РЕШЕНИЕ
№ 10211
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. К.А
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. К.А Гражданско дело №
20241110101525 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе следното,
Производството е по реда на чл. 235 от Граждански процесуален кодекс ГПК).
Предявени са осъдителни искове от П. С. С. (ищец) срещу Национална Лотария“ АД
(ответник), както следва:
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 11892.58 лева -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който се състои от 16 работни дни
за 2019 г., 20 дни за 2020г. и 3 дни за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 09.01.2024г., до окончателното плащане;
иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 3621.93 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата от 11892.58 лева в размер на
законната лихва за периода 01.04.2021г.-08.01.2024г.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 13 от 01.01.2015г., заемал при
ответното дружество длъжността „счетоводител“, с код по НКПД ..., с брутно трудово
възнаграждение в размер на 3280.00 лева и 20 работни дни платен годишен отпуск. Посочва,
че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със
споразумение от 18.02.2021г., считано от 19.02.2021г., като работодателят не е изплатил на
ищеца обезщетение за неползвания платен годишен отпуск от общо 39 дни, макар в
споразумението да било посочено, че такъв се дължи и следва да се плати. Обяснява, че
сключеното споразумение, с което правоотношението е прекратено, съдържа както
актуалното на ищеца трудово възнаграждение – 5886.83 лева, така и размера на
обезщетението, което търси, а именно 11892.58 лева, поради което и иска присъждането на
тази сума. Заявява, че вземането е изискуемо, тъй като се дължи от датата на прекратяване
на правоотношението или от не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено, поради което след търси лихва за забава в размер на
3621.93 лева за периода от 01.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба.
Претендира разноски и представя доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва вземането по
1
основание и размер. Оспорването е обосновано с възражение, че вземането не е изискуемо и
е необходима покана до кредитора. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Обявено е за безспорно между страните и се доказва от представения трудов договор №
13/01.01.2015г. и допълнителни споразумения от 01.11.2015г., от 01.07.2017г. и от
01.02.2019г., наличието на трудово правоотношение между страните по делото, по силата на
което ищецът е заемал и полагал труд при ответника на длъжност "счетоводител" с код по
НКПД ..., с първоначално брутно трудово възнаграждение от 3280.00 лева, изменено с
последното допълнително споразумение на 5886.83 лева. Предвидено е в договора, че
служителят има право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.
Обявено е за безспорно между страните и се доказва от приложените доказателства -
споразумение за прекратяване на трудов договор № 395/18.02.2021г., че трудовото
правоотношение, считано от 19.02.2021г., е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.1 КТ
/по взаимно съгласие/. В споразумението е отбелязано, че работодателят ще плати на
работника/служителя следните обезщетение, изчислени към датата на прекратяване на
трудовия договор: обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ за 39
работни дни.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът има неползван платен
годишен отпуск за календарната 2019 г., 2020г. и 2021г. съответно 16, 20 и 3 работни дни,
както и че размерът на евентуално дължимото обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за календарната 2019 г., 2020г. и 2021г. съответно 16, 20 и 3 работни дни възлиза на
11892.58 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
прави следните правни изводи:
По иска по чл. 224, ал 1 КТ
Съгласно чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. За да възникне
право на обезщетение, в хипотези, при които законът предвижда възможност за изплащане
на такова обезщетение при неупражняване на субективно право, правото следва да е
съществувало и да са били налице предпоставките за реалното му упражняване, но по
определени причини то не е било упражнено по предвидения в закона ред и законодателят
обвързва с тези причини като последица изплащането на обезщетение. Наличието на такава
предпоставка изрично е предвидено и в чл. 224, ал. 1 КТ - работникът или служителят има
право на обезщетение само за неизползуван платен годишен отпуск, т.е. на отпуск, на който
е имал право, но не е ползувал реално, т.е. преценката дали и в какъв размер на работника
или служителя се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ следва да се извърши и с оглед на
обстоятелството имал ли е същият право да ползува реално платен годишен отпуск и в какъв
размер.
По делото не е спорно и се установява, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, договорът по който е предвиждал право на платен годишен отпуск, както и
че този отпуск не е ползван по време на правоотношението, което е прекратено считано от
19.02.2021г., към който момент ищецът има неползван платен годишен отпуск за
календарната 2019 г., 2020г. и 2021г. съответно 16, 20 и 3 работни дни. Ето защо този
съдебен състав приема за доказани обстоятелствата, че ищецът е имал право да ползва
реално платен годишен отпуск, неговият размер и че отпускът не е ползван по време на
съществуване на правоотношението.
Обезщетението за неползван платен годишен отпуск е дължимо към датата на
прекратяване на трудовия договор. Нормата определя изискуемостта на вземането, поради
което и за дължимостта му не е необходима покана до кредитора, противно на възражението
на ответника. При тълкуване на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, законодателят не
въвежда допълнителен критерий за изискуемост на обезщетението, какъвто би била
2
поканата. Затова се приема, че обезщетение се дължи от момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Изложеното по-горе дава основание на съдебният състав да
приеме, че искът е доказан по основание. Размерът на обезщетението не е спорен между
страните и е обявено за безспорно с доклада по делото, че то възлиза на 11 892.58 лева,
поради което именно тази сума следва да се присъди.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Искът по чл. 86 ЗЗД е акцесорен и зависи от основателността на главния иск, по-
конкретно от съществуването на главно вземане. Акцесорният иск се оспорва с довод за
недължимост на мораторна лихва поради липса на покана за плащане на вземането, каквато
била необходима, за да изпадане ответникът в забава.
По въпроса за дължимостта на мораторна лихва върху обезщетението по чл. 225 КТ
съществува съдена практика. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 3 от
19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се
дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД с мотива, че вземането е безсрочно и няма
определен в закона падеж, а става изискуемо със съдебното решение, с което се присъжда. А
ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в
който искът е предявен. В този смисъл е Определение № 901 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 376/2010 г., III г. о., ГК, досежно обезщетението по чл. 224 ГПК.
Застъпеното в съдебната практика становище, се споделя от този съдебен състав.
Вземането за обезщетение за неползван платен годишен отпуск е парично и поради
договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на
труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, се прилагат
общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните
задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за
обезщетение, в случая по чл. 224, ал. 1 КТ, макар да става изискуемо от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, но с оглед неговия характер - парично и
безсрочно в рамките на една договорна отговорност, и съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да
изпадне кредиторът в забава, е нужна покана. Когато липса покана, лихвата се дължи от
деня, в който е предявен искът.
В настоящия случай, няма данни ищецът да е поканил ответника да плати търсеното
обезщетение преди датата на завеждане на исковата молба. За покана не може да се приеме
сключеното между страните споразумение, с което трудовото правоотношение е прекратено,
въпреки че в него работодателят е признал дължимостта на вземането. Това е така, тъй като
признанието за съществуването на едно вземане не е равносилно на покана за плащане.
Казано по друг начин, знанието за съществуване на едно безсрочно вземане не поражда
забава на кредитора, след като не е изрично поискано плащането му.
По изложените по-горе мотиви, този съдебен състав намира, че следва да отхвърли като
неоснователен иска за търсената мораторна лихва.
По разноските
При този изход на делото разноските следва да се разпределят между страните по
правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по производството на
основание чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК.
Ищецът е поискал присъждане на всички направени по делото разноски, свеждащи се до
адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00 лева, за които са представени доказателства
за реалното плащане. Доколкото в договора за правна защита и съдействие не е означено
поотделно възнаграждението за всеки един от исковете, за които възнаграждение се дължи
съгласно правилото на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, съдът приема, че възнаграждението се дължи за
всеки иск по равно. Казано по друг начин, възнаграждението за всеки иск е в размер от по
900.00 лева. След като е уважен искът по чл. 224 КТ, то следва да се присъди
3
възнаграждение само за него, или разноски от 900.00 лева. Възнаграждение в този размер не
се явява прекомерно с оглед цената на иска и минималните размери, определение в чл. 7, ал.
2, т. 3 НМРАВ, нито прекомерен се явява общия търсен размер на адвокатското
възнаграждение.
Съобразно размера на отхвърлената част – иска по чл. 86 ЗЗД, разноски се дължат и на
ответника. Разноски обаче не са претендирани, поради което не следва и да се присъждат.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по иска
по чл. 224, ал. 1 КТ /съобразно размера на уважената част/ са в тежест на ответника, а
именно държавна такса в размер на 475.70 лева /11892.58*4%/.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 55
- ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, „Национална лотария“ АД, ЕИК ..., да
заплати на П. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“ № .., ул. ...., № 1, ап. ...,
сумата от ...11892.58 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от общо 39 дни за 2019г., 2020г., 2021г. ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 09.01.2024г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от П. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Л.“ №.., ул. ...., № ..., ап. .., срещу „Национална лотария“ АД, ЕИК ..., иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 3631.00 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата от 11892.58 лева в размер на законната
лихва за периода 01.04.2021г. - 08.01.2024г.
ОСЪЖДА "Национална лотария" АД, ЕИК ...., да заплати на П. С. С., ЕГН **********,
сумата 900.00 лева – направени в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно размера на уважената част от иска.
ОСЪЖДА "Национална лотария" АД, ЕИК ..., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 475.70
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаване на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4