Р Е Ш Е Н И Е
№4327/31.10.2018г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2692 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 11754/ 28.02.2017 г.
от М.А.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, З.М.В. – П., ЕГН: **********, с адрес ***
и И.С.П., ЕГН: **********, с адрес *** срещу П.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес ***
и И.В.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, с искане до съда да постанови решение,
с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на ПИ № * с площ от 1012 кв. м., находящ се в гр. Варна, *
промишлена зона, урбанизирана територия, с номер по предходен план – *, при
граници – ПИ с идентификатори: № *, № *, № * и № *, при дялово участие на
ищците в съсобствеността 1/2 ид. ч. – за М.А.Б., въз основа правна сделка – покупко
– продажба, обективирана в НА № * от * год. и по 1/4 ид. ч. – за З.М.В. – П. и И.С.П.,
въз основа правна сделка – покупко – продажба, обективирана в НА № * от * год.
и наследствено правоприемство от С. И. П., поч. на * год., а също и да осъди
ответниците да им предадат владението върху имота. Отправя се и искане за
отмяна на КНА № */* год. В условията на евентуалност се позовават на придобивно
основание – добросъвестно владение за период повече от 5 години, а именно: от
26.08.2005 г. до настоящия момент. Претендират се и
извършените в настоящото производство разноски.
В исковата молба се излага, че по
силата на правна сделка от 26.08.2005 год. С. И. П. и М.А.Б. придобиват правото
на собственост върху процесния имот, към този момент и двамата купувачи не са в
брак. След сключване на договора, на купувачите е предадено и владението върху
имота, същият е разчистен от тях, деклариран пред съответните административни
органи, ограден, трасиран, предприети за действия за изработване на ПУП – ПРЗ
за имота, а през 2006 год. е извършено и геологическо проучване на имота. Въз
основа на договор от 12.01.2007 год., двамата съсобственици предоставят на П.
Митев П., П.Г.Г. и Д. Х. Д. правото да преминават през парцела (пл. № *) до
южната граница на имота – бряг на В. езеро. С допълнително споразумение, е
уговорено получилите право на преминаване да осигурят, за своя сметка,
електроподаването и водоподаването до южната граница на имота, да изработят и
монтират двукрила мрежеста врата, на входа на парцела, да извършат ограждане на
източната граница при доставяне на материали. Част от описаните дейности за извършени
от посочените лица. След смъртта на С. И., през * год., правата му по отношение
на имота преминават върху наследниците му З.М.В. – П. (съпруга) и И.С.П. (син).
С писмо от 12.01.2017 год., ищците узнават, че след допусната промяна в КР,
като собственик на имота, съгласно НА № */* год., като собственик на имота е
записан първия ответник. Към настоящия момент имотът се владее от ответниците.
С
допълнително становище от 16.10.2017 г. ищците навеждат твърдения за привидност
на договор за замяна - нотариален акт № */ *
г., като прикриващ действително съглашение между заменителите за продажба на
имот от 1.500 дка в м. „* *“, сключен между Р. С. А. и П. Я. П., за сумата от
4800.00 лева, при твърдения, че действителните отношения между страните са
свързани с прехвърляне на собствеността на този имот от А. срещу цена, която е
прехвърлена и оформена като замяна, с оглед нормативни ограничения, действащи
към 1963 г. Твърди се, че действително страните не са изразявали воля и не са
имали намерение за прехвърляне собствеността на имота в м. „*“, като този имот
е включен в договора, с оглед оформянето му като замяна. Независимо от
сключения договор, П. П. не е предавал владението върху този имот. Твърди се,
още, че с влязло в сила решение от 12.03.2004 г. по гражданско
дело № 902/2004 г. е допусната делба на дворно място в * промишлена зона,
представляващо ПИ № * по плана на * промишлена зона, като конституирания в хода
на делбата съделител М.В. е изключена от делбата. С влязлото в сила решение е
отречено със сила на пресъдено нещо правото на собственост на М.П.В.,
включително и на дарението в нотариален акт № */* г.
Ответникът
-
П.Г.Г. депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в
който излага съображения за неоснователност на предявените искове, като оспорва
правата на праводателя на ищците – П. Я.. Сочи, че съм момента на сделката
същия не е притежавал права върху спорния имот, в предвид извършените
разпоредителни сделки от 1967 год. и 2002 год. Оспорва факта на упражняване на
фактическата власт върху имота от страна на П. Я., в периода от 1967 год. до
1999 год. Релевира възражение за нищожност на делбата, приключила със спогодба,
в рамките на гр. д. № 902/2002 год. на ВРС, поради липса на права върху имота,
предмет на делба между съделителите. Намира, че е собственик на имота по силата
на давностно владение, упражнявано в периода от 1967 год. до настоящия момент.
Отправя искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът
-
И.В.Г., не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице „Д.Я.“
ЕООД ЕООД депозира писмено становище, с което изразява съображения за
недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес, в
условията на евентуалност и за тяхната неоснователност. Твърди се, че
праводателите на ищците не са полагали права върху процесния имот и се оспорва
предаването на владението през 2005 г., когато е сключена прехвърлителната
сделка, от която ищците черпят права.
Третото
лице - помагач Р. П.Я. депозира писмено становище от 23.11.2017 г., в което
изразява съображения за допустимост и основателност на предявените искове,
поддържат се изложените от ищците основания на исковете, като се оспорват
твърденията на ответника Г., че се легитимира като собственик, в резултат на
осъществено давностно владение от 1967 г. до 2016 г. В този смисъл се оспорва и
извода на нотариуса, обективиран в КНА № */ * г.
Третото лице - помагач
М.П.В., в съдебно заседание, депозира писмено
становище, в което се придържа към наведените от ищците основания, оспорва
наведенето от ответника Г. придобивно основание, а именно давностно владение.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от НА № *, том. *, дело № */ * год. Я. П. М. и П. Я. П. купуват от М. И. Я. и К. И. Д. ливада от 4 дка.,
в землището на гр. Варна, м. „*“, при граници: Д. В. Д., И. Д. И., ж. п. линия
и *.
С Определение от 16.08.1967 год. по гр.
д. № 336/ 1967 год. Варненски народен съд, ІV р., е одобрена спогодба между П.
Я. П. и Я. П. М., по силата на която П. Я. П. получава в дял 2000 кв. м.,
представляващи *та половина от имот в м. „*“, целия с площ от 4 дка., при
граници: Д. В. Д., И. Д. И., ж. п. линия и *, ведно с построената в него стая. Я.
П. М. получава в дял 2000 кв. м., представляващи източната половина от имот в
м. „*“, целия с площ от 4 дка., ведно с построените в него жилищна и стопанска
постройки, при граници: Д. В. Д., И. Д. И., ж. п. линия и *.
Приобщен към доказателствения материал
по делото е договор от 21.03.1968 год., по силата на който Р. С. А. продава на П.
Я. П. лозе от 1 ½ дка. в м. „* *“, в землището на гр. Варна, за сумата
от 4800 лева.
Видно от НА № *, том *, дело № */ * год., Р. С. А. заменя имот – лозе, с площ от 1500 кв. м., в м. „* *“,
при граници – от две страни път, н-ци К. и ДЗС с П. Я. П., собственик на лозе от
2000 кв. м., в м. „*“, В. землище, при граници: Д. В. Д., И. Д. И., ж. п. линия
и *, който получава Р. С. А..
Съгласно представената на л. 336 служебна бележка, на 17.09.1972 год., Р.
С. А. се изселва в Т..
С НА № *, том *, рег. № *, дело № */ * год., П. Я. П. е признат за собственик, на давностно основание, на
недвижим имот – дворно място, с площ от 2000 кв. м., находящо се в гр. Варна *
промишлена зона“, м. „*“, съставляващо имот с пл. № *, при граници: *, *, ж. п. линия В. - С..
Видно от НА № *, том *, рег. № *, дело № */ * год. П. Я. П. дарява на М.П.В. недвижим имот – дворно място с площ от 2000
кв. м., находящо се в гр. Варна, „* промишлена зона“, представляващо ПИ № * ,
при граници: ПИ № *, № *, ж. п. линия и брегова ивица на В. Е., при запазено пожизнено право на
ползване на дарителя.
Въз основа на искова молба вх. № 11621 от
27.6.2002 г. от Р. И. П. срещу П. Я. П., по описа на ВРС за 2002 год. е образувано бр.
д. № *, с предмет – делба между бивши съпрузи на недвижим имот - дворно място с площ от 2000 кв. м., находящо се в гр. Варна, „* промишлена
зона“, представляващо ПИ № * , при граници: ПИ № *, № *, ж. п. линия и брегова
ивица на В. е..
Като страна в процеса е конституирана и М.П.В..
С Решение от 12.03.2004 год. по гр. д. № 902/ 2002 год. на ВРС допуснато
извършване на делба между Р. И. П. и П. Я. П., на недвижим имот – дворно място,
находящо се в гр. Варна, „* промишлена зона“, с площ от 2000 кв. м.,
представляващо УПИ № * по плана на ЗПЗ, при граници УПИ № *, № *, ж. п. линия и
брегова ивица, при квоти от по 1/ 2 ид. ч. за страните. От делбата е изключена М.П.В..
По силата на съдебна спогодба, одобрена
с протоколно определение от 22.07.2005 год. по гр. д. № 902 по описа на ВРС за
2002 год., в дял собственост на П. Я. П. е поставен поземлен имот, с площ от
1000 кв. м., съставляващ ПИ № *, образуван от имот № * по плана на ЗПЗ, при
граници – път пл. № *, изток – дял ІІ- ри от имот № *, юг- брегова ивица на В. е.,
запад – ПИ № *.
Видно от НА № *,
том *, дело № */ * год., П. Я. П. продава на С. И. П. и М.А.Б. дворно място с
площ от 1000 кв. м., находящо се в гр. Варна, „* промишлена зона“, м. „*“,
съставляващо ПИ № * по КП на ЗПЗ, идентичен с част от ПИ № * и част от ПИ № *,
при граници по документ за собственост: път с пл. № *, изток – дял втори от ПИ *,
юг – брегова ивица на В. е., запад – ПИ № *, а по скица – ПИ № *, ПИ № *, път и
В. е.. Уговорено е владението на имота, предмет на договора да бъде предадено
от продавача на купувачите на 26.08.2005 год.
Съгласно приобщеното на л. 126
удостоверение, законни наследници на П. Я. П. са неговите дъщери – М.П.В. и Р. П.Я..
Видно от приобщения на л. 30 протокол,
на 03.09.2005 год., по молба на С. И. П., е извършено трасиране, означаване и
координиране на граничните точки на ПИ № *.* по плана *, гр. Варна.
Въз основа на искане от 01.11.2005 год.
от С. И. П.,*** е издадено Предписание № 939/ 27.12.2005 год., с което не е
допуснато изработване на ПУП за ПИ № *, ЗПЗ.
На 12.01.2007 год., между лицата П. М.
П., П.Г.Г., Д. Х. Д., от една страна, и С. И. П. и М.А.Б., от друга е сключен
договор, с предмет – правото на преминаване през парцел № *, собственост на С. П.
и М.А., за преминаващите П. П., П.Г. и Д. Д..
С допълнително съглашение от същата
дата, е предвидено задължение за преминаващите за 1. осигуряване токоподаването
и водоподаването до южната граница на парцел № *, 2. изработване и монтират
двукрила мрежеста врата на входа на парцела, 3. извършване на подходящо
засипване, осигуряващо 4 места за паркиране на автомобили, ограждане на
източната граница на парцела.
Видно от приложеното на л. 19 удостоверение,
законни наследници на С. И. П.,***, починал на *.* год., са З.М.В. – П. и И.С.П..
С НА № *, том *, рег. № *, дело № */ *
год., П.Г.П. е признат за собственик, по давностно владение, на ПИ № * по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/ 16.05.2008 год., целия с площ от 1012 кв.
м., с адрес гр. Варна, район „М.“, * промишлена зона, с номер по предходен план
*, при съседи по скица: *, *, *, *.
Видно от НА № *, том *, рег. № *, дело
№ */ * год., П.Г.Г. и И.В.Г. продават на „Д.я.“ ЕООД ПИ № * по КККР на гр.
Варна одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/ 16.05.2008 год., целия с площ от
1012 кв. м., с адрес гр. Варна, район „М.“, * промишлена зона, с номер по
предходен план *, при съседи по скица: *, *, *, *. Уговорено между страните е
запазване на правото на ползване върху имота за продавачите, пожизнено.
От заключението
на вещото лице Ш.Х., по изготвената в хода на процеса съдебно – техническа
експертиза, се установява следното:
за обследваната
територия е съществувал кадастрален план, изработен между 1936-1946г., който е
действал до изработването на КП-1956г. Същият не е запазен до наши дни; следващите
картни основи са от 1956 г., 1985 г., 1998 г., ПКП и действаща към момента
кадастрална карта на административен район „М.", одобрена със Заповед
№ РД-18-64/ 16.05.2008год.
на ИД на АГКК; действащ регулационен план за проучваната
територия: ЗПЗ със Заповед № 1308/ 10.08.1963г. на ДКСА, изработен върху
кадастрална основа от 1956 г.; в КП от 1956 г. на м. "К.",
процесният имот се индивидуализира с № *, в
разписния лист към плана е записан на наследници на П. И. Д., с площ от 5780 кв.м., при
граници на целия имот: жп. линия, *, имот пл. № *
- записан на Д. В.
и пл. № * -В. К.;
в плана от 1956 г. има отразяване на два имота- № *
и *-* /същите са нанесени с молив/; по
КП от 1985 г. в
процесната територия имотите са отразени с пл. № *, *
и *, като в разписния лист към плана няма
записана собственост; налице е извършено отразяване на имоти № *
и *, без нарочна заповед, а в разписния
лист - имот пл.№ * е записан на наследници на Я. П. М. а
имот пл. № * - П. Я. П.; в КП от 1998 г. е отразена Заповед № Р- 204/23.10.2000 г., с която
е извършено попълване на имоти: пл. № *, № *
и № *; след извършената делба, имот № * е разделен, а на основание Заповед № РМ
- 56/ 10.08.2005 г. са попълнени имоти с пл. №
* и № *; в дял на П. Я. П. е поставен имот с
пл. № * (след попълването), при граници: път -пл. № *,
дял втори от пл. № * /попълнен с пл. № *,
брегова ивица и поземлен имот пл. № 54; по
действащата КК процесният имот се индивидуализира с идентификатор * с площ
1012 кв.м /представляващ - имот пл. № * по предходен план/; ПИ с идентификатор *
се препокрива с имот №* /с малка разлика в източната граница/; имот с
идентификатор * попада с цялата си площ в имот №*; ПИ
с идентификатор * попада с цялата си площ в имот №*.
От
заключението на
вещото лице Н.Р., по изготвената в хода на процеса съдебно
– графологична експертиза, приобщена в съдебно заседание от 13.02.2018 год. се установява, че подписът, положен за „Купувач“ в Договор от 21.03.1968 год. (л. 117) е
положен от П. Я. П..
От
заключението на
вещото лице Н.Р., по изготвената в хода на процеса
съдебно – графологична експертиза, приобщена в съдебно заседание от 22.05.2018 год. се установява, че подписът, положен за „Продавач“ в Договор от 21.03.1968 год. (л. 117)
е положен от Р. А. СА.. За изготвяне на заключението, използваният от вещото
лице сравнителен материал е от следните документи: молба от 05.02.1957 год. до
Председателя на ГНС; молба – декларация до Предсесателя на ИК на ГНС от
30.03.1957 год.; обявление за вноска на налични пари; Договор за отстъпване право
на строеж върху държавна земя; Молба до Началника на Отдел финансов сектор
„Държавни имоти“ от 01.09.1972 год.
От
заключението на
вещото лице Н.Р., по изготвената в хода на процеса
съдебно – графологична експертиза, приобщена в съдебно заседание от 25.09.2018 год. се установява, че подписът, положен за „Продавач“ в Договор от 21.03.1968 год. (л. 117)
не е положен от Р. А. СА.. За изготвяне на заключението, използваният от вещото
лице сравнителен материал е от следните документи: декларация, с нотариална
заверка на подписа от 27.05.1992 год. и декларация от 07.12.1967 год.
За изясняване на спора от фактическа
страна за ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. И.
Б., А. С. Б., К. С. К., М. С. Т., Г. Н. З., П.А. Т., Р. Б. П. и И. Я. Я..
В показанията си свид. Б. излага, че е
посредничила на ищеца Б. при покупката на имот в м. „*“, до *. Посещавала е
няколко пъти имота, с продавачите и с купувачите. Продавач на имота е лице на
име М., която е живеела в Х., действала като пълномощник на родителите си. Описва
имота като изоставен – затревено, с храсти и бурени, част от друг имот, дълго и
тясно парче, с площ около един декар. Горната част, към ж. п. линията е била
оградена, ограда е имало от три страни на имота, съставляваща стари ръждясали
мрежи. В имота е нямало постройки. В съседство е построена голяма сграда на „*“.
В долната, към *, е имало папрати, а също и врата с катинар, от там е достъпът
за имота. След нотариалното оформяне на сделката продавачът М., купувачите – М.
и С. и брокера, посетили имота, за въвеждане във владение на купувачите. Между
имота и * е имало папрат, пясък, а също и пристан за лодки. След продажбата не
е посещавала имота, но от ищеца и е известно, че новите собственици са
предприели действия по почистване на имота, направили постъпки за ПУП, с оглед
реализиране планове за строителство. Известно и е, че ищците посещават имота,
ходят там с приятели за го показват и да се развличат.
В показанията си свид. Б. (баща на
ищеца) излага, че му е известно, че през 2005 год. синът му е закупил имот в *
промишлена зона. Посетил е след покупката – бил е изоставен, буренясал,
обрасъл. Ограден е от три страни, с колове и мрежа, само от източната страна е
нямало ограда. Вратата на имота е била от към пътя, заключвала се е. В
съседство на имота е складова база на Т. Ц., на „*“. През следващата година, М.
и С., осъществили мащабно почистване, поставени са нова ограда и врата. На
брега, до имота, е имало лодки. Запознал се е с един от собствениците на
лодките – П., по възрастен от него, чул че по – късно е починал. В имота е
имало барака, като е имало уговорка собствениците на лодките да държат
материалите там.
В показанията си свид. К. излага, че познава ответника Г. от 1977 год.,
известно му е, че притежава имот в * промишлена зона, до М. клуб. От едната
страна е складовата база на Т. Ц., а собственик на имота от другата страна е
лицето М. М.. От горната стана на имота са ж. п. линиите, от тази страна се
влиза и в имота, през врата. Имотът е ограден с телена ограда. В имота има лодка,
която ответникът е ремонтирал, а след това е поставил, в горната част на имота,
дървени бунгала 4 или 5 на брой, имало е и работилници на ответника, със стругове
в тях. Към настоящия момент бунгалата не са в имота, там има единствено метален
фургон, в който живее пазача. Свидетелят сочи, ме освен П.Г., е виждал в имота
и негови работници. Към настоящия момент, имота се снабдява с ток и вода от
предприятието, в което свидетелят работи, лично той засича показанията за
консумацията. В имота на ответника има пристан за лодки. Към настоящия момент П.Г.
е пенсионер, ремонтира си лодката на пристана. Не му е известно друго лице да
оспорва собствеността на ответника.
В показанията си свид. Т. излага, че познава ответника Г. от 1967 год., виждал
го е да прави лодка в имота, до който е изградено мостче. Място е стигало до *,
а от горната страна – до ж. п. линията. По – късно, през 80- те години, в същия
имот, е работил при ответника, по вътрешно обзавеждане на яхти, за около 5
години,. Имотът е ограден, в него се влиза от към ж. п. линията. В съседния
имот са построени халета. Преди промените в имота е имало дървени бунгала, 4 –
5 на брой, също и работилници на ответника. В последствие бунгалата са
премахнати. В мястото освен П.Г. и работниците му, е виждал възрастен човек –
дядо Я., който е бил нощен пазач. На свидетелят му е известно, че дядо Я. има
двама сина, но не ги е виждал често в имота. Имотът на дядо Я. не е към бившето
*, а в обратна посока, на запад. Къщата на дядо Я. не е била в имота на П.Г.. Свидетелят
не е виждал роднини на дядо Я. в имота, това което помни е, че единият от
синовете му е бил моряк. Не му е известно някой да е имал претенции към имота
на Г.. Към настоящия момент П.Г. си държи лодката в имота, на намиращото се там
мостче.
В показанията си свид. З. излага, че познава ответника Г. от 2000 год., като познанството е по повод изпълнение на служебните му задължения като инспектор в „* *“. В периода до * год., всяка година е присъствал на проверки на лодкостоянки, включително и на тази, на която се е намирало и корабчето на П.Г.. Същото е било вързано на мост, с още няколко лодки. В района е имало няколко лодкостоянки, а конкретната е била до работилницата на Т. Ц.. Свидетелят споделя впечатленията си, че мостчето е на П.
Гореустановената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да установят, че са собственици на процесния
имот на основание – правна сделка и наследяване, а също и че ответниците
владеят имота; по евентуалния иск - факта на явно и
несмущавано предаване на фактическата власт през релевирания период.
В
тежест на ответниците е да установят възраженията си правоунищожаващи,
правоизключващи и правопогасяващи, в т. ч. и факта на упражняване
на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение по отношение на процесния имот,
за периода от 1967 год. до настоящия момент.
На първо място, ищците твърдят да се легитимират
като собственици на спорния обект въз основа на правна сделка, а именно –
договор за покупко - продажба, обективиран в НА № */ * год. Касае се за
деривативно придобивно основание, като приобретателят придобива собствеността
само в случай, че прехвърлителят е собственик.
Последното налага изследване правата на праводателят на ищците.
В случая, се поддържа, че към датата на
разпоредителната сделка, праводателят на ищците – П. Я. П. е собственик на
имота въз основа на правна сделка – покупко – продажба от 25.11.1957 год. и
делба, приключила със съдебна спогодба, утвърдена по гр. д. № 336/ 1967 год. на
ВРС, а евентуално – чрез непрекъснато владение, осъществено в периода от 1967
г. до 1999 год., и до извършване на делбата по гр. д. № 902/ 2002 год. на ВРС.
Липсва спор, а и се установява от
приобщения по делото НА № */ * год., че по силата на договор за покупко –
продажба П. Я. П. придобива, в съсобственост с баща си Я. П. М., недвижим имот
от 4 дка., в м. „*“, гр. Варна. От заключението на вещото лице Х., безспорно се
установява, че процесния имот попада с цялата си площ в придобития по НА № */ *
год. През 1967 год. е извършена е съдебна делба на имота, а със последваща
сделка – замяна от * год., П. П. се разпорежда с поставения му в дял имот в
полза на лицето Р. С..
Ищците,
а и подпомагащите ги страни, въвеждат възражение за нищожност на договора за
замяна, по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД - позовават се на привидност на същия,
като сочат, че действителното намерение на лицата е да се обвържат от
съглашение за продажба на имот, собственост на Р. С..
При това положение, в тежест на ищците и
на подпомагащите ги страни, е да установят, че действителната воля на страните
по замяната е да се обвържат от договор за продажба.
В тази връзка се позовават на писмен
договор от 21.03.1968 год., , по силата на който Р. С. продава на П. П. лозе в
м. „* *“. С оглед иницираното от ответника производство по оспорване
истинността на документа, в тежест на ищците е да установят неговата
автентичност (арг. чл. 193, ал. 3, изречение второ ГПК).
В предвид
предприетото оспорване, по делото за приети две противоположни експертни
заключения, базирани единствено на частни документи, ползващи се с еднаква
тежест относно достоверността. Този извод се формира, до колкото при съставяне
на нито един от документите, ползвани за сравнителен материал, с изключение на
декларация от 27.05.1992 год., не е налице изискване подписа на автора да е
положен пред длъжностно лице. Представената (л. 367), не съставлява годен
сравнителен материал, до колкото при заверката на същата нотариуса е
удостоверил самоличността на лицето Р. Ю., а не на Р. С. А.. Всички останали
документи, съхранявани в О. А. Варна и О. В..
При
това положение, следва да се приеме, че автентичността на писмения договор от
21.03.1968 год., в частта относно подписа за „продавач“ не е безспорно
установена. Оспорването по реда на чл. 193 ГПК е успешно проведено, поради
което и Договорът от 21.03.1968 год. не следва да бъде съобразяват при
формиране на крайните правни изводи.
Независимо
от горното, за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:
До
колкото не е сключен в изискуемата от закона нотариална форма (арг. чл. 18 ЗЗД),
коментираният договор има характера на предварителен такъв за продажба на имот,
като от съдържанието на същия по никакъв начин не се установява наличие на воля
между страните да прикрият продажбата със замяна. Последващото сключване на
договор за замяна, сочи единствено към промяна на волята на страните досежно
вида на сделката, по която да се обвържат.
Извод в обратна насока не се формира и
от ангажираните гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Я. и П..
Преценката на последните следва да се извърши съобразно правилото на чл. 172 ГПК. Същите следва да бъдат кредитирани, като непротиворечиви и най – вече като
кореспондиращи останалия доказателствен материал, събран по делото, единствено
в частта, че П. П. и баща му са придобили имот в м. „*“, което обстоятелство се
установява и от представения на л. 77 от делото нотариален акт. В останалата
част, относно данните за покупка от страна на П. на имот от турчин, за което е
извършена фиктивна замяна, свидетелските показания не следва да се кредитират,
до колкото същите са противоречиви, неубедителни, а и не достатъчно
информативни. Свидетелите изнасят противоречиви данни относно местонахождението
на закупения от турчина имот. От една страна, свидетелят Я. сочи, че му
известно, че П. П. е закупил имот от турчин, намиращ в дясно от С. Г., а свидетелката
П. твърди, че и е известно, че вуйчо и е платил на турчин, на име Р., имот на С..
Същевременно, от показанията на свидетелката П. не става ясно от къде и е
известно, че е извършена замяна, че същата е фиктивна, а също и за изселването на турчина от Б..
По изложените съображения, се налага
извод за валидност на договора на замяна, същия е проявил своето действие, като
правото на собственост е преминало от патримониума на П. П. към Р. С. А..
На следващо място – от ангажираните гласни
доказателства не се установява по безспорен начин, че в периода * год.–
03.08.2005 год., П. П. е упражнявал фактическата власт върху имот със стар пл.
№ * по КП от 1956 г., идентичен с имот № * по КП от 1998 год. Този извод се налага
в предвид противоричивостта и неубедителността на показанията на свидетелите Т.,
П. и Я.. Така например, според свидетеля Т. в имота към 1970 год. в имота е
имало две сливи, а след 1970 год. – лозови насаждения, а според г- жа П. – през
същия период в имота е имало зеленчукови градини и стопански постройки, в които
са се отглеждали животни. Още повече, че както бе посочено по – горе,
изнесените от свидетелката данни, не следва да се приемат за достоверни, в
предвид нормата на чл. 172 ГПК, до колкото същите не кореспондират с други
доказателства по делото. По отношение на показанията на свидетеля Я., следва да
бъде съобразено, че последните впечатления на лицето за имота касаят периода
1965 – 1970 год., в който е сключена и заменителната сделка.
Нещо повече – коментираните по – горе
показания, противоречат на изнесеното от свидетелите К., Т. и З., които се
кредитират от съда като непротиворечиви, обективни и безпристрастни, отразяващи
преки, отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицата, които ги депозират
и кореспондиращи с доказателствения материал по делото. Впечатленията на
първите двама свидетели датират съответно от 1977 г. и 1967 г., като са
категорични, че от тогава до настоящия момент П.Г. е упражнявал фактическата
власт върху имота, в който първо е имало лодка, а след това са поставени
бунгала, в които са се намиР. работилниците му за ремонт на лодки. Свидетелите
безпротиворечиво описват границите имота, наличието на мост, а също и
последващото премахване на бунгалата.
Гореизложеното обуславя извод, че към
датата на сключване на договора от 03.08.2005 год.,, на която ищците основават
правата си, праводателят им П. П. не е бил собственик на имота, предмет на
разпоредителната сделка, поради което и същата не е породила транслативен
вещноправен ефект в полза на приобретателите.
По
евентуалното основание:
Фактическият
състав на придобивната давност изисква, при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищците, установяване на владение отговорящо на
признаците установени в чл. 68 ЗС и изтичане на определен период от време, в
случая – пет години.
Владението
следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт
върху имота се упражнява с намерението той да се
свои. Релевантно е владението, което не е осъществено по скрит начин, т.е.
владелецът следва да манифестира явно намерението си да владее целия имот за
себе си, като го противопостави на собственика.
В
настоящата хипотеза, по делото не са налице доказателства, обосноваващи безспорен
извод за осъществена от ищците фактическа власт върху имота за релевирания
период. Не могат да се приемат, като такива индикиращи установено владение и
действията на ответника по изработване проект на ПУП за имота, както и
вписването му в ККР, доколкото по естеството си се касае за правни и
административни, а не фактически действия.
Представеният
договор от 12.01.2007 год. също не установява извършване фактическо въздействие
върху самия имот, действие по отстраняване на владелеца от имота или заявяване
на права за имота по съдебен ред.
Коментираните документи са в състоЯ.е да обосноват субективния елемент на
владението (намерението за своене), но не и обективния такъв – упражняване на
фактическата власт върху имота.
От
ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Б. и Б., се установява единствено, че през 2005 год. М.Б. и С. П.
са закупили имота с инвестниционна цел, като на датата на
сключване на сделката са въведени в имота. Това
обстоятелство, се установява и от представения по делото НА № */
* год., а също и от представените пред О.
В. книжа, във връзка с проямата на ПУП. В останалата част, досежно упражняване
на фактическата власт върху имота след сделката, показания
на тези свидетели не следва да се кредитират. Изнесените от г- жа Б. данни за
посещения в имота от М.Б., не се базират на нейни преки и непосредствени
впечатления, а на предоставена от ищеца информация. От друга страна,
показанията на свидетелят Б., в частта относно упражняваната фактическа власт
не следва да се кредитират, в предвид заинтересоваността му от изхода на спора
(чл. 172 ГПК), до колкото същите не са подкрепени от други доказателства по
делото, а и като противоречащи на изнесеното от другия свидетел- според г- жа Б.
към момента на закупуване на имота, достъпът до същия се осъществявал през
врата с катинарче, от към *, а според г- н Б. входът, представлява портал
от към ж. п. линията. Изнесеното свидетеля Б. се опровергават и от показанията
на свидетелите К. и З., които се кредитират от съда като непративоречиви,
безпристрастни и отразяващи преки и непосредствени впечатления, съобразно които
през разглеждания период, а и към настоящия момент, ответникът Г. е упражнявал
фактическата власт върху имота, прави си лодката в там.
Липсата на безспорни данни за фактически действия от страна на ищците в процесния имот, за предвидения по чл. 79, ал. 2 ЗС петгодишен срок, поради което и
позоваването на ищците на това придобивно основание се явява
неоснователно, по арг. от чл. 79, ал. 2, вр. с чл. 68 ЗС.
Фактическият състав на чл. 108 ЗС не е осъществен, което от своя страна
обосновава извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск, като
същия следва да бъде отхвърлен.
В предвид изхода на спора,
неоснователно е и искането за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на НА № *,
т. *, рег. № */ * год., на нотариус Л. Г., вписана под № 116 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – Варненски районен съд.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора и отправеното искане, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника П.Г. сумата от 3000.00 лв., представляваща
извършени по делото разноски, както следва: 2500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, 300.00 лева – внесено възнаграждение за вещо лице по изготвената
СТЕ, 200.00 лева – внесено възнаграждение за вещо лице по изгатвената СГЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора и отправеното искане, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника И.Г. сумата от 2426.00 лв., представляваща
извършени по делото разноски, както следва: 2400 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, 26.00 лева – заплатени държавни такси за снабдяване със съдебни
удостоверения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.А.Б.,
ЕГН: **********, с адрес ***, З.М.В. – П., ЕГН: **********, с адрес *** и И.С.П.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу П.Г.Г.,
ЕГН: **********, с адрес *** и И.В.Г., ЕГН: **********, с адрес *** иск за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПИ № * по КККР на район „М.“, О. В., одобрени с Заповед № РД – 18 – 64/ 16.05.2008
год. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с
площ от 1012 кв. м., находящ се в гр. Варна, * промишлена зона, урбанизирана
територия, с номер по предходен план – *, при граници – ПИ с идентификатори: № *,
№ *, № * и № *, при дялово участие на ищците в съсобствеността 1/2 ид. ч. – за М.А.Б.,
въз основа правна сделка – покупко – продажба, обективирана в НА № * от * год.
и по 1/4 ид. ч. – за З.М.В. – П. и И.С.П., въз основа правна сделка – покупко –
продажба, обективирана в НА № * от * год. и наследствено правоприемство от С.
И. П., поч. на * год., и евентуално наведено от ищците основание - добросъвестно
владение, упражнявано в периода от 26.08.2005 г.
до 28.02.2017 год. а също и за осъждане на
П.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес *** и И.В.Г., ЕГН: **********,
с адрес *** да предадат на М.А.Б.,
ЕГН: **********, с адрес ***, З.М.В. – П., ЕГН: **********, с адрес *** и И.С.П.,
ЕГН: **********, с адрес *** владението върху
гореописания имот - ПИ
№ *, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА М.А.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, З.М.В. – П., ЕГН: **********,
с адрес *** и И.С.П., ЕГН: **********, с адрес *** да заплатят на П.Г.Г.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 3000.00 (три хиляди) лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, З.М.В. – П., ЕГН: **********,
с адрес *** и И.С.П., ЕГН: **********, с адрес *** да заплатят на И.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумата 2426.00 (две хиляди четиристотин двадесет и шест) лева, представляваща
извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при
участие на трети лица – помагачи на страната на ищците, а именно - М.П.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Р. П.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, к. к. „*.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ответниците, а именно - „Д.Я.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление ***.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: