Решение по адм. дело №1561/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.14"а", ал.1 от ЗСПД.

Образувано е по жалба на А. П. Ф., от [населено място], община Марица, област Пловдив, [улица], срещу против Заповед № Д-РВ-ВС-102/07.07.2025г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“Пловдив, с която е разпоредено възстановяване на получените от жалбоподателката социални помощи, както следва: по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/14283/23.07.2024г. и Заповед № ЗСПД/Д-РВ/14283/26.07.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" Пловдив за отпускане на еднократна/месечна помощ за лицето Ц. Б. Ф., в размер на 300 лв. за срок от 01.07.2024г. до 28.02.2025г. Излага съображения за незаконосъобразност на акта и моли същият да бъде отменен като такъв.

Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, чрез юрк. С., оспорва жалбата и обосновава законосъобразност на оспорения акт.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Подадено е Заявление - декларация от А. П. Ф. с вх. № ЗСПД/Д-РВ/14283/23.07.2024г./л.13/ за отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето й Ц. Б. Ф.. Издадена е Заповед № ЗСПД/Д-РВ/14283/26.07.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" Пловдив за отпускане на еднократна/месечна помощ за лицето Ц. Б. Ф., в размер на 300 лв. за срок от 01.07.2024г. до 28.02.2025г./л.12/.

Въз основа на подадена от Министерство на образованието и науката/МОН/ информация, органите на Дирекция „Социално подпомагане" Пловдив са установили през юни 2025г., че през месец май 2025г. ученикът Ц. Б. Ф. е допуснал 16,5 броя отсъствия без уважителни причини. Тези отсъствия са потвърдени от МОН като неизвинени през месец 07.2025г., поради което директор ДСП-Пловдив. е приел, че получената сума от 300 лв. следва да бъде възстановена на основание чл.10а, ал.7, т.3 ЗСПД и е издал оспорената негова Заповед № ЗСПД/Д-РВ/14283/26.07.2024г.

Към административната преписка е представено извлечение, генерирано от юли 2025г., от файла на МОН, където е отразено, че през май 2025г. има 16,5 отсъствия за детето Ц. Ф..

Представено е извлечение от септември 2025г. от интегрираната информационна система на АСП, където е отразено, че през май 2025г. има 16,5 отсъствия.

Жалбоподателката представя по делото копие на Заявление до директора на ОУ „****“ Пловдив с вх. № АСД-01-970/28.05.2025г., подадено от бащата на детето Ц. – Б. Ф., с което се иска разрешение за отсъствие на ученика от училище по семейни причини за периода 28.05.-30.05.2025г. и 2.06.2025г. , както и Удостоверение с изх. № АСД-01-560/17.07.2025г. от директор на ОУ „****“Пловдив, с което се уведомява ДСП Пловдив, че в подадената справка към АСП са отчетени 16,5 неизвинени отсъствия, които са извинени в електронната система „Школо“ на 11.06.2025г., след като е подадена вече справката към АСП. В удостоверението се посочва, че се е установило, че отсъствията са извинени по семейни причини, въз основа на входирана в срок бележка, подадена от родител до класния ръководител.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок/заповедта е съобщена на 10.07.2025г., а жалбата е депозирана на 17.07.2025г./ и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че е постановен от компетентен орган съгласно чл.14, ал.3 от ЗСПД - директорът на съответната дирекция "Социално подпомагане" и е в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за неговото издаване, но в нарушение на приложимия материален закон.

Съгласно чл. 10а Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 10а, ал. 7 от ЗСПД, помощта се възстановява, ако детето не постъпи или не бъде записано в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване съответно на първи, втори, трети и четвърти клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.

Установи се по делото, че детето е било записано в трети В клас за учебната 2024/2025г. в ОУ „****" – гр. Пловдив. Съгласно подадената информация, детето е допуснало повече от 5 учебни часа отсъствия (а именно 16,5 броя отсъствия) през месец май 2025г. , които са потвърдени като неизвинени от МОН.

Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗСПД в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва.

В случая обаче не е налице хипотезата на недобросъвестност, тъй като видно от представените по делото Удостоверение с изх. № АСД-01-560/17.07.2025г. на директор на ОУ *****“Пловдив, е подадено в срок Заявление до директора на ОУ „****“ Пловдив с вх. № АСД-01-970/28.05.2025г., от бащата Б. Ф., с което се иска разрешение за отсъствие на ученика от училище по семейни причини за периода 28.05.-30.05.2025г.

Според отразеното в удостоверението, на 11.06.2025г. отсъствията са отразени като извинени в електронната система на Школо. Но видно от справката в информационната система на АСП, към септември 2025г. тези отсъствия стоят. Налице е обаче удостоверителен документ от директор на ОУ“*****“Пловдив, с изх. № АСД-01-560/17.07.2025г. /който не е оспорен от ответника/, съгласно който отсъствията са извинени. В случая от събраните по делото удостоверения, заявления и информация от интегрираната система, се установява, че действително детето Ц. е направило отсъствия, които са заявени в срок от негов родител пред класния ръководител като наложителни по семейни причини. Това, че са отразени в информационната система като неизвинени, вероятно се дължи не на липса на заявление от страна на родител на детето, а от грешка в отразяването от училището към справката към АСП. От тук са и изводите на съда, че получателката на помощта А. Ф. не е била недобросъвестна при получаване на помощта по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, което изключва приложението на хипотезата на чл. 14, ал. 3 от ЗСПД. Релевантният по делото въпрос е свързан с преценка дали А. Ф. е проявила недобросъвестност при получаване на помощта, за да подлежи същата на възстановяване.

Съдът счита, че в конкретния случай не е налице недобросъвестност от страна на правоимащото лице. Добросъвестността е налице, когато лицето получава съответните суми, считайки, че същите му се следват, без да съзнава, че не е налице основание за изплащане на същите. В случая е подадено заявление за отсъствие на детето от училище по семейни причини, което е прието от класния ръководител и директора, тоест детето е отсъствало по уважителни причини. По изложените съображения, съдът приема, че по отношение на А. Ф. не е налице положителната материалноправната предпоставка по чл. 14, ал. 1 от ЗСПД "недобросъвестност", в следствие на което не е налице законово основание посоченото лице да възстанови получената еднократна помощ за учебната година, с което оспорената заповед се явява постановена при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменена.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Д-РВ-ВС-102/07.07.2025г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“Пловдив.

Решението е окончателно на основание чл.14а, ал.1 от ЗСПД.