Р Е Ш Е Н И
Е №713
гр. Видин, 09.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на осми октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
НИНА НИКОЛОВА
при секретаря М.П.
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 3158 по описа за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 от КЗ .
Подадена е искова молба от М.В.Ф.
*** за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 6 000.00 лева. Твърди се от ищеца, че на 08.09.2018г. ,
управлявайки велосипед, е пострадала в резултат на ПТП на кръстовище в
гр.Видин. Сочи се, че лек автомобил Дайхатсу Сирион с рег.№ ВН 0745 АК,
управляван от Г.В. П., при зелен сигнал на светофара предприел маневра ляв
завой , отнел предимството на движещата се направо ищца и я ударил. При ПТП
получила множество увреждания, които и причинили болки и страдания
продължително време, и продължават понастоящем.
Собственикът
на увреждащия автомобил е сключил ЗЗ “ГО“ с ответника с полица № BG/02/118000969682, валидна от 29.03.2018г. до 29.03.2019г.
Иска се да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 6000.00 лева, застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното издължаване, както и разноските по делото.
Приложени
са писмени доказателства и е поискано допускане на съдебно-медицинска и съдебно
техническа експертиза, допускане на гласни доказателства .
Исковата
молба, заедно с
приложенията на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор.
Оспорва се размера на претенцията, прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в несъблюдаване на правилата за движение от
страна на ищцата, като велосипедът се е движел по средата на пътната лента, а
не възможно най-вдясно; употреба на алкохол; несъобразена скорост. Оспорва се
причинната връзка между уврежданията, описани в медицинско свидетелство № 461/11.09.2018г.
и настъпилото ПТП.
Иска
се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноските.
От събраните
по делото доказателства, Съдът приема за установено следното:
Не се спори в производството, че пътно–транспортното произшествие е настъпило на 08.09.2018г.
, управлявайки велосипед, е пострадала в резултат на ПТП на кръстовище в
гр.Видин, както и, че лек автомобил Дайхатсу Сирион с рег.№ ВН 0745 АК,
управляван от Г.В. П., при зелен сигнал на светофара предприел маневра ляв
завой , отнел предимството на движещата се направо ищца и я ударил. Не се спори, и че собственикът на
автомобил Дайхатсу Сирион с рег.№ ВН 0745 АК е сключил с ответника договор за застраховка „ГО” полица
№ BG/02/118000969682, валидна от 29.03.2018г. до 29.03.2019г.
Спорът между страните е какви са
уврежданията на ищцата, има ли съпричиняване, респективно какъв следва да бъде
размера на застрахователното обезщетение.
Видно от Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица №185/18г. в същия е отразено, че ищцата е леко пострадала,
посетила МБАЛ „Св.П.„ Видин.Представеният лист за преглед на пациент в КДБ/СО
установява, че ищцата е постъпила на 08.09.2018г. в 08.50ч и е напуснала на
същата дата в 10.10ч., като е контактна, адекватна, ориентирана за време и
място и собствена личност, пулмо-чисто вез. дишане без хрипове, двете гръдни половини
участват еднакво в акта на дишане, АН 130/80, корем мек , неболезнен, крайници
– охлузна рана в областта на дясна коленна става, назначена е терапия ТАП 10
мг. В медицинско свидетелство №461/11.09.2018г., издадено от д-р М., МЦ „Св.П.“
Видин е посочено, че пострадалата от ПТП ищца не е губила съзнание и има спомен
за случилото се. Оплаква се от болки в долни и горни крайници и гърди. При
прегледа е установен оток, хематом и охлузване на дясно коляно. Има хематом на
дясна длан и оток и хематом на лявото бедро. Има охлузване на десен лакет. Няма
данни за фрактури от направените рентгенови снимки. Причинени са болка и
страдание.
Видно от претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение №ОК
23337/15.04.2019г. до ответника, писмо
№НЩ -35513/07.05.2019г. на ответника, решения на експертен съвет от
05.06.2019г. ,за щетата е образувана ликвидационна преписка №
**********/15.04.2019г. и е взето решение на ищцата да бъде изплатено
обезщетение в размер на 600.00 лева.няма доказателства да е изплатено.
От Акт за установяване на
административно нарушение №766304/08.09.2018г.
и Наказателно постановление №18-0953-000964 на Началник с-р ПП Видин от
19.09.2019г. е видно, че при настъпилото ПТП
са причинени материални щети по двете МПС и леко ранен велосипедист –
същият транспортиран от екип на ЦСМП и след преглед е освободен. Водачите са
изпробвани за алкохол- няма наличие. Същото е отразено и в щета №
**********/15.04.2019г., като в реквизит „съизвършителство“ е изписано - не. От
показанията на разпитания свидетел Фидосов - съпруг на ищцата, се установява,
че съпругата му се обадила, че е претърпяла ПТП.Отишъл в болницата, тя била в
инвалидна количка, , имала кръвонасядания и била леко неадекватна. Взел си
отпуск да я гледа. Още имала проблем с това коляно, имала болки , синини
навсякъде, коляното било подуто, имала охлузвания. Това продължило няколко
месеца, в които се оплаквала от болки.
Още има проблеми, ходи на физиотерапия, помогнало и за известно време, сега пак
има болки. Свидетеля П., сочи, че е участвал в ПТП, ударил колелото в предната
гума, ищцата паднала, коленичила, подпряла се на коленете си. Бил със скорост
10-15 км/ч, спрял, излязъл от колата, ищцата станала, свидетелят се обадил на
тел.112. Дошъл патрул на КАТ, отбил вдясно, извикали линейка, закарали я до
Бърза помощ, казали на свидетеля да изчака, след час освободили ищцата , на свидетеля съставили
акт и му казали, че ищцата няма наранявания, само леки охлузвания на двете
колене. Ищцата си взела колелото, сложили го в багажника и си тръгнали.
Коленете и били обработени с нещо кафяво- риванол или йод. От заключението на
вещото лице, изготвило автотехническата експертиза се установява, че ПТП е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил. Ударът е настъпил в лявата
странична част на велосипеда. Скоростта на движение на лекия автомобил е била
не повече от 23 км./ч, а на велосипедиста – не повече от 8 км/ч. Настилката на
мястото е гладък дребнозърнест асфалт, без пропадания, дупки, напуквания и
запрашеност. Ударът е бил само тангиращ, ударът е с дясната част на лекия
автомобил, при което са получени контузиите, описани в медицинската
документация. От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява,
че ищцата не е губела съзнание, При прегледа и консултацията с хирург са установени
контузии на гръден кош, двете колене, ляво бедро, дясна длан и лакет. Направени
са рентгенови изследвания, при което не са установени увреждания. Контузната
рана е третирана локално и е направена профилактика на тетанус с ТАП ½
сс. При прегледа на 25.08.2020г. не се установяват видими изменения на гръден кош , горни и долни крайници, с
изключение на цикатрикс с размери 2/2 см. от контузно нараняване в областта на дясно коляно. Движенията в
ставите на горни и долни крайници запазени в пълен обем, не болезнени.
Самостоятелна походка възможна без затруднение. Посочените увреждания
съответстват да са получени по време и начин съобщени от пострадалата след
злополуката и прегледа. Причинено е временно разстройство на здравето неопасно
за живота, болки и страдания.
Съдът, с оглед установеното от
фактическа страна и събраните
в производството доказателства, преценени в ъсовкупност и поотдело, намира иска за основателен и частично доказан по
отношение на размера. Съгласно чл. 274, ал.2 КЗ застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие, лицето, управлявало моторното
превозно средство няма свидетелство за управление.
Съгласно
чл.432, ал.1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, който постановява, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Тези изисквания
в настоящия случай са изпълнени ,видно от представените писмени доказателства
по образуваната пред застрахователя щета.
По
отношение на размера на претенцията, която следва да бъде определена по реда на
чл. 52 ЗЗД, съдът взе предвид характерът
и степента на причиненото увреждане –
временно разстройство на здравето неопасно за живота, болка и страдание,
интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания, за което
може да се заключи от обстоятелствата, че ищцата сама е станала след
претърпяното ПТП, установени са само повърхностни ожулвания и хематоми, без
засягане функциите на органи, кости. Броят на телесните повреди, протичането на
оздравителния процес, липсата на престой в болнично заведение, извършената
медицинска интервенция – промиване на
раната на дясно коляно и профилактика за тетанус, периодът на оздравителния процес – около година и
половина, пълното възстановяване от травмата за непродължителен период, както и
липсата на остатъчни негативни последици, освен цикатрикса на дясно коляно,
липсата на усложнения, доброто общо състояние при прегледа след ПТП и
впоследствие от вещото лице, липсата на психическа травма , съгласно
постановките на ППВС № 4/1968 г. при определяне на размера на неимуществените
вреди също бяха взети предвид. Съдът не възприема изцяло показанията на разпитания
свидетел Фидосов- с оглед близката му връзка с ищцата, който сочи, че още
изпитва болки, които показания са в противоречие със заключението на вещото
лице, изготвило медицинската експертиза, който сочи и в съдебно заседание, че е
намерил само един стар белег 2/2 см. на дясното коляно, поради което приема, че
болките са изпитвани до 25.08.2020г. –датата на прегледа от вещото лице, към
която дата е налице само белег и не са установени други оплаквания . Според
съдебната практика, при произнасяне по размера на обезщетенията за
неимуществени вреди следва да се съобрази и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните,
следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането. Застрахователните лимити обаче нямат самостоятелно значение и не
са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий
за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне
по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В този смисъл са
следните съдебни актове: решение по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение
по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І
т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г.,
ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015
г., І т.о.
При
изложените по-горе обстоятелства , съдът намира, че искът следва да бъде уважен
в размер от 1900.00 лева, който е справедлив и съответства на причинените на
ищцата болки и страдания, при съобразяване с изброените критерии.
Възраженията
за съпричиняване поради наличие на употребен алкохол от ищцата са
неоснователни. В производството не се събраха доказателства за това, дори
напротив- от писмените доказателства се установява липсата на употреба на
алкохол и у двамата водачи на ППС .Неоснователни са и възраженията за
несъобразена скорост и за нарушаване правилата на движение, с оглед
заключението на съдебно автотехническата експертиза и писмените доказателства,
в които не се установава наличие на нарушение на правилата за движение от
ищцата. Горните установяват, че ищцата се е движела най-много с 8 км/ч, както,
и че ако се е движила плътно вдясно на пътната лента, би се получил почти челен
удар, при което скоростта на лекия автомобил, с която се нанася удара би се
увеличила.
На основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати и направените разноски в производството съобразно
уважената част на иска - за ДТ в размер 76.80 лева за ДТ. Видно от ДПЗС от 25.10.2018г.
адвокатските услуги на ищеца са предоставени безплатно при условията на чл.38
ЗА, с оглед което съдът намира, че на адвокат пълномощника на ищеца следва да
се определи възнаграждение в размер
363.00 лева, съобразно чл.7, ал.12, т.2 от Наредба№ 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения , във вр. с чл.38, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 от ЗА с оглед уважената част на претенцията. На ответника не следва
да се присъди възнаграждение за адвокат, тъй като липсват доказателства такова
да е уговаряно и платено. Ищецът следва да заплати на ответника 37.60 лева
възнаграждение за вещи лица, и 13.60 лева от внесения депозит за свидетел.
Воден от
горните съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр.С., бул “Д.Б.“ №87 да заплати на М.В.Ф. с ЕГН: ********** и адрес ***.Р.В. 71 сумата от 1900.00 лева , представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва ,считано от 08.09.2018г.до
окончателното издължаване, както и
разноски в размер 76.80 лева. ОТХВЪРЛЯ иска над пресъдения размер до пълния претендиран
такъв от 6000.00 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр.С., бул “Д.Б.“ №87 да заплати на адвокат М.П. *** сумата от 363.00 лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.В.Ф. с ЕГН: ********** и адрес ***.Р.В.
71 да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.С.,
бул “Д.Б.“ №87 разноски по делото в общ размер 51.20 лева.
Решението в може да бъде обжалвано
пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : П
Вярно с оригинала
Секретар: