№ 13241
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110113305 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 197715/23.09.2022
г./ на „****“ АД срещу В. Л. Л., К. Х. Ч. и П. Д. Ч., с която е предявен частичен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК с искане да се признае за
установено несъществуването на част от вземане в размер на 20 000 лв. /от общ размер на
вземането 130 278 лв./ на В. Л. Л. срещу К. Х. Ч. и П. Д. Ч., признато с Решение от
18.02.2021 г., постановено по арб. д. № 1/2021 г. на Арбитражния съд при Съюза на
арбитрите в България, за което са издадени изпълнителен лист № 96/18.03.2021 г. и
изпълнителен лист № ***/12.04.2021 г. по ч. т. д. № 122/2021 г. по описа на ОС – Бургас.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът излага следните твърдения: В негова полза е издаден на 28.12.2010 г. запис
на заповед от „****“ ООД /с управител ответника Ч./ с падеж на предявяване до 20.12.2016
г. за сумата от 2 175 400 евро, авалиран от ответниците Ч.и и „****“ ООД. Ищецът го
предявил в срока на издателя, но сумата не била платена, и банката се снабдила срещу Ч.и
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04.04.2013 г. по ч. гр. д. № 205/2013 г. по
описа на РС – **** и със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.06.2013 г. по ч.
гр. д. № 451/2013 г. по описа на РС – **** за части от вземането по записа на заповед. Въз
основа на тях е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ ** ****, като банката се
присъединила като кредитор и по изп. д. № **** по описа на ЧСИ **** ****. По двете
изпълнителни дела са предприети изпълнителни действия срещу имуществото на
длъжниците, включително е наложена в полза на банката по първото изпълнително дело
възбрана върху недвижими имоти, находящи се в ****. С Решение от 18.02.2021 г.,
постановено по арб. д. № 1/2021 г. по описа на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в
1
България, в полза на ответника по настоящото дело Л. е присъдена сума в размер на 130 278
лв. за извършени от него необходими разноски в следните недвижими имоти, находящи се в
****, а именно: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***, ****, ****, ***, ****,
****, както и в 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор **** – всички по КККР на гр.
****, одобрени със Заповед № 18-46/18.08.2006 г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва
от 13.01.2021 г., и разноски по делото в размер на 2 522.95 лв., като в негова полза е
признато и право на задържане върху описаните недвижими имоти до заплащане на сумата
от 130 278 лв. Въз основа на арбитражното решение по искане на Л. по ч. т. д. № 122/2021 г.
по описа на ОС – Бургас са издадени изпълнителен лист № 96/18.03.2021 г. за присъдените
суми и изпълнителен лист № ***/12.04.2021 г. за признатото право на задържане. Въз основа
тях по молба на Л. е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ **** ****, по което е
предприето принудително изпълнение на присъдената сума срещу имотите, по отношение
на които е признато право на задържане. Твърди, че банката е кредитор, наложил предходни
възбрани, но не била уведомена за предприетото по изп. д. № **** по описа на ЧСИ ****
**** изпълнение, с което била лишена от възможността да оспорва оценката на имотите
съгласно чл. 485, ал. 2 ГПК, а била уведомена едва за насрочената в периода 17.12.2021 г. –
17.01.2022 г. публична продан и въз основа на молба от 17.12.2021 г. е присъединена като
кредитор по това изпълнително дело. На насрочената публична продан всички имоти са
реализирани с изключение на самостоятелен обект с идентификатор ****., изпълнението
срещу който е спряно. Съдебният изпълнител насрочил за 11.02.2022 г. и за 18.02.2022 г.
разпределения на събраните суми, като насроченото за 11.02.2022 г. разпределение е
предявено, но не е влязло в сила поради подадени жалби срещу него, а това за 18.02.2022 г. е
отложено. Оспорва съществуването на вземането на Л. срещу Ч.и, присъдено с
арбитражното решение, при твърдения, че то е породено от фиктивни правоотношения
между лицата, целящи да попречат на удовлетворяването на кредиторите на Ч.и от
наличното им имущество. Излага, че Предварителен договор за продажба на недвижим имот
от 01.10.2019 г., сключен между Л. и Ч.и след наложената от банката и вписана възбрана
върху недвижимите имоти по изп. д. № **** по описа на ЧСИ ** ****, е симулативна правна
сделка, като договорът е сключен не с намерение за прехвърляне на собствеността на
имотите, а с оглед създаване на фиктивно вземане в полза на Л., което да се ползва от
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД, респ. с цел да се увреди реалният кредитор – ищец в
настоящото производство. В подкрепа на възражението за симулативност на договора сочи,
че при извършване на 20.10.2020 г. на опис на имотите по изп. д. № **** по описа на ЧСИ
**** **** е заварен единствено ***, но не и Л.. Изтъква, че предварителният договор няма
достоверна дата по отношение на ищеца. Оспорва извършването на необходими разноски от
Л.. Релевира възражение за нищожност на арбитражното решение поради липса на мотиви.
Евентуално възразява за недопустимост на арбитражното решение: поради произнасяне от
съда по непредявен иск – при твърдения, че са предявени искове за вземания за извършени
необходими разноски в три имота, а съдът се е произнесъл за седем имота; поради това, че
предявяването на иск за право на задържане е недопустимо, защото се касае само за защитно
средство по иск за предаване на владението на съответната вещ; защото е постановено при
2
липса на пасивна процесуална легитимация на Ч. по отношение на иска за право на
задържане, доколкото тя не се легитимира като съсобственик на недвижимите имоти в
режим на СИО, а право на задържане може да бъде упражнено единствено срещу
собственика на имота. Навежда довод за нищожност на изпълнителен лист № ***/12.04.2021
г., издаден по ч. т. д. № 122/2021 г. по описа на ОС – Бургас, защото правото на задържане
няма характер на притезание и за него не може да се издава изпълнителен лист.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Л. Л. е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск. Твърди, че е сключен Предварителен договор от 01.10.2019
г. за продажба на недвижими имоти между него като купувач и другите двама ответници
като продавачи, с който страните се задължили да сключат окончателен договор до
09.04.2020 г., до която дата следвало продавачите да заличат всички вписани възбрани върху
имотите, но те не изпълнили това задължение. Излага, че владението му било предадено на
01.10.2019 г. и че предвид бъдещото придобиване на имотите в периода от м. 10.2019 г. до м.
04.2020 г. извършил необходими разноски за поддържане и запазване на имотите в общ
размер на 130 278 лв., от които: 18 860 лв. – за изработка, доставка и монтиране на ПВЦ
дограма; 92 068 лв. – ремонтни дейности; 19 350 лв. – за изготвянето на одобрен технически
проект за разработване на вътрешно пространство. Сочи, че с Уведомление от 01.11.2020 г.,
получено на 02.11.2020 г., развалил предварителния договор поради неизпълнение. Счита, че
до този момент е бил добросъвестен владелец, поради което за него е възникнало правото да
му бъдат възстановени направените необходими разноски и да задържи имотите до
заплащането им, респ. в негова полза е постановено арбитражното решение. Моли за
отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. Х. Ч. и П. Д. Ч. са подали отговор на
исковата молба, в който оспорват предявения иск. Намират за неоснователно възражението
на ищеца, че е бил възпрепятстван да оспори определената оценка на имотите по
изпълнителното дело при ЧСИ **** ****, при твърдения, че това е ирелевантно за иска по
чл. 464 ГПК, а и е неоснователно, защото той не е имал основание да я оспори. Изтъкват, че
арбитражното решение влиза в сила в деня на постановяването му, като релевираните
възражения срещу него са ирелевантни в настоящото производство. Оспорват възражението
за нищожност на арбитражното решение при твърдение, че същото има мотиви, изложени в
друг документ. Оспорват възражението за недопустимост поради произнасяне по
непредявени искове, като излагат, че са предявени претенции за извършени подобрения в
седем имота, но е налице очевидна фактическа грешка в арбитражното решение.
Възражението за недопустимост на арбитражното решение поради ненадлежно упражняване
на правото на задържане оспорват при твърдения, че правото на задържане може да се
предяви едновременно с иск за вземането за разноските за същата вещ, както е сторено в
случая, а възражението за недопустимост поради липса на пасивна процесуална
легитимация за Ч. – при твърдения, че част от имотите – предмет на предварителния
договор, са построени след сключване на брака й с Ч. и са придобити в режим на СИО, още
повече че те двамата са осъдени да платят сумата от 130 278 лв. солидарно. По възражението
3
за нищожност на издадените в полза на Л. изпълнителни листове изтъкват, че влязлото в
сила решение, с което се признава право на задържане за определена сума, служи като
изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист за правото на задържане и за
размера на признатата с него сума. По твърдението за симулация излагат, че наличието на
възбрана не ограничава собственика да се разпорежда с имота, като в случая в
предварителния договор са посочени наложените възбрани и е поето задължение за тяхното
заличаване до датата на сключване на окончателен договор. Оспорват предварителният
договор да е антидатиран, като считат, че в случая достоверността на датата му се
установява от представените в арбитражното производство документи за извършени СМР от
Л., сочещи съществуването на предварителния договор към този момент. В подкрепа на
съществуването на вземане за необходими разноски в полза на Л. излагат, че се е появил теч
от покрива, довел до нужда от спешен ремонт на имотите, и той го е извършил, защото
владението му било предадено още при сключването на договора. Твърдят, че поради
тяхното неизпълнение да заличат всички вписани върху имотите възбрани на 02.11.2020 г. са
получили от Л. уведомление за разваляне на предварителния договор, а впоследствие – и
искова молба за заплащане на подобренията в размер на 130 278 лв. Сочат, че при
извършването на опис от ЧСИ **** **** на 29.10.2020 г. Ч. е присъствал като длъжник, а не
е бил намерен в имота, както и че имотът му е оставен за пазене на основание чл. 486 ГПК, а
също така, че от този протокол изобщо не може да се направи извод, че Л. не е владял имота
до развалянето на предварителния договор. Молят за отхвърляне на исковете.
С молба с вх. № 267379/02.12.2022 г. /уточнена в откритото заседание на 08.12.2022
г./ ищецът изразява становище по представените документи от ответника Л. с неговия
отговор на исковата молба. Оспорва датите на съставяне на следните документи:
Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.10.2019 г.; Уведомление от
01.11.2020 г. за разваляне на Предварителен договор за продажба на недвижим имот от
01.10.2019 г., ведно с изявленията на ответниците Ч.и за получаването му на 02.11.2020 г.;
Договор за текущ ремонт № ***/03.10.2019 г., сключен с „****“ ЕООД, Оферта №
***/20.09.2019 г., 12 бр. фактури, издадени за периода 30.12.2019 г. – 03.04.2020 г., и 12 бр.
протоколи/актове (образец 19) за извършени СМР; Договор № *** за проектиране на
интериорен дизайн на помещения от 05.10.2019 г., сключен със „****“ ЕООД, ведно с 4 бр.
приложения към него и 4 бр. фактури, издадени за периода 05.10.2019 г. – 30.10.2019 г.;
Договор за монтаж на алуминиева и PVC дограма от 01.11.2019 г., сключен със „****“
ЕООД, ведно с фактура от 04.11.2019 г. и фактура от 19.12.2019 г. Твърди, че всички
представени от ответника Л. договори, фактури и протоколи/актове (образец 19) са
документи с невярно съдържание. Оспорва като неавтентични следните документи: Договор
за текущ ремонт № ***/03.10.2019 г., сключен с „****“ ЕООД, Оферта № ***/20.09.2019 г.,
12 бр. фактури и 12 бр. протоколи/актове (образец 19) за извършени СМР; Договор № *** за
проектиране на интериорен дизайн на помещения от 05.10.2019 г., сключен със „****“
ЕООД, ведно с 4 бр. фактури; Договор за монтаж на алуминиева и PVC дограма от
01.11.2019 г., сключен със „****“ ЕООД, ведно с 2 бр. фактури. Твърди, че подписите,
положени върху тях, не са на законния представител на съответното дружество – изпълнител
4
по сключените договори, нито на друг представител на изпълнителя. Поддържа възражение
за нищожност поради абсолютна симулация на следните договори: Предварителен договор
за продажба на недвижим имот от 01.10.2019 г.; Договор за текущ ремонт № ***/03.10.2019
г., сключен между „****“ ЕООД и В. Л. Л.; Договор № *** за проектиране на интериорен
дизайн на помещения от 05.10.2019 г., сключен между „****“ ЕООД и В. Л. Л.; Договор за
монтаж на алуминиева и PVC дограма от 01.11.2019 г., сключен между „****“ ЕООД и В. Л.
Л.. Твърди, че целта им е създаване на привидни правни последици на обвързаност, които
страните по договорите всъщност не желаят. Излага, че договорите са създадени с цел
увреждане правата на кредитора „****“ АД посредством създаването на едно
несъществуващо в полза на ответника Л. вземане към ответниците Ч.и, което се ползва с
привилегия преди вземанията на банката. В подкрепа на възражението си за абсолютна
симулация на посочените сделки сочи, че трите дружества – изпълнители не са извършвали
търговска дейност през 2019 г., защото не са обявявали в Търговския регистър годишните си
финансови отчети за последните 5 години. Изтъква, че липсва икономическа логика в
сключването на договора за дограма, защото изпълнителят е от гр. Самоков, а обектът е в гр.
****, както и че в този договор липсват конкретни данни относно неговия предмет.
Поддържа доводите за липса на данни дейностите по трите договора да са реално извършени
от дружествата – изпълнители по отношение на процесните недвижими имоти и за
извършени реални плащания от ответника Л. по представените към договорите фактури.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК. Отрицателният
установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК е способ за защита на всеки от взискателите в
изпълнителното производство срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК на
вземане на друг взискател към длъжника. Искът дава защита на правото на действителния
кредитор да удовлетвори вземанията си спрямо длъжника в рамките на изпълнителното
производство, чието реализиране би било застрашено или осуетено от участващия в него
привиден кредитор.
Производството по иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК се развива при
съвместната пасивна процесуална легитимация на кредитора с оспорено вземане и
длъжника. Спорът за съществуване/несъществуване на вземането на друг кредитор следва да
бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, за да се установи по несъмнен и непротиворечив
начин между кредиторите и длъжника дали вземането на един от кредиторите съществува и
дали той ще се конкурира с останалите кредитори при разпределение на осребрената в
изпълнителното производство сума.
Разпоредбата на чл. 464 ГПК визира разпределение, т. е. ситуация, при която
събраната в хода на изпълнението сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, респ. взискателят – ищец няма да получи пълно плащане. Това е основанието
законът да му предостави правна възможност да навлезе в чужда правна сфера, като оспори
5
вземанията на другите взискатели, тъй като установяването на техните действителни права
ще рефлектира върху погасяването на неговото вземане, т. е. ще доведе до по-благоприятен
за него имуществен резултат.
Предмет на оспорване по реда на чл. 464, ал. 1 ГПК е вземане на друг взискател,
което следва да е включено в разпределението. Оспорването може да касае както
основанието на вземането на другия кредитор, така и привилегията, доколкото последната
поставя взискателите в конкуренция при разпределението на получените в изпълнителното
производство суми.
Искът е установителен, защото сумата се задържа по сметка на съдебния изпълнител
съгласно чл. 464, ал. 1 ГПК. В зависимост от изхода на делото тя или ще бъде предадена на
взискателя с оспорено вземане /при отхвърляне на иска/, или ще бъде разпределена между
останалите взискатели /при уважаване на иска/, т.е. ще бъде извършено ново разпределение
независимо дали предходното е обжалвано и влязло в сила.
При предявен иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже правния си интерес от него, което в случая предполага да установи качеството си на
взискател по отношение на ответниците Ч.и с неудовлетворено вземане.
По делото се изяснява, че са издадени в полза на „****“ АД изпълнителен лист от
04.04.2013 г. по ч. гр. д. № 205/2013 г. по описа на РС – гр. ****, съгласно който К. Х. Ч. и П.
Д. Ч. са осъдени да му заплатят солидарно сума в размер на 50 000 евро, представляваща
част от вземане в общ размер на 2 175 400 евро по запис за заповед от 28.12.2010 г.,
авалиран от тях, ведно със законната лихва от 02.04.2013 г. до окончателното плащане, както
и сума в размер от 3 383.75 лв., представляваща направени по делото разноски, а така също
изпълнителен лист от 21.06.2013 г. по ч. гр. д. № 451/2013 г. по описа на РС – гр. ****,
съгласно който К. Х. Ч. и П. Д. Ч. са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 300
000 евро, представляваща част от обща претенция в размер на 2 175 400 евро по запис на
заповед от 28.12.2010 г., авалиран от тях, ведно със законната лихва от 20.06.2013 г. до
окончателното плащане, както и сума в размер от 18 052.47 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Въз основа на първия изпълнителен лист по молба на банката е образувано изп. д. №
**** по описа на ЧСИ ** ****, с рег. № 801 в КЧСИ, с район на действие ОС – Бургас, като
по него банката е присъединена и за вземанията си по втория изпълнителен лист. В
изпълнителното производство е наложена възбрана върху имоти на длъжниците,
включително на 02.03.2018 г. е наложена възбрана върху техните имоти, находящи се в ****.
На 21.01.2022 г. са извършени разпределения, като вземанията на „****“ АД са
удовлетворени само до размер от 43 321.05 лв. и от 144 лв.
С влязло в сила Решение от 18.02.2021 г. по арб. д. № 1/2021 г. на ad hoc арбитър
****, К. Х. Ч. и П. Д. Ч. са осъдени да заплатят солидарно на В. Л. Л. сумата от 130 278 лв.,
представляваща направени необходими разноски в следните недвижими имоти, находящи се
в ****, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; самостоятелен обект в
6
сграда с идентификатор ****; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****; 1/2 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор **** – всички по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед
№ РД-18-46/18.08.2006 г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва от 13.01.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2 522.95 лв., представляваща разноски за
арбитражна такса, а така също е признато право на задържане на изброените недвижими
имоти в полза на В. Л. Л. до заплащане от К. Х. Ч. и П. Д. Ч. на сумата от 130 278 лв.
Въз основа на арбитражното решение са издадени по ч. т. д. № 122/2021 г. на ОС –
Бургас изпълнителен лист № 96/18.03.2021 г. за сумата от 130 278 лв., представляваща
направени необходими разноски, ведно със законната лихва от 13.01.2021 г. до
окончателното изплащане, и за сумата от 2 522.95 лв., представляваща разноски за
арбитражна такса, и изпълнителен лист № ***/12.04.2021 г. за признатото в полза на В. Л. Л.
право на задържане върху горепосочените недвижими имоти до заплащане стойността на
направените разноски в общ размер на 130 278 лв. от К. Х. Ч. и П. Д. Ч..
По молба на В. Л. Л. от 26.08.2021 г. е образувано въз основа на горните
изпълнителни листове изп. д. № **** по описа на ЧСИ **** ****, с рег. № *** в КЧСИ, с
район на действие ОС – Бургас, за събиране на присъдените суми, за които е признато право
на задържане. С Постановление за налагане на възбрана от 13.09.2021 г. за обезпечаване на
вземането на Л. е наложена възбрана върху 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
**** и върху изградените в него недвижими имоти, представляващи самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****. С Протокол от 02.11.2021 г. е насрочена публична
продан на имотите. След като е уведомен за нея ищецът е подал молба от 17.12.2021 г. за
присъединяване като взискател по това изпълнително производство и въз основа на нея с
Разпореждане от 21.12.2021 г. е присъединен. В Протокол за разпределение от 11.02.2022 г. е
обективирано извършеното по изп. д. № **** по описа на ЧСИ **** **** разпределение на
сума в общ размер на 161 620 лв., дължима от купувача на два от имотите – взискателя Л.,
като съгласно чл. 461 ГПК е извършено прихващане с неговите вземания за главница и
лихви в общ размер на 148 553.30 лв., поради което е прието на основание чл. 495 ГПК, че
следва да бъде извършено доплащане от него на сума в размер на 13 066.70 лв., от която на
„****“ АД е разпределена сума в размер на 4 192.06 лв. Разпределението е предявено на
11.02.2022 г. Друга част от имотите, по отношение на които е признато на Л. право на
задържане, са възложени на други лица, но разпределение на суми от съответните публични
продажби не е извършвано, а по отношение на единия имот публичната продан е спряна.
Следователно въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
представените с исковата молба, съдържащите се по изп. д. № **** по описа на ЧСИ ****
****, и съдържащите се в арб. д. № 1/2021 г. на ad hoc арбитър ****, се установява, че „****“
7
АД има по отношение на ответниците Ч.и качеството на взискател с вземания по
изпълнителни листове от 04.04.2013 г. по ч. гр. д. № 205/2013 г. по описа на РС – гр. **** и
от 21.06.2013 г. по ч. гр. д. № 451/2013 г. по описа на РС – гр. ****. Принудителното
изпълнение по образуваното въз основа на тях изпълнително дело е насочено срещу
имуществото на длъжниците, включително и срещу имотите, за които на Л. е признато право
на задържане. След налагането на възбрана върху последните е образувано по искане на Л.
въз основа на изпълнителни листове, издадени в негова полза по влязло в сила арбитражно
решение, друго изпълнително дело срещу Ч.и, имащо за предмет негово вземане за сторени
необходими разноски за техните недвижими имоти, находящи се в ****, по което дело
банката има качеството на присъединен кредитор по силата на чл. 459, ал. 1 ГПК. По
заведеното за вземанията на Л. изпълнително производство е извършено разпределение,
като такова е извършено и по изпълнителното дело, образувано за вземанията на „****“ АД,
но вземанията на банката не са изцяло удовлетворени.
Наличието на предявени за принудително удовлетворяване претенции от двамата
взискатели, като „****“ АД се явява присъединен по силата на чл. 459, ал. 1 ГПК кредитор
по изпълнителното производство, образувано за вземанията на Л., главното от които е
обезпечено с право на задържане и се ползва с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 4, пр. 2 ЗЗД,
както и неудовлетворяването в цялост на вземанията на хирографарния кредитор „****“ АД,
обуславят правния интерес на банката от предявения иск по чл. 464, ал. 1 ГПК за отричане
на част от приетото за разпределение вземане на Л.. В случая искът е предявен в
законоустановения 1-месечен срок от разпределението. При така установените факти съдът
намира иска с правна квалификация чл. 464, ал. 1 ГПК за допустим, а бланкетното
възражение на ответниците Ч.и в техния отговор – за неоснователно.
С оглед характера на исковата претенция – отрицателен установителен иск, в тежест
на кредитора с оспорено вземане е да докаже при условията на главно и пълно доказване
наличието на валидно възникнало и съществуващо свое притезание и неговия размер. Той
трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи, и да
докаже всички обстоятелства, от които произтича твърдяното от него и оспорвано от ищеца
право. Тази необходимост следва от обстоятелството, че отхвърленият отрицателен
установителен иск се приравнява на уважен положителен установителен иск на ответника,
съответно уважаването на отрицателния иск се приравнява на отхвърлен положителен такъв
на ответника.
В случая ответната страна следва да установи всички предпоставки за възникването и
съществуването на твърдяното вземане на Л. за разноски за извършени строително-
ремонтни дейности в имотите на Ч.и. Без значение е обстоятелството дали спорът между
самите ответници за съществуването на вземането е разрешен със сила на пресъдено нещо, в
това число и от арбитраж, тъй като съгласно чл. 464, ал. 2 ГПК тази сила не обвързва
оспорващия кредитор.
В своя отговор на исковата молба Л. основава вземането си, присъдено му с
арбитражното решение и прието за разпределение в изпълнителното производство, на
8
твърдения за извършени от него разноски за запазване на собствени на ответниците Ч.и
недвижими имоти, находящи се в ****, за които между тримата е сключен предварителен
договор за покупко-продажба и въз основа на него той е получил владението върху имотите
в деня на сключване на предварителния договор.
По делото е приет като писмено доказателство Предварителен договор за продажба
на недвижим имот, сключен на 01.10.2019 г. между К. Х. Ч. и П. Д. Ч. – в качеството им на
продавачи, и В. Л. Л. – в качеството му на купувач. С него продавачите се задължават да
продадат, а купувачът – да купи, за сумата от 450 000 лв. следните собствени на продавачите
недвижими имоти: 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ****; самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****, като страните се задължават да сключат окончателен
договор в срок до 09.04.2020 г., а по силата на чл. 7 продавачите се задължават до тази дата
да заличат всички вписани върху имота възбрани. Съгласно чл. 4 продавачите предават на
купувача владението върху недвижимите имоти в деня на подписване на договора, като за
поддържането и запазването им купувачът има право да извършва разноски и подобрения.
Съгласно чл. 70, ал. 3 ЗС, когато владението е предадено въз основа на предварителен
договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72, т.е. има
право да претендира заплащане на извършени от него подобрения и необходими разноски,
които е направил за запазването на вещта, а до заплащането им има право да задържи вещта.
Доколкото в случая ответникът Л. основава претенцията си за сторените от него разноски за
извършени строително-ремонтни дейности в имотите на Ч.и именно с качеството си на
купувач по предварителен договор, за преценка за основателността на предявения
отрицателен установителен иск от съществено значение е да се отговори на въпроса дали по
делото е доказано той да е имал такова качество през очертания в неговия отговор на
исковата молба период – от м. 10.2019 г. до м. 04.2020 г., през който твърди, че е направил
разноските. В случая обаче ищецът оспорва посочената в предварителния договор дата на
неговото сключване, с което се домогва да установи, че договорът е сключен за нуждите на
арбитражното дело.
По своето естество предварителният договор представлява частен документ, а
съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в
който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за
подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Трето лице по
смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа, и
правата, които то черпи, могат да възникнат само, при условие че датата на възникването им
предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето на документа лица,
които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Когато се касае за договори,
9
сключени в обикновена писмена форма, такъв документ е частен и се ползва с
доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не доказва нито фактите,
които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на
документа. Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните
подлежат на доказване по общите правила на ГПК. Страната не следва да разчита на
доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в
свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да
приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му. Страна в
процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по
смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като
последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената
тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ /в този смисъл – Решение № 17/
13.06.2019 г. по т. д. № 1104/2018 г. на ВКС, I ТО, и цитираната в него съдебна практика/.
В случая ищецът е кредитор на ответниците Ч.и, оспорващ вземането на друг
кредитор по реда на чл. 464, ал. 1 ГПК, и не се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1
ГПК. Следователно той не може да се позовава на недостоверност на датата на
предварителния договор поради неосъществяване на някое от изрично предвидените в чл.
181, ал. 1 ГПК условия, но може да оспорва същата, което той е сторил непосредствено след
получаване на препис от предварителния договор. В този случай доказателствената тежест
за установяване на датата на предварителния договор се носи от ответника Л., защото той е
другият кредитор, който иска да извлече изгодни за себе си правни последици от посочената
в документа дата на неговото съставяне – с твърдението си, че на 01.10.2019 г. е придобил
качеството на купувач по предварителен договор, той обосновава наличието на права по чл.
72 ЗС за извършени разходи за строително-ремонтни дейности в имотите на Ч.и в периода от
м. 10.2019 г. до м. 04.2020 г. Следователно посочената в предварителния договор дата на
неговото сключване – 01.10.2019 г., няма обвързваща материална доказателствена сила по
отношение на ищеца, независимо че той няма качеството на трето лице по смисъла на чл.
181 ГПК. При това положение съдът не може да възприеме безкритично датата на
предварителния договор, отразена в него, а тя подлежи на доказване по общите правила.
В случая въпреки изрично указаната му с протоколни определения от 08.12.2022 г. и
от 09.03.2023 г. доказателствена тежест ответникът Л. не е провел доказване, че
предварителен договор е сключен на посочената в него дата. Извод за датата на сключване
на предварителния договор по никакъв начин не следва от договорите за строително-
ремонтни дейности, фактурите и протоколите към тях, на които се позовават ответниците,
доколкото тези документи касаят напълно различни обстоятелства и не съдържат дори
индиции за наличието към момента на тяхното съставяне на вече обективиран в писмена
форма предварителен договор между ответниците, още повече че тези документи също са
частни, също са оспорени от ищеца по отношение на техните дати на съставяне и също
10
нямат материална доказателствена сила в никоя част, включително и относно техните дати.
Като доказателство за датата на предварителния договор не могат да бъдат възприети
показанията на свид. ****, защото той не възпроизвежда свои лични възприятия относно
момента на сключване на договора, нито разказва да е видял вече сключения предварителен
договор, а единствено преразказва съобщена му от ответника Л. информация, която от своя
страна няма характера на доказателство, защото касае изгодни за него факти. Свид. Т. пък
говори само за намерението на Л. да закупи имотите в гр. ****, но в неговите показания
липсват каквито и да е данни за сключен предварителен договор. Съдът намира, че най-
ранният установен по делото момент на съществуване на сключения предварителен договор
е датата на представянето му по арбитражното дело – 13.01.2021 г. Като се вземат предвид
тези обстоятелства, съдът не приема за установено, че предварителният договор е бил
обективиран в писмена форма на означената в документа дата – 01.10.2019 г.
Следователно недоказано е по делото през твърдяния период от м. 10.2019 г. до м.
04.2020 г. ответникът Л. да е имал качеството на купувач по предварителен договор,
сключен със собствениците на имотите, респ. той не се ползва с правата по чл. 72 ЗС. При
това положение е без значение дали той фактически е възложил извършването на
твърдяните строително-ремонтни дейности в имотите на Ч.и, включително дали
представените в тази връзка документи /договори, фактури и протоколи/ са автентични в
оспорените от ищеца части, дали дейностите са фактически извършени и в кои точно имоти
са извършени, дали Л. е сторил разходи за тях, респ. какъв е техният характер /необходими
разноски или подобрения/ и размер. Дори и да се приеме, че той е упражнявал фактическа
власт върху имотите през твърдяния период, както сочат свидетелите **** и Т., той е бил
само държател и като такъв не разполага с правата по чл. 72 ЗС, а отношенията между него
и собствениците на имотите следва да се уредят на плоскостта на неоснователното
обогатяване или гестията, каквито твърдения обаче не са релевирани в отговора на исковата
молба на ответника Л., респ. не са въведени като основание на претенцията му.
Горното е достатъчно за формиране на категоричен извод, че предявеният от банката
частичен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 464, ал. 1 ГПК е
основателен, респ. безпредметно е обсъждането на другите събрани по делото
доказателства, защото на фона на гореустановените факти и по изложените вече
съображения те не са от естество да повлияят на изхода на спора.
Само за пълнота следва да се посочи, че в арбитражното производство Ч.и в разрез с
всякаква житейска логика не са осъществили фактически никаква защита по предявения
срещу тях иск за сума в толкова голям размер – те единствено са подали отговор на исковата
молба, с който абсолютно бланкетно са оспорили иска, но не са изложили никакви
възражения, не са оспорили представените от Л. документи, не са представили
доказателства, не са се явили в откритото заседание и не са изпратили представител, с което
на практика са допринесли той да получи привилегията да се удовлетвори предпочитателно
от имуществото им. Това в контекста на установените по делото факти, че преди
завеждането на арбитражното дело срещу тях са били образувани изпълнителни
11
производства, по които е била наложена възбрана върху процесните имоти – собственост на
Ч.и, сочи на извод, че арбитражният процес е бил симулативен и намерението на страните в
него е било да се намали възможността на кредиторите да се удовлетворят от тях, а
решението по симулативен процес е нищожно, от което следва, че за Л. липсва валидно
изпълнително основание.
По изложените съображения предявеният частичен отрицателен установителен иск
следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК има
ищецът. Възражението на ответника Л., че банката е пропуснала срока за претендиране на
разноски, е неоснователно – такива са претендирани още в исковата молба, като претенцията
е отново заявена преди приключване на устните състезания. На ищеца се дължат разноски в
общ размер на 1 790 лв., включващи: *** лв. – държавна такса; 450 лв. – депозити за
експертизи; 540 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 2 вр.
ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, предявен
от „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу В. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес: ****, К. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес: ****, и П. Д. Ч., ЕГН
**********, с адрес: ****, несъществуването на част от вземане в размер на 20 000 лв. /от
общ размер на вземането 130 278 лв./ на В. Л. Л. срещу К. Х. Ч. и П. Д. Ч., признато с
Решение от 18.02.2021 г., постановено по арб. д. № 1/2021 г. на ad hoc арбитър ****, за което
са издадени изпълнителен лист № 96/18.03.2021 г. и изпълнителен лист № ***/12.04.2021 г.
по ч. т. д. № 122/2021 г. по описа на ОС – Бургас.
ОСЪЖДА В. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: ****, К. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес:
****, и П. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплатят на „****“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 1 790
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12