РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330205980 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-
006562/08.07.2021г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на
С. Т. К., ЕГН **********, са наложени административни наказания: ГЛОБА в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, С. Т. К., по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител – адв. Ц.Ч. в съдебно заседание, моли съда да
отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноските по делото и представя договор за
правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. До съда от Началника на сектора е депозирана писмена
молба-становище, в която пледира за потвърждаване на обжалваното
наказателното постановление. Евентуално, при уважаване на жалбата, прави
1
възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в
Наредбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против С. Т. К.,
затова че на 17.05.2021г. около 12:00ч. в гр. Пловдив, ул. „Борис Петров“,
същият като водач управлява автобус „Исузу Ситибус“ с рег. № ..., държава
България, собственост на „Автотранс 2000“ ООД, ЕИК *********, като
участник в ПТП не е изпълнил задължението си да спре, за да установи какви
са последиците от произшествието и го напуска.
С това е нарушил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН с бл. №
192857 от 11.06.2021г., съставен от свид. И. Г. Т., на длъжност „п. и.“ към
сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР-Пловдив, като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в
АУАН.
Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства
поделото, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания в
качеството на свидетел – актосъставителят Т., който потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации, като излага нови фактически
констатации по случая, свързани с конкретизиране механизма на ПТП-то.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства, приложени по
преписката, служещи за установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената
по делото оправомощителна заповед и в съответствие със сроковете по чл.34
от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и при спазване
на реда по чл.40, ал.1 от ЗАНН.
По делото безспорно от обективна и субективна страна се установява
2
извършеното и вменено на жалбоподателя СТ. Т. К. нарушение, тъй като на
17.05.2021г. около 12:00ч. в гр. Пловдив, ул. „Борис Петров“, същият като
участник в ПТП, причинено от самия него след управление на автобус
„Исузу Ситибус“ с рег. № ..., с който потеглил и ожулил от лявата страна по
протежението на двете врати и странично ляво огледало намиращия се в
покой лек автомобил „Рено“, с рег. № ..., паркиран от Г. П. М., не е спрял, за
да установи последиците на ПТП.
От субективна страна неусещането на момента на удара с другия
автомобил, предвид габаритите на автобуса, К. е бил длъжен да предвиди
последиците, с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН и по аргумент на
противното.
Проблемът се поставя върху това, че всъщност целият механизъм на
ПТП, участниците в него и идентифицирането на МПС-та между, които се е
осъществил сблъсъкът се установява едва след обстоен анализ и преглед на
целия доказателствен материал по административната преписка, в това число:
сигнал до ОД на МВР, снети обяснения от участниците в ПТП, Протокол за
ПТП, докладна записка, показанията на разпитания актосъставител, който за
пръв път в съдебно заседание излага нови на отразените в обстоятелствена
част на АУАН и НП констатации.
В този смисъл описанието на нарушението в акта и постановлението е
толкова оскъдно, че е сведено единствено до това, че докато К. „управлявал
конкретния автобус в процесното време и място, като участник в ПТП не
изпълнил задължението си да спре и да установи какви са последиците от
произшествието и го напуснал“. От описанието не става ясно защо му е
придадено качеството на „участник в пътнотранспортно произшествие“ по
смисъла на §6, т.27 от Допълните разпоредби на ЗДвП – пострадал ли е бил
или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Не са изложени
абсолютно никакви обстоятелства в описателната част на нарушението какъв
е механизмът на ПТП, кои са участниците в него, самокатастрофирал ли е
жалбоподателят, за да бъде обусловен последният като субект на
нарушението и да носи отговорност за него.
Затова и съдът се намира в хипотеза на неизпълнение на задълженията
на органите на административнонаказателното производство по отразяване на
всички обстоятелства около извършване на нарушението, като задължителен
3
реквизит по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Следвало е в акта и
постановлението да бъдат описани подробно всички данни за
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Вместо това, в случая
е създадена неяснота и недостатъчна обоснованост, относно всички
съставомерни елементи на нарушението.
Недопустимо е последните да бъдат тълкувани от съда, извличани
тепърва от писмените доказателства по делото и посредством новите
констатации на актосъставителя в съдебно заседание да се установява как
всъщност се е случил пътният инцидент.
Коментираните нарушения на процесуалните правила са от категорията
на съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на
наказаното лице в пълен обем, поради абсолютната неяснота кои факти и
обстоятелства да оборва и всъщност кое е нарушеното правило за поведение,
както и правилно и законосъобразно ли е бил санкциониран за извършеното
административно нарушение, което се явява основание за отмяна на
наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност.
Отделно от горното, съдът констатира смекчаващи вината
обстоятелства - по-леката форма на вина, подкрепена с габаритите на
процесния автобус, съдействието за установяване на истината и признаване
на вината, преклонната възраст, в която се намира жалбоподателят, а
обстоятелството, че същият работи като шофьор в градския транспорт, за да
се издържа, е сигурен показател, че лишаването му от работа за един месец не
би изпълнило целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. В този смисъл
наказващият орган е следвало да придаде маловажност на случая, заради по-
ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Ето защо, предвид всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното
Наказателно постановление № 21-1030-006562/08.07.2021г. на Началник
Група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което
на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на С.
Т. К., ЕГН **********, са наложени административни наказания: ГЛОБА в
размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
/един/ месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде
ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН страните в
4
административнонаказателното производство имат право на разноски.
Въпреки изхода на спора, направеното от страна на жалбоподателя искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и ангажирания по
делото договор за правна защита и съдействие, съдът не следва да присъжда
такива в него полза, с оглед липсата на своевременно представени писмени
доказателства за плащане на конкретната сума по банков път, както се
твърди,че е било сторено.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-006562/08.07.2021г. на
Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, на С. Т. К., ЕГН **********, са наложени административни
наказания: ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 /един/ месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на
Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5