Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.07.2017 г. гр. Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.
Средец
Наказателен състав
На 20 юни 2017
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Маринка
Маринчева
Като
разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 165 по описа за 2017 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Н. ***,
представлявано от Н.Н.Н., против Наказателно постановление № 533/05.04.2017 г.
на Директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева
за нарушение по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като постановено в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. На първо място е посочено, че
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – в нарушение на разпоредбите
на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН. На следващо място се изтъква, че посочената
за нарушена разпоредба на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС съдържа пет точки и не създава
конкретно правило за поведение, а само визира правомощията на МФ, който порок
според жалбоподателя води до неадекватно подвеждане на фактически описаното в
НП нарушение под съответстваща приложима правна норма и ограничава правото му
на защита. Поддържа се още, че вмененото деяние не е достатъчно индивидуализирано
откъм факти дали неизпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ води или не води до неотразяване на приходи, което съществено
нарушение на процесуалните правила е довело до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му. При условията на евентуалност се излагат доводи, че
нарушението представлява маловажен случай и са налице предпоставки за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна
изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на страните в съдебно заседание, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че дружеството-жалбоподател
стопанисва търговски обект – щанд за месо, находящ се в гр. Средец, ул. “Васил
Коларов” № 94.
На 17.03.2017 г. свидетелката Т.К.С. и В.Ж.
Мусабашаева – инспектори по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас, извършили
проверка на горепосочения обект в присъствието на Николай Н.Н. – работник. Проверяващите
съставили Протокол № 0228165/17.03.2017 г., в който отразили резултатите от
проверката, а именно, че в обекта е налично фискално устройство, като е
установена разлика от 217,59 лева между разчетната касова наличност от ФУ в
размер на 10,96 лева и фактическата наличност от 228,55 лева. Посочено е в
протокола, че в касовата книга няма направени записи за суми в началото на
работния ден и че е направен опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката.
В резултат на проверката св. С., в
присъствието на св. М. е съставила на дружеството-жалбоподател Акт № F294619/20.03.2017 г. за установяване на нарушение,
квалифицирано по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за това, че на 17.03.2017 г., в 13,45 ч. при
извършена проверка в обект – щанд за месо, находящ се в гр. Средец, ул. “Васил
Коларов” № 94, стопанисван от “Н. ДЖИ” ЕООД, с ЕИК *********, се е установила
положителна разлика в касовата наличност в размер на 217,59 лева, която е извън
случаите на продажби и не е регистрирана във фискалното устройство чрез
функциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Описано е в АУАН,
че фискалното устройство в обекта модел Дейзи Перфект SKL с ИН DY351428 и номер
на фискалната памет 36432228 има функциите„служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. Записано е, че от направена разпечатка на дневен финансов „Х“
отчет № 008094/17.03.2017 г. от фискалното устройство е установено, че
наличността по ФУ е 10,96 лева, а фактическата наличност в обекта е в размер на
228,55 лева, описана в опис на паричните средства. АУАН е подписан от
упълномощен представител на дружеството-жалбоподателя.
В показанията си свидетелките С. и М.
поддържат гореизложените обстоятелства.
Административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации по акта и е издал обжалваното Наказателно
постановление.
Наказателното постановление е връчено
на упълномощен представител жалбоподателя на 21.04.2017 г.. Жалбата е
депозирана на 25.04.2017 г.
При така установените факти от значение
за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че при проверката е установена необоснована
разлика между касовата наличност в търговския обект, стопанисван от
жалбоподателя и отчетената сума по ФУ, съгласно дневния финансов отчет, в
размер на 217,59 лева. Липсват констатации и доказателства сочената сума да е
резултат от неотчетени продажби /посочено е извън случаите на продажби/, поради
което установеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която норма извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата / на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Отговорността на жалбоподателя е
ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда имуществена санкция в размер
от 3000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или
юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118
от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185,
ал.1 от ЗДДС. Последната разпоредба пък предвижда имуществена санкция от 500
лева до 2 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което не издаде
фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него
доставки/продажби. Съгласно чл. 185, ал. 2, изречение второ от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Съвкупният анализ на чл. 185, ал.1 от ЗДДС и на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена
санкция в размерите по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението по ал. 2 да е
довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на
административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от
наказващия орган. Констатации в този смисъл обаче не се съдържат нито в АУАН,
нито в НП. Следователно неправилно отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Изложеното налага извода, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, което
обуславя неговата отмяна. Районният съд разполага с правомощие да изменя
единствено размера на имуществената санкция, но не и да променя правното
основание за нейното налагане. Описаното нарушение е особено съществено и
обуславят отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
За пълнота на съдебния акт съдът намира
за необходимо да отговори на останалите оплаквания в жалбата. Ал. 4 на чл. 118
от ЗДДС е препращаща към Наредба № Н-18/13.12.2006 г., поради което разпоредбата
е цитирана в АУАН и НП в тази връзка. Няма пречка при квалифициране на извършеното
деяние да бъде посочена и само съответната норма от Наредбата.
Не могат да бъдат споделени и доводите
за опорочаване съставянето на АУАН предвид изготвянето му в присъствието само
на един свидетел. Нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел не представлява съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Аргумент
в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление досежно свидетелите
на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на
свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама
свидетели. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В
този смисъл, ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не
води и до съществен порок на акта, а наказателното постановление да бъде
отменено само на това основание.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
533/05.04.2017 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Бургас, с
което на “Н. ДЖИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Средец, ул.
„Васил Коларов“ № 1А, вх. Б, ет. 3, ЕИК *********, представлявано от Н.Н.Н., на
основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък добавена стойност е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за
нарушение по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: