Решение по дело №1618/2019 на Районен съд - Пловдив

    Р Е Ш Е Н И Е№899 

                                                     10.05.2019 г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:                

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ

 

при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1618/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П.С.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Я. против Електронен фиш, Серия К № 2078513 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не е бил приспаднат толеранс от „минус“ 3 км/ч от стойността на установената му с електронния фиш скорост на движение, което да съставлява съществено процесуално нарушение. Поддържа още към датата на деянието да не е бил поставен пътен знак Е24, указващ на водачите мястото за контрол, както и да не е доказана техническата годност на процесното средство за измерване. Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. В съдено заседание, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П.С.Х., спрямо когото е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 07.03.2019 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 18.05.2018 г. в 15:08 часа в гр. Пловдив, на ул. „В.Л.“ № ****жалбоподателят П.С.Х. управлявал лек автомобил „Пежо 205“ с рег. № ****, лична собственост, със скорост на движение от 69 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с автоматизирано техническо средство – мобилна система ARH CAM S1 с № 11743ca. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 72 км/ч.

За констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш, Серия К № 2078513, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. В така издадения електронен фиш не бил приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост и за установена стойност на скоростта на движение била приета измерената от техническото средство скорост от 72 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, е от одобрен тип и е със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 се изяснява, че грешката при измерване на скоростта при движение до 100 км/ч е +/- 3 км/ч.

От Протокол № АУ-000029-64140/11.12.2017 г. от първоначална проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 се установява, че процесното техническо средство с фабричен № 11743CA е преминало първоначална проверка със заключение, че същото съответства на одобрения тип.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (рег. № 1030р-12375/21.05.2018 г.) се установява, че на дата 18.05.2018 г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 11743ca е заснела статични изображения с начален час на работа 13:10 ч. и краен час на работа 15:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „В. Л.“ № ***, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.

От снимка № 0032832 от техническо средство № 11743ca се изяснява, че измерената скорост на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 72 км/ч, като заснемането е извършено на 18.05.2018 г. в 15:08 часа.

 

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул. „В. Л.“ № ***; датата – 18.05.2018 г.; точният час на извършване на нарушението – 15:08 часа; регистрационният номер на МПС – ****; собственик на превозното средство – П.С.Х.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 22 км/ч при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

***амира, че ЕФ е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение, което влече неговата незаконосъобразност и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна, като при неправилно установена фактическа обстановка е била приложена и погрешна санкционна разпоредба.

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е бил наказан за управление на МПС с установена стойност на скоростта от 72 км/ч при разрешена стойност от 50 км/ч, при което е било прието да е налице превишаване от 22 км/ч. От приложения по делото снимков материал се установи, че стойността на измерената от техническото средство скорост на движение на жалбоподателя е била 72 км/ч. Следователно в случая стойностите на измерената и на установената скорост на движение са еднакви. Същевременно съгласно приложението към удостоверението за одобрен тип № 17.09.5126 установената допустима грешката при измерване на скоростта на движение на моторните превозни средства при използване на процесното техническо средство е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч. Това налага извод, че наказуемата скорост, за движение с която жалбоподателят е бил наказан, е била определена без да бъде приспаднат толеранс от „минус“ 3 км/ч. Правото на защита на жалбоподателя изисква да бъде определена действителната скорост на движението му, тъй като след съотнасянето на тази скорост спрямо действащото ограничение, то от разликата на двете стойности се определя конкретното превишаване в случая. В зависимост от превишаването са предвидени различни по своя размер наказания с разпоредбите на чл. 182, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗДвП. Предвид обективно установените технически характеристики на процесния тип средство за измерване правото на защита на жалбоподателя е изисквало от стойността на измерената скорост да се приспадне толеранс от „минус“ 3 км/ч. Само тогава би се гарантирало, че деецът е наказан за действителната скорост, с която е управлявал МПС, а не за отчетената скорост, която може да е определена при допустимата грешка в измерването.

В настоящия случай допуснатото нарушение е особено съществено, тъй като приложената санкционната разпоредба е определена въз основа на прието превишаване на разрешената максимална скорост от 22 км/ч. При приспадане от измерената скорост (72 км/ч) на следващия се толеранс от 3 км/ч обаче би се установило, че установената стойност на скоростта на движение на жалбоподателя е била 69 км/ч, при което стойността на превишаването на разрешената максимална скорост в населено място (50 км/ч) би била 19 км/ч, а не 22 км/ч, както неправилно е прието в електронния фиш. Превишаването от 19 км/ч е юридически факт, който осъществява хипотезата на разпоредбата по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която за превишаване от 11 до 20 км/ч деецът се наказва с глоба в размер на 50 лева. Следователно, наказвайки жалбоподателя Х. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП с административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, е допуснато процесуално нарушение при определяне на приложимата санкционна разпоредба, а в резултат неправилно е бил определен и размерът на следващото се за конкретното деяния наказание. Допуснатото нарушение е съществено и не може да бъде санирано пред въззивната инстанция, тъй като съдът не разполага с правомощие сам да приспадне необходимия толеранс в полза на водача, при което да приложи различна санкционна разпоредба от тази в електронния фиш. Противното би означавало изземване на правомощията на административнонаказващия орган.

Констатираното неустановяване по несъмнен начин на действителната скорост на движение на управляваното от жалбоподателя МПС е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като административнонаказателната отговорност и наложеното наказание не могат да почиват на предположения. В настоящия случай обаче фактическата обстановка, приета за установена с обжалвания ЕФ, не се доказа по категоричен начин по делото – не беше доказано жалбоподателят да се е движил със скорост от 72 км/ч, както и да е превишил разрешената максимална скорост в населено място с 22 км/ч предвид доказаните технически характеристики на процесния тип средство за измерване с допустима грешка на измерената скорост от +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч. За извода си, че допуснатото нарушение се цени като съществено, настоящият съдебен състав съобрази и че след приспадането на следващия се толеранс в полза на водача, се установява неправилно приложена санкционна разпоредба и необходимост от приложение на друга, по-благоприятна за жалбоподателя разпоредба, което както беше посочено, съдът не би могъл да стори във въззивното производство.

Останалите наведени от жалбоподателя възражения съдът намира за неоснователни, но това не променя крайния му извод за наличие на основание за отмяна на електронния фиш.

По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2078513 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на П.С.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!Й.Т.