Определение по дело №305/2019 на Окръжен съд - Ямбол

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На 29 октомври 2019 година

В закрито заседание в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                        ВЕСЕЛА СПАСОВА

                                                         

 Секретар

 Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

 възз. гр. дело №305   по описа за 2019 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

В изпълнение на задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Образувано е по въззивна жалба на "АННА КИРЕЗИЕВА"ЕООД гр.Елхово, с ЕИК128607046, чрез пълномощник адв. Л.Т.Б. от АК-гр.Русе против Решение № 45/21.08.2019 г. постановено по гр. д. № 666/2018 г. на по описа на ЕРС, с което съдът е отхвърлил  предявените  от "АННА КИРЕЗИЕВА" ЕООД гр.Елхово, с ЕИК-********* против НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр.София, с БУЛСТАТ-*********  искове, както следва: иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 8, ал.1 от Наредба 10/2009 година за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и прилагане на механизми, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за сумата 301,46 лв., представляваща неоснователно незаплатени суми  от  НЗОК за изпълнени и отчетени рецепти, а именно рецепта №2890/13.02.2018 г., рецепта №6674/10.04.2018 г. и рецепта №8439/06.05.2018 г.; иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 9,63 лв., представляваща лихва за забава върху незаплатената сума от 301,46 лв. за периода от 15.02.2018 г.- 04.09.2018 г.; и иск с правно основание чл.55, предл.1 от ЗЗД за сумата от 3,27 лв., представляваща удържани без основание суми от РЗОК – Ямбол върху сумата от 301,46 лв. за периода 09.06.2018 г.- 19.07.2018 г.,  и е осъдил "АННА КИРЕЗИЕВА" ЕООД гр.Елхово да заплати на НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр.София на основание чл.78, ал.3 във  вр.ал.8 от ГПК сумата от 100 лв.- разноски по делото.

Съдът констатира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.

Въззиваемата страна  е депозирала отговор на жалбата, с които е представила писмени доказателства: Допълнително споразумение /ДС/ №2/03.04.2017г., за удължаване срока на сключения ИД №280437/15.04.2016г. до 31.03.2018г.; и ДС №4/16.04.2018г., за удължаване срока на сключения ИД №280437/15.04.2016г. до 30.04.2018г.

Въззивникът не е направил искания за събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

НАСРОЧВА   делото в о.с.з. на 10.12.2019 год. от 09.45 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора, както следва:

В жалбата се сочи, че постановения от ЕРС акт е неправилен и необоснован. Сочи се, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон е приел, че ищцовото дружество неправилно е начислило надценка на търговец на дребно на 3 бр. лекарствени продукти Harvoni Film coated tablet 90 mg/400 mg, код НЗОК JF 569, закупени от доставчик „Фьоникс фарма"ЕООД, съответно с фактури: №**********/07.02.2018г., №**********/19.03.2018 г. и №**********/24.04.2018 г, с размери на надценките съответно 100,88 лв., 100,29 лв. и 100,29 лв., както и че заплащането на посочените суми на ищцовото дружество от страна на ответника е довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника; респективно - че ответникът законосъобразно е прихванал тези суми от дължими последващи плащания към ищеца. Твърди се, че посочените суми съответно: 100,88 лв., 100,29 лв. и 100,29 лв. не съставляват търговски надценки над доставните цени на едро, а съставляват търговска отстъпка предоставена на търговеца на дребно -ищеца по делото, от търговеца на едро - обстоятелство, което било видно от издадените от търговеца на едро фактури. Твърди се, че е налице разграничение между надценка за търговец на дребно, каквато в процесния случай не била налице, и отстъпка, предоставена от търговеца на едро, но  ЕРС не е провел такова разграничение, и неправилно приел, че посочените три суми съставляват търговска надценка на търговеца на дребно  и е отхвърлил исковата претенция. По подрони съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски пред двете инстанции.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства събрани по делото подробно и задълбочено в мотивите си в съответствие с процесуалните правила и е основал решението си на тях. Сочи се, че ЕРС правилно и обосновано е приел за реализирана действителна печалба на аптеката, сумата представляваща разликата между продажната и доставната цена.  Твърди се, че въззивникът е нарушил разписаното в индивидуалния договор сключен с НЗОК, чрез РЗОК, като е пренебрегнал изричната забрана по чл. 5, ал. 4 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2013 г., съгласно който на лекарствените продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от /ЗЛПХМ/ с ниво на заплащане 100 на сто, да не се начислява надценка за търговец на дребно, при отпускането им в аптека.  Сочи се, че по силата на това правило, всички лекарствени продукти, отговарящи на посоченото определение, имат само и единствено цена на търговец на едро, която е пределна цена на реимбурсиране, но не и цена, на която търговецът на едро задължително доставя на търговец на дребно, от което следва, че няма пречка да бъде осъществена доставка и на по-ниска цена. За тези лекарствени продукти нормативно била установена пределна цена за всички търговци - на едро и на дребно, над която НЗОК не извършвала плащания, но не и единствена цена, която се възстановява и дължи на търговеца на дребно. Търговецът на дребно, сключил договор с НЗОК за отпускане на тези лекарствени продукти, имал право да му бъде възстановена действителната цена, която е платил на търговеца на едро, освен ако същата е по-висока от пределно посочената в ПЛС, както и да получи стойността на опаковката. Т.е. НЗОК плащала в полза и вместо ЗОЛ, и дължала само онова, което лицето би платило срещу отпуснатия лекарствен продукт на датата, на която му е доставен същият -той е крайният получател на доставката. В съответствие с правилото на чл. 261а, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗЛПХМ е разпоредбата на чл. 5, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата на МС за регулиране цените на ЛП - цената на лекарствен продукт, включван в ПЛС и заплащан с публични средства, била цената, утвърдена от Съвета. Същият лекарствен продукт не можел да се продава на по-висока от тази цена- утвърдената от Съвета и посочена в ПЛС, но нямало пречка да се продава на по-ниска и ако това било така, то НЗОК заплащала по-ниската цена, в случая изцяло, предвид степента на реимбурсация.  Сочи се, че тъй като поведението на въззивника е в разрез с посочените правила, то същият се е обогатил неоснователно, за сметка на НЗОК. Твърди се, че от приложените към отговора по исковата молба писмени доказателства, безспорно се установило, че Директора на РЗОК е спазил договорената процедура по констатиране на получените без правно основание суми, като е предприел необходимите действия и по възстановяването им. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.

По допускането на представените от въззиваемата страна  с отговора на жалбата, писмени доказателства: Допълнително споразумение /ДС/ №2/03.04.2017г., за удължаване срока на сключения ИД №280437/15.04.2016г. до 31.03.2018г.; и ДС №4/16.04.2018г., за удължаване срока на сключения ИД №280437/15.04.2016г. до 30.04.2018г., съдът ще се произнесе в о.с.з., след изслушване на становищата на страните.

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на жалбоподателя, който в едноседмичен срок следва да вземе становище по представените от въззиваемата страна с отговора на жалбата, писмени доказателства: Допълнително споразумение /ДС/ №2/03.04.2017г., за удължаване срока на сключения ИД №280437/15.04.2016г. до 31.03.2018г.; и ДС №4/16.04.2018г., за удължаване срока на сключения ИД №280437/15.04.2016г. до 30.04.2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.               

 

 

                                 

                                       2.