РЕШЕНИЕ
№ 3390
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В.Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110201416 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 145-178 от
АПК.
Образувано е по жалба на Е. Г. И. срещу фактическото й задържане въз
основа на докладна записка ................... от 08.07.2021г.,издадена от полицай
Ю. М., с която жалбоподателката е била задържана поради постановеното
спрямо нея принудително довеждане в сградата на РУ с цел разпит.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност
на задържането, тъй като не е била издадена заповед за задържане, а само
протокол за обиск. Иска се отмяната на задържането и присъждане на
направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката – редовно призована, не се
явява. Представлява се от адв. Панайотова, която моли за отмяна на заповедта
по изложените в жалбата доводи. Иска се присъждане и на направените
разноски.
Ответникът по жалбата Юл. М., редовно уведомен, не се явява.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
1
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
По време на съвместно дежурство на полицай Маслянов и колегата му
Якимов около 17.00ч. на 07.07.2021г. в гр. София, ж.к.”Стрелбище”,
ул.”Дедеагач”, пред бл. 12 извършили полицейска проверка на две лица – Е. З.
и Е. И.. При направена справка било установено, че И. е обявена за ОДИ с
мярка „принудително довеждане” с телеграма 971/13.01.2021г. на ГДНП,
като в постановлението за обявяване на свидетел за общодържавно
издирване с мярка „принудително довеждане” на разследващ полицай при 04
РУ-СДВР е постановено при засичане И. да бъде принудително доведена в
сградата на 04 РУ-СДВР в работно време.
След задържането на И. й бил извършен личен обиск за което действие
бил съставен протокол.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, приобщена на основание чл.
283 от НПК. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи от правна страна: Жалбата срещу законността на
задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съглано разпоредбата на чл. 11, ал. 6 от Инструкция 8121з-78 от
24.01.2015г. заповед за задържане не се издава на лица за които е постановено
принудително довеждане или са задържани по реда на НПК. Т. 1 на
посочената разпоредба предвижда да се записват в книгата за пропускателен
режим лицата за които е постановено „принудително довеждане”, като следва
да се отбележат номера и датата на постановлението, с което разпоредено
принудителното довеждане, органът, който го е постановил, часът на влизане
и напускане на лицето структурата на МВР, както и че тези лица се
настаняват в помещения различни от тези за задържани, като им се осигурява
непрекъснат контрол и наблюдение. Това фактическо задържане се извършва
от службите на МВР по реда на чл. 72, ал. 1 , т. 4 от ЗМВР.
В случая по отношение на И. е имало издадено постановление за
принудително довеждане по реда на НПК и полицейските органи е следвало
само да конвоират лицето на територията на страната и извън нея, съгл. чл.
2
76, ал. 1, т. 1 от НПК, но не и да го задържат по реда на ЗМВР.
С оглед на така изложеното се налага извода, че фактическото
задържане на жалбоподателката се явява незаконосъобразно. Безспорно в
периода на задържането й, около 17 часа, е било ограничено правото й на
свободно придвижване. В случая липсват доказателства, че разпитът на И. е
бил неотложен и е следвало да се проведе и след края на работното време на
разследващия полицай. Доказателствата по преписката сочат, че тя е била
разпитана на следващия ден, около 11.00ч. и следователно фактическото й
задържане се явява несъразмерно на целта за която е било ограничено
правото й на свободно придвижване.
С оглед изхода от делото фактическото задържане на И. следва да
бъде отменено, а на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените разноски в размер на 400лв. при предходното разглеждане на
делото и 750лв. при инстанционния му контрол, както и 750 лв. при
повторното разглеждане на делото, така както са претендирани с оглед на
което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, постановяващ, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт, Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски за процесуално представителство по производството в размер на
1900 лв., доколкото липсва възражение за прекомерност от ответната страна.
Мотивиран от горното, Съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ фактическото задържане на Е. Г. И., ЕГН **********,
осъществено за периода от 17.00ч. на 07.07.2021г. до 11.00ч. на 08.07.2021г.
въз основа на докладна записка ............... от 08.07.2021г.,издадена от полицай
Ю. Маслянов.
ОСЪЖДА Столична дирекция на Министерство на вътрешните
работи да заплати на адв. С. Д. Г. сумата от 1900 лв. разноски по
производството.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4