съсобственикът
му да е придобил по давност имота, предмет на делба, правата по акта са отречени.
От разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС следва, че ответниците по иск за собственост, включително
в делбения процес при възражение за придобивна давност, могат да оспорят
правото на собственост на ищците, легитимирано с констативен нотариален акт не
само по исков ред (чрез предявяване на насрещен или инцидентен установителен
иск), но и чрез възражение или твърдения за факти, които изключват придобиване
на правото или установяващи, че понастоящем ищците не са негови носители. При
това положение оспореният в настоящото производство нотариален акт като
последица от уважаване на иска за делба, следва да се отмени.
ОТНОСНО
разноските:
В делбеното
производство всеки съделител, имащ едновременно качеството на ищеца и ответник,
понася разноските така, както са направени. От това правило са налице
изключения – при прекратяване на производството и пр., като настоящият случай
разноски не е между тях. Ето защо съдът приема, че разноски не се дължат и присъждат
в първата фаза по допускане на делбата.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се
извърши съдебна делба между И.Х.Б. с ЕГН ********** *** от една страна и Н.К.К. с ЕГН ********** ***, от друга
страна, на техния съсобствен недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 39 (тридесет и девет) на 4
(четвърти) етаж в жилищна сграда блок № 2 (две), вх. А, със застроена площ от
41.94 (четиридесет и едно цяло, деветдесет и четири стотни) кв. м, състоящ се
от една стая, кухня клозет и антре, построен върху държавна земя в гр.К. ул. „Г.И.“
№ 21 (двадесет и едно), кв. 140 (сто и четиридесет) по плана на града, ведно с
прилежащите му таванско помещение № 1 (едно) с полезна площ от 6.90 (шест цяло
и деветдесет стотни) кв.м и избено помещение № 9 (девет) с полезна площ от 3.61
(три цяло шестдесет и една стотни) кв.м, и ведно с припадащите му се 1.187%
(едно цяло сто осемдесет и седем хилядни процента) идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседи: отгоре -
ап.51; отляво - ап.38, отдясно ап.40 отдолу ап. 27 на избеното помещение -
отдясно - изба № 8 отляво - изба № 10, който имот понастоящем съставлява: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 36498.502.408.1.39, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град К. п.к.4300, ул. „Г.И.“ № 21, бл. 2,
вх.А, ет.4, ап. 39, находящ се в сграда № 1, разположена върху поземлен имот с
идентификатор 36498.502.408, с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; посочена в документа площ: 41.94 кв.м, с прилежащи части: избено
помещение № 9 с площ от 3.61 кв.м; таванско помещение № 1 с площ от 6.90 кв.м,
ведно с 1.187% ид. части от общите части на сградата, ниво: 1, при съседи
на самостоятелния обект: на съшия етаж:
36498.502.408.1.38; 36498.502.408.1.40; под обекта: 36498.502.408.1.27 и над
обекта: 36498.502.408.1.51; стар идентификатор: няма,
ПРИ КВОТИ: ½ (една втора) идеална
част за И.Х.Б. и ½ (една втора) идеална част за Н.К.К..
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК
нотариален акт № 52 том ІІ, рег. № 584, дело № 51 от 2017 г. на нотариус Т.Р.,
рег. № 517 от Нотариалната камара, с който Н.К.К. е призната за собственик по
силата на давностно владение на ½ ид. част върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 36498.502.408.1.39, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град К. п.к.4300, ул. „Г.И.“ № 21, бл. 2,
вх.А, ет.4, ап. 39, находящ се в сграда № 1, разположена върху поземлен имот с
идентификатор 36498.502.408, с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; посочена в документа площ: 41.94 кв.м, с прилежащи части: избено
помещение № 9 с площ от 3.61 кв.м; таванско помещение № 1 с площ от 6.90 кв.м,
ведно с 1.187% ид. части от общите части на сградата, ниво: 1, при съседи
на самостоятелния обект: на съшия етаж:
36498.502.408.1.38; 36498.502.408.1.40; под обекта: 36498.502.408.1.27 и над
обекта: 36498.502.408.1.51; стар идентификатор: няма.
ДОПУСКА да се
извърши съдебна делба между И.Х.Б. с ЕГН ********** *** от една страна и Н.К.К. с ЕГН ********** ***, от друга
страна, на тяхната съсобствена движима вещ – моторно превозно средство, а
именно:
ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Москвич“, модел 2138
с рег. № ***, рама № ***, двигател *****
ПРИ КВОТИ: ½ (една втора) идеална
част за И.Х.Б. и ½ (една втора) идеална част за Н.К.К..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.