О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№….
гр.
Пазарджик, 09.03.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Петкова ЧНД № 272/2020 г. по описа на РС- Пазарджик и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.243 ал.5 от НПК.
Образувано е по жалбата от адв.
В.С. от ПАК в качеството му на пълномощник на Е.М.Л. ***, в качеството му на
пострадал против Постановление на Районна прокуратура гр. Пазарджик от 17.12.2019
г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с
чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № **/****г.
по описа на ОСлО при ОП- Пазарджик, пр. преписка Вх.
№ ***/****г. по описа на РП- Пазарджик, водено за извършено престъпление по чл.131
ал.1 т.2 предл.3 във вр. с чл.130 ал.2 от НК, а
именно за това, че на 23.01.2019 г., в гр. Пазарджик, в качеството си на
длъжностни лица- полицейски служители при ОДМВР- Пазарджик, при изпълнение на
службата си са причинили на Е.М.Л. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание.
В жалбата се изтъква, че обжалваното постановление е необосновано
и незаконосъобразно. Обобщено изложените съображения в подкрепа на това
становище се базират на недостатъчна мотивираност на постановлението, в разрез
със събрания доказателствен материал, липса на обективен анализ на доказателствата
и проведено непълно разследване, като се сочат обстоятелства които не са били
изяснени и доказателства, които не са събрани. Иска
се отмяна на постановлението и даване на задължителни указания за продължаване
на разследването.
Районният съд след проверка по
книжата на делото намира, че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена в
срока по чл.243 ал.3 от НПК и от лице, което е надлежно упълномощено от лице имащо
качеството на пострадал по делото, което го легитимира да обжалва горепосочения
прокурорски акт.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за основателна.
В обстоятелствената част на
обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство
прокурорът е описал за какво престъпление се води делото и срещу кого. След
това е изложил фактическа обстановка, която била установена от събраните
доказателства по делото. Съдът намира, че изложената фактология се базира
единствено на показанията на полицейските служители С.К., Д.М., Т.Г.С.М.и от
събраните писмени доказателства- информацията от тел. 112, документите,
свързани със задържането на пострадалия Л., приложената медицинска
документация, между която основно СМУ и лист за преглед на пациент в СО, както
и заключението на СМЕ.
След направеното изложение прокурорът е
анализирал накратко показанията на очертаните две групи свидетели- от една
страна на полицейските служители, като е посочил, че кредитира показанията на
същите като логични и последователни, подкрепящи се от горепосочените писмени
доказателства и експертното заключение, като не е дал вяра на показанията на
втората група свидетели- постр. Е.Л., Т.Х.И Ш.М., предвид близките отношения помежду
им (св. Х. е племенник на пострадалия, а последният съжителства на семейни
начала със св. М.), както и с оглед наличието на противоречия в техните
показания относно нанесените удари на
пострадалия при задържането му от полицейските служители, както и оборването на
твърденията им с оглед заключението на СМЕ, което поставяло под съмнение
техните показания, а от там внасяло съмнение и в твърденията на св. Л. за
нанесен му побой от полицейски служители.
В заключение прокурорът е направил правният извод, че
не са събрани доказателства в хода на разследването за причинени на постр. Л.
телесни наранявания от полицейски служители и поради това производството следва
да се прекрати, като при желание постр. Л. би могъл да потърси правата си по
частно-правен ред пред съда за нанесените му леки телесни повреди от
неустановени по делото лица.
С оглед на тези изводи прокурорът е прекратил
наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, т.е. приемайки,
че деянието не е извършено или не представлява престъпление.
Веднага следва да се каже, че с
оглед на посоченото основание за прекратяване и предвид направените и цитирани
по-горе изводи, съдът намира, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е издадено в нарушение на чл.199 ал.2 от НПК,
доколкото в него не се съдържат мотиви коя от двете алтернативно предвидени
хипотези в разпоредбата на чл.24 ал.1 т.1 от НПК е приел, че е налице
прокурора- че деянието не е извършено и респ. ако не е извършено от кого не е
извършено или че извършеното деяние не съставлява престъпление.
От направения от прокурора извод, че
липсват доказателства полицейски служители при ОДМВР- Пазарджик да са причинили
на постр. Л. телесна повреда при изпълнение на службата си, без да сочи за кои
полицейски служители става въпрос, се създава впечатлението, че прокурорът е
приел, че от момента на задържането му от полицейските служители К.М.до
освобождаването му от помещението в сградата на РУ Пазарджик с изтичането на
24-часовото полицейско задържане, на постр. Л. не са били причинени телесни
наранявания от полицейски служители не само в лицето на посочените двама
полицая, но и на други служители. При това положение, явно прокурорът е
игнорирал показанията на пострадалия в частта им, в която се изнасят твърдения,
че докато е бил задържан в сградата на РУ са му били нанасяни удари освен от
св. К.и от други полицаи, които са се намирали по това време в сградата.
Очевидно не е дадена вяра на тези показания на постр. Л. поради противоречието
им с показанията на св. К., както и със заключението на СМЕ. Не става ясно
обаче защо прокурорът е кредитирал показанията на св. К.безрезервно, като
същият има интерес да излага твърдения, които го оневиняват, тъй като е пряко
заинтересован от изхода на делото. Вярно е, че неговите показания се подкрепят
до известна степен от тези на св. Г., доколкото последният твърди, че не е чул никакви
викове, нито е видял някой да е нанасял побой на Л., докато е бил приведен в
помещението за задържане, но не става ясно дали през цялото време той е имал
пряка видимост към пострадалия и полицейските служители, които са работели с
него и са оформяли документите по неговото задържане. Още повече, че постр. Л.
твърди в показанията си, че св. К.го е отвел в стая, където са били двамата и
още един полицай. При разследването обаче тези твърдения са останали
непроверени, като най-малкото не е установено дали стаята в която са били е
тази на св. Г. или друго помещение, както и кой е другият полицай.
Следва също да се вземе под внимание и
това, че съдебномедицинската експертизата е назначена и заключението е
изготвено от вещото лице д-р Борис Пеев. Последният обаче е и съдебният лекар,
който е освидетелствал постр. Л., след като е бил освободен. Видно от
отразеното в СМУ (л.7-8 от ДП) е, че съдебният лекар е заключил, че
констатираните травматични увреждания при прегледа на постр. Л. по главата и
крайниците му, както и съобщените оплаквания за силни болки в ребрата, гръдната
и поясната област, се дължат на действието на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет
чрез удар с или върху такъв и добре отговаряли да са получени така, както
съобщавал пострадалия в предварителните сведения (след като е откаран в
полицията е бит с палка с електрошок, с юмруци и ритници- бел. моя).
Впоследствие при изготвянето на
заключението по СМЕ, в което вещото лице е посочило, че травматичните
увреждания по главата били получени към момента на инцидента в заведението, при
нанасяне на удари с юмруци по главата преди подаването на сигнала на тел. 112,
а охлузването по външната повърхност на лявото бедро било получено при
вкарването в автомобила или при падане на терена в заведението след нанасяне на
удари по главата.
При това положение е налице драстично
разминаване в описания механизъм на получаване на травматичните увреждания в
СМУ и експертното заключение, като при това не става ясно защо вещото лице е
приело посочения от него механизъм на причиняване и как е констатирал давността
на получените увреждания и каква е тя, за да направи това свое заключение.
Освен това е налице и непълнота в експертизата, тъй като не е изследван въпроса
дали е възможно част или всички от травматичните увреждания да са получени
вътре в полицейския автомобил, с оглед заявеното от св. К.в показанията му
(л.84 от ДП), че постр. Л. когато е вкаран в автомобила е започнал да се блъска
във вратите и прозорците на колата. С оглед на това е необходимо назначаването
на допълнителна СМЕ или повторна такава, предвид изложеното по-горе.
Все в този ред на мисли не е изяснен
напълно механизма на причиняване на телесните повреди и тяхната давност, като
не са събрани възможните в тази насока доказателства. Напр. не са проверени
твърденията на св. К.дали действително пострадалият се е блъскал и удрял, докато
е бил в автомобила, като в тази насока не е бил разпитан св. М., както и
полицейските служители от АП при КАТ.
Не е установено и дали по постр. Л. е
имало следи по главата и тялото от травматични наранявания преди отвеждането му
в сградата на РУ, още повече с оглед неговите показания, че бил нападнат и бит
в заведението. В тази насока не са били разпитани нито полицейските служители,
нито свидетелите Х. и М.. Не става ясно и дали при отвеждането на лицето в СО,
от дежурния лекар са били констатирани такива наранявания, или най-малкото
оплаквания от пострадалия. Самият пострадал също не е подробно разпитан за
нанесения му побой от неизвестни лица в заведението- колко пъти, къде и с какво
е бил удрян, падал ли е на земята в следствие на ударите и др. под.
Не са били проверени и твърденията на
свидетелите Х. и М. относно това, че са чули виковете на пострадалия, когато е
бил задържан в сградата на РУ, като не е изискана напр. извадка от журнала за
посетители в сградата, който се оформя от постовия полицай, респ. да бъде
установен последния и разпитан относно това дали тези двама свидетели
въпросната нощ са посетили РУ или не, провеждали ли са разговор с него и т.н.
Дори показанията на свидетелите Х. и М. са непълни по отношение на посоченото
обстоятелство че са чули викове от пострадалия- как са разпознали, че именно
пострадалият е викал, в какво точно са се изразявали виковете му, от къде са
чули че идват същите и др. под., които са от значение за проверка
достоверността както на показанията на пострадалия, така и на тези свидетели.
Не установено и обстоятелството дали
при задържането и поставянето на белезници на постр. Л. същият е оказал
съпротива или не и ако е оказал в какво се е изразявала същата. От значение е
да се установи и как и в какво положение е бил пострадалия при поставянето на
белезниците прав, лежал е на земята и др. под.). Всички тези обстоятелства биха
могли да се установят чрез допълнителни разпити на свидетелите присъствали в
момента на задържането на постр. Л..
Не е установено обстоятелството и дали полицейските
служители разполагат с електрошокови палки, като не е изискана официална
справка в тази насока. Не е изискана информация и за наличието на охранителни
камери в тази част на сградата на РУ, където се е намирал постр. Л. и изискване
на записите от същите, ако се съхраняват. Тук е мястото да се посочи, че е
неоснователно искането на пострадалия чрез неговия повереник за изискване на
записа от телефона на св. Х., тъй като последния в показанията си заявява, че
след отправената му забележка от полицейските служители да не снима е прибрал
телефона си и в действителност не е снимал.
Не е изследван и въпросът поради какви
причини Л. е депозирал жалбата си в прокуратурата с почти два месеца закъснение
след случая и след като е бил освидетелстван и дали същата не е депозирана с
оглед на образуваното вече наказателно производство срещу него по отношение на
отправените от негова страна закани за убийство срещу св. К.. Тези
обстоятелства биха могли да се изяснят с изискването на необходимите
доказателства от НОХД № 589/2019 г. по описа на ПзРС, за което прокурорът
споменава в прекратително си постановление.
Изясняването на всички горепосочени
обстоятелства чрез събирането на допълнителни доказателства ще допринесе за
изясняване на основния въпрос по какъв начин и кога са получени констатираните
травматични увреждания по главата и крайниците на постр. Л., което е и от
съществено значение за изхода на производството.
Като не са били изяснени в пълнота посочените
обстоятелства, делото е останало неизяснено от
фактическа страна, което прави разследването непълно. Съдът намира, че само
след пълна проверка на достоверността на твърденията на лицата ще може да се
разкрие обективната истина по делото.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление на
Районна прокуратура Пазарджик за прекратяване на наказателното производство е
незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, а
жалбата на адв. С. в качеството му на пълномощник на
постр. Е.Л.- уважена като основателна. Делото ще следва да се върне на Районна
прокуратура Пазарджик за провеждане на допълнително разследване.
По изложените съображения и на
основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си
състав,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановлението на Районна
прокуратура- Пазарджик от 17.12.2019 г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1
във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № **/****г. по описа на ОСлО
при ОП- Пазарджик, пр. преписка Вх.№ 798/2019 г. по описа на РП- Пазарджик,
водено за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.2 предрл.3
във вр. с чл.130 ал.2 от НК и ВРЪЩА делото на прокурора за извършване на следващите се процесуални
или процесуално-следствени действия.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд гр. Пазарджик.
Препис да се изпрати на
жалбоподателя и на РП- Пазарджик за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: