РЕШЕНИЕ
№ 13870
гр. София, 14.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110130492 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (ФИРМА) против К. Б. Я.а-Х., Г. Г. Д., Н. Г. Д. и И. Б.
А. с искане да бъде признато за установено, че ответниците в условията на разделна
отговорност дължат на топлофикационното дружество сумата в размер общо на 1460,56
лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.(АДРЕС) аб. № *****, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер общо на 119, 29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.07.2022 г., сумата в размер общо на 35,49
лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 21.07.2022 г. до изплащане
на вземането и сумата в размер общо на 5,14 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 15.08.2020 г. до 05.07.2022 г., като
ответниците отговарят за задълженията както следва: К. Б. Я.а-Х. за 2/6 част от
задълженията, Г. Г. Д. за 1/6 част от задълженията, Н. Г. Д. за 1/6 част от задълженията и И.
Б. А. за 2/6 част от задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
31085/31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 39385/2022г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав, срещу която длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
публикуване на фактурите на електронната страница на ищеца. Предвид неизпълнение на
задължението да заплатят в срок главницата ответниците дължат и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Б. Я.а – Х. поддържа доводи за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. В подадения отговор на исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно представена ведно с исковата молба Заповед № РД-41-
1264/04.08.1989 г. трето за спора лице – Р.К притежава право на собственост върху
процесния недвижим имот. В допълнение е отбелязано, че К. Я.а – Х. не притежава
качеството на наследник на лицето Б. И.нов Я. / лице посочено в цитираната по-горе
заповед/, тъй като през 2021 г. е направила отказ от оставеното й наследство, който е
надлежно вписан в особената книга на съда. По изложените доводи ответникът поддържа, че
между него и (ФИРМА) не съществува валидно облигационно правоотношение по сключен
договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, тъй като не е собственик или
ползвател на имота. В подадения отговор са развити съображения, че Общите условия на
ищцовото дружество в частта относно дължимостта на обезщетение за забава върху
начислените суми за топлинна енергия са нищожни. По изложените доводи е направено
искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на (ФИРМА) бъдат
възложени сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. Б. Я., Г. Г. Д. и Н. Г. Д. поддържат доводи за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. В подадения отговор са развити
съображения, че между страните по спора не съществува валидно облигационно
правоотношение по сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот,
тъй като ответниците не са собственици или ползватели на процесния имот. Ответниците
поддържат, че видно от представена ведно с исковата молба Заповед № РД-41-
1264/04.08.1989 г. трето за спора лице – Р.К притежава право на собственост върху
процесния недвижим имот. В подадения отговор са развити съображения, че Общите
условия на ищцовото дружество в частта относно дължимостта на обезщетение за забава
върху начислените суми за топлинна енергия са нищожни. По изложените доводи е
направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на (ФИРМА)
бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и е предоставена услуга дялово разпределение, в
претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на
собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./
на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
2
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. Съответно според нормата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ.
изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда
присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение е представена
Заповед № РД-41-1264/04.08.1989 г. на СНС, с която в обезщетение за отчужден недвижим
имот на трето за спора лице - Р.Л.К е определен апартамент № 8, находящ се в гр. (АДРЕС),
а на Б. И.нов Я. е определен апартамент № 26, находящ се в гр. (АДРЕС) По делото са
представени протокол за въвод във владение от 02.04.1998 г., с който Б. И.нов Я. в
качеството на собственик е въведен във владение на процесния недвижим имот, и молба-
декларация от соченото лице отправена до (ФИРМА) за открИ.не на партида. Предвид
изложеното съдът намира, че именно лицето Б. И.нов Я., а не Р.Л.К, е придобило право на
собственост върху процесния недвижим имот. Като писмено доказателство по делото е
представено удостоверение за наследници на Б. И.нов Я., видно от което лицето е починало
на 16.02.2019 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници И. Б. Я. ( син), К. Б.
Я.а – Х. ( дъщеря), Г. Г. Д. ( внук ) и Н. Г. Д. ( внук) – по право на заместване на починалата
преди наследодателя негова дъщеря Кристина Б. Д. ( починала на 14.05.2014 г.). Като
писмено доказателство по делото е прието съдебно удостоверение, издадено по гр. д. №
36979/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 84 състав, видно от което К. Б. Я.а
– Х., е направила отказ от оставеното от Б. И.нов Я. наследство, който отказ е вписан в
особената книга на съда под № 1230/02.07.2021 г.
Предвид изложеното съдът намира, че ответниците И. Б. Я., Г. Г. Д. и Н. Г. Д. по силата
на наследствено правоприемство са придобили право на съсобственост върху процесния
недвижим имот, респ. притежават качеството „потребители на топлинна енергия“. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да разгледа исковете срещу
ответниците в рамките на предявените от ищеца срещу всеки от ответниците части от
вземанията, а именно по отношение на И. Б. Я. за 2/6, по отношение на Г. Г. Д. за 1/6 и по
отношение н Н. Г. Д. за 1/6, независимо от обстоятелството, че на основание чл. 53 ЗН частта
на отказалия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници. Ищецът не
оспорва действителността на направения от К. Б. Я.а – Х. отказ от наследство оставено от Б.
И.нов Я., поради което съдът намира, че соченият ответник не е придобил право на
собственост върху процесния недвижим имот, респ. не притежава качеството „потребител
на топлинна енергия“ и исковата претенция срещу него следва да бъде отхвърлена изцяло
като неоснователна.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
3
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер
преминал задължителна метрологична проверка, като свидетелството за проверка е издадено
от (ФИРМА) Показанията на общия топломер са отчитати ежемесечно по електронен път,
като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднатите технологичните разходи
в абонатната станция за сметка на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя
между всички потребители за отопление и битово горещо водоснабдяване. Експертът
разяснява, че за процесния период в имота е имало 5 броя радиатори с монтирани ИРРО,
щранг-лира в банята без техническа възможност за монтаж на измервателен уред и два броя
водомери за топла вода, като показанията на измервателните уреди са снети при реален
отчет. От приетото заключение се установява, че стойността на потребената енергия за
исковия период възлиза на 1582,67 лева.
Във връзка с доводите на процесуалния представител на ответниците, че лицензът на
дружеството извършило метрологична проверка на общия топломер в процесната сграда е
отнет, следва да бъде отбелязано, че проверката е извършена на 01.09.2021 г., а заповедта, с
която е отнето оправомощаването на (ФИРМА)за проверка на измервателни средства е от
17.11.2021 г., т.е. към момента на издаване на свидетелството за проверка на общия топломер
дружеството е било надлежно оправомощено да извършва съответната дейност.
4
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че при съобразяване
на извършеното изравняване, непогасената главница за топлинна енергия за процесния
период възлиза на сумата в размер на 1460,56 лева.
Предвид изложеното предявеният иск за главница за топлинна енергия срещу И. Б. Я.,
Г. Г. Д. и Н. Г. Д. се явява доказан по основание и размер, като И. Б. Я. отговаря за сумата в
размер на 486,85 лева, а Г. Г. Д. и Н. Г. Д. за сумата в размер на по 243,43 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (ФИРМА) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от третото лице-помагач документи – отчети и
изравнителни сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба
имот е бил топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. За процесния период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума
в общ размер на 35,49 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер
на възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на
извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
10211/2021 г. по описа на СГС. Предвид изложеното И. Б. Я. отговаря за сумата в размер на
11,83 лева, а ответниците Г. Г. Д. и Н. Г. Д. за сумата в размер на по 5,92 лева.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на (ФИРМА). Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 и 4 от делото/, доставчикът на
топлинна енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет
страница. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че
общите фактури за процесния период са публикувани на интернет страницата на
дружеството, за което обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо
своеобразно уведомление до длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед
маркирането на началото на течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта
им, предвид което и съдът приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за
длъжника в плащането на установената главница до датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което
виждане е и практиката на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. №
9445/2019 г. по описа на СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид
5
изложеното предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е
неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на И. Б. Я., Г. Г. Д. и
Н. Г. Д. следва да бъдат възложени направените от (ФИРМА) съдебни разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от предявените
искове. Направените от дружеството разноски възлизат на сумата общо в размер на 82,41
лева, от които сумата в размер на 32,41 лева внесена държавна такса за подаденото
заявление и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в
размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По съразмерност И. Б. Я. следва да
заплати 25,36 лева, а Г. Г. Д. и Н. Г. Д. сумата в размер на по 12,67 лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 832,41 лева, от които сумата в размер на 32,41 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, 700 лева депозит по допуснати експертизи и 100
лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По съразмерност на уважената част от предявените искове
в тежест на ответника И. Б. Я. следва да бъде възложена сумата в размер на 256,23 лева, а в
тежест на Г. Г. Д. и Н. Г. Д. сумата в размер на по 128,08 лева.
Независимо от изхода от спора на ответниците не се следват разноски по чл. 78, ал. 3
ГПК за заповедното производство. Съгласно разясненията дадени с Определение №
45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I ТО, законът освобождава длъжника от
задължение да мотивира депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение, респ.
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на
възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на
същото от изхода на спора за материалното право, поради което и на длъжниците не се
следват разноски за заповедното производство.
Ответниците К. Б. Я.а – Х. и И. Б. Я. претендират разноски в настоящото
производство в размер на по 400 лева, а ответниците Г. Г. Д. и Н. Г. Д. разноски в размер на
по 200 лева, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния им
представител адвокат М.. Доколкото предявеният иск срещу К. Б. Я.а – Х. е изцяло
неоснователен, то на соченият ответник се следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски в пълен размер. В тежест на (ФИРМА) следва по съразмерност на
отхвърлената част от предявените искове да бъдат възложени направените от останалите
ответници съдебни разноски, както следва: за ответника И. Б. Я. сумата в размер на 30,59
лева, за ответника Г. Г. Д. сумата в размер на 20,73 лева и за ответника Н. Г. Д. сумата в
размер на 20,73 лева.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. (АДРЕС), срещу Г. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в с. И.***, ул.
(АДРЕС), установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер
на 243,43 лева (двеста четиридесет и три лева и 43 стотинки), представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), аб.№
*****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
21.07.2022г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 5,92 лева (пет лева и 92
стотинки), представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.07.2022
г. до изплащане на вземането, които суми представляват 1/6 част от начислените за имота и
периода задължения, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 31085/31.10.2022 г.
по ч. гр. д. № 39385/2022г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 19,88 лева (деветнадесет лева и 88 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 05.07.2022 г. и за сумата в размер на 0,86 лева ( осемдесет и шест стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.08.2020г. до 05.07.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. (АДРЕС), срещу Н. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в с. И.***, ул.
(АДРЕС), установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер
на 243,43 лева (двеста четиридесет и три лева и 43 стотинки), представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), аб.№
*****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
21.07.2022г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 5,92 лева (пет лева и 92
стотинки), представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.07.2022
г. до изплащане на вземането, които суми представляват 1/6 част от начислените за имота и
периода задължения, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 31085/31.10.2022 г.
по ч. гр. д. № 39385/2022г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 19,88 лева (деветнадесет лева и 88 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 05.07.2022 г. и за сумата в размер на 0,86 лева ( осемдесет и шест стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.08.2020г. до 05.07.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. (АДРЕС), срещу И. Б. Я., ЕГН **********, с адрес в гр.
(АДРЕС), установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер
на 486,85 лева (четиристотин осемдесет и шест лева и 85 стотинки), представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(АДРЕС), аб.№ *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 11,83 лева
(единадесет лева и 83 стотинки), представляваща незаплатена цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, които суми представляват 2/6 част от
начислените за имота и периода задължения, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 31085/31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 39385/2022г. по описа на Софийски районен
7
съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 39,76 лева (тридесет и девет лева
и 76 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 05.07.2022 г., сумата в размер на 1,71 лева (един лев и 71
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2020г. до 05.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), против К. Б. Я.а – Х., ЕГН **********, с адрес в с. И.***, ул.
(АДРЕС), обективно кумулативно съединение установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
486,85 лева (четиристотин осемдесет и шест лева и 85 стотинки), представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(АДРЕС), аб.№ *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.07.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 39,76 лева (тридесет
и девет лева и 76 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 05.07.2022 г., сумата в размер на 11,83 лева
(единадесет лева и 83 стотинки), представляваща незаплатена цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1,71 лева (един лев
и 71 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.08.2020г. до 05.07.2022 г., които суми представляват 2/6 част от начислените
за имота и периода задължения, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
31085/31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 39385/2022г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав.
ОСЪЖДА Г. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в с. И.***, ул. (АДРЕС) да заплати на
(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 12,67 лева, представляваща сторени в заповедното
производство съдебни разноски и сумата в размер на 128,08 лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в с. И.***, ул. (АДРЕС), да заплати на
(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 12,67 лева, представляваща сторени в заповедното
производство съдебни разноски и сумата в размер на 128,08 лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА И. Б. Я., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (ФИРМА),
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 25,36 лева, представляваща сторени в заповедното производство
съдебни разноски и сумата в размер на 256,23 лева, представляваща сторени в настоящото
производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на Г. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в с. И.***, ул. (АДРЕС), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата в размер на 20,73 лева, представляваща сторени в настоящото
производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на Н. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в с. И.***, ул. (АДРЕС), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата в размер на 20,73 лева, представляваща сторени в настоящото
производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на И. Б. Я., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 30,59 лева, представляваща сторени в настоящото производство
съдебни разноски.
8
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на К. Б. Я.а – Х., ЕГН **********, с адрес в с. И.***, ул. (АДРЕС), на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 400 лева, представляваща сторени в настоящото
производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението заверен препис от съдебния акт да се
приложи по ч. гр. д. № 39385/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 127 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9