Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Л., 21.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Л.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При
секретаря: В.П.
като разгледа
докладваното от съдията а.н.д. № 185 по
описа на съда за 2018 година и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление Наказателно постановление № 2018-0044707/ 08.05.2018г.
на Д. на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч
и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “***”
ЕАД, с ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Младост, бул.”Ц.Ш.” № ***, представлявано от А.И.Д. е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 222А от ЗЗП за нарушение на чл. 113,
ал. 1 от ЗЗП.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени НП на Комисията за защита на
потребителите, тъй като е издадено при съществени процесуални нарушения и при
неправилно прилагане на материалния закон, поради което е незаконосъобразно. В
подкрепа на тези твърдения са изложени подробно съждения в жалбата.
В съдебно заседание
редовно призован, не се явява и не се представлява.
За ответника по
жалбата Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ орган, редовно
призован, не се явява представител. В
писмено становище по жалбата от В.Б.– юрисконсулт към РД гр.Русе, са изложени
аргументи за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
След
преценка на доказателствата по делото - показанията на
разпитаните по делото свидетели В.Н.И. и Е.Е.Е. и приложените към
делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
“***” ЕАД, гр.София
извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и
телекомуникационни услуги – магазин „В.“, находящ се в гр.Л., улица ”В.” № **.
По повод постъпила
потребителска жалба в КЗП РД Русе, вх. № Р-03-1194/ 28.08.2017г. от Г.Н.Г.живущ
***, относно предявени рекламации за мобилно устройство модел: GSM SAMSUNG
GALAXY GRAND NEO, закупено от търговеца на 16.03.2016г., на дата 21.09.2017г.
била извършена проверка в магазин 4811, гр.Л., област Ловеч, ул. „В.“ № **,
стопанисван от търговеца, от служители на КЗП звено в гр.Ловеч. При проверката
в обекта, за което бил съставен констативен протокол /КП/ 2017 № К- 2628003/
21.09.2017 г. било установено, че потребителят има сключен договор за лизинг с
„***“ ЕАД. Поради пет поредни повреди в апарата, касаещи един и същ технически
проблем, свързан с продължаваща загуба на обхват на мобилния телефон,
потребителят предявил пет рекламации, описани съответно – в сервизна карта № **********/ 01.03.2017г. /предявена първа рекламация/,
понеже устройството губи обхват, при което бил извършен ремонт на мобилния телефон
SAMSUNG със смяна на основната платка, LCD модул и др.; в сервизна карта № **********/ 03.04.2017г. /предявена втора рекламация/,
е описана повредата според клиента: „губи обхват, повтарящ се дефект, в забележки
по външния вид е отразено - нормални следи от употреба, а относно извършения
ремонт е посочено, че твърдения дефект от клиент не се проявява при направените
тестове в сервиза; в сервизна карта №
**********/ 11.04.2017г. /предявена трета рекламация/, е описана повредата
според клиента: телефонът губи обхват, тестван е в магазина наистина го прави в
интервали от време когато се търси от други номера, получава съобщения след
малко, че някой го е търсил“, в забележки външен вид е отразено - има следи от
употреба, моля да тествате няколко пъти подред, през 2 мин. време го прави, а относно
извършения ремонт е посочено, че твърдения дефект от клиент не се проявява при
направените тестове в сервиза. в
сервизна карта № **********/ 09.05.2017г. /предявена четвърта рекламация/,
е описана повредата според клиента: „Много често губи обхват, дава че е
изключен, а по-късно му идва СМС за пропуснато, тествахме в магазина – на
третото позвъняване даде проблема, след което след още 7 позвънявания проблемът
го прави на различни места“, а относно извършения
ремонт е посочено, че твърдения дефект от клиент не се проявява при направените
тестове в сервиза; и в сервизна карта №
**********/ 21.06.2017г. /предявена пета рекламация/, е описана повредата
според клиента: „Телефонът продължава да губи обхват, търсят го и дава че
телефонът е изключен, ходи 5 –ти на ремонт, в забележка външен вид е отразено –
нормални следи от употреба, а относно
извършения ремонт е посочено, че дефектът заявен от клиента не се наблюдава. Издаден
бил Акт за удовлетворяване на рекламацията и на 30.06.2017 г. телефонът бил
предаден на клиента, като е отбелязано, че клиентът приема стоката, в пълна
окомплектовка и без забележки.
Във връзка със
сервизните поръчки от комисия включваща служители на обслужващия сервиз били
съставени два броя констативни протоколи – КП № КПS012160583/ 06.04.2017г. и КП
№ КПS012163022/ 21.04.2017г., с едни и същи констатации описани и в двата КП:
1. Не бяха открити проблеми в електрическата част на тествания уред; 2. Уредът
е тестван във всички режими на работа и функционира нормално, съобразно
техническите характеристики, заложени от производителя;
Във всяка една от
сервизните карти било посочено като технически проблем заявен от клиента, че
устройството /телефонът/ губи обхват. При първата рекламация апаратът бил
отремонтиран и върнат на потребителя, а при останалите четири рекламация, по относно
извършения ремонт е посочено, че дефектът заявен от клиента не се наблюдава,
след което на 30.06.2017г., телефонът бил предаден на клиента, който приел
апарата в пълна окомплектовка и без забележки.
В хода на проверката
от страна контролните органи било наредено на жалбоподателя /търговеца/ да
предостави в КЗП, звено Ловеч, писмено становище по жалбата на потребителя Г.Н.Г.,
както и сервизни карти за всичките рекламации.
При проверката по
документи, за което бил съставен протокол за проверка по документи /ППД/ №
К-0105542/ 05.10.2017г. са представени изисканите доказателства. Жалбоподателят
представил писмено становище, в което заявил, че потребителят е отказвал да
вземе устройството и го връщал с нова претенция. Представени са гореописаните
пет сервизни карти, както и становище представено от оторизирания сервиз, в
което е дадено заключение, че при първия случай на рекламация е извършен ремонт
на телефонния апарат със смяна на основна платка. В останалите четири случая не
е наблюдаван дефект. След направените тестове със специализирана апаратура,
устройството функционира според техническите спецификации на производителя.
Потребителят Г.Н.Г.изпратил
жалба до жалбоподателя, която била приета и регистрирана на 08.11.2017г. с вх. № 17_27468_08.11.2017 г., на която е следвало
да се отговори в едномесечен срок.
Във връзка с жалбата
на потребителя Г.Н.Г.от 08.11.2017 г., с протокол за проверка на документи №
0103413/ 20.11.2017 г., от страна на контролните органи е дадено задължително
предписание на „***“ ЕАД да представи акт за споразумение с потребителя до
08.12.2017 г.
От изисканата
информация от жалбоподателя се установява, че във връзка с предявената
рекламация от потребителят Г.Н.Г., са по повод петата предявена рекламация
/сервизна карта № **********/ 21.06.2017г./ е издаден Акт за удовлетворяване на
рекламацията на 30.06.2017г. – а повод шеста рекламация, сервизна поръчка с №
**********/ 30.11.2017г., също е издаден Акт за удовлетворяване на рекламацията
на 08.12.2017г., като е отбелязано, че клиентът приема стоката, в пълна
окомплектовка и без забележки.
При проверката по
документи с ППД 2017 № К-0103608/ 11.12.2017г. е представено становище, с което
жалбоподателят потвърдил отказа си да приведе стоката в съответствие с договора
за продажба. В представено писмено становище подробно са описани причините,
поради които жалбоподателят е отказал да удовлетвори отправеното от потребителя
искане за разваляне на договор за продажба. Посочено е, че липсва правно
основание за разваляне на договора, а и следва да се вземе предвид, че на
основание чл.125, ал. 4 ЗЗП, ако потребителят оспорва заключението на
независимото сервизно дружество, същият следва да представи документи
удовлетворяващи претенцията му.
За констатираното
нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № К-0044707/ 11.12.2017г., като актосъставителят е посочил,
че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите и за дата на нарушението е посочена – 08.12.2017г.
Актът е бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството
и е бил подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие
жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено Наказателно постановление № 2018-0044707/ 08.05.2018 г. на Д.
на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “***” ЕАД, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул.”Ц.Ш.” № ***
представлявано от А.И.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева,
на основание чл. 222А и чл. 231 от ЗЗП, за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства – показанията на свидетелите - актосъставителят В.Н.И. и Е.Е.Е.
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7-дневен
срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение).
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че
атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като в хода на
административно-наказателното производство от страна на АНО неправилно е приложен
материалният закон – по конкретно, неправилно е тълкувана и приложена
разпоредбата на чл. 108 от ЗЗП. В тази връзка, съдът приема за основателни доводите на санкционираното
търговско дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в
недоказаност на състава на нарушението, за което му е наложена санкция.
Видно от АУАН и НП,
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, за това, че като търговец, не
е изпълнил задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с
договореното, с което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и е санкциониран на
основание чл. 222а от ЗЗП.
В случая не се
установява, че дружеството е извършило вмененото му нарушение по чл. 113 ал. 1
ЗЗП. Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството съставлява
неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба.
Релевантните факти, обуславящи ангажирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя, са надлежно предявена рекламация от страна на
потребителя и търговецът да е отказал да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба. В случая са налице надлежно предявени
рекламации, приети от търговеца, като търговецът е отказал да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба /лизинг/, като е приел, че посоченият
дефект на апарата не се наблюдава и същият е предоставен на потребителя годен
за обичайна употреба.
Съгласно чл. 106 от
ЗЗП, за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва
да: 1/ притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е
годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия
вид; 2/ отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или
образец; 3/ е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие
че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и
то е прието от продавача; 4/ притежава обичайните качества и характеристики на
стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат
предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за
конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов
представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската
стока.
Съгласно разпоредбата
на чл. 105, ал. 1 от ЗЗП, продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока,
съответстваща на договора за продажба, като съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, продавачът носи отговорност за всяка липса на съответствие с него,
която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след
доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието.
Всяко задължение,
поето от търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото
задължение по ЗЗП, да осигури съответствие на стоката с договора за продажба,
да възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да
предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не отговаря на
спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със
съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за
предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в момента на
сключване или преди сключване на договора, се дефинира от чл. 117 от ЗЗП като
„търговска гаранция“. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, тя обвързва този,
който я предоставя, съобразно условията, посочени в заявлението за предоставяне
на търговска гаранция и в рекламата за нея. Съгласно чл. 118 от ЗЗП,
търговската гаранция се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг
траен носител, който е достъпен за него.
Тоест, отговорността
на търговеца за съответствие по чл. 112 – чл. 114 от ЗЗП и гаранционната
отговорност са два различни вида отговорности на продавача, които се пораждат
от различен фактически състав, но имащи обща цел – да обезпечат правото на
потребителя да получи в резултат на сключения договор стоката, предмет на
договора, при спазване на изискванията по чл. 106 от ЗЗП. В случай, че при
употребата на потребителската стока настъпят обстоятелства, които я правят
негодна за обичайната и желана от потребителя употреба или се установят
отклонения от обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, в
срока по чл. 105, ал. 2 от ЗЗП и/или в срока на гаранцията, потребителят има
два способа за защита – рекламация по чл. 113 от ЗЗП и гаранция по чл. 118 от
ЗЗП. Тъй като общата и гаранционната отговорност имат за цел удовлетворяване на
правото на потребителя да получи съответната на договора стока, то постигането
на тази цел чрез която и да е от отговорностите води до отпадане на
необходимостта от прилагане на другата. Обратно, ако рекламацията по
гаранционната отговорност не е довела до удовлетворяване на потребителя, това
не води до отпадане на отговорността за съответствие по чл. 112 – 114 от ЗЗП.
В случая не е спорно,
че потребителя е предявил първата рекламация на 01.03.2017г., при които е
извършен ремонт и стоката е приведена в съответствие, като в последствие
стоката е приета от клиента в пълна окомплектация и без забележки. По отношение
на втората, третата, четвъртата и петата рекламации от приложените по делото
сервизни карти, с констатации на оторизирания сервиз е отразено, че дефектът
заявен от клиента не се наблюдава. По отношение на петата рекламация в
приложеното становище от оторизирания сервиз е отразено, че посоченият от
клиента дефект не се проявява при направените тестове в сервиза.
Разпоредбата на чл.
113, ал. 1 от ЗЗП изисква от търговеца да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба, но това задължение не е безусловно, а
зависи от причината, породила несъответствието.
Съгласно чл. 108 от
ЗЗП, всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба,
което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е
съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие
се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Така
регламентираната презумпция е със срок, изтичането на който обръща тежестта на
доказване. Ако в първите 6-месеца от сключване на договора /сключен на
16.03.2016г./ търговецът е този, който трябва да доказва, че несъответствието
на стоката с договора за продажба се дължи на виновно поведение от страна на
потребителя, то след изтичане на този срок /първата рекламация е предявена на
01.03.2017г./ потребителят е този, който съобразно проявения от стоката дефект
трябва да докаже, че несъответствието е съществувало към момента на доставяне
на стоката – тоест, че дефектът е фабричен, а не е проявен вследствие
неправилната експлоатация на стоката. В случая договорът за закупуване на
телефона е сключен на 16.03.2016г. В рамките на 6-месечния срок не са били
правени рекламации от потребителя, като първата рекламация е от 01.03.2017г. и
телефонът е бил ремонтиран. Както първата, така и последващите рекламация са
били след този 6-месечен срок, поради което фактът на несъответствието не се
предполага, а трябва да се докаже. Недоказването му в случая има за правна
последица несъставомерност на деянието.
В конкретния случай
АНО не е ангажирал доказателства по делото, за това устройството да е
проявявало твърдения дефект, а още по-малко този дефект да е фабричен. В
констатациите на оторизирания сервиз няма данни за наличие на твърдения дефект,
а и становището на експертите от оторизирания сервиз не е и оспорено от АНО.
Принципно, в тежест
на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е
извършил. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да
се установяват едва в с.з., още повече, че в хода на АНП, в това число и в с.з.
не се установиха безспорни доказателства за извършено нарушение точно по
смисъла на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, за което АНО е преценил, че следва да се
ангажира отговорността на дружеството. Налагането на административно наказание
за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено в твърдения
вид обуславя и неправилно приложение на материалния закон.
Съдът не кредитира
твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство,
изразяващи се в липса на посочена дата на нарушението. В тази връзка съдът
намира, че в акта за установяване на административно нарушение правилно е била
посочена датата на извършване на нарушението – 08.12.2017г., доколкото на тази дата
е изготвен последният Акт за удовлетворяване на рекламацията и телефонът е
върнат в пълна окомплектовка на потребителя. В наказателното постановление по
недвусмислен начин е посочена датата на извършената проверка и датите, на които
дружеството е извършило всяко едно действие, то и датата на нарушението се
явява определяема по смисъла на разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП /в
рамките на един месец след датата на предявяване на рекламацията, която в
случая е датата 08.11.2017г./
С оглед изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 2018-0044707/ 08.05.2018г. на Д. на Регионална Дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “***” ЕАД, с ЕИК**********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул.”Ц.Ш.” № ***,
представлявано от А.И.Д., за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание
чл. 222А, вр. с чл. 231 от Закона за защита на потребителите, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: