Р Е Ш Е Н И Е № 260000
Гр. Пловдив, 22.02.2022
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при участието на секретаря Камелия
Спасова, след като разгледа ВНЧХД № 763 по описа за 2021 г.
на ПОС, докладвано от съдията БОНЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260075/09.12.2020 г.,
постановена по НЧХД № 5476/2019 г. ПРС, 04 нак. състав е ПРИЗНАЛ подсъдимия К.Ц.К.
*** с ЕГН ********** за НЕВИНЕН, в това че на 07.01.2019 г. около 12,00 – 12,30
часа в гр. П., на тротоара между гаражите и входната врата на сградата,
намираща се на ул. „С.“ № ** да е причинил на Р.С.И., ЕГН ********** лека
телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяваща се в
контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение /зашеметяване/ и
разкъсно-контузна рана в челната област
на главата - престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ
по така повдигнатото обвинение.
Със същата присъда е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от Р.С.И., ЕГН ********** срещу К.Ц.К., ЕГН ********** граждански
иск, с който се претендира последният да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от деянието - предмет на наказателното производство, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието /07.01.2019 г./ до
окончателното изплащане на главницата.
На
основание чл. 190 ал. 1 НПК тъжителят Р.С.И., ЕГН ********** е ОСЪДЕН да
заплати на подсъдимия К.Ц.К., ЕГН ********** сума в размер на 500 /петстотин/
лева, представляваща направени от него разноски за процесуално
представителство, както и да заплати в полза на Държавата – бюджет на съдебната
власт, по сметка на РС – Пловдив сума в размер на 319,20 /триста и деветнадесет
лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща разноски за изготвянето на СМЕ.
Недоволен от така постановената
присъда е останал частният тъжител Р.И., който лично и чрез повереника си адв. К.Е.
моли да бъде отменена и се постанови нова, с която подсъдимият бъде осъден по
повдигнатото му обвинение, както и бъде уважен изцяло предявеният граждански
иск.
Ответникът по жалбата подсъдимият К.К.
лично и чрез защитника си адв. И.Н. моли присъдата да бъде потвърдена.
Пловдивски Окръжен съд след като
провери обжалваната присъда служебно съгласно изискванията на чл. 313 и чл. 314
от НПК и във връзка със становищата на страните намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна ПРС е приел, че:
Подсъдимият К.Ц.К. е роден на ***г., в гр. М., живущ ***, *** гражданин, женен, с висше
образование, неработещ, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият и тъжителят били съседи в сградата
на административен адрес: гр. П., ул. „С.” № **. Семейството на подсъдимия
живеело на ет. 2- ри, а тъжителят и св. К. ( жената, с която живее в условията
на фактическо съпружеско съжителство ) обитавали ет. 3- ти. Семейството на
тъжителя били преустроили за живеене и таванско помещение от сградата. През
годините, между двете семейства се установили конфликтни отношения, породени от
проблеми свързани с етажната собственост.
На
07.01.2019г. около 12.00часа, подсъдимият и неговата съпруга – св. К. се
прибирали към жилището си с покупки. През същия ден, на гости била тяхната
дъщеря с нейното бебе и поради тази причина подсъдимият и неговата съпруга
бързали да се приберат. Подсъдимият паркирал управлявания от него автомобил
като съпругата му взела част от покупките и избързала да се прибере в жилището.
По това време, пред своя гараж бил тъжителят И., който извършвал ремонтни
дейности по автомобила си. Виждайки съпругата на подсъдимия, тъжителят изрекъл
по нейн адрес думите: „Усмихваш ли се, ***?”. Чувайки тези думи, св. К.
преценила, че не следва да навлиза в пререкание с тъжителя и продължила към
входа на сградата. Качила се по стълбите, преоблякла се и малко след това в
жилището влязъл и подсъдимият. К. попитал своята съпруга дали тъжителят И. й е
казал нещо, при което св. К. споделила на своя съпруг какво е изрекъл спрямо
нея И.. След това, подсъдимият слязъл до своя автомобил, за да вземе останалата
част от покупките. Тъжителят отново бил навън около автомобила си и подсъдимият
се приближил до него, за да го попита дали е обиждал съпругата му. Чувайки
това, без да изрича каквото и да било, тъжителят се засилил към подсъдимия и му
нанесъл удар с глава в лицето. От удара, тъжителят усетил, че му прилошава,
както и че му потича кръв от носа.
Вследствие на удара с глава, нанесен спрямо подсъдимия, тъжителят се
самоувредил като получил контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение
и разкъсно- контузна рана в челната област на главата. След удара, нанесен от
тъжителя, той и подсъдимият се вкопчили един в друг, но други удари не били
разменени. Малко след това били разтървани от техен съсед- св. Г. Цялата
ситуация била непосредствено видяна от св. К.- тя била на прозореца на своето
жилище, когато ясно видяла как тъжителят нанася на подсъдимия удар с глава.
Виждайки това, К. се облякла и излязла навън, за да помогне на своя съпруг. И
двете страни (подсъдмият и тъжителят ), уведомили правоохранителните органи и
била повикана медицинска помощ. На място пристигнали полицейски служители- свидетелите О.А.и К.Б.. Те снели обяснения от
присъстващите и се уверили, че ситуацията е овладяна.
Малко
след полицейските служители, на място пристигнала и св. К. . Тя попитала
тъжителя какво се е случило и след това двамата посетили спешен медицински
кабинет. След случилото се и предвид наличните телесни увреди, тъжителят
изпитвал болки и физически дискомфорт. На следващия ден- 08.01.2019г., тъжителят
посетил отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги”- гр. Пловдив,
където му бил извършен преглед и било издадено СМУ № 29/2019г. В същото било
отразено, че при прегледа се установява контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение и разкъсно- контузна рана в челната област на главата, което
е довело до разстройство на здравето. Били констатирани и повърхностно
разкъсване на лигавицата на долната устна отляво; леко разклащане на пети горен
ляв зъб / с парадонтозни изменения/; охлузвания по кожата на долната устна
отляво; кръвонасядане по лявата мишница; две кръвонасядания по лявата
предмишнияца- тези увреди е посочено да са довели до болка и страдание без разстройство
на здравето. В изготвеното СМУ било посочено, че липсват видими травматични
увреди по шията, гръдния кош и лявото подбедрие на тъжителя.
В
хода на съдебното следствие по настоящото дело е изготвена СМЕ от д-р Б. / л.
122- 137/, от която се изяснява, че контузията на главата с
лекостепенно мозъчно сътресение и разкъсно- контузна рана в челната област на
главата са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК. Останалите констатирани увреди на тъжителя И.- разкъсване на лигавицата
на долната устна отляво; леко разклащане на пети горен ляв зъб / с парадонтозни
изменения/; охлузвания по кожата на долната устна отляво; кръвонасядане по
лявата мишница; две кръвонасядания по лявата предмишнияца са довели до болка и
страдание без разстройство на здравето.
Съдебномедицинската
експертиза е обследвала и получените травматични увреди на подс. К.. Констатирани са контузия на носа, разкъсно- контузна рана по гърба на носа,
счупване на носните кости, частично счупване на коронката на първи горен ляв
зъб ( с кариозни изменения), контузия на гръдния кош и поясно- кръстната област
( по анамнестични данни ).
В
своето заключение, вещото лице е отразило и че между описаните травматични
увреди на И. и К. е налице пряка причнно- следствена връзка и същите са
причинени по едно и също време и в резултат на действията на единия спрямо
другия.
Тази
фактическа обстановка първостепенният съд е приел за установена след подробен и
задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и напълно
се споделя от въззивната инстанция.
За
да приеме тази фактическа обстановка ПРС се е доверил на първо място на
показанията на свидетелката П. К.. Отчетено е обстоятелството, че тя е пряк
очевидец на разигралия се инцидент между съпругът й подсъдимият К. и частния
тъжител И.. От показанията на К. се
установява, че тя е видяла ясно ударът с глава в лицето нанесен от частния
тъжител И. на съпруга й – подсъдимият К., както и че след това е потекла кръв
по лицето на К. и той се е почувствал зле. За да кредитира тези показания ПРС
обосновано е приел, че същите кореспондират напълно с обясненията на подсъдимия
К., както и със заключението на назначената по делото СМЕ. От СМЕ е видно, че
след като тъжителят е нанесъл силен удар с глава в носната област на
подсъдимия, същият е причинил и на себе си травматични увреждания, в частност
лекостепенно мозъчно сътресение. От показанията на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че този механизъм на увреждане може да бъде съотнесен
и към счупването на коронката на първия горен зъб на тъжителя. Отчетено е от
ПРС, че всички останали травматични увреждания на тъжителя, за които сочи в
тъжбата и при прегледа пред съдебен лекар, а именно контузия на гръден кош и
поясно кръстна област липсват външни признаци.
Правилно,
приемайки този механизъм на настъпване на уврежданията по лицето на тъжителя
ПРС е отхвърлил изцяло изложеното в тъжбата твърдение, че подсъдимия е хванал
тъжителя с лявата ръка за гърлото след което му е нанесъл няколко юмручни
удара, от които именно да са причинени контузиите.
ПРС е обсъдил подробно и
показанията на свидетеля Г.– съсед, с уточнението че той е единственият
свидетел, който е видял част от инцидента, но не от самото му начало, а именно
от момента в който тъжителят и подсъдимият били вкопчени един в друг. Г. сочи, че не е видял никаква размяна на удари
между двамата и е успял да ги разтърве когато вече по лицата име имало кръв,
тоест вече когато частния тъжител И. е нанесъл с глава удара върху подсъдимия К.
по установения по-горе механизъм.
Обсъдени са и показанията на
свидетелката К. като правилно същите са
частично кредитирани досежно обстоятелството, че с тъжителя И. са посетили след
случилото се спешен медицински кабинет, но не и в частта им в която сочи начина
на причиняване на телесните увреждания на И.. За тази преценка на показанията
им значение имат и показанията на свидетелите А. и Б. , които са категорични че К. е пристигнала след тях на мястото на
инцидента.
В мотивите си ПРС се е доверил изцяло на
обясненията на подсъдимия, отчитайки двойнствената им правна природа – средство
за защита и доказателствено средство част от целия събран доказателствен материал
по делото. Кредитирането им съответства изцяло на кредитираните показания на
свидетелката К. и най-вече, както стана дума по-горе, тези обяснения на К.
съответстват напълно на заключението на изготвената и приета по делото СМЕ.
При тази приета фактическа
обстановка ПРС е стигнало до единственият възможен извод, че подсъдимият К.
следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата
обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК за това на 07.01.2019 г. около 12,00 – 12,30 часа в гр. Пловдив, на
тротоара между гаражите и входната врата на сградата, намираща се на ул. „С.“ №
** да е причинил на Р.С.И., ЕГН ********** лека телесна повреда, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяваща се в контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение /зашеметяване/ и разкъсно-контузна рана в челната област на главата.
В съответствие с постановената присъда ПРС е отхвърлил и
предявеният от Р.И. против К.К. граждански иск за сумата от 5000 лева
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението.
В съответствие с разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК
разноските по делото са възложени на частния тъжител И..
По изложените съображения обжалваната присъда следва да
се потвърди, поради което и съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260075/09.12.2020 г.,
постановена по НЧХД № 5476/2019 г. ПРС, 4 нак. състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: