№ 697
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502682 по описа за 2022 година
Въззивното производството е образувано по жалба на „В. и син“ ЕООД
срещу решение № 261377/21.04.2022г. на СГС, ГО, 11 състав , постановено по
гр.д. № 9953/20г., с което е отхвърлен предявеният от него отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения като е приел, че в негова тежест е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на
собственост върху процесния имот на основание давностно владение. В
молбата – уточнение от 09.11.2020г. е посочил, че се позовава и на втора
хипотеза, а именно възможността на придобие правото на собственост по
давност. При това твърдение, както и при твърдението, че е възможно
придобиването му в един бъдещ момент, съдът е трябвало да разгледа и
второто твърдение като приложи т.1 от ТР № 8/2013 на ОСГТК на ВКС и да
прецени дали е доказал фактите, от които произтича правният му интерес, а
не само материалната му легитимация в хипотезата на твърдяно право на
собственост. Нарушен е чл.214, ал.1 от ГПК, тъй като е прието, че
въззивникът е могъл да премине от осъдителен към установителен иск до
1
02.10.2017г.- приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.
Погрешно е определен крайният момент за изменение на иска, което според
закона е до приключване на устните състезания пред първата инстанция.
Изводът на съда, че жалбоподателят е признал, че към 02.10.2017г. не владее
имота е направен в нарушение на чл.214 от ГПК. СГС е нарушил чл. 6 и
чл.154 от ГПК, тъй като служебно е определил началния момент, от който
ответникът владее процесния имот и периода на владението. Сочи, че е
нарушен чл.298, ал.1 от ГПК, тъй като мотивите на съдебното решение не се
ползват със сила на пресъдено нещо. Затова неправилно е коментирано
отстраняването на наемателя „Крам Комплекс“ ЕАД от имота през 2005г.
Съдът не е съобразил, че процесният имот е отписан от АЧОбС №
611/01.09.1999г. със заповед от 04.12.2000г. и не е взел предвид този факт,
както и приетите като доказателства писма от м.10.2020г. и м.12.2010г. от
кмета на район Младост и от постоянната комисия по граждански права,
молби и жалби към СОС признания, че ответното дружество не е собственик
на имота. Не е ясно на какви доказателства е прието, че ответникът е
установил владение върху процесния имот на 03.04.2002г. По делото не е
доказан обективният признак на владението по чл.68 от ЗС- упражняване на
фактическа власт върху имота за срок от 10 години. Не са обсъдени
направените от въззивника възражения срещу твърдението на ответника, че е
заплащал данък, че е завел имота в баланса, че е охранявал имота.
Доказателства за тези факти ответникът е представил в настоящото
производство, а е следвало да изчерпи всички възражения в производството
по гр.д. № 14097/2013г. на СГС, ГО, 11 състав във връзка с възражението за
придобивна давност. Съдът е допуснал нарушение при обсъждане на
свидетелските показания като не е кредитирал тези, дадени от свидетелите на
въззивника. СГС е допуснал нарушение на материалния закон- чл.79, ал.2 от
ЗС като е приел, че не е доказал упражнявано от него владение за периода
01.11.2014г. до 01.11.2019г. Сочи, че в исковата молба се е позовал на
добросъвестно владение за този период, но е посочил, че продължава да
владее имота и към датата на подаване на исковата молба. Кратката
петгодишна давност е изтекла през м.11.2019г. и към този момент се е
осъществило придобивното основание на въззивното дружество. По делото е
доказан субективният елемент на владението чрез действията, които то е
предприело. Ответникът не е установил и не е осъществявал фактическа власт
2
върху спорния имот. Не е доказал осъществяване на непрекъснато владение,
както и че то е било явно, постоянно и несъмнено. Не е доказано намерението
за своене, както и че владението е било необезпокоявано. Жалбоподателят
твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно.
Затова моли съда да отмени атакуваното решение на СГС като вместо
него постанови друго, с което да уважи предявения отрицателен
установителен иск.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител ответникът оспорва жалба. Поддържа, че предявеният иск е
недопустим, а ако се приеме за допустим, то той е неоснователен.
СГС е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от
ГПК. В исковата молба, молбата уточнение от 09.11.2020г. и молба -
уточнение от 14.10.2022г./депозирана пред САС/ ищецът „В. и син“ ЕООД
твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.4093.3084
по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК с площ от 1797
кв.м. при граници: от всички страни поземлен имот с идентификатор
68134.4093.1206. Придобил го е въз основа на договор за покупко- продажба,
отразен в нот. акт № 112/25.07.2007г. Продавачите са придобили правото на
собственост чрез наследяване и реституция. С решение № 59/08.04.1997г. на
ПК- община Младост е възстановено правото на собственост на наследниците
на Л. Д. С. в съществуващи възстановими реални граници върху нива от 1,
796дка, пета категория, находяща се в строителните граници на Горубляне, м.
„Трапежини/ Грамадите“, имот № 20025 при граници : братя И. и сестри В. Б.,
сервитут на сграда, мера, Я. И. С., С. А.. Праводателите на ищеца са се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 103/12.07.2007г.
Ищецът твърди, че е установил фактическа власт върху процесния имот през
месец ноември 2014г. Почистил го е от храсти, трасирал го е, поставил е
ограда с колчета. От тогава до 18.09.2020г. и към момента дружеството
владее имота непрекъснато и необезпокоявано. След придобиването на имота
на 25.07.2007г. ищецът е подал заявление за изменение на плата за регулация
за УПИ I и УПИ Х-3084 и плана за застрояване на последния. Проектът е
внесен за разглеждане в Общинския експертен съвет по устройство на
територията на СО, проведено на 17.03.2009г. и срещу него е внесено
възражение от „В и К“ ЕАД- София като процедурата е спряна поради спор за
3
материално право. В периода месец юни 2009г. до месец ноември 2010г.
ищецът е отправил запитвания до кмета на СО и на район „Младост“, подал е
сигнали до Инспектората на СО във връзка с претендираните права от
ответника. Установено е, че той претендира , че е придобил права върху
имота на основание апорт от СОС като част от УПИ I от кв.6, м. „НПЗ-
Изток“, п.з. „Горубляне“ с площ от 80 850 кв.м. В отговор на изпратените от
ищеца писма е получил отговор от район „Младост, в който е посочено, че
преди Решение № 41 по протокол № 12/29.05.2000г. на СОС имотът е бил
възстановен на наследниците на Л. Д. С.. С писмо от 14.12.2010г. на СОС-
Постоянна комисия по граждански права, молби и жалби, са дадени указания
за сезиране на СОС за намаляване на капитала на „В и К“ ЕАД и предаване на
владението на процесния имот на ищеца. В защита на правата си, последният
е предявил иск по чл.108 от ЗС срещу ответника и по него е било образувано
гр.д. № 14097/13г. на СГС, приключило с влязло в сила решение, с което
искът е отхвърлен, защото е уважено възражение за придобивна давност,
направено от страна на „В и К“ ЕАД. „В. и син“ ЕООД е подало молба за
отмяна пред ВКС, която е оставена без уважение. Ищецът извежда правния
си интерес като твърди, че е придобил имота на основание кратката
придобивна давност, което не е обхванато от СПН, както и че има
възможност да придобие субективни права на основание оригинерно
основание или по реституция. Позовава се на ТР № 8/27.11.2013г. на ОСГТК
на ВКС. Поради това има интерес да отрече правото на ответника. Правото
на ответното дружество не е било предмет и не е био установено с влязло в
сила решение. То се е позовало на апорт като с него е увеличен капитала му.
Но част от този имот е бил възстановен на наследниците на Л. С. през 1997г.
Ищецът твърди, че при извършване на апорта не са спазени изискванията на
чл.72 и чл.73 от ТЗ, поради което ответникът не е придобил процесния имот
на това основание. Счита, че той не го е придобил и по давност. Затова моли
съда да признае за установено по отношение на „ В и К“ ЕАД, че не е
собственик на описания по- горе недвижим имот. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът „ В и
К“ ЕАД счита иска за недопустим и евентуално за неоснователен. Сочи, че
е собственик на ПИ с идентификатор 68134-.4093.3084 на основание
извършен апорт, като той е част от УПИ I, кв.6, м. НПЗ „ Изток“, п.з.
„Горубляне“ с площ от 80 850 кв.м. Апортът е извършен с Решение № 41 по
4
протокол № 12/29.05.2000г. на СОС, с което е увеличен капитала му с
внасяне на непарична вноска с предмет недвижим имот в размер на 565 950
лв. С Решение № 14/13.11.2001г. на СГС, ФО по ф.д. № 1068/89г. е вписано
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с общинско имущество. Не оспорва, че
между него и ищеца е имало заведено гр.д. № 14097/13г. на СГС, ГО, 7
състав по иск с правно основание чл.108 от ЗС. По него „В. и син“ ЕООД е
твърдяло, че във владение на имота е „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.
Искът е отхвърлен като е уважено направеното от последното възражение за
придобивна давност. Ответникът се позовава на чл.175 от ГПК като счита, че
установените в мотивите обстоятелства нямат сила на пресъдено нещо, но
поддържането на иска за предаване на владението има характер на признание
на факт, а именно, че фактическата власт върху процесния имот не е
упражнявана от ищеца. Ответникът не оспорва, че на основание констативен
нотариален акт от 12.07.2007г. продавачите са собственици на процесния
имот, както и че е сключен договор за покупко- продажба с нот. акт №
112/25.07.2007г. между тях и ищеца „В. и син“ ЕООД. Ответникът не
оспорва, че последното е подавало искане за изменение на ПРЗ, както и
наведеното от него възражение. Оспорва се, че ищецът е установил
фактическа власт върху процесния имот през 2014г. и го е владял към датата
на предявяване на исковата молба на 18.09.2020г. Ответното дружество
поддържа, че не е допускало трети лица в имота, че ищецът не е упражнявал
фактическа власт върху него, както и че не е добросъвестен владелец, че
липсва субективният елемент на владението. Ответникът поддържа, че е
придобил процесния имот на основание давностно владение за периода
03.04.2002г. до 03.04.2012г. и упражнява всички правомощия на правото на
собственост и към настоящият момент.
Не се спори, че с договор за покупко- продажба на имот, сключен на
25.07.2007г. с нот. акт № 112 от същата дата ищецът е придобил правото на
собственост върху описания в исковата молба имот. Той е бил възстановен на
продавачите с Решение № 59/08.04.1997г. на ПК- район Младост като
наследници на Л. Д. С..
Не се спори, че с АЧОбС № 611/01.09.1999г. е актуван като частна
общинска собственост имот , находящ се в кв.6 по плана на НПЗ „Изток“, п.з.
„Горубляне“ с площ от 80 850 кв.м., представляваща парцел I. Със заповед №
5
РД-57-782/04.12.2000г. част от него, представляващ имот № 20025 с площ от
1794 кв.м. е отписан от акта. В същия е посочено, че на основание Решение
№41 по протокол № 12/29.05.2000г. на СОС имотът с площ от 80 850 кв.м. е
включен в капитала на „В и К“ ЕАД.
Не се спори, че между страните по настоящото дело е имало гр.д. №
14097/13г. на СГС, ГО, 7 състав, образува по иск с правно основание чл.108 от
ЗС, по което ищец е било „В. и син“ ЕООД, а ответник „ В и К“ ЕАД. Не е
спорно, че с решение от 29.11.2016г. претенцията е отхвърлена, като е
прието, за основателно възражението за изтекла придобивна давност в полза
на ответното дружество. Първоинстанционното решение е потвърдено от
САС. Решението на въззивната инстанция не е допуснато до касационно
обжалване и първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила на
07.05.2019г.
Не е спорно, че „В. и син“ ЕООД е подало молба по реда на чл.303 от
ГПК против решението на САС, която е оставена без уважение от ВКС по
гр.д. № 180/20г.
Не се оспорва, че ищецът е поискал изменение на РП през 2009г. и
ответното дружество е възразило като е заявило своето право на собственост
върху имота.
Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представил
писмени доказателства, включително и скица от 05.09.2018г. от АГКК за
имот с идентификатор 68134.4093.3084 с площ от 1797 кв.м., в която като
собственик е вписано „В. и син“ ЕООД.
С молба за съдебното заседание на 26.10.21г. ищецът е представил
писмени доказателства.
Към отговора на исковата молба ответното дружество е представило
доказателства за своята правосубектност, решението на СОС, с което е
извършено увеличението на капитала му с непарична вноска, а именно имот с
площ от 80 850 кв.м., съставляващ парцел I, Решение № 57 по протокол №
26/23.05.2001г. на СОС, Устав на ЕАД към Решение № 57, решение № 22 по
протокол № 30/15.10.2001г. на СОС, Устав на ЕАД към Решение № 22 , копие
от ДВ, бр.34/03.04.2002г., в което е публикувано увеличението на капитала на
ответника, инвентаризационен опис, в който е посочен имота от 80 850 кв.м.,
6
оборотна ведомост за периода 01.01.-31.12.2009г., документи за платени
данъци
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите П. и П. депозират показания за извършвани действия от
ищеца по отношение на процесния имот. Знаят, че дружеството е закупило
имот в кв. Горубляне и са ходили на място. При посещенията си са виждали,
че имотът е почистван от строителни материали, тръни, слагани са колчета
и са опъвани въжета. Два, три пъти в годината са посещавали имота Когато са
отивали след това колчетата и въжето са липсвали. Според свидетелят П.
това е било преди 3-4 години. Почиствали са служители на ищеца. Имотът не
е бил ограден. За последен път свидетелят П. е ходил в имота през 2021г. и е
видял, че отпред е поставена метална ограда и е можело да се влезе отстрани
покрай нея, за да се стигне до имота на ищеца. От другите страни на имота е
имало празни места. От една страна е сграда на „В и К“. Преди това такава
ограда не е имало. За първи път е отишъл в имота преди повече от 10 години.
Свидетелят П. е посещавал имота два- три пъти годишно. В него е
имало шубраци, боклуци. В различни сезони е бил почистван от строителни
материали и битови отпадъци. Имотът е около декар- декар и половина и не е
ограден. За първи път е бил в него преди 7-8 години. За последен път е бил в
него през лятото на 2021г. Били са там във връзка с почистването му и
слагане на колчета и са го ограждали с връвчици, но всеки път те са
изчезвали. Когато са отивали в имота не е имало никой. Имотът се намира в
поле. Отстрани има сгради, но не и в него. Почистването е извършвано от
служители на ищеца. И двамата свидетели заявяват, че те са се занимавали с
подготовката на храна за почистващите служители.
Свидетелите А. и И. работят в ответното дружество. Първата от 1985г.,
а вторият от есента на 2014г. От 1998г. дружеството се е преместило в кв.
Горубляне. Там има много сгради, от които едната е шестетажна –
административна и други, които са отдавани под наем. През 2000г. с решение
на СОС в активите на дружеството е включен имот от 80 дка, който е
непосредствено до „В и К“. Целият имот е стопанисван от дружеството, той
се е охранявал винаги. Има сключен договор с „Болкан секюрити“. В този
имот складират материалите, с които работят- пясък, баластра. Има и
масивна сграда с катинар, защото оградата е предпазна. Тя е с колове, но
7
непрекъснато я крадат и дружеството я възстановя. Тези 80 дка са оградени
от външната страна с предпазна метална мрежа, която се къса от ветровете.
В момента има наематели- клуб за стрелба с лък. Инертните материали са до
постройките на „В и К“. Инертните материали са вдясно, ако се застане до
входа на сградата. В момента там има баластра, чакъл, и наемател- клуба за
стрелба с лък. Има мишени за стрелба в цел от около 3-4 години. Има
бариера, която се намира до триетажната сграда. Процесният имот се намира
в последната част на сградите, но не до пътя , а по назад. Непосредствено до
сградите. То е след мястото на клуба. Там е празно, но се прави обход. Има
видеонаблюдение вътре в двора от 1998г., има кабинка с монитори и се вижда
цялата база.
Свидетелят И. работи като юрисконсулт и специалист „Собственост на
имоти и наеми“. Сградите и прилежащите към тях 80 дка се стопанисват от
дружеството. Знае за коя част от имота е претенцията на ищеца.
Стопанисването й се изразява в поддръжка и охрана. Охраната се извършва
от фирма, с която имат сключен договор. Тя има задължение да извършва
обход и да ги уведомява, ако има посегателства. Не е имало такива. Веднъж
годишно имотът се почиства от саморасляци, ограден е. Подходът, който
минава през служебния паркинг в този терен, се заключва с метална врата.
Оградено е с бетонни колове и предпазна мрежа. Периодично го ограждат, но
металната мрежа се краде, заравнява се с багери и се вадят храсти. Достъпът
до този терен е само през служебния паркинг, който е включен в капитала на
дружеството. Теренът не е ограден от всички страни. Подходът за
автомобили и камиони е само един, пеша може да се влезе от други места.
Дружеството има сключени договори за наем. Свидетелят не знае къде се
простира границата на тези 80 дка., но е по- скоро по дължина за един
спортен клуб за стрелба с лъкове. Има разположени мишени, но не знае дали
те засягат спорния имот. Имотът, към който има претенции ищецът е на
дружеството. От 80 дка 40 дка са свободни. Спрямо сградите, ако се застане
от пътя с лице към сградите, той се намира в посока кв. „Младост“ -
югозапад.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи са на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат.
При тази фактическа обстановка СГС е отхвърлил иска.
8
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е отрицателен установителен иск
по чл.124, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата-чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно.
По допустимостта му.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК. Съдът, включително въззивният, следи служебно за
допустимостта на исковете, които са предявени. Принципът на служебното
начало, посочен в чл.7 от ГПК, му възлага това задължение, за да се осигури
един допустим процес, който да завърши с валиден акт по съществото на
спора. Допустимостта на иска е свързано с наличието на абсолютните
процесуални предпоставки за неговото съществуване и надлежно
упражняване, както и с отсъствието на отрицателни процесуални
предпоставки/процесуални пречки. Сред първите от тях е наличието на
правен интерес, което се свързва и с възникването на правото на иск за едно
лице срещу друго. Винаги, когато едно материално право е нарушено или се
оспорва, този, който твърди, че го притежава, има право да иска от съда
защитата му. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуването и надлежното му упражняване при
установителните искове- положителни или отрицателни. Правният интерес
винаги възниква от конкретни обстоятелства, в които спорът се изразява и
чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В ТР
№ 8/2012/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за предявяването на
отрицателен установителен иск е необходим правен интерес. При него
ищецът доказва твърденията, с които обосновава правният си интерес. Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. Правният интерес при
отрицателния установителен иск може да се обоснове със защита на
9
фактически състояния, а именно когато владението е смутено, но не е отнето,
преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лицето, което
неоснователно претендира да е собственик. Според последната хипотеза, с
която цитираното тълкувателно решение обосновава наличието на интерес е,
когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание
или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Ако
ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес,
производството се прекратява. Наличието на такъв се преценява във всеки
конкретен случаи въз основа на твърденията, изложени в исковата молба.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца, сега
жалбоподател, е да установи с всички допустими и относими доказателства,
правото, което противопоставя на ответника. При уважаването на такъв иск
за собственост, претендираното от последния право се отрича със сила на
пресъдено нещо без оглед на конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания./ТР №
8/2012/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът извежда своя
интерес първо от невъзможността да постигне промяна в регулационния и
застроителен план, както и защото правото на собственост на „
Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не е било предмет делото,
разглеждащо ревандикационната претенция. То не е признато с влязло в сила
решение и може да бъде оспорвано. При всяко исково производство се
поставя въпросът какво ще постигне ищецът чрез предявения иск. Дали
предявяването му е оправдано от гледна точка на крайния резултат по
делото. И при отрицателния установителен иск той трябва да докаже
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже
фактите, от които то произтича. От твърденията в исковата молба може да се
направи извод, че „В. и син“ ЕООД с предявения иск цели да придобие
възможност, за да реализира промяна в регулационния и застроителния план,
която процедура инициирана от него е била преустановена поради
възражението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и правото на
собственост, което това дружество му противопоставя. В този случай
ищецът има интерес от съдебно решение, с което не да се отрича правото на
собственост на другия правен субект, а да се потвърди неговото субективно
10
материално право. Само в този случай той ще може да постигне твърдяната
в исковата молба цел. Според ТР № 8/2012/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС
„ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия,
изискващи активност при доказване единствено от страна на ответника по
отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право,
което изобщо може и да не съществува.“ В исковата молба ищецът твърди,
че предявяването на отрицателния установителен иск е да се въведе като
предмет в гражданския процес правото на собственост на ответника. Т.е.
само и единствено той да доказва юридическите факти, от които твърдяното
от него право на собственост, но не и ищецът и се стига до защита на право,
което не съществува. Това отрича наличието на правен интерес от търсената
защита. „В. и син“ ЕООД би обосновал правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск, ако се легитимираше с документ за право на
собственост върху процесния имот/ констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка/ и при оспорване от страна на ответника и
възникване на конкуренция на права, би могъл да избере защита чрез него.
Следва да се посочи, че уважаването на отрицателният установителен
иск няма да доведе до правни последици в патримониума на „В. и син“
ЕООД, а именно възникване на субективно материално право на собственост
или на защита на съществуващо такова. В случая с предявения отрицателен
установителен иск не се брани право на ищцовото дружество, защото това,
произтичащо от договор за покупко- продажба върху процесния имот е
отречено със сила на пресъдено нещо по предявения ревандикационен иск
между същите страни. Дори и в случай на възможност да се придобие имот на
оригинерно основание за жалбоподателя няма правен интерес от отрицателен
установителен иск, доколкото заявеното от него добросъвестно владение
няма да доведе до придобиване на правото на собственост при отричане
правото на ответника.
Поради изложеното липсва правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск, т.е. не е налице абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуването и предявяването на правото на
иск, поради което той е недопустим.
Първоинстанционното решение трябва да бъде обезсилено, а
производството по делото прекратено.
11
По разноските.
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответника се дължат такива за въззивната инстанция в размер на
2276, 63 лв. за САС. Съдът счита за основателно направеното ат страна на
въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
чл.78, ал.5 от ГПК. При преценката си съдът следва да се ръководи от
фактическата и правна сложност на делото, от наличието на задължителна
практика по съответния казус, както и от вложените усилия на
пълномощника за защита правата на страната. В случая за отрицателния
установителен иск има постановено тълкувателно решение на ВКС, което е
задължително за съда, от друга страна във въззивната инстанция не е
провеждано съдебно дирене със събиране на доказателства, което да води до
нова фактическа обстановка и това да се отрази на правните изводи.
Въззивното дело е приключило в едно съдебно заседание, като процесуалният
представител на ответника е депозирал писмен отговор и е осъществил
процесуално представителство в открито съдебно заседание. С оглед, на
което претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да
бъде намалено до посочения по- горе размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261377/21.04.2022г. на СГС, ГО, 11 състав,
постановено по гр.д. № 9953/20г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2682/22г. по описа на САС,
ГО, 10 състав като недопустимо.
ОСЪЖДА „В. и син“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Богатица“
№ 1, ап.7 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Крум“ № 25 чрез адв. Г.
И.- Адвокатско дружество „ Д. и Л.“ да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, жк „Горубляне“, ул. „ Георги
Белов“ № 2 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 5, ап.2 чрез адв.
Р. Р. сумата от 2 276, 63лв./ две хиляди двеста седемдесет и шест лева и
шестдесет и три стотинки/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
12
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13