Решение по дело №13621/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юли 2018 г. (в сила от 2 януари 2019 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20175330113621
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 2854                       16.07.2018 година                    град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13621 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 78 ЗЗД.

 Ищецът А.С., гражданин на ***, родена на *** г., чрез адвокат К. е предявил против А.И. С., ЕГН ********** *** искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 2500 евро – главница дадена в заем на 12,12,2016 г. и 100 евро платени такси за превода. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения си представител – адвокат М.Л. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Ищецът поддържа, че с ответника са в облигационни правоотношения с източник договор за заем,като ответникът не е изпълнил  задължението си за връщане на заета сума в размер от 2500 евро по договор от 12.12.2016 г. Преценявайки основателността на иска следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса ,като и съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, според която  ищецът следва да установи в процеса качеството си на кредитор,  падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът / длъжник / следва да докаже факта на плащане на сумата.

Във връзка с твърденията от ищеца е представен и приет по делото паричен превод /л. 5/, от който се установява, че ищецът е превел на ответника сумата от 2500 евро чрез ***, като за обработка на превода ищецът е платил 100 евро. 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателят определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, който твърди, че  ответникът не му е върнал съответната сума. Приложения паричен превод, намиращ се на л. 5 от делото, обаче, не съдържа задължение на ответника, произтичащо от договор за заем. От документа по никакъв начин не може да се извлече, че страните по делото са постигнали съгласие за сключването на договор за заем. Макар договорът за заем да е реален преди или след като кредиторът по него предаде съответната сума на длъжника, страните по него трябва да постигнат съгласие, техните волеизявление трябва да съвпаднат по отношение на съществените елементи на договора – размера на заетата сума, срок за връщане. Тъй като заемът е договор, за да бъде сключен е необходимо и съгласието на длъжника. В паричния превод направен от ищеца липсва посочване на основание, на което се прави.

Основанието, на което е сключен определен договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Презумпцията е процесуално средство за разместване на доказателствената тежест на ищеца при наличие, обаче, на презумптивните предпоставки, доказани от него. Не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем. Основанието, на което се извършва превода, може да бъде различно- договор за дарение, изпълнение на договорно задължение, даване вместо изпълнение и др. След като не е ясно основанието, на което се дължи тази сума, а и то не се доказва по никакъв начин, не се установява твърдяното в исковата молба наличие на неизпълнение на задължение, произтичащо от невърнат заем. В този смисъл, искът е недоказан и като такъв следва да се отхвърли.  

 Следва да се отхвърли и иска за заплащане на сумата от 100 евро, представляваща платена такси за превода. Правната норма на чл. 78 ЗЗД предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В случая обаче не се установи ответникът да има качеството на длъжник.  

По отношение на разноските:

Предвид изхода на делото, на основание на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но тъй като не е направил такива, разноски не следва да му се присъждат.  

По изложените съображения, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С., гражданин на ***, родена на ***, чрез адвокат К. против А.И. С., ЕГН ********** *** искове за осъждане на последният да заплати сумата от 2500 евро – главница дължима по договор за заем от 12,12,2016 г. и сумата от 100 евро -платени такси за превод. 

На особения представител на ответника А.И. С. -адвокат М.Л.–. да се изплати внесения депозит за особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/  Н. СТОЯНОВ

 

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ