Решение по дело №1341/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, предявена от адв. В. Й., в качеството ѝ на пълномощник на Д. А. С., [ЕГН], с адрес: с. М., ул. „***“ № **, против Решение № 29 от 30.04.2024 г. на Районен съд - Асеновград, постановено по АНД № 765 по описа на същия съд за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0239-001128 от 18.08.2023 г. на началник РУ – Асеновград към ОДМВР Пловдив, с което на Д. А. С., на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв., за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се обжалваното решение и издаденото НП да бъдат отменени. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалния представител поддържа касационните оплаквания.

Ответникът по касационната жалба – началник РУ – Асеновград при ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационните оплаквания.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди решението на АРС.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесното НП е издадено въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 10.08.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив, ТО - Асеновград, с което е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, прекратена е прокурорска преписка № 7975/2023 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив и е постановено препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ гр. Асеновград при ОД на МВР – гр. Пловдив за преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност спрямо С..

От събраните по преписката документи, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, е установена следната фактическа обстановка:

На 30.06.2023 г. около 15:30 часа в с.М. на ул.„***“ до № **касатора Д. С. е управлявал МПС - мотоциклет марка “П. Л. 125” по път отворен за обществено ползване, което не е било регистрирано по надлежния ред и е било без табела с регистрационен номер. Също така било констатирано, че С. не притежава валидно свидетелство за управление на МПС за дадената категория, към която спада управляваното от него МПС.

Процесните административни наказания са наложени при тази фактическа и правна обстановка, която изцяло е възприета и възпроизведена в НП № 23-0239-001128 от 18.08.2023 г .

За да потвърди обжалваното наказателно постановление първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административнонаказателната фаза на процеса. По отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съдът е приел, че в случая правилно е определен субектът на отговорността, а процесното нарушение е безспорно доказано, квалифицирано е правилно от административно-наказващия орган, и наложеното административно наказание съответства на закона. По отношение на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съдът е приел, че в случая правилно е определен субектът на отговорността, а процесното нарушение е безспорно доказано. Обосновал е и извод за липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на НП-то. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.

В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил съставите на визираните в НП административни нарушения, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото, които първоинстанционния съд правилно е оценил.

Определените от първоинстанционния съд административни наказания в минималния предвиден размер за процесните административни нарушения, са определени в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като са съответни на тежестта на извършените нарушения и на степента на обществената им опасност и тази на нарушителя, и като такива същите са справедливи и способстващи в най - пълна степен за изпълнение на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Впрочем, във връзка с оплакванията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление в обжалваната му част, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

По отношение възражението на касационния жалбоподател, за неправилнаната преценка на районният съд по въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът намира за необходимо да отбележи, че напълно споделя и доводите на АРС за това, че извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Правилно е прието, че деянието, със същите обективни и субективни характеристики реализира и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и именно поради неговата по-ниска степен на обществена опасност е квалифицирано като административно нарушение. За това административно нарушение са наложени административни наказания в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца и разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 – глоба в размер на 100 лв.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

По отношение на разноските, с оглед изхода на спора, такива се дължат на касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът и не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 от 30.04.2024 г., постановено по АНД № 765/2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград.

Решението е окончателно.