С решение № 5 от 25.05.2009 г., постановено по гр.д.№ 719/2008 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Стефан Иванов Петков от гр.Кърджали срещу Община Кърджали, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Община Кърджали, че е собственик на недвижим имот, представляващ имот с кадастрален № 180056 в зона за земеделско ползване № 28 в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали с площ 0.416 дка, ведно с построените в него едноетажна паянтова стопанска сграда, изградена на източната имотна граница със застроена площ 19 кв.м., съдържаща едно складово помещение, едноетажна полумасивна сграда – лятна кухня, построена в северозападната част на имота, със застроена площ от 24 кв.м., съдържаща две стаи и едноетажна масивна сграда – гараж, построена в североизточната част на имота, със застроена площ 53 кв.м., при посочени граници. С решението си съдът е осъдил Стефан Иванов Петков да заплати на Община Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размерна 153 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Стефан Иванов Петков, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че решението на съда е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят поддържа, че изводите на съда, че ищецът не е доказал кога е започнал да владее имота и че земя от общинския поземлен фонд не може да се придобива по давност, са неправилни, противоречащи на закона и необосновани. Твърди, че за периода от месец април 1996 г. до месец април 2006 г. е придобил имота по давностно владение, като е присъединил към своето владение и давностното владение на своя баща. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск за собственост, като му се присъдят и направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Община Кърджали. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо. По делото е предявен от Стефан Иванов Петков от гр.Кърджали срещу Община Кърджали, иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Община Кърджали, че е собственик на недвижим имот, представляващ имот с кадастрален № 180056 в зона за земеделско ползване № 28 в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали с площ 0.500 дка /след допуснато изменение на иска/, ведно с построените в него едноетажна паянтова стопанска сграда, изградена на източната имотна граница със застроена площ 19 кв.м., съдържаща едно складово помещение, едноетажна полумасивна сграда – лятна кухня, построена в северозападната част на имота, със застроена площ от 24 кв.м., съдържаща две стаи и едноетажна масивна сграда – гараж, построена в североизточната част на имота, със застроена площ 53 кв.м., при посочени граници. Като основание за придобиване на собствеността върху процесния имот ищецът сочи давностно владение, продължило повече от 20 години. От представеното по делото като доказателство заверено копие от удостоверение № 1414/05.12.2005 г. на Община Кърджали се установява, че Иван Стефанов Петков е починал на 30.11.2005 г. и е оставил следните наследници по закон: Дяка Делчева Петкова – съпруга, Христина Иванова Петрова – дъщеря и Стефан Иванов Петков – син /ищец по делото/. От назначената по делото съдебно – техническа експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че процесния имот № 056 е записан в регистъра към плана за новообразуваните имоти в зона за земеделско ползване № 28 на Община – Кърджали, на основание Акт № 20 от 13.04.2004 г., изготвен от Службата по кадастъра гр. Кърджали. Установява се също, че на името на наследодателя на ищеца Иван Стефанов Петков има записан имот № 370 по плана за новообразуваните имоти в зона за земеделско ползване № 28, който не е идентичен с имот № 056 в зона за земеделско ползване № 28 в землището на с.Резбарци, както и че този имот е записан на името на Иван Стефанов на основание Акт № 20 от 13.04.2004 г., изготвен от Службата по кадастъра гр. Кърджали, съставен при извършен оглед на место по негова молба, за допуснати непълноти и грешки при одобряването на ЗЗП № 28 в землището на с. Резбарци. В тази връзка от констативно – установителната част на заключението на експертизата се установява, че за процесния имот въз основа на влязла в сила оценка, изплатена от Иван Стефанов Петков, е издадена заповед № 49/15.01.2004 г. от кмета на Община Кърджали за придобиване на право на собственост върху имота. Установява се също така, че във връзка с молба от Иван Стефанов Петков до Служба кадастър - Кърджали за непълноти и грешки в плана на новообразуваните имоти за зона № 28 в землището на с.Резбарци, е направен оглед на место и е установено, че имот с номер 180370, записан в регистъра на Христо Стефанов Петков, се ползва от Иван Стефанов Петков, а имот с номер 180055, записан в регистъра на Иван Стефанов Петков, се ползва от Христо Стефанов Петков. Експертизата установява също, че имот с номер 180056 /процесния имот/, записан в регистъра на Иван Стефанов Петков, се ползва от него, но без право на закупуване, и на основание на тези констатации с Акт № 20 от 13.04.2004 г. имот № 180370 е записан на Иван Стефанов Петков, а имот № 180056 е записан на Община Кърджали. Тези констатации на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се потвърждават и от представените по делото доказателства: заповед № 49/15.01.204 г. на кмета на Община Кърджали, акт № 20 от 13.04.2004 г. за непълноти и грешки на служба по кадастъра – Кърджали, заповед № 202/12.03.2005 г. на кмета на Община Кърджали. По делото е приета като доказателство молба от наследодателят на ищеца – Иван Стефанов Петков, до кмета на Община Кърджали, за закупуване на земя за земеделско ползване, предоставена му по ПМС № 21/1963 г. с удостоверение № 1901а от 05.04.1975 г. в с.Резбарци зона 28 с площ 700 кв.м. Прието е като доказателство и удостоверение № 1901а/05.04.1975 г., видно от което на Иван Стефанов Петков е била предоставена 0.5 дка земя в с.Резбарци на основание 21-то Постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963 г. и протокол № 3 от 29.03.1975 г. на ИК на ГОНС. По делото е разпитан като свидетел Адем Емин, който установява, че през 1982 година бай Иван /наследодателят на ищеца/ се грижел за земята, в която имали градинка, дръвчета, а след 1982 г. имали барака, построена от бащата на ищеца, за поддържане на колите, която още си е там. Установява, че понастоящем ищеца и синът му ползват имота. Разпитаният по делото свидетел Недялко Кутетеров установява, че се познавал с родителите на ищеца от 1977 г., като последните от дълги години имали градинка в с.Резбарци, която обработвали, животни и стопанска постройка. Понастоящем това место го ползвал ищеца по делото. Свидетелят Митрю Маринов установява, че имал къща в с.Резбарци от 1986 г., че бащата на ищеца работел мястото, както и че през 1986 – 187 г. ищецът строил гараж за колата в това място. Твърди, че ищецът владеел имота, в който имало насаждения, гараж, стопанска постройка. От горецитираните доказателства се установява, че през 1975 г. на наследодателя на ищеца Иван Стефанов Петков му е била предоставена за ползване земеделска земя в землището на с.Резбарци в размер на 0.5 дка и че същият е ползвал процесния имот с № 180056 по плана на новообразуваните имоти на зона за земеделско ползване № 28 в землището на с.Резбарци до неговата смърт, както и че след това и понастоящем процесният имот № 180056 се ползва от ищеца. В тази насока са както обсъдените по – горе свидетелски показания, така и цитирания акт № 20 от 13.04.2004 г. за непълноти и грешки на служба по кадастъра- Кърджали, с който е констатирано, че наследодателят на ищеца Иван Стефанов Петков ползва както имот с № 180370, записан в регистъра към плана на Христо Стефанов Петков, така и имот с № 180056, записан в регистъра към плана на Иван Стефанов Петков, като е посочено, че се ползва от него, но без право на закупуване. Впрочем, обстоятелството, че процесният имот № 180056 се е ползвал от наследодателя на ищеца не се оспорва и от ответника, който в писмо изх.№ 61-00-315-1/12.07.2005 г. до Областния управител на Област Кърджали и до ищеца по делото /представено по делото като доказателство/ изрично признава, че Иван Стефанов Петков ползва и имот с № 180056, като е посочил, че на основание § 4д от ПР на ЗСПЗЗ същият може да придобие право на собственост само върху един имот. Тук следва да се посочи, че в отговора си по делото, ответникът, чрез своя процесуален представител, изрично се е позовал на цитираното писмо. При така събраните по делото доказателства и направените от страните доводи, релевантен за спора е въпроса придобил ли е ищецът процесния имот по давност. В тази връзка, предвид установеното по – горе ползване на имота от наследодателя на ищеца, а след неговата смърт през 2005 г. и понастоящем – от ищеца, и с оглед обстоятелството, че се касае за земеделска земя по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се посочи, че до 1990 г. същата, като социалистическа собственост, съгласно разпоредбата на чл.86 от Закона за собствеността /в редакцията му до изменението му с ДВ, бр.31/17.04.1990 г./ не е могла да се придобие по давност. Предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ бр.107/18.11.1997 г./, съгласно който изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, процесната земеделска земя не е могла да бъде придобита по давност и до 21.11.1997 г. След тази дата обаче – от 22.11.1997 г., осъществяваното владение е годно за придобиване на имота по давност, поради което ако ползвателите на земите са ги владели през следващите 10 години до 22.11.2007 г., те ги придобиват по давност. Неоснователно е в тази връзка позоваването от районния съд на чл.7, ал.1 от Закона за общинската собственост /в редакцията му от 2008 г./, съгласно който земите от общински поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. В случая не се касае до земя от общинския поземлен фонд, тъй като разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, в редакцията му от 1991 г., съгласно която земеделската земя, останала след възстановяване правата на собствениците, се включва към общинския поземлен фонд, е изменена с ДВ бр.98 от 28.10.1997 г. и изрично определя, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като след изтичането на 10-годишен срок земите стават общинска собственост. С последваща промяна /ДВ бр.99 от 2002 г./ е променен началния момент, от който започва да тече 10-годишния срок, след който земите стават общинска собственост, а именно – от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими реални граници. Действително, действащата понастоящем редакция на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ /изменена с ДВ бр.13 от 2007 г./ определя, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, става общинска собственост. Доколкото обаче по делото липсват каквито и да са доказателства, установяващи наличието на цитираните предпоставки, като не се правят и доводи в този смисъл, следва да се приеме, че в случая не е налице сочената хипотеза. Ето защо и доколкото от цитираните по – горе доказателства се установи, че процесния имот е бил владян от наследодателя на ищеца Иван Стефанов Петков повече от 20 години и в частност в цитирания по – горе период от ноември 1997 г. до неговата смърт – 30.11.2005 г., а след това и понастоящем имотът се е ползвал от неговия син – ищеца по делото, същият е придобит по давност. С оглед установеното по делото обаче, че ищецът не е единствен наследник на своя баща Иван Стефанов Петков, а такива са и Христина Петрова – негова дъщеря и Дяка Петкова – съпруга на наследодателя, и доколкото в настоящия случай ищецът не е установил по несъмнен начин, че за периода след смъртта на наследодателя му е упражнявал фактическата власт върху целия процесен имот с намерение за своене, следва да се приеме, че ищецът е владял своята част от имота и е бил държател на частта на останалите наследници. Ето защо и предвид разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството, ищецът е собственик на 1/3 идеална част от имота, за която част предявения иск е основателен и следва да се уважи. Поради изложеното дотук следва да се отмени решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Стефан Иванов Петков срещу Община Кърджали, иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за 1/3 идеална част от процесния имот, като се признае за установено по отношение на Община Кърджали, че ищецът е собственик на 1/3 идеална част от имота. При този изход на делото на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на иска в размер на 67.43 лева, с която сума следва да бъде намалена сумата от 153 лева, присъдената в полза на Община Кърджали. Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5 от 25.05.2009 г., постановено по гр.д.№ 719/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Стефан Иванов Петков от гр.Кърджали срещу Община Кърджали, иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че е собственик на недвижим имот, представляващ имот с кадастрален № 180056 в зона за земеделско ползване № 28 в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, ведно с построените в него едноетажна паянтова стопанска сграда, изградена на източната имотна граница със застроена площ 19 кв.м., съдържаща едно складово помещение, едноетажна полумасивна сграда – лятна кухня, построена в северозападната част на имота, със застроена площ от 24 кв.м., съдържаща две стаи и едноетажна масивна сграда – гараж, построена в североизточната част на имота, със застроена площ 53 кв.м., при посочени граници, ЗА 1/3 ИДЕАЛНА ЧАСТ от имота, както и В ЧАСТТА, с която е осъден Стефан Иванов Петков да заплати на Община Кърджали разноски по делото, ЗА РАЗЛИКАТА от 85.57 лева до 153 лева, вместо което постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Кърджали, че Стефан Иванов Петков от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” 107, вх.В, ет.2, ап.36, с ЕГН ********** е собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ: имот с кадастрален № 180056 в зона за земеделско ползване № 28 в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали с площ 0.500 дка, ведно с построените в него едноетажна паянтова стопанска сграда, изградена на източната имотна граница със застроена площ 19 кв.м., съдържаща едно складово помещение, едноетажна полумасивна сграда – лятна кухня, построена в северозападната част на имота, със застроена площ от 24 кв.м., съдържаща две стаи и едноетажна масивна сграда – гараж, построена в североизточната част на имота, със застроена площ 53 кв.м., при граници: север – имот № 180055, изток – имот № 180054, юг – строителни граници на с.Резбарци и запад – имот № 180370 и имот № 189542. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |