Решение по дело №79/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 50
Дата: 1 юни 2020 г. (в сила от 3 август 2020 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20202180200079
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№:                          01.06.2020г.                              гр.Царево,

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                                              наказателен състав

На деветнадесети май                                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

      Председател: Мария Москова

 

Секретар: Нели Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД № 79/2020г.  по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Д.А. с ЕГН ********** и  адрес: ***, против Наказателно постановление 19-4635-000325/03.10.2019г. на Началника на РУП- Приморско, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева  на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че процесното МПС не подлежи на регистрация.

В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 18.07.2019г. в 14:11 часа в гр.Китен, на ул.“Странджа“  полицейски наряд, в състава на който бил св.Н.И. /мл.автоконтрлольор в РУП-Приморско/, спрял за проверка движещия се по улицата в посока ул.“Атлиман“ триколесен мотопед, задвижван от електрически мотор, с неустановена марка и модел с номер на двигател ****, без регистрационен номер, управляван от жалбоподателя Д.Д.А., който бил неправоспособен водач.  Св.И.,  след като установил, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред,  съставил против жалбоподателя А. Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 64526/18.07.2019г., като приел, че същият е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Препис от акта е връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения.

Въз основа на така установеното била образувана преписка № ЗМ-147/2019г. по описа на РУП-Приморско, прокурорска преписка № 553/2019г. по описа на РП-Царево. След преценка на всички събрани материали по преписката, наблюдаващият прокурор от РП-Царево с Постановление от 02.09.2019г. отказал да образува досъдебно производство, като приел, че спрямо водача е възможно да се реализира  административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което е отказал да образува досъдебно производство, прекратил е прокурорската преписка и е изпратил материалите на Началника на РУП-Приморско за преценка с оглед реализирането на административно-наказателна отговорност по отношение на водача А..

Слез преценка на материалите, Началника на РУП-Приморско издал на 03.10.2019г. обжалваното НП, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева  от ЗДвП.

  Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 01.03.2020г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата срещу него е подадена чрез куриерска фирма на 09.03.2020г., видно от придружителната разписка и служебно извършената справка за движението на пратката /л10/.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По делото не се спори, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателя е управлявал процесния триколесен мотопед без регистрационен номер, който не е бил регистриран по надлежния ред. От показанията на разпитания в хода на съдебното дирене актосъставител и от твърденията на жалбоподателя, безспорно се установява, че управлявания от жалбоподателя процесен триколесен мотопед се задвижва от електродвигател. Спорният момент в случая е дали с оглед техническите характеристики на превозното средство същото въобще е подлежало на регистрация, каквито възражения навежда процесуалния представител на жалбоподателя.

              Съгласно  разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места.

Съгласно § 6, т.11 от ЗДвП, „Моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а съгласно §6 т. 14 „Мотопед” е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб. см. и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 50 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗДвП за нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви , като в т.1 е посочено, че към  категория L са  моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013, съгласно който към категория „L2е“ спадат  мотопедите, които са моторните превозни средства с три колела и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/ч.

В случая е безспорно, че процесния триколесен мотопед е моторно превозно средство и като такова подлежи на регистрация, щом се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, поради което възраженията на жалбоподателя, че процесния мотопед не подлежи на регистрация, са неоснователни.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е императивна, което ясно личи от липсата на законодателни отклонения и изключения от нея, т.е. след като МПС се намира на път, отворен за обществено ползване, какъвто безспорно е настоящия случай, е следвало да бъде надлежно регистрирано, и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По аргумент от разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. – ДВ, бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г.), за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. По делото безспорно бе установено, че управлявания от жалбоподателя електрически мотопед не е бил регистриран и не е имал регистрационни табели.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай обществената опасност на деянието не е по-ниска от нарушенията от този вид. Още повече, че  движението на такива нерегистрирани по съответния ред ел.мотопеди по пътищата, отворени за обществено ползване, създава по-високи рискове от пътно-транспортни произшествия поради самото им техническото състояние /липса на мигачи, фарове и др./ и липсата на преминат технически преглед, който да гарантира  техническата годност на  процесното МПС  за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

Следва да се отчете и обстоятелството, че с ДВ бр. 95 от 2016г. движението на нерегистрирани МПС е инкриминирано в чл.345 ал.2 от НК като състав на престъпление, което също навежда, че законодателят принципно третира тези деяния, като такива с по-висока степен на обществена опасност. Липсата на вредни последици от деянието, при положение, че нарушението е формално и настъпването на вреди не е елемент от фактическия му състав,  макар и смекчаващи отговорността обстоятелства, не могат да допринесат за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.

Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, водач,който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. В конкретния случай, АНО след като е съобразил, че жалбоподателят е неправоспособен водач, т.е. – не притежава право да управлява МПС, поради което няма как да бъде лишен от право, което не притежава,  законосъобразно и в съответствие с приложимата санкционна разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200 лева и тъй като наложената глоба е в минималния размер, определен в закона, размера на същата не подлежи на изменение от съда.

По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-4635-000325/03.10.2019г. на Началника на РУП- Приморско, с което на Д.Д.А. с ЕГН ********** и  адрес: ***, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева  на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

                                     

Районен съдия :