РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И E
№ 1001
гр. Пловдив, 09 . 05 . 2019г.
Административен
съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на двадесет и пети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен
съдия: Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 693/2019г.,
за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство по реда на чл.215, във връзка с чл.178
от Закона за устройство на територията.
А.Д.П. *** с пълномощник адв. Е.К. обжалва Заповед №
РД-09-243/18.02.2019г. на Кмета на
Община ****, с която е забранено ползването и достъпа на невъведен в
експлоатация по законоустановения ред строеж ”Паянтова сграда“, в ПИ №
11845.17.20 по КККР на с.Войводиново, община **** - общинска собственост съгл.
АОС /частна/ № 61/15.12.2003г.
Фактически констатации за строеж, който се ползва с
предназначение – жилищна сграда от А.П. без да е въведен в експлоатация по
надлежния ред, мотивирали органа за издаване на оспорената заповед, в която
ведно със забраната за ползване и достъп, е наредено прекъсване на захранването
и преустановяването на електрическа енергия и прекъсване захранването с вода от
КЕЦ Раковски и ВиК ЕООД, Пловдив.
Становища на страните :
- В жалбата е заявено, че построената от адресата на акта сграда е на
повече от 20 години и изпълнена съгласно БДС. Твърди се, че жалбоподателката е
адресно регистрирана на имота, плащала е години такса смет и сметки за ток и
вода. Строежът е търпим и обезопасен. В обекта живее фамилията на П. – три
поколения, има малки деца и възрастни хора. При евентуално изпълнение на заповедта
10 човека остават под открито небе, тъй като нямат друг жилищен имот или
възможност да строят. Поддържа се нарушение на чл.8 от ЕКПЧ и се счита, че
преди ограничаване ползването и достъпа, както и спирането на ел.захранване и
водоползване – е необходимо на лицата, обитаващи обособени ромски квартали, да
се предостави друг подслон, с позоваване на Решението на ЕС по делото
„Йорданова и други срещу България”. Поискана е отмяна на заповедта. По същество
адв.К. поддържа доводите в жалбата.
- Ответникът – Кмет на Община **** оспорва
жалбата като неоснователна чрез процесуален представител юрисконсулт Л.П.. По
същество поддържа теза за законосъобразност на заповедта. Заявено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1. Според данни от преписката оспорената заповед е
връчена на пълномощника адв.К. на 20.02.2019г. /л.8/. Жалбата е подадена на
06.03.2019г. – в срок и от адресат на неблагоприятен акт. В заповедта е отразено,
че строежът се ползва от А.П., квалифицирана за възложител в Констативен акт №
25/08.02.2019г., въз основа на който е издаден оспорения административен акт. В
жалбата е посочено, че сградата е построена именно от адресата на оспорената
заповед.
2. Строежът, ползването на който е забранено поради
невъвеждането му в експлоатация, представлява „тухлена постройка на един етаж”,
с размери 7,00м./4,00м. и височина 2,20м., изпълнена с тухлени стени, без
колони, греди и плочи, с покрив дървена конструкция и покрит с керемиди. В
обстоятелствената част на заповедта е налице позоваване на Констативен акт № 25/08.02.2019г.
Констатирано е, че незаконният строеж „паянтова сграда” се ползва от А.П. без
основание и без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред. Сградата
се намира в ПИ 11845.17.20 по КККР на с.Войводиново – частна общинска
собственост, за който е съставен Акт за общинска собственост /АОС/ №
61/15.12.2003г., вписан в СВп.-Пловдив. Категорията на строежа е определена на
Пета, в съответствие с чл.10 ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. и чл.137 ал.1
т.5 б.”а” ЗУТ. В заповедта са отразени данни от извършена служебна справка в
администрацията на община **** – не са открити разрешение за строеж и
строителни книжа за обекта, както и не са открити документи за въвеждане в
експлоатация на строежа и удостоверение за въвеждането му в експлоатация съгл.
чл.177 ЗУТ. Прието е, че строежът не може да бъде характеризиран за търпим по
см. на §16 и §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради липса на изискванията на
разпоредбите. По отношение възражението против констативния акт е посочено, че
поради непредставени със същото доказателства за въвеждане на строежа в
експлоатация – е неоснователно.
В констативен акт /КА/ № 25/08.02.2019г. са
документирани установени при проверка на същата дата факти и обстоятелства
относно строеж – „Паянтова сграда” в ПИ 17.20 по КК на с.Войводиново : ПИ 17.20
е общинска частна собственост, а строежът е собственост на А.П., която е
квалифицирана на възложител; строежът е Пета категория, съгл. чл.137 ЗУТ и
Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи; обектът се
ползва с предназначение – жилищна сграда и ползването му е в отклонение от
чл.178 ал.1 ЗУТ. Не са налице документи за въвеждане на строежа в експлоатация.
Против КА е подадено възражение /л.9/, съдържащо
следните доводи : Не е нарушено законодателството, тъй като строежът е
осъществен преди повече от 30-40 години и е „търпим строеж”. Спазен е БДС при
построяването на къщата и жилището е масивно, здраво и с хигиенни санитарни
помещения. Постройката не представлява опасност за живущите в нея и
преминаващите наоколо. Възразено е против липса на уведомяване за извършената
проверка с твърдение, че повече от месец е възпрепятстван достъпа до жилището
на жалбоподателката. Заявено е, че за жилищата от ромския квартал има обособена
пътна инфраструктура, ВиК система и възможност за ползване на електрически ток
от енергодоставчика.
3. Данни от преписката и приети в съдебното
производство доказателства : Според КК на с.Войводиново, община ****, одобрена
със Заповед № РД-18-99 от 12.11.2008г. на ИД на АГКК, ПИ 11845.17.20 е собственост
на Община **** /л.25, 26/. Информацията е потвърдена със Скица /28.03.2019г.,
изд. от СГКК-Пловдив за имот в неурбанизирана територия и извадка от КР, л.47 -
52 : относно ПИ с идентификатор 11845.17.20 няма издадена заповед за изменение
на КККР; адресът на ПИ в ****; площ 1 624кв.м.; трайно предназначение на
територията : Земеделска; начин на трайно ползване – Нива; стар идентификатор
няма; собственик е Община **** и няма данни за носители на други вещни права; в имота попадат шест сгради : пет
жилищни – еднофамилни на 1 етаж и една селскостопанска на 1 етаж, с отразена
застроена площ за всяка сграда. В извадка от КР е вписано, че сградите са с
неидентифициран собственик. В АОС /частна/ № 61 от 15.12.2003г. /л.27/ е
отразено, че други собственици на имота няма, вкл. не са извършвани
разпореждания с имота или част от него, както и не са предоставени права върху
имота.
Кадастралният план и ЗРП с напречни профили
на улиците на с.Войводиново са одобрени със Заповед № РД-09-409/27.09.1995г.,
като в случая сградата се намира в
неурбанизирана територия – земеделска. Приета е и извадка от отменен план за
регулация на с.Войводиново – улична регулация, утвърдена със Заповед №
661/28.11.1968г., с който акт е утвърдена и дворищната регулация, л.65.
Извадката /графична част/ онагледява и територия след т.нар. „край на
регулацията”, в която не са заснети сгради. В графичната част от плана, одобрен
със заповедта от 1995г. също е отразена територия извън регулацията, в която са
заснети сгради със сигнатура ПЖ и ПС, но при съпоставка с извлечението от КК,
не се установява идентичност или сходство в конфигурацията със сградите,
кадастрално заснети със заповедта за одобряване на КК от 2008г.
По отношение ПИ 17.20 е представено Решение №
170/11.11.2010г. на ОбС – **** за одобряване окончателен проект на ОУП на
Община **** с правила и нормативи за
прилагането му – неразделна част от плана /л.60 и сл./, повторно приет с РОС № 178/10.12.2010г. Според извадката от ОУП
/л.61, 62/, ПИ 11845.17.20 попада в структурна единица 427 – СМФ /смесена
многофункционална зона/. В Правила и Нормативи за прилагане на
общия устройствен план на община ****, Раздел III Устройство и застрояване на
смесени многофункционални устройствени структури/зони, чл. 19 ал.2 : „В смесената
многофункционална устройствена структура Смф се допуска до 20% от бруто
територията ѝ (в границите на всяка структурна единица) да бъде заета от
самостоятелни урегулирани поземлени имоти с жилищно предназначение.“. В
Допълнителните разпоредби на Правила и Нормативи за прилагане на общия
устройствен план на община **** са дефинирани следните понятия - § 1, т.2. „Структурна
единица” е териториално обособена част от новоурбанизираните територии.
3.1. При насрочване на
делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр.
с доказателствата /л.34/, вкл. на основание чл.171 ал.2 АПК е назначена СТЕ.
Заключение по СТЕ не е изготвено и прието поради невнесен депозит от страна на
ответника. В тази вр. се съобрази, че в случая не е оспорена фактическата установеност в констативен акт № 25 от
08.02.2019г., въз основа на който е издадена заповедта, но от друга страна –
административното производство е служебно и издадената заповед е по същността
си принудителна административна мярка с временно ограничително действие, поради
което в тежест на администрацията е освен констатация за липса на документи за
въвеждане на строежа в експлоатация, така и установяване категорията, вида,
местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти.
Един от идентифициращите обекта елементи в конкретния случай, предвид факта на
няколко сгради в ПИ 17.20, е обозначаване на сградата със съответен кадастрален
идентификатор. След като административният орган разполага с информация от КК
за ПИ 17.20, сградите в който имот са със самостоятелни идентификатори, дължимо
е отграничаване на сградата – предмет на забраната с оспорената заповед, от
останалите обекти в имота. Ведно с това, при проверка на място е установимо
местоположението на сградата в имота, при което не е била налице обективна
невъзможност за обозначаване на сградата в КА или в заповедта със съответстващия
идентификатор по КК или поне с графична информация за позицията на тухлената
постройка спрямо някоя от шестте обекта в ПИ 17.20. В КА и в заповедта липсват
данни, насочващи към еднозначно индивидуализиран обект – сграда в ПИ 17.20.
Площните характеристики не са достатъчен ориентир за съответствие на сградата –
предмет на забраната за ползване с конкретна сграда от намиращите се в ПИ 17.20
шест строежа или за извод относно местоположението й до някоя от шестте сгради.
Пропускът сградата да бъде индивидуализирана при
наличие на изходяща информация за целите на идентификацията й не бе преодолян
посредством СТЕ – една от поставените задачи към експерта бе именно отграничаване
на забраненият за ползване и достъп обект от останалите в ПИ. Ответникът не
ангажира и свидетелски показания на лица с непосредствени възприятия от огледа
на място, които да опишат местоположението на сградата в ПИ с отграничаване от
другите строежи в същия недвижим имот. Констативният акт по чл. 178 ал. 5 ЗУТ е доказателство за
установените в него обстоятелства и при осъществено право на възражение не
следва извод за нередовно съобщаване, но дори в хипотеза на редовното му
съставяне - липсата на отграничаване
на сградата – предмет на забраната, от останалите в същия ПИ, разколебава доказателствената
му сила, поради което обстоятелството относно ясна индивидуализация на сградата
/отграничаването й от останалите в същия имот посредством : посочен
съответстващ на обекта кадастрален идентификатор; описание с географско
местоположение в имота; съпоставка с останалите и ориентировъчни данни за
отграничение от другите обекти/ следваше да бъде доказано от ответника на общо
основание - чл. 171 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170 ал. 1 АПК /Решение № 8981 от
30.06.2010г., ВАС/.
Липсата на спор по отношение наличието на сграда на
един етаж, с размери 7,00м./4,00м. и височина 2,20м., изпълнена с тухлени стени
и покрив с дървена конструкция, покрит с керемиди и ползвана с жилищно
предназначение, касае само квалификацията, придадена от административния орган
– строеж по см. на §5 т.38 ДР ЗУТ, както и определената категория – Пета /чл.10
ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. и чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ/. Не е
отречен факта на ползване на строежа от страна на адресата на административния
акт с предназначение – жилищна сграда и ползването му в отклонение от чл.178
ал.1 ЗУТ. Не са налице документи за въвеждане на строежа в експлоатация,
каквито жалбоподателят не твърди да са издавани, вкл. не е поддържана теза за
липса на предпоставки за въвеждане на строежа в експлоатация с арг. от
неправилно определена категория /чл. 178 ал.2 ЗУТ вр. с чл.137 ал.1 т.6 вр. с
чл.147, чл.44, чл.46 ал.1, чл.54 ал.1, ал.4 ЗУТ/. Последнопосочените са
относими към приложеното правно основание, но не преодоляват липсата на
конкретна идентификация на обекта за целите на изпълнение на заповедта. Вярно
е, че не е оспорено местоположението на сградата в ПИ 17.20 и площните характеристики,
които потвърждават ситуиран обект в посочения ПИ, но тези признаци не са
достатъчно индивидуализиращи предмета на забраната предвид наличието на няколко
сгради в имота.
3.2. Установеният пропуск не бе преодолян от
ответника в хода на съдебното производство при изрично указана доказателствена
тежест и при служебно назначена СТЕ, вкл. посредством свидетелски показания. Съдът
не може да домотивира административния акт с фактически констатации, освен
което при конкретните данни от КК – няколко сгради в ПИ 17.20 /пет с жилищно
предназначение и една селскостопанска/, част от които с близки площни
характеристики, извод на съда за индивидуализация на сградата – предмет на
забраната, би бил предположение, а не доказано съответствие на сградата с
конкретна сграда от намиращите се в ПИ строежи или за обект, разположен в
близост до някой от тях. Посоченото представлява основание за отмяна на
заповедта, тъй като при недостатъчно индивидуализиран обект на забрана според
фактите по случая, разпоредената с нея ограничителна мярка е обективно
неизпълняема, вкл. несъразмерна с целта, за която е издадена /чл.59 ал.2 т.5 и
чл.6 ал.2 и ал.5 АПК/.
Констатациите в КА, възприети в заповедта, се ползват с доказателствена
сила и истинност по смисъла на чл.171 ал.1 АПК и подлежат на оборване в
съдебната фаза на производството от оспорващия с визираните в ал.2, чл.171 АПК
доказателствени средства, но при липса на необходимата за целите на забраната
идентификация на обекта – разграничаването му от останалите строежи в ПИ 17.20,
не е налице констатация, която да бъде опровергана от жалбоподателя.
4. По възраженията и твърденията в жалбата, извън установения пропуск : Фактът на изпълнен строеж с извършител
жалбоподателката и ползването на невъведен в експлоатация, подлежащ на въвеждане
обект от пета категория, не е опроверган в хода на съдебното производство, нито
разколебан с възражения и представени относими доказателства. Приложимата
правна норма - чл. 178 ал. 6 ЗУТ изисква липса на въвеждане на обекта в
експлоатация по законовия за това ред и установяване ползването на невъведения
в експлоатация обект. Относимите за издаване на административен акт със
съдържание на оспорения факти принципно са осъществени, при което заповедта е
издадена в съответствие с приложимите норми – посочените в административния акт
правни основания. Категорията на
строежа е от значение за материалноправната компетентност на административния
орган и е правилно определена. По отношение на същата кметът на общината е
компетентен административен орган.
Липсата на обоснованост на заповедта от фактическа страна, произтичаща
от посоченото недостатъчно индивидуализиране на сградата с оглед наличието и на
други сгради в ПИ 17.20, е от значение за преценката за законосъобразност,
независимо от правилно приложени правни основания.
4.1. Въпросът дали сградата
представлява законен строеж, е извън обхвата на предмета по делото. Забраната
по чл. 178 ал. 6 ЗУТ се налага когато строежът не е въведен в експлоатация по
реда на чл. 177 ЗУТ. Забраната за ползване се налага с цел - да преустанови
ползването на строеж, който не е въведен в експлоатация по установения в закона
ред, без значение законен ли или не /в тази насока константната съдебна
практика на ВАС, Второ О. – напр. Решение № 13411/17г. ; Решение 2284/2019г. :
„Законността на строежа е неотносима към спора. Заповедта е издадена на
основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ и нейният предмет е забраната на ползването и
достъпа до строеж. Предпоставките на упражненото правомощие са наличието на
строеж, той да не е приет по установения ред и да се ползва, респ. не по
предназначението му или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация –
ал. 1 и ал. 4 на чл. 178 от закона.”/.
4.2. Проверка за търпимост на строежа и съответно
неподлежащ на забрана за ползване обект, освен от административния орган,
подлежи на изследване и от съда /чл. 168 ал. 1, чл. 171 ал. 4 АПК/, но не
посредством служебно събиране на доказателства. Тежестта да проведе пълно
доказване за дата на строежа, спрямо която да се обсъди неговата допустимост по
критериите на разпоредбите за търпимост и респект. за липса на предпоставки за
забрана за ползването му, е върху оспорващото лице. В тази насока твърдението
за период на изграждане е „…на повече от 20 години” в жалбата и „…преди повече
от 30-40 години” във възражението – 1999г. или 1989г., 1979г., при действие на
ЗТСУ отм. Твърденията не бяха доказани, независимо от указания към
жалбоподтелката. В хода на съдебното производство не бяха представени
доказателства и не бяха заявени доказателствени искания, като ясно бе заявено
от пълномощника на оспорващото лице, че доказателствени искания няма.
Не е оспорено местоположението на строежа – в ПИ
17.20 по КК на с.Войводиново, който е частна общинска собственост и относно ПИ с идентификатор 11845.17.20 няма
данни за носители на други вещни права. КК е одобрена със Заповед №
РД-18-99/12.11.2008г. и в скицата на СГКК / 28.03.2019г. е удостоверено, че
няма заповед за изменение на КККР по отношение ПИ 17.20. Тоест,
местоположението на строежа е в ПИ с трайно предназначение на територията :
Земеделска; начин на трайно ползване – Нива.
Поради липса на каквито и да е доказателства по
твърденията в жалбата за период на построяване на сградата, следва
обективен извод за период на изграждане към 2008г., изключващ прилагане на
нормите за търпимост. За данните от КККР
следва да се отчита, че кадастърът заснема фактическото състояние на място и не
съобразява законни и въведени в експлоатация ли са сградите и обектите в ПИ,
като отразяването на същите в кадастъра не е приравнимо действие на въвеждане в
експлоатация. В случая единственият обективен източник на достоверна информация
е скицата от СГКК-Пловдив, поради което спрямо съдържанието на този документ се
преценяват твърденията за търпимост – при липса на представени доказателства от
жалбоподателката.
За сградата липсват строителни книжа и доказателства, че същата е
въведена в експлоатация от компетентните органи по чл. 160 ал. 1 ЗТСУ вр. с
чл.164 ал.5 /отм./, не са представени. Твърдението за построена сграда преди
около 20 или 30-40 години не бе потвърдено с доказателства за ползване на ток и
вода в този период - жалбоподателката не приложи доказателства за период на
електрозахранване или за начален момент на захранване с ел.енергия, в каквато
насока са дадени указания в настоящото производство. Свидетелски показания не
бяха ангажирани за установяване посочения период на изграждане и в съдебното
производство не бяха представени никакви доказателства, каквито не са приложени
и към жалбата. Следователно, преценката за твърдението „търпим строеж” следва
да бъде основана на данните от преписката – извлеченията от КК, от действащ ЗРП
от 1995г. и отменен план за улична регулация от 1968г. Както бе посочено, в
графичната част на плана от 1968г. се съдържа онагледяване на територията
„извън регулация”, в която няма заснети сгради. В графичната част от плана,
одобрен през 1995г. в територията извън регулация има отразени ПЖ и ПС, но
периода е в хипотезата на §16 ал.2 ПР ЗУТ, изискващ деклариране пред
одобряващите органи в определен от закона срок, каквото липсва.
Независимо от извода, обоснован с информация от
картния доказателствен материал, се излагат и следните съображения : §16 ал.1
ПР ЗУТ не изисква деклариране на строежа пред одобряващите органи. Освен периодът
на построяване - до 7 април 1987г., предпоставки за прилагане на цитираната
норма са строежите да са допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон. Според действалите към твърдяното в жалбата време за
изграждането на строежа разпоредби на Закон за териториално и селищно
устройство /ЗТСУ, отм./ и Правилник за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство /ППЗТСУ, отм./ - извън
строителните граници на населеното място се разрешават строежи, видът,
размерът, разположението и предназначението на които се определят с правилника
за приложение на този закон и строителните правила, норми и нормативи /чл. 40 ал.2
ЗТСУ, отм./ . Според чл. 108 ал.7
ППЗТСУ, отм. /редакция - ДВ, бр. 48 от 1985г./
- „В
местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите специални разпоредби и в личните
селскостопански имоти, извън
регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 35
кв.м. …Строителството им се извършва по
утвърдени проекти и с разрешение за строеж. …”.
Предходните редакции на нормата се
отнасят до местата, предоставени за селскостопанско ползване – икономични постройки
за сезонно ползване. При съпоставка с данните по делото – няма информация за
предоставен за земеделско ползване ПИ 17.20 на жалбоподателката, отредена
територия с непродуктивни терени за отдаване на граждани за лично ползване,
вкл. няма информация за предоставяне на места от територията за земеделско
ползване и възможност за изграждане на постройки за сезонно ползване. Няма
одобрявани застроителни решения. Според АОС с общинския имот не са извършвани
разпоредителни сделки и не са предоставяни права върху същия или за част от
него.
Към 1986г. няма данни жилищната сграда да е
предназначена за сезонно ползване или съхраняване на селскостопански инвентар и не се намира
в личен на жалбоподателката селскостопански имот, при което не са налице
условията на чл. 108 ал.7 ППЗТСУ отм. Сградата е изградена в земеделска земя,
чужда собственост, без да има одобрен ПУП и без да е променено предназначението
й. При тези данни строежът – жилищна сграда
е недопустим, както по правилата и нормативите, действали към твърдяните периоди
и съгласно чл. 12 ал. 2, чл. 137 ал. 3 и чл. 148 ал. 1 ЗУТ.
Нормата на чл.2 т.2 от Наредба
№ 2 от 20.05.1993г. за застрояване в земеделските земи /обн., ДВ, бр. 47 от 4.06.1993г./ позволява
изграждане на жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на
собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска
продукция от съответните земеделски земи, без ограничителна площ, но с оглед
предпоставките за прилагане на цитираната норма се съобрази, че към момента на
издаване на оспорената заповед правото на собственост върху имота не е
притежание на жалбоподателката / а и преди това/ и не бяха представени
доказателства за произвеждане на селскостопанска продукция от съответните
земеделски земи – от страна на оспорващото лице. За периода по §16 ал.2 ПР
ЗУТ няма представено доказателство за деклариране на строежа пред одобряващите
органи до 31.12.1998г. Това е относимо и за периода по §16 ал.3 ПР ЗУТ – липсва
информация за деклариране в 6-месечния срок. Според данните по делото липсват
основания за прилагане на § 16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ, както и на §127 ал.1 ПЗР на
ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г./ - четвърти период за обявяване на строежи, за
които няма издадени строителни книжа, за "търпими" - извършени за
времето от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. / влизане в сила на ЗУТ /. Действалата към момента на влизане в сила на ЗУТ /01.03.2001г./
Наредба № 2/1998г., отм. допуска застрояване в земеделски земи без промяна на
тяхното предназначение на едноетажни стопански постройки със застроена площ до
35 кв. м. за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и
помещение за обитаване, при имоти с площ до 10 дка /чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба
№ 2/1998г., отм. - при имоти с площ до
10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м за
съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за
обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и
комасация на земята /. Жилищната
сграда не попада в обхвата на разрешението с цитираната наредба, вкл. и в
обхвата на Наредба № 19/2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на
предназначението им /чл.2 ал.1 т.1 във вр. с чл.58-60 ЗУТ/.
Следва извод за липса на условия за застрояване в
имота, предвид че същия е частна общинска собственост и не се произвежда
селскостопанска продукция и строителството в случая не е свързано с ползването
на земеделската земя, а е за обитаване и лично за лице, което не е собственик
на имота. Към момента според Наредба № 19/25.10.2012г. – чл.2 ал.1 : без
промяна предназначението на земеделска земя е разрешено строителство, свързано
с ползването на земеделските земи, чиито функции са съвместими с
предназначението на земята /т.1 – при имоти до 10 дка – едноетажни
селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях/. Няма данни ПИ 17.20 да
е предназначен за производство на селскостопанска продукция и функциите на
построените в същия постройки не отговаря на предназначението на земята и съгл.
Наредба № 19 те не представляват допустими строежи по действащите норми и
правила. Няма одобрени застроителни решения нито за сградата, предмет на
забрана за ползване с предназначение – жилищна сграда, нито за цялата територия
на местност „Када Пара”. Предпоставките за квалификация на строежа като търпим
в хипотеза на §16 ал.1 ПР ЗУТ не са налице по отношение обекта на премахване
според нормите за допустимост по правилата и нормативите, действали по време на
твърдението за период преди около 30 или 40 години, вкл. съгласно ЗУТ.
Територията, в която се намира ПИ 17.20 е извън регулация и приложимите норми
касаят строителство в земеделски земи, респект. извън строителни граници на
населени места. Няма данни за техническа инфраструктура, както и за одобрен
регулационен план или парцеларен план на техническата инфраструктура. Няма
застроителен план или одобрени ЧЗР. Няма данни за отредена територия с
непродуктивни терени за отдаване на граждани за лично ползване, вкл. няма информация
за предоставяне на места от територията за земеделско ползване и възможност за
изграждане на постройки за сезонно ползване.
Според ОУП , устройствената зона, в обхвата на която
попада ПИ 17.20 е СМФ : ПИ 11845.17.20 попада в структурна единица 427 – СМФ
/смесена многофункционална зона/. Действително, според Правила и Нормативи за
прилагане на общия устройствен план на община ****, Раздел III Устройство и
застрояване на смесени многофункционални устройствени структури/зони - чл.19 ал.2 - В смесената многофункционална
устройствена структура Смф се допуска до 20% от бруто територията ѝ (в
границите на всяка структурна единица) да бъде заета от самостоятелни
урегулирани поземлени имоти с жилищно предназначение. Липсата на ПУП, приет в
съответствие с предвижданията на ОУП не потвърждава тезата за търпимост,
предвид чл.104 ал.3 ЗУТ.
Няма данни за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД
ЗУТ, ал.1, ал.10. Няма данни и за висяща процедура по заявление за узаконяване
по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Строежът е върху земеделска земя - частна
общинска. Липсват доказателства за собственост или за предоставяне право на
ползване на жалбоподателя по реда на някой от нормативните актове, изброени в §
4 ПЗР ЗСПЗЗ. Няма данни по делото предназначението на земята да е променено.
Сградата е изградена в земеделска земя, чужда собственост, без да има одобрен
ПУП и без да е променено предназначението й. При тези данни строежът – жилищна
сграда е недопустим, както по правилата и нормативите, действали към твърдян
момент на изграждането му - чл. 26 ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, така и съгласно
чл. 12 ал. 2, чл. 137 ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Както бе посочено, в чл. 108
ал. 7 ППЗТСУ /отм./ е предвидена възможност да се разрешава строеж на
едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв.м. в лични
селскостопански имоти и предоставени за ползване имоти, извън регулация. В
случая сградата е изградена в чужд имот, който
няма данни да е предоставян за ползване /в този смисъл Решение №
15113/2018г. по адм.д. № 8448/2018г.; Решение № 13859/2018г. по адм.д. №
7289/2018г.; Решение № 7030/ 2018г. по адм.д. № 2147/2018г. – ВАС/.
4.3. Строежът е пета категория съгласно чл. 137 ал. 1
т. 5 б. „а” ЗУТ, поради което подлежи на въвеждане в експлоатация чрез издаване
на удостоверение за това съгласно чл. 177 ал. 3 ЗУТ. Причините, по които даден
строеж – подлежащ на въвеждане в експлоатация не е въведен, не са предпоставки
или отрицание за издаване на заповед по чл.178 ал.6 ЗУТ. Съгласно чл.178 ал.1 и
ал.2 ЗУТ : Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях /чл.176 ал.5 ЗУТ/, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Не
подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория /чл.178 ал.2 ЗУТ вр. с чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ – чл.147, чл.44, чл.46 ал.1, чл.54, ал.1, ал.4 ЗУТ/.
Предвид единственият обективен източник на информация за период на
изграждане на обекта – към 2008г. или дори няколко години преди одобряване на
КК, предвид необходим срок за административната процедура за КК, се съобразява
изискването за регистриране на въвеждане на строежа в експлоатация и издаване
на удостоверение за въвеждане в експлоатация - въведено с изменение на ЗУТ /ДВ, бр.65 от 2003г./, поради което има действие
занапред - т.е. само за строежи, които към момента на влизане в сила на
изискването за удостоверение още не са завършени или са завършени, без за тях
да са издадените необходимите за ползването им документи, съгласно действалия
към момента на завършването им закон. Както бе посочено, твърденията в жалбата за период на
изпълнение на обекта останаха недоказани и в хода на съдебното производство не
бе заявен спор за категорията на строежа, за задължение за въвеждането му в
експлоатация и липсата на такова въвеждане, както и за самото ползване, поради
което заповедта съответства с целта на закона. Относими факти за издаването на
заповедта са строежът да подлежи на приемане / съгласно чл. 137 ал. 1 ЗУТ такива са
всички строежи от първа до пета категория включително/; строежът да се ползва
към датата на съставяне на констативния акт и за строежа да не е издадено
разрешение за въвеждане в експлоатация /Решение 4458 от 2017г., ВАС/.
Съгласно чл. 164 ал. 1 ЗТСУ /отм./ не се разрешава да се обитават,
съответно използват сгради, съоръжения, технически уредби и инсталации или
части от тях, преди да са прегледани и приети по установения ред. Сградата не е
в обхвата на обектите по чл. 164 ал. 2 ЗТСУ /отм./, които не подлежат на
въвеждане в действие – не е стопанска, второстепенна или временен строеж /„не
подлежат на въвеждане в действие временни, второстепенни и стопански
постройки”/. Не са налице противопоставими доказателства спрямо категорията на
обекта – Пета и няма спор, че сградата се ползва от жалбоподателя с жилищно
предназначение без да е въведена в експлоатация по установения ред. Дори в хипотеза на извършен преди 30
години, строежът е подлежал на въвеждане в експлоатация /чл. 304 ППЗТСУ отм. -
процедурата по разрешаване ползването и обитаването на строежите; чл. 164 ЗТСУ
отм. - забрана за обитаване и ползване на неприети по установения ред строежи/.
Издаването на разрешение за ползване на строежите се регламентира с приетата на
основание чл.201 ал.1 ЗТСУ /отм./ - Наредба № 6/15.03. 93г. за държавно
приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България /обн. ДВ,
бр.28 от 05.04.93г., отм. ДВ, бр. 72 от 13.08.99г./. По определението на чл.22
ал.3 от Наредба № 6 разрешението за ползване е документ, който удостоверява
годността на използвания строеж по предназначението му, като аналогична е
разпоредбата на чл.20 ал.2 от Наредба № 6 от 23.07.1999г. /обн., ДВ, бр. 72 от
13.08. 1999 г., отм., бр. 54 от 15.06.2001г./ и чл.20 ал.2 от Наредба № 6 от
22.05.2001г. за разрешаване ползването на строежите в Република България /обн.,
ДВ, бр. 54 от 15.06.2001г., отм., бр. 72 от 15.08.2003г./, респект. чл.17 ал.2
/„документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа
за ползване съобразно издадените строителни книжа”/ - Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове
за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти,
отменила Наредба № 6 от 22.05.2001г.
5. Забраната
на ползването на строежите е временна мярка, действаща до настъпването на
условията по чл. 178 ал. 8 ЗУТ. Освен преустановителен, тя съдържа и превантивен
елемент – да осуети и възможността за ползването на обекта до разрешаването на
въпроса за въвеждането му в експлоатация. Дори и към момента на проверката от
контролните органи, респ. на издаването на заповедта за забраната, строежът да
не се е ползвал, това обстоятелство не поражда самостоятелно основание за
отмяната на ограничителния акт /ползването не е отречено от жалбоподателя
изначално, а твърденията в жалбата са именно за ползване на обекта в дълъг
период; при възражение за ползване би липсвал правен интерес от оспорване на
заповедта/. Заповед с правно основание чл.178 ЗУТ се отнася до неопределен кръг
лица – ползватели, наематели и лица, които пребивават в имота и ползват
сградите или даден обект на друго основание. Но същността на административния
акт и последиците му не разширяват кръга на лицата с правен интерес, които
могат да оспорят същия и не са налице основания за конституиране на
заинтересовани лица в съдебното производство.
В допълнение се отбелязва, че
фактическите състави на чл.224а и чл.178 ЗУТ не са идентични, вкл. производствата
по премахване на незаконен строеж и за забрана на неговото ползване са самостоятелни
и независими едно от друго /в хипотеза на издадени два отделни административни
акта, всеки от тях подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност/.
Нормите, установили забраната за ползване не отричат налагането й по отношение
незаконно изграден строеж /Решение № 5891/2018г., ВАС/.
По отношение оплакването за нарушение на чл.8 от ЕКПЧ
следва да бъде отбелязано, че съображения са изложени в Определение №
627/22.03.2019г. /л.36 и сл./, постановено по искане за спиране предварителното
изпълнение на заповедта, предвидено по силата на закона – съдебният акт не е
обжалван. Освен това, от значение за служебната преценка на съразмерност на оспорената
заповед /по същност и последици – принудителна административна мярка/ по
критериите на чл. 6 ал.5 АПК, е липсата на доказателства по твърденията за
нарушени права – такива не са представени както с жалбата, така и в хода на
съдебното производство.
А.П. е посочила в жалбата адрес ***. В удостоверение
/ 12.03.2019г. /л.14/ на Община ****, дирекция „Местни приходи” е отразен адрес
за кореспонденция – ****. В скицата на СГКК-Пловдив от 28.03.2019г., адресът на
ПИ 11845.17.20 е ****, а ул.“Победа“ е в регулация с кадастрален идентификатор
11845.502.720 – л.25. Данните не подкрепят твърдението за единствен ползван
жилищен имот от оспорващото лице, тоест липсва оставане без дом.
Не бе представена информация за живущи в сградата три поколения, сред
които малки деца и възрастни хора. Не са установени обективни факти за
обитаване на сградата в дълъг период – не са представи данни за партидни номера
при консумирана вода и електроенергия или дори само документация,
удостоверяваща начален период на потреблението им, вкл. за плащани години такса
смет. В случая не бе доказан период на ползване на строежа – нито първоначална
ориентировъчна година, нито цялостен времеви отрязък.
Според удостоверение за семейно положение и родствени връзки по
отношение жалбоподателя – двете деца на А.П. са пълнолетни /л.23/. В приети по
делото уведомления на Община **** до Председателя на ДАЗД и до Директора на ДСП
„****“, са посочени 17 регистрирани малолетни и непълнолетни деца, сред които
не са пълнолетните деца на жалбоподателката предвид възрастта им. Следва
обективен извод за това, че не са налице живущи в обекта уязвими членове –
деца, възрастни хора. Няма данни жалбоподателката да е заявила искане пред
общината за нужда от осигуряване на жилище по действащите законови способи и
конкретните възможности на общината. Същевременно,
не се твърди да е поискана и отказана социална
помощ, вкл. не са завени факти за здравословно състояние на оспорващото лице,
ограничаващи или отричащи възможност за полагане на труд, предвид възрастта й.
Приложената норма на чл. 178 ЗУТ въвежда забраната за ползване на невъведен
в експлоатация по законоустановения ред строеж и сама по себе си е предвидена в
защита на обществения интерес, респект. няма за цел да ограничи правната сфера
на адресата. Касае се за превенция с административен акт, осъществена на законово
основание и в изпълнение на императивна норма. С доводите в жалбата не се
опровергават установените в административното производство факти за неприет по
установения ред строеж, чието ползване е рисково и само по себе си може да
доведе до вреда за адресата и трети лица. В този смисъл е и законовата презумпция
по предварителното изпълнение, която не противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на човека и основните
свободи /защитимо притежание/ : “Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да
се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите
притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в
закона и в общите принципи на международното право. ”. Съобразява се, че жилище по смисъла на член 8 ЕКПЧ, е мястото,
където човек живее трайно и уседнало, поради което може да се окаже, че всички
места, които обитава трайно представляват негово жилище. Както бе посочено, не
са представени доказателства за траен период от време, в жалбоподателката е
живяла в забранения за ползване строеж, вкл. за обитаване на обекта от малки
деца и възрастни хора. Забраната за ползване и достъп съответства на вътрешното
право, като мярката е предвидима – лицата да са знаели или е трябвало да знаят
какво ги очаква, в хипотеза на ползване на чужд недвижим имот /общинска частна
собственост/, в който е изпълнен строеж, обитаван без да е въведен в
експлоатация. Доколкото целта на закона е да не се допуска ползване на строеж
без да е въведен в експлоатация по установения в закона ред, което изначално
представлява заплаха за живота и здравето на ползвателя, както и за неограничен
брой други лица – в обществен интерес, намесата на общината в случая не
противоречи на целта. Намесата е осъществена при условията на Конвенцията -
засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и не
е непропорционално, с оглед данните от преписката.
Липсата на отграничаване на забранената за ползване сграда
от останалите в ПИ 17.20 внася неяснота относно подлежащия на забрана за
ползване и достъп строеж, което не позволява изпълнение на ограничителната
мярка или би създало затруднения при изпълнението на административния акт. Предметът
на административното разпореждане следва да е индивидуализиран еднозначно, за
да породи целените правни последици. Жалбата се приема за основателна без
присъждане на съдебни разноски /държавна такса/, поради незаявена претенция.
Мотивиран с изложеното , съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № РД-09-243/18.02.2019г. на Кмета на Община ****.
Решението може да се обжалва пред Върховния
Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :