Р Е
Ш Е Н
И Е № 226
С.27.12.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.ският
районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 791 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 542, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 4 от
Закона за гражданската регистрация.
Предявена
е от Е.И.Г. с ЕГН ********** молба с
правно основание чл. 38, ал. 4 от ЗГР за признаване на установено, че майка й Ц.В.Т.е
починала на 13.04.1980 г., и за съставянето на акт за смърт за това обстоятелство
от Община С..
В
съдебно заседание молителката не се явява лично, а и не се представлява.
За заинтересованата
страна Община С., редовно призована, не се явява представител и не се изразява
становище по молбата.
Представителят
на Районна прокуратура С.предоставя на съда по искането за установяване на
смъртта по съдебен ред и по издаването
на искания акт за смърт.
Съдът
като прецени събраните п оделото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
В тежест
на доказване е на молителката Е.И.Г., че майка й Ц.В.Т.е починала, както и че
това е станало на 13 април 1980 година.
От нито
едно доказателство по делото не се установява това обстоятелство, на което
ищцата основава претенцията си за установяване по съдебен ред смъртта на Ц.В.Т.,
както и че тя е починала на 13.04.1980 г..
Съдът
прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че тези обстоятелства
за които се иска установяването им по съдебен ред не са настъпили и няма
основание за издаване на акт за смърт.
Разпоредбата
на чл. 542 от ГПК урежда възможността, когато известен факт, който е с правно
значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред и
такъв документ не е бил съставен, не може да бъде съставен или е унищожен или
изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето черпещо права от
този факт, може да иска с молба до районния съд установяването на факта, а
когато е необходимо съда да разпореди съставянето на съответния документ. В
настоящия случай безспорно е установено че действително не е издаден акт за
смърт, но не е установено от доказателствата, подлежащото на пълно доказване
обстоятелство, а именно настъпването на факта с правно значение, а именно
настъпването на смъртта на Ц.В.Т., както и че тя е починала на 13.04.1980 г.. За
този претендиран от ищцата факт, но неустановен от доказателствата по делото не
са представени нито писмени, нито гласни доказателства.
С оглед
на изложеното съдът намира, че не следва да се признава за установено по
отношение на Община С.претендираните но неустановени от доказателствата факти,
за които не е издаден и съответния акт за гражданско състояние. Съгласно чл.
35, ал. 1 от ЗГР, актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното
лице по гражданско състояние в общината или кметството, на чиято територия е
станало събитието. Нито такъв акт е съставен, нито доказателствата установяват
да е настъпила както се твърди смъртта на Ц.В.Т., а и не се установява от
никакви писмени и гласни доказателства същата да е починала на 13.04.1980 г..
Мотивиран
от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на Е.И.Г. с ЕГН ********** с правно основание чл.
38, ал. 4 от ЗГР за признаване на установено, че майка й Ц.В.Т.с ЕГН **********
е починала на 13.04.1980 г., както и за съставянето
на акт за смърт за това обстоятелство от Община С..
На
основание чл. 546, ал. 2 от ГПК решението подлежи на обжалване пред СОСв
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се изпрати на молителя, заинтересованите страни и С.ската
районна прокуратура.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: