Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 931 / 11,07,2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на 29,05,2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието
на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2215/2018 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл.
258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба
вх. № 49446/13,08,2018 г. от С.И.П. ***, ЕГН **********; против решение №
2904/18,07,2018 г., постановено по гр. д. № 12336/2016 г. на РС Пловдив, ХІІ
гр. състав, В ЧАСТТА, с която се признава за установено, че същата дължи на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК *********; сумата от 283,05 лв.,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за обект – жилище,
представляващо апартамент № *** в гр. П., ул. ***, за периода 01,02,2013 г. –
30,09,2015 г., както и сумата от 60,96 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 01,04,2013 г. – 22,06,2016 г., ведно
със законната лихва върху посочената по-горе главница, считано от 23,06,2016 г.
- датата на подаване на заявлението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4878/27,06,2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 8521/2016 г. по описа на РС –
Пловдив. От въззивния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли предявените искове. Жалбоподателят претендира за присъждане на
направените за производството разноски.
Ответникът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК
*********; изразява становище за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване
на първоинстанционното решение, претендира присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл.
422 от ГПК обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД – Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК ********* против С.И.П. ***,
ЕГН **********. От съда се иска
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца суми, за които в полза на последния е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 4878/27,06,2016 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № *** г. по описа на РС – Пловдив.
Ответникът оспорва исковете, като: оспорва съществуването
на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните; оспорва
твърдяното от ищеца реално потребяване на топлинна енергия от нейна страна;
възразява за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията; оспорва
годността и изправността на топломера в процесната сграда; оспорва размер на
технологичните разходи, които са за сметка на доставчика и следва да се
приспаднат от отчетената топлоенергия преди разпределението; оспорва
начислените стойности за БГВ; оспорва начина на определяне по изчислителен път
стойността на топлоенергията по реда на т. 6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение.
С постановеното по делото първоинстанционно решение РС е
приел исковете за частично основателни като е установил дължимостта на
посочените по-горе суми, а за разликата над тях до пълните претендирани размери
(497,96 лв. – главница и 94,72 лв. – лихва) е приел вземанията за погасени по
давност и е отхвърлил исковете.
Предмет на въззивното производство е спорът относно
дължимостта на признатите за установени вземания на ищеца, представляващи до
стойност на доставена топлинна енергия до размер от 283,05 лв.) за периода от
01,02,2013 г. до 30,09,2015 г., и обезщетение за забавено плащане на същата
сума в размер на 60,96 лв., дължимо за периода от 01,04,2013 г. до 22,06,2016
г.
Видно от приложеното
ч. гр. д. 8521/2016 г. по описа на РС Пловдив, за вземанията си,
посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за изпълнение
на парично задължение. Срещу същата длъжникът е предявил възражение по чл. 414
от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото
дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта
на предявените установителни искове.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, собствениците на обекти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Безспорно е, че
ответникът е собственик на обекта, за който се претендира да е доставена
топлоенергия през процесния период.
Съгласно т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, "Потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Следователно, след като ответникът е собственик на топлоснабден
имот на посочения по-горе адрес, следва да се приеме, че той има качеството
потребител на услугите, предоставяни от ищеца. Затова възражението за липса на
облигационноправна връзка между страните по повод продажбата на топлоенергия е
неоснователно.
За неоснователно следва да се приеме и възражението на
ответника за неизправност на топломера, доколкото от заключенията на СТЕ и
представените пред въззивната инстанция свидетелства за извършени периодични
метрологични проверки се установява, че през процесния период топломерът в
процесната сграда е бил в изправност. В тази насока РС е изложил подробни
съображения, които настоящата инстанция напълно споделя.
Неоснователно е възражението на ответника за нарушение
разпоредбите на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и СЕ относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. От
заключението на техническата експертиза се установява, че в сметката на ищеца
са включени количества енергия, измерени от индивидуалните измервателни уреди в
неговото жилище, както и от средството за търговско измерване, монтирано в
абонатната станция – относно начисленото количество енергия, отдадено от
сградната инсталация, като при разпределяне на последното е приложена
Методиката за дялово разпределение на ТЕ.
От заключението на тройната СТЕ, извършена пред РС, както и на СТЕ,
извършена във въззивното производство, се установява, че: технологичните
разходи на абонатната станция в етажната собственост през процесните месеци са
правилно изчислени и са приспаднати от подлежащото на разпределение между етажните
собственици количество енергия; при
изчислението е спазена Наредба за топлоснабдяването 16-334/06,04,2007 г. и
Методиката за дялово разпределение, която отчита и топлофизичните особености на
сградата и отоплителната инсталация. Според експертите количествата енергия,
полагаеми за процесния имот, са правилно определени от топлинния счетоводител.
От заключението на ССЕ (пред РС) се установява, че са
изготвяни изравнителни сметки и от прогнозно начислените количества топлинна
енергия е извършено прихващане, поради което следва да се приеме, че за плащане
са начислени реално доставени количества енергия. Следователно спазено е
изискването за изготвяне на сметките въз основа на отчетеното реално
потребление на енергия.
С това предявените искове се установяват по основание. От
заключението на приетата пред РС съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че при определяне стойността на доставената топлоенергия са приложени
утвърдените от ДКЕВР цени на за процесния период. Като се изключат
задълженията, погасени по давност (чиято дължимост не е предмет на спор пред
настоящата инстанция), дължимите от ответника суми следва да се определят на
283,05 лв. – главница и 60,96 лв. – мораторно обезщетение за претендирания
период. До тези размери исковете са основателни.
До тези правни изводи е стигнал и първоинстанционният
съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД – Пловдив следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Същото се претендира в размер на 300 лв., срещу което
жалбоподателят възразява за прекомерност. Съдът счита възражението за частично
основателно и приема, че на въззиваемото дружество следва да се присъдят
разноски в размер на 250 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2904/18,07,2018 г.,
постановено по гр. д. № 12336/2016 г. на РС Пловдив, ХІІ гр. състав, В ЧАСТТА,
с която се признава за установено, че същата дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК *********; сумата от 283,05 лв.,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за обект – жилище,
представляващо апартамент № *** в гр. П., ул. ***, за периода 01,02,2013 г. –
30,09,2015 г., както и сумата от 60,96 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 01,04,2013 г. – 22,06,2016 г., ведно
със законната лихва върху посочената по-горе главница, считано от 23,06,2016 г.
- датата на подаване на заявлението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4878/27,06,2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № *** г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА С.И.П. ***, ЕГН **********; да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК *********; сумата от 250 лв. (двеста и
петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: