РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. К., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140100561 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.79, ал.1 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ВиК“ООД-К., в която твърди, че ответника има
открита партида за ползване на питейна вода и отведни канални води с абонатен номер
**********. Сочи, че по силата на общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители на ВиК оператор “В и К” ООД- К., в сила след ********** год., одобрени от
ДКЕВР с решение №**********., в качеството си на оператор ищеца е изпълнявал
задълженията си за доставяне на потребителя на питейна вода, твърди, че същия е отвеждал
отпадъчните води, като не е имало възражения от страна на ответника. Твърди, че за
времето от ********** год. до ********** год. ответникът е потребявал вода на обща
стойност 1 011.56 лева, за която сума са издадени 12 броя фактури от **********,
**********, **********, **********., **********, ********** **********., **********,
**********, **********, ********** и ********** за абонатен номер ********** на
стойност 5.51 лева, 5.51 лева, 5.51 лева, 5.51 лева, 801.47 лева, 28.69 лева, 28.69 лева, 19.13
лева, 5.74 лева, 42.32 лева, 19.24 лева, 44.24 лева. Сочи, че ответникът е изпаднал и в забава,
тъй като не изпълнил задължението си да заплати консумираната вода и отвеждането на
отпадъчни води в срок. Твърди, че дължимото обезщетение за забавеното изпълнение на
паричното му задължение за времето от ********** год. до ********** год. е в размер на
164.49 лева, както следва- по фактура №********** год. на стойност 5.51 лева за времето от
********** год. до ********** год. в размер на 1.50 лева; по фактура №********** год. на
стойност 5.51 лева за времето от ********** год. до ********** год. в размер на 1.40 лева»'
по фактура №********** год. на стойност 5.51 лева за времето от ********** год. до
1
********** год. в размер на 1.36 лева; по фактура №******************** год. на
стойност 5.51 лева за времето от ********** год. до ********** год. в размер на 1.31 лева,’
по фактура №********** год. на стойност 801.47 лева за времето от ********** год. до
********** год. в размер на 140.26 лева; по фактура №********** год. на стойност 28.69
лева за времето от ********** год. до ********** год. в размер на 4.78 лева; по фактура
№********** год. на стойност 28.69 лева за времето от ********** год. до ********** год.
в размер на 4.55 лева; по фактура №******************** год. на стойност 19.13 лева за
времето от ********** год. до ********** год. в размер на 2.87 лева; по фактура
№********** год. на стойност 5.74 лева за времето от ********** год. до ********** год. в
размер на 0.81 лева; по фактура №********** год. на стойност 42.32 лева за времето от
********** год. до ********** год. в размер на 2.79 лева; по фактура №********** год. на
стойност 19.24 лева за времето от ********** год. до ********** год. в размер на 1.08 лева;
по фактура №********** год. на стойност 44.24 лева за времето от ********** год. до
********** год. в размер на 1.78 лева. Сочи, че въпреки настъпването на падежа и
многократните им разговори за доброволно изпълнение на задължението му, до **********
год. ответникът не им е заплатил дължимата сума. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника Р. Е. Е. да заплати на ищеца „В и К“ ООД – К. сумата в размер на 1
176.05 лева, от които 1 011.56 лева главница , представляваща неизплатено задължение за
консумирана питейна вода и отведни канални води, за която сума са издадени
горепосочените фактури за абонатен номер ********** и 164.49 лева, представляващи
обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение в размер на 1011.56 лева за
времето от ********** год. до ********** год., както следва по фактура №********** год.
на стойност 5.51 лева за времето от ********** год. до ********** год. в размер на 1.50
лева'» по фактура №********** год. на стойност 5.51 лева за времето от ********** год. до
********** год. в размер на 1.40 лева; по фактура №********** год. на стойност 5.51 лева
за времето от ********** год. до ********** год. в размер на 1.36 лева; по фактура
№******************** год. на стойност 5.51 лева за времето от ********** год. до
********** год. в размер на 1.31 лева; по фактура №********** год. на стойност 801.47
лева за времето от ********** год. до ********** год. в размер на 140.26 лева; по фактура
№********** год. на стойност 28.69 лева за времето от ********** год. до ********** год.
в размер на 4.78 лева; по фактура №********** год. на стойност 28.69 лева за времето от
********** год. 2 до ********** год. в размер на 4.55 лева; по фактура
№******************** год. на стойност 19.13 лева за времето от ********** год. до
********** год. в размер на 2.87 лева', по фактура №********** год. на стойност 5.74 лева
за времето от ********** год. до ********** год. в размер на 0.81 лева; по фактура
№********** год. на стойност 42.32 лева за времето от ********** год. до ********** год.
в размер на 2.79 лева; по фактура №********** год. на стойност 19.24 лева за времето от
********** год. до ********** год. в размер на 1.08 лева; по фактура №********** год. на
стойност 44.24 лева за времето от ********** год. до ********** год. в размер на 1.78 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба
********** год. до окончателното изплащане на сумата, като моли съда да осъди ответника
2
да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски по посочена банкова
сметка. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал отговор, в който сочи, че подадената
искова молба е допустима но неоснователна, а що се отнася за предявения иск твърди, че
същия никога не е оспорвал. Твърди, че „ ВИК“ ООД К. са го притискали и държели да
заплати някаква вода за десет години назад, но той не се съгласил с това и заявил ,че няма да
плаща вода десет години и повече назад. Твърди, че ищеца продължавал да го притиска.
Сочи, че след това получил исковите молби за горепосочения период, които никога не бил
оспорвал и поради тези обстоятелства смята, че предявения иск е неоснователно заведен
срещу него. Сочи, че ако ищеца му бил обяснил да си плати сумата е щял да го направи,
поради което смята, че делото е заведено не по негова вина и следва то да бъде
прекратено,сочи, че твърденията му се позовават на следните факти: твърди, че в исковата
молба ищеца не се позовава на сключен договор между В и К и него, при които договорни
отношения следва дружеството да доставя питейна вода и вода за битови нужди, а ответника
да я заплаща. Твърди, че това обстоятелство е описано формално, без да е представен такъв
договор между него и ищеца, с оглед условията подписани между тях. Твърди, че не е
сключвал никакъв договор с В и К за доставяне на питейна вода и битови нужди и липсата
на такъв договор с предвидените условия по него, счита, че води до това, че на него му е
нарушено правото на защита тъй като ответника не се е запознал с тези условия и
задълженията. Сочи, че липсата на този договор довело до тов,а че между ищеца и
ответника не са възникнали никаква правни отношения, нещо повече сочи, че В и К доставя
питейна вода и вода за битови нужди без да има право на това. Твърди, че липсата на
подписан договор между него и ищеца - доставчик и потребител е в пълно противоречие на
Наредба № 9 от 14.09.1994г/отм/ и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
пресъединяване на потребителите и за ползване на водата и по точно чл.12, ал.2 т.З от
Наредбата. Твърди, че ищеца е посочил справка, в която е описал гореописаните фактури и
задължения без да бъдат представени такива, от които да е видно, ведно с /карнетите/ кога е
извършено отчитането на водата, ставало ли е това в присъствие на потребителя, подписани
ли са карнетите от потребителя или упълномощено от него лице и извършвано ли е
засичането съгласно твърдяното от ищеца подписан договор между страните. Твърди, че
ищеца не е засичал, съгласно изискванията на закона и наредбата, с което е нарушен чл.32,
ал.2, ал.З ал.4 и ал.8 от Наредба № 4/2004г. Твърди, че доказателствената тежест на иска,
съгласно правилата е в тежест на ищеца да докаже, че показанията на водомера монтиран в
жилището му са отчитани за период, съгласно твърдяното от ищеца подписан договор, но не
по дълъг от 6 месец,а съгласно влязлата в сила Наредба № 4/2004г. Сочи, че липсата на
представен договор, заверени карнети, липсата на представени фактури доказва, че ищеца
по никакъв начин не е доказал искането, описано в исковата молба. Твърди, че въпреки това,
той е платил исканата сума, с платежно нареждане от 07.06.2022. и заявява, че не е негова
вината за завеждането на делото, а на бездействието на ищеца и счита, че не следва да
прехвърля вината на него. Прави възражение за адвокатското възнаграждение, като моли
същото да бъде редуцирано до минималния размер.
3
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
Въпреки оспорванията в отговора , ответникът представя платежно нареждане от
07.06.2022г., от което се установява, че в хода на образуваното съдебно производство ,
същият е изплатил на ищеца изцяло претендираните суми за главница от 1 011.56 лева и
лихви от 164.49 лева, или общата сума в размер на 1 176.05 лева. Вещото лице, потвърждава
, че сумата е постъпила по сметка на ищцовото дружество. С извършеното надлежно
плащане, ответникът признава наличието на претендираните от ищеца задължения, а със
заплащането им, погасява доброволно същите в хода на съдебното производство. Ето защо,
предявените искове следва да се отхвърлят като погасени в хода на производството.
Но доколкото ответникът е станал причина за образуване на делото, следва същият да
заплати на ищеца направените по делото разноски от 100.00 лева – заплатена държавна
такса, 450.00 лева – внесен депозит за вещо лице и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение,
като с оглед възражението за прекомерност, следва да се посочи , че адвокатския хонорар е
заплатен в неговия минимум, поради което възражението е неоснователно.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В и К“ООД гр. К. с ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление гр.К., бул.“Б.“ № ** против Р. Е. Е. с ЕГН ********** от с.С., общ.К.,
обл.К. искове за присъждане на сумите от 1 011.56 лева – главница, представляваща
задължение за консумирана вода и отведни канални води за абонатен №********** за
времето от **********г. до **********г., и лихви за забава в размер на 164.49 лева , поради
заплащането им в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА Р. Е. Е. с ЕГН ********** от с.С., общ.К., обл.К. ДА ЗАПЛАТИ на „В и
К“ООД гр. К. с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.К., бул.“Б.“ № **
направените по делото разноски от 100.00 лева – заплатена държавна такса, 450.00 лева –
внесен депозит за вещо лице и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4