Р Е Ш Е Н И Е
№ 3075/5.7.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 06.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2362 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца Н.Х.Ц. ЕГН **********, с адрес: *** срещу
ответника
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София,
бул. "Витоша" № 2
осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца, както следва:
- сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в
претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са последица от неправомерното му привличане като обвиняем по Д.П. №
186/2015г. по описа на Четвърто РУ на МВР-Варна и като
подсъдим с обвинение по чл.325 ал.1 от НК по НОХД № 5461/15г. по описа на 36-ти състав на Районен съд-гр.Варна и по ВНОХД
№ 678/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на привличането му като
обвиняем от 28.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се
и направените съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса
в размер на 10,00/десет/ лева и 2,00 /два/ лева
преводна такса и адвокатско възнаграждение.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на 08.10.2015г. е
бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 186/2015г. по
описа на 4-то РУ на МВР гр.Варна и обвинен за извършено престъпление по чл.325,
ал.1 от НК- за това, че на 10.03.2015 г. в гр.Варна, кв."Аспарухово"
пред сградата на ДКЦ „Св.Иван Рилски" е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а
именно- псувал и отправял нецензурни думи и обиди към служители на СОД-Варна- К.
Т. Д. и Д. Г. Д., както и към дежурния лекар д-р Р. В.Б.
Ищецът твърди, че е оспорил обвинението и е заявил, че не е отправял
обидни изрази. Поведението, което е имал в късната нощ на
10.03.2015г. пред сградата на ДКЦ „Св.Иван
Рилски" в кв.Аспарухово е било продиктувано от стремеж да окаже незабавно
съдействие на сериозно пострадал негов приятел. С него заедно
изливали плоча през деня и вечерта били в дома на домакина. Тръгвайки си , приятелят на ищеца е паднал лошо и се наранил в
областта на главата. От раната изтичала обилно количество
кръв, която не можели да спрат, а той самият бил неадекватен. В този момент бил силно изплашен и притеснен за живота и здравето
му, като единствената му мисъл е да му помогне. Незабавно
го транспортирали с автомобил на сина му до спешен кабинет на поликлиниката в
кв."Аспарухово". Страхувал се много за
живота му, като считал нараняването в главата за опасно. Разчитал на незабавната помощ и на професионалните действия на
дежурния лекар в спешния кабинет.
Лекарят излязъл от кабинета си и отишъл до джипа, в който на предната
седалка стоял безпомощен пострадалият, погледнал го бегло и казал, че случаят
не е за него. Лекарят не
направил дори опит да го погледне отблизо, да промие раните или да го превърже
за да спре кръвотечението и се върнал в кабинета си.
Ищецът позвънил отново на звънеца до вратата на дежурния лекар, за да
разбере какво става и дали на приятеля му ще му бъде оказана някаква помощ. Едва
тогава лекарят му съобщил, че се е обадил за линейка.
Докато чакали, пристигнала
патрулна кола на Четвърто РУП-Варна с трима полицаи, а малко след това дошли и
двама охранители от СОД-Варна. Разбрали при разговор, че след повторното му
позвъняване лекарят е натиснал паник бутон. При идването на
полицейските служители същите взели от ище-ца и от джоба на пострадалия му
приятел документи за самоличност. Служителите на МВР
разговаряли и с д-р Боев, за да изяснят случилото се и го запитали дали има
някакви претенции към ищеца и приятелят ми. Той
отговорил, че няма такива.
Продължителното
време на изчакване на линейка и друг лекар, който да окаже помощ на пострадалия , накарало ищеца да се чувства изплашен и
неспокоен. Движел се непрекъснато пред стълбището, водещо до кабинета и говорел
високо за притесненията си, защото бил възмутен от бездействието на дежурния
лекар, но не е проявявал спрямо когото и да е агресия или да отправя персонални
обиди към лекаря или дошлите по-късно служители на МВР и COT. Случаят приключил с отвеждането на приятеля му в болница, но е
образувано Д.П. №186/2015 г. по описа на 4-то РУ на МВР гр.Варна по преписка
вх.№5894/2015г., на което ищецът изложих позицията си, че не е виновен поради
посоченото по-горе.
Разследването му е предявено и делото приключено с мнение за предаване на
съд.
На 28.10.2015г. Районна прокуратура гр.Варна внася
обвинителен акт с ПД № 737/2015г. в Районен съд
гр.Варна, където е образувано НОХД № 5461/2015г. по
описа на тридесет и шести състав с обвинение за извършено престъпление по
чл.325, ал.1 от НК.
С разпореждане от 30.10.2015г. на
съдия-докладчик по НОХД № 5461/2015г. делото е
насрочено за разглеждане на 30.11.2015г. по реда на
Глава 27- съкратено съдебно следствие. Ищецът поискал
разглеждането на делото да протече по общия ред, защото искал да докажа
невинността си чрез пълна проверка на доказателствата. Оспорвал и
изложеното в обвинителният акт, който считал и за противоречив .
По
наказателното производство в няколко заседания били събрани доказателства:
гласни - показанията на свидетелите и писмени-медицинска документация и
заключения на назначените съдебни експертизи .
При проведеният разпит на свидетелите в съдебно заседание е установено
категорично / вкл. и от полицейските служители /, че е
се възмущавал на висок глас заради забавянето на линейката и липсата на помощ
за пострадалият пред ДКЦ, но в този късен час там е нямало хора. Единствено охранителите , които пристигнали последни , твърдели свои
различни версии за поведението му. С действията си не е целял
да засегна лекарят или охранителите, а само да предизвикам намеса на специалист
за момента, преди идването на спешен екип.
Видно от
заключението на назначената на досъдебното производство съдебно - психиатрична
експертиза, е , че ищецът страда от биполярно
афективно разстройство / в медикаментозна ремисия /, което под въздействие на
инцидента с приятелят му и употребения от него алкохол е допринесло за
поведението му.
По това обвинение ищецът бил оправдан от ВРС, който приел, че действията
му, са укорими само от гледна точка на морала, но не могат да бъдат извадени от
контекста на случващото се същата вечер. За това, че е
потърсил медицинска помощ за свой приятел, но такава не му е била оказана от
намиращият се в неотложния кабинет лекар, който дори не го е прегледал и е
установил необходимостта от непосредствена медицинска намеса само с просто
поглеждане. Това е провокирало страха и емоциите у
подсъдимия /които както и вещото лице д-р К. сочи с оглед диагностицираното заболяване/ са били по- силно
изразени. Именно поради това е говорил високо, не само
вследствие на изпития алкохол, но и като последица от заболяването, което
провокира по-експанзивен начин към изразяване на емоции в конкретната ситуация.
Съдът намира,
че поведението на подсъдимия не би могло да бъде квалифицирано като хулиганско
действие, тъй като макар да нарушава в някакъв аспект съществуващият
правопорядък, не застрашава в такава силна степен установения правов ред в
страната, нито пък е установена проявена вербална или физическа агресия към
други лица. В случаят компетентните дежурни полицейски
служители в РПУ не са намерили основание за съставяне на акт по УБДХ. Поради това и изразеното становище е за пълнота на мотивите.
Представителят на Районна прокуратура гр.Варна поискал от състава да
постанови осъдителна присъда и да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода".
Защитникът му
поискал постановяване на оправдателна присъда .
Изтъкнат е
сериозния дефицит в доказателствата по делото за обвинителната теза, тъй като
полицейските служители установяват на място, че няма основание да се намесят-
дори по УБДХ, не ме задържат в районното полицейско управление и никой от тях
не сочи в показанията си, че е обиждал някого. Полицаите не
са приели, че поведението му е представлявало грубо нарушаване на обществения
ред и изразява явно неуважение към обществото.
Въз основа на изложеното от фактическа и правна страна ВРС е постановил
Присъда № 119/28.03.2016г.по НОХД № 5461/2016г. , с която го
признава за невиновен да е осъществил състава на престъпление по чл.325, ал.
1 от НК и го оправдава по това обвинение.
Срещу Присъда № 119/28.03.2016г. ВРП подава протест
въз основа на който във ВОС е образувано ВНОХД № 678/2016 г. Искането на
прокурора при ВРП в протеста е за отмяна на оправдателната присъда на ВРС и
постановяване на осъдителна такава съобразно становището изразено в съдебно
заседание.
Този протест
притеснил изключително много ищеца, защото считал, че пред ВРС са установени
ясно фактите , установяващи причините за поведението
му , продиктувано от желание да помогне на страдащ човек , а не от хулигански
подбуди. След подаване на протеста отново считал, че е възможно да бъде осъден, без да има пряка
вина , за каквото и да е от изложеното в обвинителният акт.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура не поддържа
протеста на ВРП, за неговото осъждане с налагане на наказание „Лишаване от
свобода" в размер от минимален към среден, изпълнението на което да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок.
Въззивният съд , след като се запознал със събраните писмени и гласни
доказателства по делото , счел, че не са налице основания да бъде уважен
протеста. Съдът констатирал, че ВРС при правилно установена
фактическа обстановка е извел и верни правни изводи за невиновността му и с
Решение № 243/24.08.2016г. по ВНОХД №
678/2016г. по описа на Окръжен съд гр. Варна е потвърдил присъда №
119/28.03.2016 г. по НОХД № 5461/16 г. по описа на 36-ти с-в на ВРС.
Престъплението, в което ищецът е бил обвинен го карало да се чувства в
непрестанен стрес и напрежение от датата на привличането му като обвиняем до
решението на ВОС. Тези чувства по никакъв начин не могъл да
преодолее, независимо от лечението, което провеждал. През
цялото време на водено на Д.П. и разглеждането на обвинението във ВРС и ВОС
ищецът бил под изключително напрежение, че може да бъде осъден, вкл. на лишаване от свобода, въпреки обясненията му и събраните
доказателства за неговата невинност, но Прокуратурата внесла обвинителен акт и
протест, поради което делото продължи на две инстанции.
През целият този период от привличането му като обвиняем до постановяване
на окончателното решение на ВОС, / а и до момента / въз основа на стреса се
увеличили и зачестили кризите, в които изпада. Това го карало да
се чувства дискомфортно, вкл. допълнително пред
близките му, които го познават добре и забелязали видимото увеличаване на
безпокойството и напрежението, които ищецът почти непрекъснато изпитвал до приключване
на делото във ВОС. Това се отразило и в отношенията му в
семейството ми. Чувствал се безпомощен и неспособен да
се грижи пълноценно за семейството си и за двете му малолетни деца. Това значително се отразило и в поведението му пред близки и приятели,
като се притеснявал, че ако бъде осъден, няма да може да продължи и успешно да
се лекува от заболяване му.
През цялото
време мисълта, че може да бъде осъден , защото се
молел на лекар да помогне на наранен човек, не му давала покой.
Вследствие на изложеното се сезира съда с искане да постанови положително
решение по предявената искова претенция, като се присъдят направените по делото
разноски.
Ответната
страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба , в който се оспорва предявената
исковата претенция както по основание, така и по размер.
І/ Излага се, че предявеният иск за
неимуществени вреди е неоснователен, тъй като се претендират неимуществени вреди,
които не представляват пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено
от конкретна дейност на Прокуратурата и следователно не попадат в обхвата на
отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на Р България,
регламентирана в чл.4 от ЗОДОВ.
Видно от направените в исковата молба
фактически твърдения, като основание на този иск се сочат обстоятелства, като -
чувство на непрестанен стрес и напрежение, зачестяване на кризите, в които
изпада, чувство на дискомфорт, увеличаване на безпокойството и напрежението,
чувство за безпомощност и неспособност да се грижи пълноценно за семейството си
и за двете си малолетни деца, притеснение, че може да бъде осъден, включително и на
наказание „лишаване от свобода".
Същевременно, съобразно отразеното в
представените с исковата молба съдебни актове и приложената към настоящия
отговор справка за съдимост, по отношение на ищеца, преди образуването на
наказателното производство, по което е бил оправдан, са били водени още пет
наказателни производства за извършени от него престъпления, включително и за
такова по чл.325, ал.2 от НК. Три от тези производства са завършили преди
образуването на досъдебното производство за престъплението по чл.325, ал.1 от НК, от воденето на което се претендират вреди, а две от тях са приключили след
образуването му, като последното е тях е за деяние, извършено от Ц. също след
образуване на това наказателно производство. По две от
водените срещу Ц. наказателни дела, той е бил освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, а по останалите е бил
осъден. В този смисъл, твърденията му за
интензитета на отрицателните му преживявания са силно преувеличени, тъй като те
не могат да се сравняват с тези на лице, което за първи път е подложено на
наказателно преследване. Освен това, в периода, в който се е водило
наказателното производство -предмет на настоящия иск, по отношение на него са
се водили още две други наказателни производства, поради което по никакъв начин
не би могло да се разграничи, осъществяването на наказателно преследване срещу
ищеца по кое от тях е предизвикало твърдените от него емоционални преживявания.
Счита се, че не може да се приеме, че
посочените от него негативни емоционални състояния са пряка и непосредствена
последица от воденото срещу него наказателно производство и поради факта, че
видно от приложената към исковата молба медицинска документация, същите се
явяват обичайни клинични признаци на заболяването, от което страда. Съобразно
тази документация, Ц. страда от биполярно афективно разстройство, което е с
давност от 33-годишната му възраст, т.е. от около 15 години преди образуване на
наказателното производство, водено срещу него. При това,
биполярното афективно разстройство представлява психично разстройство, което
протича с редуващи се манийни и депресивни епизоди.
Счита се, че размерът на
претендираното обезщетение е силно завишен и не съответства на принципа за
справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на икономическия стандарт в
България и на трайната съдебна практика (включително и на ЕСПЧ).
Следва да се има предвид, че в хода на
наказателното производство спрямо Ц. не е взета най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража", а най-леката -„подписка", поради
което правата и свободите му са били ограничени в най-малката възможна степен.
Обвинението, което му е било
повдигнато не е за тежко престъпление по см. на
чл.93, т.7 от НК и в случай, че Ц. е бил порядъчен гражданин с чисто съдебно
минало, не би бил грозен от носене на наказателна отговорност във вид на
наказание „лишаване от свобода", а спрямо него биха се приложили
задължително правилата за освобождаване от такава с налагане на административно
наказание „глоба".
Нещо повече, в решението на
ВОС изрично е отразена констатация, че ищецът в действителност е извършил
непристойна проява. Т.е.
осъществил е обществено опасно деяние, въпреки че според съда, очевидно
обществената му опасност го е характеризирала като проява, която е следвало да
бъде санкционирана по реда на УБДХ. Но, тази констатация недвусмислено
сочи на съпричиняване на евентуалните вреди от воденото наказателно
производство от страна на Ц..
Самото наказателно производство е
протекло в разумни срокове - ищецът е бил привлечен като обвиняем на 08.10.2015
г., а обвинителният акт е внесен в съда на 29.10.2015 г. Съдебната фаза на
производството е продължила по-дълго, но в тази фаза органите на Прокуратурата
нямат ръководни функции.
Не на последно място следва
да се отчете, процесуалното поведение на прокурора от ВОП, който не е поддържал
протеста срещу първоинстанционната присъда, подаден от прокурор от ВРП.
Предвид горното, се оспорва
така предявения иск за неимуществени вреди изцяло -както по основание, така и
по размер.
ІІ/ Относно претенцията на ищеца за
присъждане на лихви:
- Излага се,че
доколкото претенцията за законна лихва съставлява акцесорен иск, който се
намира в зависимост от главния иск за вреди, по при неоснователност на иска за присъждане на
неимуществени вреди /поради аргументите изложени по-горе/, неоснователен е и акцесорният
иск за присъждане на законната лихва.
- Счита се,че неоснователно законната
лихва е претендирана от датата на привличане на Ц. като обвиняем - 08.10.2015
г. Сочи се, че същата би могла да бъде дължима, ако бъде доказана допустимост и
основателност на иска за неимуществени вреди, от момента, в който
оправдателната присъда на ВРС е влязла в законна сила, т.е. от 24.08.2016 г.
С оглед това, се оспорва
предявеният иск за присъждане на законна лихва като недопустим, респ. - и неоснователен.
ІІІ/ Относно претенцията на ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение и направените съдебно-деловодни
разноски:
Счита се , че това искане също е
неоснователно, поради следното: Адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено, само ако са представени надлежни писмени доказателства за извършено
плащане на такова, а именно надлежен писмен договор за правна защита и
съдействие, отговарящ на изискванията на чл.6, ал.1 от ЗСч, относно реквизитите
на първичен счетоводен документ. Към получените от Прокуратурата
на Р България книжа не се намира пълномощно за процесуално представителство и
съответно за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в конкретен
размер, въпреки, че такова е посочено като приложение към исковата молба.
Излага се, че и тази претенция
има акцесорен характер и поради аргументите за неоснователност на главния иск,
както и поради аргументите за недоказаност на същата, тя също е неоснователна.
Вследствие на изложеното се
моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е заверен за вярност препис на Обвинителен акт от 28.10.2015г. по преписка
с вх.№ 5894/2015г. по описа на РП-Варна по ДП № 186/2015г. по описа на ІV РУ на
ОД на МВР-Варна, от който е видно , че Н.Х.Ц. е роден на *** ***, български
гражданин, пенсионер по болест, женен, осъждан, ЕГН ********** е обвинен в това, че: На 10.03.2015 г. в гр.Варна, област
Варна, кв."Аспарухово" пред сградата на ДКЦ „Св.Иван Рилски",
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото ,а именно, псувал и отправял нецензурни думи и
обиди към служители на СОД - Варна - К. Т. Д. и Д. Г. Д., както и към дежурния
лекар д-р Р. В.Б. -престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като на основание чл.247
ал.1 т.1 от НПК, е внесен обвинителния акт, ведно с материалите по делото в
Районен съд гр. Варна за разглеждане.
С разпореждане от
30.10.2015г., постановено по НОХД № 5461/2015 г. по описа на PC – Варна-36
състав, е насрочено производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание по
реда на Глава 27- съкратено съдебно следствие.
Видно от представения по делото препис от Присъда № 119/28.03.2016 г. по НОХД № 5461/2015
г. по описа на PC – Варна-36 състав, подсъдимият Н.Х.Ц., роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, пенсионер по
болест, ЕГН ********** е признат ЗА НЕВИНЕН В ТОВА на 10.03.2015 г. в гр.
Варна, обл. Варна, кв. „Аспарухово“ пред сградата на ДКЦ „Св. Иван Рилски“ да е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно да е псувал и отправял нецензурни думи
и обиди към служителите на СОД – Варна: К. Т. Д. и Д. Г. Д. И дежурния лекар
д-р Р. В.Б.– престъпление по чл.325 ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така на повдигнатото обвинение.
От представения препис от Решение № 243/24.08.2016 г., постановено по ВНОХД № 678 по описа на ОС
- Варна за 2016 г. е видно , че изцяло е потвърдена ПОТВЪРЖДАВА присъда №
119/28.03.2016 г. по НОХД № 5461/16 г. на Районния съд в гр. Варна, тридесет и
шести състав.
Съдът е приел за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото,
че на ищеца е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, по което ищецът е бил признат
за невинен с присъда №119/28.03.2016 г. по н.о.х. дело №5461/2015 г. по описа
на PC - Варна, потвърдена с решение №243/24.08.2016 г. по в.н.о.х. дело
№678/2016 г. по описа на ВОС, на основание чл.146 ал.1 т.3 и 4 от ГПК.
От приобщената към доказателствения материал справка за съдимост на ищеца от 01.04.2019г.,
е видно , че същият е осъждан по следните дела, а именно:
1. Дело № НОХД 2132/2002/2002г, НОХД, Решение 09.07.2002Г на Районен съд
Варна, в сила от 09.08.2002г.
Извлечение от акта на съда: Основание: деянието извършено на: 23.12.2001 г.
в град Варна, престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 от НК, на основание чл. 299, ал.
1, т. 4 от НПК
Наказание: ОСВОБОЖДАВА ОТ НАК. ОТГОВОРНОСТ Основание: чл. 78 А, ал. 1 от НК
Наказание: ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500 ЛЕВА Основание: чл. 78 А, ал. 4 от НК
Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ ПР. ДА УПР. МПС ЗА СРОК 6 МЕСЕЦА
Основание: чл. 59, ал. 3 от НК
Наказание: ЗАЧ. ВРЕМ. ЗА ЛИШ. ПО АДМ.Р. ОТ ПРАВОТО
2. Дело № НОХД
2263/2002/2002г, НОХД, Решение 12.09.2002г на Районен съд Варна, в сила от
15.10.2002г.
Извлечение от акта на съда: Основание: За деяние изъвшено на 26.06.2002 г.
в гр. Варна, на осн. чл. 343 б, ал.1 и чл. 78 А , ал.1 от НК Наказание: ГЛОБА В
РАЗМЕР НА 500 ЛЕВА Основание: чл. 78а, ал.4, вр. чл. 343 г от НК Наказание:
ЛИШАВАНЕ ОТ ПР. ДА УПР. МПС ЗА СРОК 4 МЕСЕЦА.
Основание: чл. 59, ал.З от НК
Наказание: ЗАЧ. ВРЕМ. ЗА ЛИШ. ПО АДМ.Р. ОТ ПРАВОТО 27.06.2002 Г.
3. Дело № 954/2007г, НОХД,
Споразумение 25.06.2007г на Районен съд Варна, в сила от 25.06.2007г
Извлечение от акта на съда: Деянието извършено на 20.08.2004 г. в гр. Варна
в р-на на Морска гара - Варна, на осн. чл. 325, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. Б от НК му налага наказание ГЛОБА в размер на 800 лева.
4. Дело № 1866/2015, НОХД,
Споразумение №: 252/11.05.2015г на Районен съд Варна, в сила от 11.05.2015Г
Извлечение от акта на съда: Обвиняемият Н.Х.Ц. се признава за ВИНОВЕН в
това, че: На 17.10.2014 г. в гр. Варна, причинил на Севдалин Иванов Цветанов
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на двете кости
на дясна подбедрица в долния й край в областта на глезена, обусловило трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за период от около 6-7 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл.129,
ал.2 вр. ал.1 и чл.54, ал.1 от НК ще изтърпи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на основание
чл.66, ал.1 от НК СЕ ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
5. Дело № 6512/2015, НОХД, Споразумение 02.03.2016г на Районен съд Варна, в
сила от 02.03.2016г Извлечение от акта на съда: ПОДСЪДИМИЯ Н.Х.Ц. е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК,
ЗА ТОВА, ЧЕ на 24.09.2015 г. в гр.Варна, по ул."Първи май", посока
кв."Аспарухово", управлявал МПС - л.а „Нисан Терано с рег.№ В 04 29
РН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда -1.59 на хиляда,
установено по надлежния род. с техническо средство „Алкотест дрегер 7510"
с фабр.№ 0233. Деянието е извършено от поде.Ц. при форма на вината пряк умисъл.
За извършеното от него деяние ПОДСЪДИМИЯТ Н.Х.Ц. се признава за виновен,
като на основание чл.343 Б ал.1 от НК, вр.чл. 55 ал.1 т.2 б."Б" от НК
приема да изтърпи наказание - ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни
мерки:
На основание чл. 42 А, ал.2, т.1 от НК "Задължителна регистрация по
настоящ адрес" за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на срещите два пъти
седмично; На основание чл. 42 А, ал.2, т.2 от НК "Задължителни периодични
срещи с пробационен служител" за срок от ЕДНА ГОДИНА;
На основание чл. 42 А, ал.2, т.б от НК - безвъзмезден труд в полза на
обществото, 100 часа годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 343 Г НК, вр. чл. 343 Б от НК подс. Н.Х.Ц. се съгласява да
бъде ЛИШЕН от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Приети по делото са следните документи относно здравословното състояние на ищеца, а именно:
епикриза из. № 27225/518 от МБАЛ "Св. Марина" ЕАД-КПМП- Първа
психиатрична клиника-постъпил 03.07.2015г. изписан 27.07.2015г., Протокол №
000571/26.08.2015 г. за предписани лекарства по НЗКО, Етапна епикриза изх. №
2431/2015г. от д-р Иван Войнов,Протокол № 000631/28.10.2015г. за предписание
лекарства по НЗКО,Експертно решение № 3085 от 145/28.10.2015г. на ТЕЛК- МБАЛ
„Св.Марина"Варна, Социална оценка от 30.11.2015 г., Амбулаторен лист
№001206/27.04.2016г.,Амбулаторен лист № 001324/11.05.2016г., Експертно решение
№ 2486 от 122/27.09.2016г. на ТЕЛК- МБАЛ „Св.Анна"-ВАРНА, Амбулаторен лист
№ 001557/13.06.2017г., Протокол № 000369/13.06.2017г. за предписание лекарства
по НЗКО, Копие от анамнеза при контролен преглед на 19.06.2017г. от д-р Ив.
Войнов и д-р А.Попов, Амбулаторен лист№ 001601/19.06.2017г., Амбулаторен лист№
003249/12.10.2018г., от които е видно , че ищецът е освидетелстван със 75 %
неработоспособност , с поставена диагноза „биполярно афективно разстройство“.
Видно от Удостоверение
изх.№3040-03-383/24.03.2016г. от НОИ, на ищеца е определена лична пенсия за
инвалидност , поради общо заболяване по чл.74 от КСО в размер на 165,31 лв.
Видно от заключението
на вещото лице Р.Б. по приобщената към доказателствения материал
съдебно-психиатрична експертиза, неоспорено от страните, както следва: ищецът
Н.Х.Ц. ЕГН ********** страда от биполярно афективно разстройство- сегашен
епизод" хипоманиен. Психичното
заболяване на ищеца датира от
2001 година,като дебютира с
депресивен епизод, а от 2009 год. е бил
в маниен. През следващите години са регистрирани хипоманийни ,манийни умерено тежки
депресивни епизоди,което е
обичаен ход на Биполярното афективно разстройство. Никъде
в медицинската документация в периода 10.03.2015 год. до 24.08.2016 год.,както и по-късно, не е отбелязано,че през този пероид от време
е бил подложен на стрес
от каквото и
да е естество,вкл. от неоснователно обвинение.Заболяването си
е следвало естествения ход на
редуване на двете афективни фази. Липсват данни в периода 10.03.2015 год. до
24.08.2016 год. ищецът да е преживял стрес,който евентуално би могъл да доведе
до нов епизод на хроничното му психичното разстройство. Към настоящия момент
той е в хипоманиен епизод и функционира| задоволително. Спрямо ищеца
са се водили
и други наказателни преди 2015
год. и затова
случилото се в периода 10.03.2015 год. до
24.08.2016г. не е
изиграло роля на остър стрес за
него. Никъде в медицинската документация не е интерпретирана психотравма от този
род.Такива сведения липсваха и по време на съдебнопсихиатричното
освидетелстване. Към настоящия момент
Осв. е в
хипоманиен епизод на
хроничното си психично разстройство Биполярно
афективно разстройство.Налице
са даннни за редуване на двете фази от 2001 год. до
сега,както и след
2016 год.Редуването на
мания с депресия през целия
живот е най-типичния симптом на заболяването.Сегашното му психично
състояние не е
свързано в причинно-следствена връзка
с неоснователното обвинение,последвалия протест срещу присъдата и
водените дела РПУ и на две съдебни инстанции.
По
делото са събрани гласни показания , посредством разпит на водения от ищцовата
страна свидетел Марко Илиев Илиев, роден 1975г., без родство и дела със
страните по делото. Видно от показанията на св. Илиев , същият излага: „Познавам
Н.Ц., мисля, че от около 15-20години.Тук се запознахме, търсих работа и той ми
намери работа. След това започнах с него да работя и станахме приятели. Аз не
бях идвал от много време тук, някъде около 2016г. оставах у тях от време на
време като на квартира, защото спряха да работя тук от 10-15г. и се прибрах в
Пазарджик. Ходих му на гости, аз съм от Пазарджишкия край. Сподели ми Н. през 2016 , като идвах тук на гости , отсядам
у тях за 10-15 дни на море. Каза ми, че някаква плоча в Аспарухово и вечерта
отишъл негов приятел до тоалетната паднал , паднал и се ударил и го закарали в Бърза помощ. Някакъв скандал е
станал там и след това нещо докторът се
бил заключил, след това извикали Бърза Помощ. Но такъв разстроен ми
изглеждаше. Не ми е споделял друго нещо. Каза, че има дело и каза, че не му се
разправя да ходя по такива дела. Разстроен ми изглеждаше. Нямам спомен колко е
продължило неговото делото.Той просто ми сподели тогава. Не знам как е
приключило, мисля , че са го оправдали. Точно за този случай не си спомням
точно, но около 2016 г. и тогава седнахме и ми сподели. Разстроен беше, аз го
познавам от толкова време и го усещам. След това по този въпрос не сме говори,
споменавал е така, но му става кофти и
не говори много за този въпрос…знам, има заболяване. Ами нещо не е добре с
нервите. Разстройва се. Ей такива работи
е разстроен…Мисля , че пиеше някакви лекарства. Това ми каза. Успокоителни ми
каза… Освен този случай не знам. Нищо друго не ми е казвал.“
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето, обвинено
в извършване на престъпление, бъде оправдано.
За
да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите
извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство,
подлежат на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените
обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и
главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен
правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените искове за
обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като повдигнато срещу
ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с оправдателна
присъда; претърпените неимуществени и имуществени вреди; причинна връзка между
вредите и неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като
отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината
при вредоносните действия на правозащитните органи.
В
настоящото производство безспорно е между страните, че ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда № 119/28.03.2016 г. по НОХД № 5461/16 г. на Районния съд
в гр. Варна, тридесет и шести състав, потвърдена с Решение № 243/24.08.2016 г.,
постановено по ВНОХД № 678 по описа на ОС - Варна за 2016 г.
С
оглед изложеното съдът намира, че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на държавата. Изхождайки от нормата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява органът, имащ
правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите,
като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република България е
материалноправно легитимирана да отговаря по иска, доколкото действията на
органите на дознанието се извършват под ръководството на съответната
прокуратура.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни
по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Безспорно
воденото срещу ищеца наказателно производство, образувано на 28.10.2015г./
датата на Постановление за привличане на обвиняем по преписка с вх.№
5894/2015г. по описа на РП-Варна по ДП № 186/2015г. по описа на ІV РУ на ОД на
МВР-Варна до влизане в сила на оправдателната присъда-24.08.2016 г. се е
отразило на психиката му, доколкото поддържаното обвинение в извършване на
престъпление неминуемо води до изживяване на негативни емоции и преживян стрес
от страна на ищеца. Видно от показанията на свидетеля Илиев се установява, че
ищецът е бил разстроен през периода, през който срещу него е било повдигнато
горепосоченото обвинение, като същият е пиел успокоителни лекарства.
Изложеното
формира извода на съда за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
преживяното, които вреди стоят в причинна връзка с действията на органите на
Прокуратурата на Република България.
Същевременно
настоящият съдебен състав отчита , че ищецът е има предходни осъждания, видно
от приетата по делото справка за съдимост на ищеца, т.е. по отношение на ищеца
не за пръв път е предприемано наказателно преследване, като със Споразумение №:
252/11.05.2015г. по НОХД № 1866/2015г.
на Районен съд Варна, в сила от 11.05.2015г. ищецът е признат за ВИНОВЕН в
това, че: На 17.10.2014 г. в гр. Варна, причинил на Севдалин Иванов Цветанов
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на двете кости
на дясна подбедрица в долния й край в областта на глезена, обусловило трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за период от около 6-7 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл.129, ал.2
вр. ал.1 и чл.54, ал.1 от НК ще изтърпи наказание „лишаване от свобода" за
срок от десет месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от нк се
отлага с изпитателен срок от три години и със
Споразумение 02.03.2016г. по НОХД
№ 6512/2015г. на Районен съд Варна, в сила от 02.03.2016г. ищецът е признат за
виновен , че е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК, ЗА ТОВА, ЧЕ на 24.09.2015 г. в гр.Варна,
по ул."Първи май", посока кв."Аспарухово", управлявал МПС -
л.а „Нисан Терано с рег.№ В 04 29 РН, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда -1.59 на хиляда, установено по надлежния род. с техническо
средство „Алкотест дрегер 7510" с фабр.№ 0233. Деянието е извършено от
поде.Ц. при форма на вината пряк умисъл и ищецът е признат за виновен, като на
основание чл.343 Б ал.1 от НК, вр.чл. 55 ал.1 т.2 б."Б" от НК приема
да изтърпи наказание – пробация.
Съдът
, съобразява обстоятелството, че на ищеца е поставена диагноза „биполярно
афективно разстройство“, но отчита заключението на вещото лице по приобщената
към доказателствения материал съдебно-психиатрична експертиза, от което е
видно, че психичното заболяване на
ищеца датира още от
2001 година, като липсват данни
в периода 10.03.2015 год. до 24.08.2016 год. ищецът да е преживял стрес,който
евентуално би могъл да доведе до нов епизод на хроничното му психичното
разстройство. Вещото лице посочва, че спрямо
ищеца са се
водили и други наказателни преди 2015
год. и
затова случилото се в
периода 10.03.2015 год. до 24.08.2016г. не
е изиграло роля
на остър стрес за него. Никъде в
медицинската документация не е интерпретирана психотравма от този
род.Такива сведения липсват и по време на съдебнопсихиатричното
освидетелстване.
Вследствие
на изложеното настоящият съдебен състав намира, че твърденията на ищеца за
интензитета на отрицателните му преживявания са силно преувеличени, тъй като
ищецът не за първи път е подложен на наказателно преследване , като
същевременно в периода, в който се е водило наказателното производство -предмет
на настоящия иск, по отношение на него са се водили още две други наказателни
производства, поради което по никакъв начин не би могло да се разграничи,
осъществяването на наказателно преследване срещу ищеца по кое от тях е
предизвикало твърдените от него емоционални преживявания.
Отчитайки
доказаните по делото негативни изживявания и техния интензитет, без те да са
довели до негативи извън присъщите такива и те да са рефлектирали негативно
върху здравословното му състояние, доколкото биполярно афективно разстройство
на ищеца датира в значителен период от време преди наказателното
производство-предмет на настоящото дело- от 2001г., , продължителността на
наказателното производство – 1 година и 9 месеца, броя на извършените
процесуални действия с участието на ищеца, личността на последния, който е бил
осъждан и вече е изтърпявал наказание лишаване от свобода и срещу който са водени и други наказателни производства, съдът
намира, че парично обезщетение в размер на 1800,00 лева като способ за
преодоляване на вредните последици от незаконните действия на държавните органи
би било адекватно. За разликата над този размер , исковата претенция следва
да се отхвърли като неоснователна.
Според
дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4,
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този
момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение. В настоящия случай оправдателната присъда е влязла
в законна сила на 24.08.2016 год. От този момент следва да бъде присъдена
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Вследствие
на изложеното претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва , считано
от датата на привличане на ищеца като обвиняем – 28.10.2015г. до 23.08.2016г.
следва да се отхвърли като неоснователна.
На
ищцовата страна се дължат разноски , в съответствие с представените писмени
доказателства по делото и списък по чл.80 от ГПК, обективиран в исковата молба,
както и приложен на л.77, както и като се претендира присъждане на държавна
такса ведно с преводна такса в размер на 12 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 580,00 лв. Предвид изложеното,
съразмерно на уважената част от исковата претенция ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 213,12 лв.
Ответникът
Прокуратура на Република България следва да заплати по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 160,00 лв. разноски за изготвяне на назначената по делото
експертиза, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Ц. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които
са последица от неправомерното му привличане като обвиняем по Д.П. № 186/2015г.
по описа на Четвърто РУ на МВР-гр.Варна и като подсъдим с
обвинение по чл.325 ал.1 от НК по НОХД № 5461/15г. по
описа на 36-ти състав на Районен съд-гр.Варна и по ВНОХД № 678/2016г. по описа
на Окръжен съд гр.Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда –24.08.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 1800,00 лв. до
претендирания размер от 5000,00 лв., както и за присъждане на законната лихва
за периода , считано от датата на привличането на ищеца като обвиняем
28.10.2015г. до 23.08.2016г.
включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Х.Ц. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 213,12 /двеста и тринадесет
0,12/ лева, представляваща
реализирани от ищцовата страна съдебно деловодни разноски, съразмерно на
уважената част на исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата
от 160,00 /сто и шестдесет/ лева, представляваща сторени от бюджета на съда разноски за експертиза по
делото, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му, на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: