РЕШЕНИЕ
№ 10508
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110170882 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. А. Д.
против [фирма], с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/ за
сумата от 340,00 евро, равняваща се на 664,98 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за м.май 2021 г. по договор за наем на недвижим имот от 01.08.2015 г.,
изменен с Анекс от 02.07.2018 г.; сумата от 21,24 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 06.05.2021 г. до 27.09.2021 г.; сумата от 300,00
евро, равняваща се на 586,75 лева, представляваща неустойка съгласно т.18 от договор
за наем на недвижим имот от 01.08.2015 г., изменен с Анекс от 02.07.2018 г., за
периода от 06.05.2021 г. до 04.06.2021 г.; сумата от 18,74 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата за неустойка, начислено за периода от за периода
от 05.06.2021 г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2021 г. до окончателното
изплащане; 2/ за сумата от 340,00 евро, равняваща се на 664,98 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за м.юни 2021 г. по договор за наем на недвижим имот от
01.08.2015 г., изменен с Анекс от 02.07.2018 г.; сумата от 15,51 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.06.2021 г. до 27.09.2021 г.;
сумата от 300,00 евро, равняваща се на 586,75 лева, представляваща неустойка
съгласно т.18 от договор за наем на недвижим имот от 01.08.2015 г., изменен с Анекс
1
от 02.07.2018 г., за периода от 06.06.2021 г. до 06.07.2021 г.; сумата от 13,69 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата за неустойка, начислено за
периода от за периода от 06.07.2021 г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2021
г. до окончателното изплащане; 3/ за сумата от 340,00 евро, равняваща се на 664,98
лева, представляваща неплатено възнаграждение за м.юли 2021 г. по договор за наем
на недвижим имот от 01.08.2015 г., изменен с Анекс от 02.07.2018 г.; сумата от 9,97
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.08.2021
г. до 27.09.2021 г.; сумата от 300,00 евро, равняваща се на 586,75 лева, представляваща
неустойка съгласно т.18 от договор за наем на недвижим имот от 01.08.2015 г., изменен
с Анекс от 02.07.2018 г., за периода от 06.07.2021 г. до 04.08.2021 г.; сумата от 8,80
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата за неустойка, начислено за
периода от за периода от 05.08.2021 г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2021
г. до окончателното изплащане; 4/ за сумата от 340,00 евро, равняваща се на 664,98
лева, представляваща неплатено възнаграждение за м.август 2021 г. по договор за наем
на недвижим имот от 01.08.2015 г., изменен с Анекс от 02.07.2018 г.; сумата от 4,25
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.09.2021
г. до 27.09.2021 г.; сумата от 300,00 евро, равняваща се на 586,75 лева, представляваща
неустойка съгласно т.18 от договор за наем на недвижим имот от 01.08.2015 г., изменен
с Анекс от 02.07.2018 г., за периода от 06.08.2021 г. до 04.09.2021 г.; сумата от 3,75
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата за неустойка, начислено за
периода от за периода от 05.08.2021 г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2021
г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.08.2015 г. между него и ответното
дружество е сключен договор за наем, по силата на който предоставил на наемателя за
временно и възмездно ползване недвижим имот – магазин 22, находящ се в [адрес],
срещу задължението на последния да заплаща месечно възнаграждение. Сочи, че
съгласно т.4 от договора, възнаграждението се заплаща до пето число на месеца, за
който се дължи, по посочена банкова сметка. Твърди още, че с Анекс от 02.07.2018 г.
договорът би изменен в частта относно размера на възнаграждението, което било
променено на 340,00 евро на месец. Поддържа, че съгласно т.18 от договора,
наемателят дължи неустойка в размер на 10 евро за всеки ден закъснение след падежа
за плащане на наема, но не повече от 30 дни. Ищецът твърди, че към датата на
подаване на исковата молба в съда ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на възнаграждение за ползването на процесния недвижим имот за месеците
май, юни, юли и август 2021 г. Поради настъпилата забава за изпълнение на
задължението за плащане, ищецът претендира от ответника и неустойка съгласно т.18
2
от договора за наем, както и обезщетение за забава. Ищецът твърди още, че въпреки
отправена до ответника покана, получена от последния на 28.09.2021 г., задълженията
не били платени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира и направените по
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника. В първото
по делото открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на предявените искове, тъй като дружеството
не е наемател на посочения в исковата молба магазин.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок по делото е постъпила
писмена защита само от ответното дружество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за наем, от който се установява, че на 01.08.2015
г. между С. А. Д., в качеството на наемодател и [фирма], в качеството на наемател, е
сключен договор, по силата на който наемодателя е предоставил на наемателя за
временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот – [адрес], за срок от три
години и при наемна цена в размер на 300,00 евро месечно, платима по посочена в
договора банкова сметка, до пето число на месеца, за който се прави плащането.
Съгласно чл.18 от договора наемателят дължи неустойка в размер на 10,00 евро за
всеки ден закъснение след падежа за плащане на наема, но не повече от 30 дни.
По делото е представен и Анекс към процесния договор за наем, по силата на
който страните са изменили последния в частта относно наемната цена, като считано
от 01.08.2018 г. месечния наем е увеличен на 340,00 евро, а срока на договора е
продължен с три години.
По делото е приложено извлечение за движенията по сметка в [банка], но не
става ясно кой е титуляра на сметката, нито основанията на операциите и наредител.
Единствено срещу три банкови превода е посочено основание наем магазин /без
посочване на адрес/ и фигурира името на ответното дружество.
По делото е приложена покана от адв.М. Т. до ответното дружество, с която
последното е поканено да заплати дължимото възнаграждение по договор за наем от
01.08.2015 г., по силата на който му е предоставена вещ, представляваща магазин,
находящ се в [адрес]. Към поканата е приложена и обратна разписка, адресирана до
ответника на адреса, на който се твърди, че се намира и наетия имот - [адрес] и където
е връчена на лице, посочено като служител. По делото е приложена и аналогична
покана, изпратена по електронна поща.
По делото е приложен заверен препис от договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 71, том VI, рег.№ 7361, дело № 956/2015 г. по
описа на Ивайло Николов, нотариус с район на действие СРС, от който се установява,
3
че ищецът се легитимира като собственик на недвижими имот, находящи се в [адрес],
представляващи магазин № 4, магазин № 5 и магазин № 8.
По делото е приложена извадка от интернет страница, която съдът не кредитира
като писмено доказателство, годно да установи факти и обстоятелства относими към
предмета на настоящия спор.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между него и
ответника по договор за наем, по силата на което е престирал съобразно уговореното и
за ответника е възникнало задължението за плащане и неизпълнение от страна на
последния.
Настоящият съд приема, че в хода на производството ищецът не проведе пълно и
главно доказване на горепосочените предпоставки, обуславящо уважаване на
предявения иск. По делото не се установи, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по отношение на описания в исковата молба недвижим
имот – магазин 22, находящ се в [адрес]. Въпреки предоставената възможност за
уточняване адреса на процесния недвижим имот в първото по делото открито съдебно,
видно от изявлението на процесуалния представител на ищеца е, че предявения иск
касае договор за наем на магазина посочен в исковата молба. Прави впечатление, че
именно до този адрес е изпратена и получена и приложената по делото покана за
плащане до ответника.
С оглед предходното, съдът не приема обективираното в депозирана по делото
молба с вх.№ 142324/07.07.2022 г. от ищеца чрез пълномощника му становище, че не е
налице нередовност на исковата молба, тъй като от изложените в нея обстоятелства
ставало ясно, че се касае за договор за наем от 01.08.2015 г., а в случай, че съдът
приеме, че исковата молба е нередовна - вместо магазин № 22 да се чете магазин № 4.
Следва да се отбележи, че в конкретния случай не се касае за нередовна искова
молба, тъй като е налице съответствие между обстоятелствената й част и
формулирания петитум. Както в исковата молба, така и в първото по делото открито
съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа именно
обективираното в исковата молба искане. Категорично не би могло да се приеме, че с
направеното в горецитираната молба изявление, което по своята същност представлява
изменение на искането по реда на чл.214 ГПК, ищецът би могъл да „поправи нередовна
искова молба“ /в тази насока съдът е изложил мотиви в определение, обективирано в
протокол от проведеното на 13.09.2022 г. открито съдебно заседание/.
Обстоятелството, че по делото е приложен документ, от който се установява, че
4
ищецът е собственик на магазин № 4, находящ се на различен от посочения в исковата
молба адрес, не променя изводите на съда относно липсата на доказателства относно
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по отношение на
сочения в исковата молба недвижим имот. Предходното не обуславя и задължение за
съда да приеме, че въпреки отправеното към него искане, касаещо друг недвижим
имот, то волята на ищеца е била по отношение на имота, посочен в договора за наем от
01.08.2015 г. Предходното би довело до заместване волята на страна и произнасяне
„свръх петитум“.
С оглед предходното, предявения иск за заплащане на възнаграждение по
договор за наем, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изводи на съда за липса на облигационна връзка между страните по
отношение на процесния магазин № 22, то неоснователна се явява и претенцията на
ищеца за заплащане на неустойка, а от там и обусловената от нейното уважаване
акцесорна исковата претенция за обезщетение за забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от изявлението на процесуалния му представител в хода на устните
състезания е, че разноски не се претендират, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Д., ЕГН ********** против [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] искове с правно основание
чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумите, както следва: 1/ за сумата от 340,00 евро, равняваща се на 664,98
лева, представляваща неплатено възнаграждение за м.май 2021 г. по договор за наем
на недвижим имот от 01.08.2015 г., изменен с Анекс от 02.07.2018 г.; сумата от 21,24
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
06.05.2021 г. до 27.09.2021 г.; сумата от 300,00 евро, равняваща се на 586,75 лева,
представляваща неустойка съгласно т.18 от договор за наем на недвижим имот от
01.08.2015 г., изменен с Анекс от 02.07.2018 г., за периода от 06.05.2021 г. до
04.06.2021 г.; сумата от 18,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху
сумата за неустойка, начислено за периода от за периода от 05.06.2021 г. до 27.09.2021
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане; 2/ за сумата от
340,00 евро, равняваща се на 664,98 лева, представляваща неплатено възнаграждение
5
за м.юни 2021 г. по договор за наем на недвижим имот от 01.08.2015 г., изменен с
Анекс от 02.07.2018 г.; сумата от 15,51 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 06.06.2021 г. до 27.09.2021 г.; сумата от 300,00 евро,
равняваща се на 586,75 лева, представляваща неустойка съгласно т.18 от договор за
наем на недвижим имот от 01.08.2015 г., изменен с Анекс от 02.07.2018 г., за периода
от 06.06.2021 г. до 06.07.2021 г.; сумата от 13,69 лева, представляваща обезщетение за
забава върху сумата за неустойка, начислено за периода от за периода от 06.07.2021 г.
до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане; 3/ за
сумата от 340,00 евро, равняваща се на 664,98 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за м.юли 2021 г. по договор за наем на недвижим имот от 01.08.2015
г., изменен с Анекс от 02.07.2018 г.; сумата от 9,97 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 05.08.2021 г. до 27.09.2021 г.; сумата от
300,00 евро, равняваща се на 586,75 лева, представляваща неустойка съгласно т.18 от
договор за наем на недвижим имот от 01.08.2015 г., изменен с Анекс от 02.07.2018 г.,
за периода от 06.07.2021 г. до 04.08.2021 г.; сумата от 8,80 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата за неустойка, начислено за периода от за периода
от 05.08.2021 г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2021 г. до окончателното
изплащане; 4/ за сумата от 340,00 евро, равняваща се на 664,98 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за м.август 2021 г. по договор за наем на недвижим имот от
01.08.2015 г., изменен с Анекс от 02.07.2018 г.; сумата от 4,25 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.09.2021 г. до 27.09.2021 г.;
сумата от 300,00 евро, равняваща се на 586,75 лева, представляваща неустойка
съгласно т.18 от договор за наем на недвижим имот от 01.08.2015 г., изменен с Анекс
от 02.07.2018 г., за периода от 06.08.2021 г. до 04.09.2021 г.; сумата от 3,75 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата за неустойка, начислено за
периода от за периода от 05.08.2021 г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2021
г. до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6