Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито
заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова ч. гр. дело № 15463 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника М.Р.Р.
срещу постановление на ЧСИ Й.М., рег. 920 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. д. № 20199200400483, с което е отказано спиране на
изпълнителното производство. На основание Приложение по чл.53 от Регламент (ЕС)
№ 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 28.03.2019 г., издадено
от Висшия съд на Англия и Уелс по дело № НQ17Х04681, удостоверяващо изпълняемостта
на решението, срещу нея е образувано горепосоченото изпълнително дело с взискател М.А.А.К.. Счита, че
изпълнителното дело е образувано при допуснато съществено нарушение на правото
на Европейския съюз. Твърди, че на 27.03.201 г. по дело ВКТ5071852 получила
заповед за банкрут от офиса на съдията по несъстоятелност на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия, като същата е обнародвана в
Държавен вестник „Gazzete“ НА 02.04.2019 г. с номер на публикацията 3243959. Въз основа на това
е уведомила лично взискатея, който в нарушение на
закона е образувал изпълнителното производство, в нарушение на Регламент (ЕС)
2015 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 г. относно
производството по несъстоятелност, в който императивно се засягат основните
европейски принципи на регламента, отнасящи се до признаване на производството
по несъстоятелност. Счита, че актовете по несъстоятелност се прилагат
автоматично и еднакво за всички страни от ЕС, след като влязат в сила, без да е
необходимо да бъдат транспонирани в националното законодателство. Те са
задължителни в своята цялост във всички страни на ЕС. Независимо от това ЧСИ Й.М.
е отказала да спре изпълнителното производство. Като е запорирала
банкови сметки и е изтеглила сумата от 919, 86 лв. ЧСИ Й.М. е увредила масата
на несъстоятелността. Единствено
ликвидаторът може да извършва действия по събиране на вземането. Моли съда да
отмени обжалваното изпълнително действие и да постанови спиране на
принудителното изпълнение.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК са депозирани писмени
възражения от взискателя М.А.А.К.,
чрез адв. С.И., с който оспорва жалбата на
длъжника. Счита, че същата е недопустима
и неоснователна. Счита, че жалбата е депозирана от лице, което не е надлежна
страна в процеса. Ако се възприеме поддържаната от длъжника теза, то тя не може
да действа в лично в съдебното производство, а чрез съдебни ликвидатори
(синдици). Също така относно отказа за спиране са образувани още две съдебни
производство – ч. гр. д. № 13071/2019 г. и 13072/2019 г., като не са заявени
нови факти. С оглед на това счита, че тези действия на длъжника съставляват
злоупотреба с процесуални права и опис да се постигнат противоречащи си
решения. Жалбата се явява и неоснователна, тъй като по делото няма данни, че
длъжникът е обявен в несъстоятелност с влязло в сила съдебно решение. Такива
доказателства не са представени и с жалбата. Твърди, че заповедта за банкрут не
е влязла в сила, тъй като същата е обжалвана от взискателя.
Също така заповедта за банкрут не е призната по реда на чл.623, ал.1 ГПК.
Счита, че са налице регламентираните в чл.45, ал.1 от Регламент (ЕС) №
1215/2012 г. пречки за това. Правото на Република България не допуска обявяване
в несъстоятелност на физически лица, които не са търговци. Моли съда да остави
без уважение частната жалба.
Съдия – изпълнителят Й.М. е депозирала мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че отказът са спиране на
изпълнителното производство е законосъобразен. Основанията за спиране са
изброени в 432 ГПК, като в случая не е налице някое от тях. Счита, че
твърденията на длъжника, че е обявена в несъстоятелност, са ирелевантни
за делото, тъй като според българското законодателство такъв институт не е
познат – на основание чл.607а, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност може да
бъде отрито и проведено само за юридическо лице – търговец, както и за
физическо лице – търговец по смисъла на чл.1 ТЗ. Решението на съда в Англия
подлежи на изпълнение в Република България по реда на Регламент (ЕС) №
1215/2012 г. Същевременно в чл.45 от посочения регламент е предвидено, че
съдебно решение, постановено в една държава – членка не се признава в друга
държава – членка, ако такова признаване явно противоречи на обществения ред в
сезираната държава - членка. Отделно от това по делото е установено, че
посоченото от длъжника решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от взискателя.
Съдът, след като взе предвид
изложените в жалбата съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и
съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира правото
на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре принудителното
изпълнение.
Взискателя поддържа недопустимост на жалбата поради необходимост
ищцата да бъде представлявана от синдик. Дали лицето е надлежно представлявано
по делото или не, респ. дали може лично да извърши определено процесуално
действие, има отношение към редовността на същото. В случай, че процесуалното
действие е нередовно, това задължава съда да укаже на страната в какво се
състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може
да бъде отстранена, като определя срок за поправката, но няма за пряка
последица недопустимост на ненадлежно извършеното процесуално действие, предвид
нормата на чл.101 ГПК. В случая съдът счита, че процесуалното действие на
длъжника е извършено надлежно, поради което не са налице предпоставките на
чл.101, ал.1 ГПК за отстраняване на нередовност. Повдигнатият от страните
въпрос за действието на постановената спрямо длъжника заповед за банкрут, съдът
ще вземе отношение при обсъждане основателността на жалбата, с която е сезиран.
Относно депозирането на още две жалби от длъжника срещу
същото изпълнително действие, след извършена служебна справка съдът установи,
че посочените от взискателя производства са с
различен предмет: ч. гр. д. № 13071/2019 г. на СГС, ГО, ІІІ В състав, е
образувано по жалба на същия длъжник, но срещу постановление за разноските, обективирано в изпратената до длъжника покана за доброволно
изпълнение, а ч. гр. д. № 13072/2019 г. по описа на СГС, ТО, VІ състав, е
образувано от длъжника срещу всички извършени по делото изпълнителни действия. Доколкото
посочените дела не обхващат законосъобразността на отказа на ЧСИ Й.М. да спре
изпълнителното производство, то не е налице и второто поддържано от взискателя основание за недопустимост на жалбата, въз
основа на която е образувано настоящото производство. С оглед на това следва да
се обсъдят доводите на страните относно неговата законосъобразност.
Производството по изпълнително дело № 20199200400483
на ЧСИ Й.М. е образувано след изпращане на изпълнително дело 020198790400944 на
ЧСИ В.П., с район на действие Ловешки Окръжен съд Ловеч, по молба на М.А.А.К. срещу М.Р.Р., въз основа на
решение на Висшия съд – Кралска колегия № НQ17Х04681 от 07.02.2019 г., с което по иска на М.А.А.К. ответницата М.Р.Р. е осъдена
да заплати 182 691 лири стерлинги, която следва да бъде платена наведнъж, ведно
със законна лихва в размер на 8 % годишно върху присъдената сума, както и
разноски в размер на 20 454, 70 лири стерлинги. Представено е
удостоверение за решение по граждански и
търговски дела по чл.53 от Регламент (ЕС) 1215/2012 г.
С вх.№ 04206/03.09.2019 г. длъжникът е отправил искане
до ЧСИ Й.М. за спиране. В молбата са изложени съображения, поддържани в жалбата
срещу обжалваното изпълнително действие.
С обжалваното постановление ЧСИ Й.М. е отказала
спиране на изпълнителното производство.
Основанията за спиране на изпълнителното производство
са изчерпателно регламентирани в нормата на чл.432 ГПК. Жалбоподателката
основава искането си за спиране на постановена спрямо нея заповед за банкрут
във Великобритания.
В глава 2 „Признаване на производството по
несъстоятелност“, чл.19, ал.1 и ал.2 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския
парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по
несъстоятелност е регламентирано, че всяко решение за образуване на
производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава
членка съгласно член 3, се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила
в държавата на образуване на производството. Установеното в първата алинея правило се прилага и когато срещу
длъжник, с оглед на неговата правосубектност, не може
да бъде провеждано производство по несъстоятелност в други държави членки.
Длъжникът е представил по делото решение от 27.03.2019
г. за обявяване в несъстоятелност, постановено по дело № ВКТ5071852, въз основа
на подадено от същата заявление от 04.03.2019 г.
С възражението срещу жалбата на длъжника взискателят е представил жалба срещу така постановеното
решение, придружена с точен превод на български език, съгласно изискванията на
чл.185 ГПК. Не се твърди и съответно не са ангажирани доказателства, че е
налице произнасяне по тази жалба и съответно, че решението за обявяване на
длъжника в несъстоятелност (заповед за банкрут), е влязло в сила. Това от своя
страна се явява пречка последиците на съдебното решение да бъдат зачетени
включително и в изпълнителното производство.
За пълнота на изложението, с оглед поддържаните доводи
от взискателя, следва да се отбележи, че съгласно § 6
от преамбюла на горепосочения Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент
и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност, банкрутът,
производствата, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в
несъстоятелност, конкордатите и аналогичните
производства и действията, свързани с такива производства, са изключени от обхвата на Регламент (ЕС) №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Посочените производства
следва да бъдат обхванати от настоящия регламент. При тълкуването на настоящия
регламент следва да се запълват, доколкото е възможно, нормативните празноти
между двата инструмента. Въпреки това фактът, че дадено национално производство
не е включено в списъка в приложение А към настоящия регламент, не следва да
означава, че това производство е включено в обхвата на Регламент (ЕС) №
1215/2012. Ето защо изложените от взискателя доводи
относно необходимост от провеждане на производство по Регламент (ЕС) №
1215/2-12 г. на Европейския парламенти на Съвета се явяват неоснователни.
По изложените съображения и доколкото представеното от
длъжника решение за обявяването му в несъстоятелност (заповед за банкрут), не е
влязло в сила, следва да се приеме, че не е налице основание за спиране на
изпълнителното производство, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата
на длъжника. Ето защо жалбата следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 120747/04.10.2019 г., депозирана от длъжника М.Р.Р., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Веселин Варчев, срещу
постановление изх. № 4800/19.09.2019 г. по изп. д. № 20199200400483 по описа на ЧСИ Й. М.,
рег. № 920 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставена без уважение
молбата на длъжника М.Р. вх. № 04206/03.09.2019 г. за спиране на изпълнителното
производство, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.