Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 10.06.2015 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд………….…..гражданска
колегия в публично
заседание на единадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Николинка Цветкова
при секретаря П. К. и в присъствието на прокурора………………………като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова гражданско дело № 316 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на „ТЕМПО“ ООД, ЕИК ********* с управител м.н.ц. със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Ив. Вазов“ № 9 с пълномощник адв. Н. Б. от ПАК против ЕТ „С.В.“, ЕИК ********* с адрес на управление: с. Алеко Константиново, Община Пазарджик със собственик и представляващ С.Г.В..Твърди се, че ищецът е доставил на ответника цигари по фактура № **********/02.04.2013г., които не били платени.Провеждани били многократно разговори за изплащане на паричния дълг, но въпреки че ответникът не оспорвал доставката, приемането и наличието на парично задължение, същото не било погасено.Съпругата на собственика на едноличния търговец подписала изрично разписка в тази насока със срок за плащане – 30.04.2013г.Впоследствие ищецът изпратил писмена покана, получена с обратна разписка на 10.05.2013г., но без резултат.Образувано било производство по чл. 410 от ГПК – ч. гр. д. ****. на ПРС.Била издадена заповед за изпълнение от 15.11.2013г.Срещу същата било подадено възражение в законоустановения срок, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на установителния иск.Твърди се още от ищеца, че негов търговски работник – консултант-продавач – Л.И.И. е предоставяла стоки на ответника, получавани лично от търговеца или съпругата му А.В..Касаело се за търговска сделка – продажба на цигари, но купувачът не заплатил доставеното, въпреки че нямал възражения при приемането на стоките и впоследствие.Не било изпълнено в срок и изцяло фактурираното парично задължение.Формата на плащане била отбелязана в издадената фактура – по банков път чрез платежно нареждане съобразно Наредба № 3/16.07.2009г. по посочената в първичния документ банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД.Искането е да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2 183 лева главница и 112, 44 лева мораторна лихва за периода 11.05.-11.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2013г. до изплащането й, както и направените разноски.
С писмения
отговор на ответника се оспорват предявените искове като неоснователни.Не се
спори, че в образуваното заповедно производство е подадено своевременно
възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 4236/2013г. по
описа на ПРС.Спорни са обстоятелствата относно доставката, документирането и
неплащането на стоки /цигари/ по приложената фактура №
**********/02.04.2013г.Такава фактура не била подписвана от представител на
ответника.Прави се възражение, че дори да е действително направеното изявление
в приложената по делото „разписка“, то същото не изхождало от ответника, а
съпругата му, носеща същите три имана като вписаните, не е била упълномощена да
прави изявления от името на едноличния търговец.От самия текст също не можело
да се направи извод, че се касае за сума, дължима по фактура от 02.04.2013г.,
нито че едноличният търговец е поел задължение за връщане на такава сума.Не бил
получавал и писмо от М. Ц. с текста, приложен към исковата молба, нито е
подписвал за получател представеното от ищеца фотокопие – известие за доставяне
/обратна разписка/ от 10.05.2013г.Освен това по нищо не личало известието за
доставяне да е свързано с текста на писмото.Оспорва се съдържанието на
представената счетоводната справка от ищеца към 05.02.2015г., подписана от управител
и счетоводител с възражение, че няма задължения към дружеството, от чието име е
издадена справката.Оспорва се и съдържанието на приложеното постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 17.07.2013г. по преписка вх. №
1593/2013г. по описа на РП Пазарджик в частта, с която били преразказани
обясненията на Г. В., син на А. и С. В..Такива обяснения не били снемани от Г. В.
по преписката, нито пък той е полагал подпис под такива обяснения.Моли се предявения
иск да бъде отхвърлен.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощника си по делото поддържа предявените искове.
Ответника чрез пълномощника си поддържа възраженията, направени с писмения отговор.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното към настоящето дело ч. гр. д. № ****. по описа на Пазарджишкия районен съд е видно, че по същото е издадена заповед № 2660 за изпълнение на парично задължение от 15.11.2013г., с която е разпоредено ответникът по настоящето дело да заплати на заявителя /ищец в настоящето производство/ сумата от 2 183 лева главница, сумата от 112, 44 лева мораторна лихва за периода 11.05.2013г. до 11.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2013г., както и направените разноски в размер на 175, 90 лева, от които ДТ 45, 90 лева и 130 лева адвокатски хонорар.По образуваното заповедно производство е постъпило писмено възражение от длъжника по реда на чл. 415 от ГПК и в дадения едномесечен срок е предявен настоящия иск.
В подкрепа на твърденията си в исковата молба ищецът е представил като писмено доказателство заверен препис от фактура № ********** от 02.04.2013г. на обща стойност 2183 лева с ДДС за доставка на описаните във фактурата по вид и количество стоки, като фактурата е подписана от съставилото я длъжностно лице в ищцовото дружество.Не фигурира подпис за получателя ЕТ „С.В.“.Приложено е и писмо до ответника, в което е отразено, че се изпраща фактура № **********/02.04.2013г. за получените стоки, с молба да бъде върнат подписан втория екземпляр и се напомня, че не са платени стоките, въпреки дадено обещание, че ще бъдат платени до 30.04.2013г.На приложеното известие за доставяне фигурира подпис на получател, без да са посочени имената и качеството на лицето, което го е получило.Поставен е печат.Приложена е и саморъчно написана разписка със съдържание: „до 30 април ще се върне сумата от 2185 лева на Темпо ООД“.Фигурира подпис на А. ГВ.
Към исковата молба на ищеца е приложена и счетоводна справка към 05.02.2015г., в която е отразено, че във връзка с клиент ЕТ С.В., Булстат ********* е осчетоводена фактура № **********/02.04.2013г. с данъчна основа 1819, 17 лв. с ДДС 363, 83 лв.Отразено е, че няма извършено плащане и сумата от 2183 лева е дължима.
По настоящето дело е изискана прокурорска преписка вх. № 1539 от 24.07.2013г., приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.07.2013г. на прокурор при РП Пазарджик, което е било образувано по жалба на Л.И.И. с изложени данни за евентуално извършено престъпление по чл. 209 от НК от А. и С. *** по повод предоставени на консигнация стоки.По случая е била изготвена докладна записка от инспектор в сектор „ПИП“ при ОД на МВР Пазарджик и са снети саморъчни обяснения от Г. С В. /син на А. и С В./, Л.И.И КК Ц .Изискан е протокол относно извършена инвентаризация към 16.04.2013г. в „ТЕМПО“ ООД и опис на установените липси на стоки на обща стойност 2183 лева.Л.И.И. е подписала протокола като материално отговорно лице.
Видно е от приложения трудов договор № 11/31.08.2012г. като писмено доказателство по делото, че Л.И.И., ЕГН ********** е изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ в ищцовото дружество „Темпо“ ООД.
Служителката Л.И. е разпитана и като свидетел по делото.Същата сочи, че е работила в ищцовото дружество като продавач-консултант в магазин на ул. „Гурко“ № гр. Пазарджик през периода 2012г. до 2013г. м. април.В търговския обект се продавали цигари, като ответника бил редовен клиент.Като представители на едноличния търговец идвали и съпругата на собственика и синът му.В началото заплащали закупуваните стоки своевременно, а впоследствие имало период, през който вземали стоките и ги заплащали след 2-3 дни.Покрай новогодишните празници спрели плащанията, а само идвали и вземали стоки.Цигарите вземали на стекове.Имали хранителен магазин в с. Алеко Константиново, в който продавали също цигари и алкохол.В този магазин работела съпругата на собственика А..Св. И. ходила в този магазин, за да търси сумата, която им се дължала и тогава й отговорили, че ще платят при първа възможност.Освен от св. И. вземали цигари и от склада на фирмата им, като стойността на тютюневите изделия, взети от тях, била 2087 лева и два стека от склада или на обща стойност 2185 лева.Св. И. им давала стоките срещу стокова разписка с уговорка, че като ги продадат, ще й ги платят.Тютюневите издалия, които не били платени, били получени от съпругата А., за което била издадена стокова разписка от св. И..При всяко получаване на стоки св. И. издавала стокови разписки, от които се установявал общия размер на дължимата сума.
По настоящето дело е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че в счетоводството на „Темпо“ ООД фактура № **********/02.04.2013г. е осчетоводена по дебита на сметка 411 „Клиенти“ – аналитичната партида на ЕТ „С.В.“ ЕООД и кредита на сметка 703 „Приходи от продажба на стоки“ – с данъчната основа на фактурите и сметка 453 „Разчети по ЗДДС“ – с начисления ДДС.Фактурата е включена в дневника за продажби и справката-декларация 703 „Приходи от продажба на стоки“ и е кредитирана сметка 304 „Стоки“, като по този начин продадените стоки са били изписани като налични.Към момента на проверката по партидата на ответника не е отразено плащане и вземането в размер на 2 183 лева не е закрито.До момента на изготвяне на заключението от ЕТ „С.В.“ не са били предоставени данни относно осчетоводяването на фактура № **********/02.04.2013г. на стойност 2 183 лева, както и данни за извършени плащания.Счетоводните записвания на „Темпо“ ООД във връзка с процесната фактура са правилно взети и отговарят на изискванията на ЗС и ЗДДС.Размера на законната лихва върху главницата от 2 183 лева за периода от 11.05.2013г. до 11.11.2013г. е 112, 44 лева.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните
съображения:
Искът по чл. 422 от ГПК е специален установителен и като необходима предпоставка за неговата допустимост следва в полза на ищеца да е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който да е оспорил същата с възражение в срока по чл. 414 и чл. 415 от ГПК.Тези предпоставки в случая са налице, което е видно от данните по заповедното производство.
След анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че предявените искове са доказани по основание и в претендираните размери.Продавачът /ищецът/ и купувачът /ответникът/ в случая са търговци по см. на ТЗ, поради което за сключената помежду им сделка намират приложение правилата на търговската продажба, а общите правила на ЗЗД съответното субсидиарно приложение на основание чл. 288 от ТЗ.Търговската продажба е неформален договор, за сключването на който е достатъчно страните да постигнат устна уговорка относно съществените му елементи.Установяването му може да стане с всички допустими от процесуалния закон доказателства, а с оглед стойността на процесната продажба, в случая бяха допуснати и гласни доказателства.Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка И., които са непосредствени, кореспондират и се допълват от събраните писмени доказателства по делото и заключението на съдебно-икономическата експертиза.Действително издадената фактура от продавача не е подписана от ответника, няма и безспорни данни същата да е получена по пощата от него.С оглед на това следва да се посочи, че фактурата като счетоводен документ е носител на счетоводна информация, но сама по себе си не е основание за плащане на цената на една стока.Същата се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка и затова продавачът дължи плащане на цената при предадена стока.В тежест на ищеца в настоящето производство е доказването на извършената доставка и това, че е изправна страна по сделката, за да възникне насрещното задължение за заплащане на продажната цена.В тази насока св. И. установи, че лично е предала стоките на съпругата на С.В. и същите не са били заплатени при предаването.Установи още, че страните са се намирали в трайни търговски отношения, както и че като представители на едноличния търговец стоки са получавани и от съпругата на собственика и сина му.Стоките били реализирани в хранителен магазин в с. Алеко Константиново, където продавали и цигари и алкохол.В този магазин работела съпругата на С.В. А. и там св. И. е ходила да иска заплащането на получените от нея стоки.Тези данни кореспондират с отразяването на продажбата в счетоводството на ищцовото дружество, с констатираните липси при извършената инвентаризация в ищцовото дружество относно вида и стойността на стоките, както и относно липсата на извършено плащане, като констатацията на вещото лице е, че счетоводните книги при ищеца са водени редовно.По делото не се събраха доказателства относно осчетоводяването на издадената фактура от ответника, но вещото лице е посочило, че не му е представена информация в тази насока.Заключението беше прието по делото в този вид, като неоспорено от страните и в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК доколкото ответникът не е предупреден за последиците от възпрепятстване на доказването.Преценено обаче заедно с останалите събрани по делото доказателства, може да се направи обоснован извод, че стоките са доставени и са реализирани в търговския обект на ответника.Цялостния анализ на доказателствата води и до извод, че собственика на едноличния търговец е узнал за сключената сделка от съпругата му още по време на реализацията на стоките в търговския обект, където е работела и съпругата му.Още повече, че по случая е била образувана и прокурорска преписка по жалба на св. И. и са събирани доказателства, снемани са саморъчни обяснения вкл. на сина на С.В..Няма данни по делото последният да се е противопоставил на извършената сделка веднага след узнаването, което с оглед направеното възражение и предвид разпоредбата на чл. 301 от ТЗ подлежи на установяване от негова страна.За относима в тази насока съдът намира и представената по делото саморъчната разписка, написана от съпругата А.В., доколкото истинността на същата не беше оспорена и доколкото кореспондира с показанията на св. И..
Предвид гореизложените съображения съдът приема, че ищецът е доставил описаните в исковата молба стоки и въпреки, че същите са получени от лице, действащо без надлежно учредена представителна власт, то едноличният търговец се явява обвързан от извършената покупка, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването й.
Моментът, в който става изискуемо задължението на ответника за заплащане на цената, произтичащо от договор за търговска продажба, се определя съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ в деня на получаване на стоката или на документите за нея, ако друго не е уговорено.В случая няма данни друго да е било уговорено от страните, следователно въпреки диспозитивния си характер, посочената разпоредба е задължителна.Следователно купувачът е в забава по отношение на задължението от датата на издаване на счетоводния документ, която съвпада с получаването на стоките.Касае се за срочно парично задължение, чийто срок е определен по силата на закона и покана за изпълнението му не е била необходима.Следователно вземането по процесната фактура е изискуемо и длъжникът следва да бъде осъден да заплати дължимия размер, заедно с обезщетението по чл. 86 от ЗЗД /мораторна лихва/, което е предмет на предявения акцесорен иск.Размерът на мораторната лихва е доказан предвид заключението на вещото лице.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер относно главното и акцесорното вземане, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат направените разноски в заповедното производство в размер на 175, 90 лева и направените от ищеца разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и депозит за свидетел в настоящето производство общо в размер на 468, 67 лева.
С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на ответника ЕТ „С.В.“, ЕИК ********* с адрес на управление: с. Алеко Константиново, Община Пазарджик със собственик и представляващ С.Г.В., че съществува вземането в полза на ищеца „ТЕМПО“ ООД, ЕИК ********* с управител м.н.ц. със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Ив. Вазов“ № с пълномощник адв. Н. Б. от ПАК за сумата от 2 183 лв. /две хиляди сто осемдесет и три лева/, представляваща неизплатено парично задължение по фактура № **********/02.04.2013г. за доставка на стоки, сумата от 112, 44 лв. /сто и дванадесет лева и 44 ст./ мораторна лихва за периода 11.05-11.11.2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.11.2013г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ „С.В.“, ЕИК ********* с адрес на управление: с. Алеко Константиново, Община Пазарджик със собственик и представляващ С.Г.В. да заплати на „ТЕМПО“ ООД, ЕИК ********* с управител м.н.ц. със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Ив. Вазов“ № с пълномощник адв. Н. Б. от ПАК направени разноски в заповедното производство в размер на 175, 90 лева и направени разноски в настоящето производство в размер на 468, 67 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване през Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: