Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6378/ 2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от О.Г.
срещу “М.” АД, *** иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните недължимостта
на сумата от общо 12 773, 17 лв.
по изпълнително дело № 20108070400210 по описа на ЧСИ Н.Д. с район на действие
Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в
производството по ч.гр.д. № 6394/2010г. по описа на Районен съд – Варна въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 ГПК, от която 10 649, 16 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 19.06.2018г., сключен между О.Г. и „А.Б.“
А.Е., чрез „А.Б.А – К.Б.“ КЧТ, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 04.05.2010г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 1 602, 50 лв., представляваща
просрочена лихва върху редовна главница за времето от 23.11.2008г. до
14.03.2010г., наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 25, 96
лв. за времето от 23.12.2008г. до 14.03.2010г., както и сторените съдебно –
деловодни разноски възлизащи на 445, 55 лв.
Претендират
се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед № 3705/05.05.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК, е издаден изпълнителен лист, с който О.Г. е
осъден да заплати на „А.Б.А
– К.Б.“ КЧТ сумата от 10 649,16 лева, представляваща просрочена главница по
Договор за потребителски кредит от 19.06.2008г.; просрочена лихва върху редовна
главницата в размер на 1 602,50 лева, дължима за периода от 23.11.2008г. до
14.03.2010г., наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 25,96
лева, дължима за периода от 23.12.2008г. до 14.03.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението в съда -
04.05.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените съдебно
– деловодни разноски в размер на 495, 55 лв.
По молба на взискателя
и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20108070400210 по описа на ЧСИ Н.Д. с район на действие Окръжен съд – Варна, по
което е извършено само едно изпълнително действие – опис и оценка на движими
вещи от 13.08.2010г.
В хода на принудителното изпълнение
вземанията са прехвърлени с договор за цесия в полза на “М.” АД.
Сочи се още, че от 13.08.2010г., т.е. от
деня, в който е извършено последното изпълнително действие по делото до деня на
подаване на исковата молба – 12.06.2020г. са изтекли повече от 5 години.
Следователно е настъпил е нов факт – изтичане на предвидения в закона давностен
срок, имащ за последица недължимост на вземането по
изпълнителното производство, поради което се настоява за уважаване на
предявения иск по чл. 439 ГПК.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът “М.” АД оспорва предявения иск, излагайки
твърдения, че в хода на образуваното изпълнително производство, по молба на
първоначалния взискател и частния правоприемник, са
предприети множество изпълнителни действия прекъснали давността.
Евентуално се поддържа, че с оглед
практиката на ВКС, давността е била спряна, съобразно ППВС № 3/1980г. до
26.06.2015г., а след тази дата е започнал да тече нов петгодишен срок, който до
подаване на исковата молба не е изтекъл, поради което искът, като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В производството по ч.гр.д. № 6394/2010г. по
описа на Районен съд – Варна, в полза на заявителя „А.Б.“ А.Е., чрез „А.Б.А – К.Б.“
КЧТ, е издадена заповед 3705/05.05.2010г. за
изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и
изпълнителен лист срещу О.Г. за заплащане на сумата от сумата от 10 649, 16 лв., представляваща
просрочена главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2008г.;
просрочена лихва върху редовна главницата в размер на 1 602, 50 лв., дължима
за периода от 23.11.2008г. до 14.03.2010г., наказателна лихва върху просрочена
главница в размер на 25, 96 лв., дължима за периода от 23.12.2008г.
до 14.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението в съда - 04.05.2010г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените в хода на производството разноски, а
именно:държавна такса в размер на 245,55
лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лв.
По молба на взискателя
„А.Б.“ А.Е., чрез „А.Б.А – К.Б.“ КЧТ и въз основа на издадения изпълнителен
лист, на 22.06.2010г. е образувано
изпълнително производство по изп. дело № 20108070400210
по описа на ЧСИ Н.Д..
В конкретния случай, ищецът се позовава на факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, имащи за последица
погасяване на правото на принудително изпълнение.
Характерно за влезлите в сила решения е
тяхното установително действие в отношенията между
страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават
спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват
своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и
обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани.
Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и
случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов
иск за спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за
изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва
вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали
известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение
по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има установително
и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 420 ГПК (след
влизането им в сила) и тези по чл. 417 ГПК. Както при съдебните решения, така и
по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването
или дължимостта на вземането само на строго лимитирани
основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК),
чл. 424 или чл. 439 ГПК. Редът по чл. 439 ГПК е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните
решения могат да се релевират чрез иск щом са
настъпили след приключване на устните състезания и съответно не се преклудират. Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на
основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с
особеност, че се релевират по исков ред. Следователно
законодателят е придал на влязлата в сила заповед
за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения.
Следователно,
считано от деня на издаване на заповедта за изпълнение на паричното задължение
въз основа на документ от кръга на тези по чл. 417 ГПК, е започнала да тече
петгодишна давност, в рамките на която кредиторът е могъл да събере вземането
си, без риск от противопоставяне на възражение за погасяване правото му на
принудително изпълнение.
В т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В мотивите е прието, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочени са следните примери: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещта,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпване на
парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица.
От прекъсването на давността почва да тече
нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години /чл. 117, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД/.
По
въпроса относно действието на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС е формирана съдебна практика с решения по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV ГО
и по гр. д. № 2917/2018г. на ВКС IV ГО, която се споделя от настоящия състав, и с която е
дадено разрешение, че отмяната на ППВС 3/1980г. поражда действие от датата на
обявяване на ТР № 2/26.06.2015г. и
се прилага единствено от тази дата и само по отношение на висящите към този
момент изп. производства, не и за тези приключили
преди това. Доколкото изп. производство е било
образувано на 22.06.2010г., приложение следва да намери именно ППВС 3/1980г.,
предвиждащо че погасителна давност не тече, докато изпълнителния процес трае.
Следователно, с образуването на изп. дело на 22.06.2010г. давността е била
прекъсната, но също така и спряна. Спиране на протичането й би било
преустановено от прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона,
каквото в случая, не е налице, тъй като в рамките на две години е извършено
изпълнително действие на 23.08.2010г.
/запор върху МПС/. На 24.08.2010г. е
насрочен опис и оценка на движимата вещ.
На
19.10.2011г. въз основа на договор за цесия от 23.06.2011г., в качеството на взискател по делото, е конституиран “М.” АД.
С
молби от 14.02.2012г., 29.11.2012г., 08.04.2014г., 17.08.2015г., 21.11.2016г. и
27.10.2017г. взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия, а именно налагане на запор върху трудово възнаграждение
на длъжника, поради което основание за прекратяване на изпълнителното
производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не е
било налице.
За
времето от 24.08.2010г. до датата на подаване на исковата молба – 12.06.2020г.,
давността е прекъсната с предприемане на следните изпълнителни действия: 1./
налагане на запор върху вземания на длъжника по банкова сметка ***.08.2015г.;
2./ налагане на запор върху вземания на длъжника по банкова сметка ***.11.2017г.;
Съобразявайки
извършените изпълнителни действия, прекъснали давността, съдът приема, че изискуемият
петгодишен давностен срок, не е изтекъл, поради което предявеният иск по чл.
439 ГПК, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора с право на разноски за юрисконсултско възнаграждение
разполага ответната страна, чиито размер възлиза на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от О.Д.Г., ЕГН **********,*** срещу “М.” АД, *** за установено в отношенията между страните недължимостта на сумата от общо 12 773, 17 лв. /дванадесет хиляди седемстотин седемдесет и три
лева и седемнадесет ст./ по изпълнително дело № 20108070400210 по описа на
ЧСИ Н.Д. с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден в производството по ч.гр.д. № 6394/2010г. по описа
на Районен съд – Варна въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, от която 10 649,
16 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от
19.06.2018г., сключен между О.Г. и „А.Б.“ А.Е., чрез „А.Б.А – К.Б.“ КЧТ, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК –
04.05.2010г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 602,
50 лв., представляваща просрочена лихва върху редовна главница за времето от
23.11.2008г. до 14.03.2010г., наказателна лихва върху просрочена главница в
размер на 25, 96 лв. за времето от 23.12.2008г. до 14.03.2010г., както и
сторените съдебно – деловодни разноски възлизащи на 445, 55 лв., на осн. чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА О.Д.Г., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на “М.” АД, *** сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: