Р Е Ш Е Н И Е №......
гр.Казанлък, ………..2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в публично заседание на трети декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА
при секретаря...............................Е.Д.……………............................................като разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №2277 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.128 КТ, чл.215, чл.221, чл.224 КТ.
Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника до 15.04.2009 г. като изпълнявал длъжността „международен шофьор на товарен автомобил”. Сочи, че основното му задължение по трудовия договор било извършването на международни превози, във връзка с което ответникът бил задължен да му заплаща за всеки курс сума за служебна командировка, съгласно чл.8 на „Наредба на МФ за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници”. Ответникът не изпълнявал това свое задължение, поради което ищецът твърди, че не му е изплатено никаква сума от командировките за период от м.11.2007 г. до м.03.2009 г., възлизащи на обща стойност 3996 евро, както следва: за м. ноември 2007г. по маршрут “ България- Англия”/ 14 дни/- 378 евро; за м. декември 2007г. по маршрут “ България- Англия”/ 14 дни/- 378 евро; за периода 09.01.2008г.- 18.01.2008г. по маршрут “ България- Англия”/ 9 дни/- 243 евро; за периода 25.01.2008г.- 02.02.2008г. по маршрут “ България- Англия”/ 9 дни/- 243 евро; за м. февруари 2008г. по маршрут “ България- Англия”/ 9 дни/- 243 евро; за м. юли 2008г. по маршрут “ България- Германия”/ 10 дни/- 270 евро; за м. август 2008г. по маршрут “ България- Полша”/ 10 дни/- 270 евро; за м. септември 2008г. по маршрут “ България- Полша”/ 10 дни/- 270 евро; за периода 01.10.2008г.- 10.10.2008г. по маршрут “ България- Германия” / 9 дни/- 243 евро; за периода 27.10.2008г.- 04.11.2008г. по маршрут “ България- Германия” / 10 дни/- 270 евро; за м. ноември 2008г. по маршрут “ България- Белгия” / 12 дни/- 324 евро; за м. декември 2008г. по маршрут “ България- Германия” / 9 дни/- 243 евро; за м. януари 2009г. по маршрут “ България- Германия” / 11 дни/- 297 евро; за м. февруари 2009г. по маршрут “ България- Германия” / 12 дни/- 324 евро. Твърди, че ответникът му дължи и трудови възнаграждения за 2009г. и обезщетения, разпределени по месеци както следва: за м. февруари- 350лв.; м. март- 350лв. и за отработените 15 дни на м. април- 175лв., обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 350 лв., както и обезщетения по чл. 224, ал.1 от КТ за 20 дни в размер на 318.18лв. Моли съда да осъди ответника да изплати левовата равностойност на 3996 евро-7 815.50 лв., представляваща дължими, но неизплатени суми от служебни командировки в чужбина, за периода м.11.2007г.- м.03.2009 г., разпределени по месеци и години, както следва: за м.ноември 2007г. по маршрут “ България- Англия”/ 14 дни/- 378 евро; за м. декември 2007г. по маршрут “ България- Англия”/ 14 дни/- 378 евро; за периода 09.01.2008г.- 18.01.2008г. по маршрут “ България- Англия”/ 9 дни/- 243 евро; за периода 25.01.2008г.- 02.02.2008г. по маршрут “ България- Англия”/ 9 дни/- 243 евро; за м. февруари 2008г. по маршрут “ България- Англия”/ 9 дни/- 243 евро; за м. юли 2008г. по маршрут “ България- Германия”/ 10 дни/- 270 евро; за м. август 2008г. по маршрут “ България- Полша”/ 10 дни/- 270 евро; за м. септември 2008г. по маршрут “ България- Полша”/ 10 дни/- 270 евро; за периода 01.10.2008г.- 10.10.2008г. по маршрут “ България- Германия” / 9 дни/- 243 евро; за периода 27.10.2008г.- 04.11.2008г. по маршрут “ България- Германия” / 10 дни/- 270 евро; за м. ноември 2008г. по маршрут “ България- Белгия” / 12 дни/- 324 евро; за м. декември 2008г. по маршрут “ България- Германия” / 9 дни/- 243 евро; за м. януари 2009г. по маршрут “ България- Германия” / 11 дни/- 297 евро; за м. февруари 2009г. по маршрут “ България- Германия” / 12 дни/- 324 евро, както и неизплатени трудови възнаграждения за 2009 г. и обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ в общ размер на 1 543.18 лв., разпределени както следва: за м. февруари- 350лв.; м. март- 350лв., за отработените 15 дни на м. април- 175лв; обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 350 лв., както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 20 дни в размер на 318.18 лв. или общо сума 9 358.68 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, заедно с направените по делото разноски.
В писмен отговор ответникът оспорва искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът бил в трудови правоотношения с дружеството от 22.01.2008 г. до 21.05.2009 г. Оспорва претенциите на ищеца за заплащане възнаграждения за извършени от него командировки за периода м. ноември 2007г. и м. декември 2007г., както и за м. януари 2008г./ в периода 09.01.2008г.- 18.01.2008г./, тъй като в този период същият не е имал трудови отношения с дружеството. Не оспорва факта, че ищеца е бил командирован от ответното дружество в останалите периоди, но оспорва размера на търсените суми за командировка. Навежда доводи, че са заплатени дължимите суми на ищеца за командировки за престоя му в чужбина в точния им размер. Сочи, че същият е получил суми с разходен касов ордер по всяка една от посочените в исковата молба командировки, както следва: РКО № 1 от 11.09.2008г.- сл.аванс от 350 евро и 10 лв.; РКО № 109 от 21.09.2008г.- сл.аванс от 100лв.; РКО № 6 от 02.10.2008г.- сл. аванс от 350 евро и 32 лв.; РКО от 16.11.2008г.- сл. аванс от 350 евро ; РКО от 16.11.2008г.- сл. аванс от 100 лв.; РКО № 1 от 15.01.2009г.- сл. аванс от 300 евро ; РКО № 3 от 18.01.2009г.- сл. аванс от 30 лв.; РКО от 03.02.2009г.- сл. аванс от 600 лв.; РКО от 05.02.2009г.- сл. аванс от 345 евро и 202 лв.; РКО № 7 от 23.02.2009г.- сл. аванс от 178 лв.; РКО № 8 от 24.03.2009г.- сл. аванс от 588 лв., или общо на ищеца били изплатени за командировки 1 695 евро и 1840 лв. за процесните периоди. В случай, че ищеца оспори това обстоятелство прави възражение за прихващане. Ответникът оспорва претенцията за трудови възнаграждения за м. февруари 2009г. за сумата от 350лв. и за м. март 2009г. в размер на 350лв., както и за обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ за 20 дни, като счита същите за неоснователни. Твърди, че ищецът не се е явявал на работа в ответното дружество от 17.03.2009г. до 17.04.2009г., както и не е попълвал коректно документи за осъществения от него превоз и изразходвано гориво по време на командировките, поради което трудовото му правоотношение е прекратено. Изпратил му писма с покана да се яви в дружеството и да даде обяснения за безпричинното си неявяване на работа, но същите са били върнати като непотърсени. Заявява, че съгласно чл.221 ал.2 от КТ удържал на ищеца едно трудово възнаграждение, поради дисциплинарното му уволнение. Поради дисциплинарното уволнение счита, че не дължи на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и по обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
От представеният трудов договор №2/22.01.2008 г. и допълнително споразумение №2/05.01.2009 г. се установява, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника за длъжността “шофьор товарен автомобил /международни превози/”, считано от 23.01.2008 г. и ОМВ-295 лв., увеличено на 350 лв., считано от 05.01.2009 г. С писма изх.№5/15.04.2009 г., и изх.№11/22.05.2009 г. с обратна разписка на ищеца са поискани обяснения за направени разходи при управление на автомобила от 01.02.2008 г. 15.04.2009 г. Съгласно протокол от 17.04.2009 г. А.В.П. не е явил на работа от 17.03.2009 г. до 17.04.2009 г. Със заповед №6/21.05.2009 г., връчена с писмо с обратна разписка на 25.05.2009 г.-обстоятелство неоспорено, трудовото правоотношение е прекратено от ответника на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. По делото няма представени доказателства, че законността на уволнението е оспорено по съдебен ред поради което съдът приема, че трудовото правоотношение е надлежно прекратено.
Представено е писмо с обратна разписка от 25.05.2009 г. От 7 бр. пътни листове е видно, че за периода 30.07.2008 г.- 24.02.2009 г. ищецът е следвало да извърши международни превози. Съгласно 11 бр. разходни касови ордери, неоспорени на ищеца са изплатени следните суми: с РКО №1/11.09.2008 г.- 350 евро и 10 лв.; с РКО №109/21.09.2008 г.-100 лв. аванс; с РКО №6/02.10.2008 г.- 350 евро и 32 лв.; с РКО от 16.11.2008 г.- 350 евро служебен аванс; с РКО от 16.11.2008 г.-100 лв.; с РКО №1/15.01.2009 г.- 350 евро служебен аванс; с РКО №3/18.01.2009 г.-30 лв. служебен аванс; с РКО от 03.02.2009 г.- 600 лв. служебен аванс; с РКО от 05.02.2008 г.- 345 евро и 202 лв.; с РКО №7/23.02.2009 г.- 178; с РКО №8/24.02.2009 г.- 588 лв. служебен аванс. По делото е приета разпечатка от дигитална карта на името на ищеца, изготвена от РД на ИА “Автомобилна администрация гр.Стара Загора.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирани заключения, неоспорени, които съдът възприема. Съгласно заключението от 28.09.2009 г. ищецът е получил служебен аванс общо 5155.13 лв. Съгласно заключението от 03.11.2009 г. трудовото възнаграждение за м.02.2009 г. е в размер на 383.60 лв., за м.03.2009 г.-383.60 лв., м.04.2009 г.-191.80 лв., обезщетението по чл.221 от КТ-383.60 лв. и обезщетението по чл.224 от КТ за 7 работни дни-89.51 лв. В счетоводството на ответника са осчетоводени представени от ищеца разходно-оправдателни документи за паркинг, винетки и др. на обща стойност 2044.61 лв., като разходите са групирани съобразно изпълнените задгранични курсове в справки-отчети. Съгласно заключението от 08.12.2009 г. за периода 30.07.2008 г.- 05.03.2009 г. ищецът е бил в командировка 89 дни.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество от 23.01.2009 г. до 21.05.2009 г., когато трудовия договор е прекратен на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Тъй като не е оспорено твърдението на ответника за неявяване на работа от 17.04.2009 г. и не ангажиране доказателства в подкрепа на обратното съдът приема, че от 17.04.2009 г. до уволнението ищецът не е престирал труд. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден- арг. чл.242 от КТ. Разпоредбата на чл.128 КТ регламентира основното задължение на работодателя по трудово правоотношение да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, а чл.245 от КТ гарантира изплащането му. От заключението на експертизата се установи се, че ответникът не е изплатил на ищеца брутното трудово възнаграждение за м.02.2009 г. в размер 383.60 лв., за м.03.2009 г.-383.60 лв. и за м.04.2009 г.-191.80 лв. В разпоредбата на чл.272 от ГПК са визирани хипотезите, при които без съгласие на работника работодателят може да прави удръжки от трудовото възнаграждение. Удържаното от ответника трудово възнаграждение не попада в хипотезите на чл.272 ал.1 от КТ, поради което се дължи и следва да бъде изплатено. Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищеца брутно трудово възнаграждение в претендираните размери: за м.02.2009 г.-350 лв., за м.03.2009 г.-350 лв. и за м.04.2009 г.-175 лв., тъй като съдът не може да присъди, повече от колкото е поискано. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Правото да се претендира заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, т.е прекратеното трудово правоотношение е правопораждащ факт за правото на обезщетение. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №6/21.05.2009 г. От заключението на експертизата се установява, че за 2009 г. на ищеца се полагат 7 дни платен годишен отпуск, който възлиза на 89.51 лв. Обезщетението не е изплатено при уволнението. Ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 7 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 89.51 лв., като в частта до претендираните 318.18 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителят в случаите на чл.327 ал.1 т.1, т.2 и т.3а от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение- чл.221 ал.1 от КТ. В настоящия случай трудовото правоотношение на ищеца е прекратено едностранно от ответника на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ т.е. не попада в нито едно от визираните в чл.221 ал.1 от КТ основания, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие в размер на 350 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От доказателствата по делото се установи, че от 30.07.2008 г. до 24.02.2009 г. ищецът е извършил служебните командировки като международен шофьор, командирован от ответника с маршрути България-Германия, България-Румъния, България-Полша, България-Белгия, като това обстоятелство не е оспорено и от ответника. Ищецът не представи доказателства, в подкрепа на твърдението си, че в периода м.11.2007 г.- м.06.2008 г. е бил командирован от ответника да извършва международни преводи с маршрути България-Англия, България-Германия, поради което за този период претенциите в общ размер 1755 евро, или левова им равностойност 3432.48 лв. се явяват недоказани и следва да бъдат отхвърлени. От заключението на експертизата се установи, че за периода от 30.07.2008 г. до 24.02.2009 г. ищецът е бил в командировка в чужбина 85 дни. Разпоредбата на чл.215 от КТ предвижда, че при командироване работникът или служителят имат право да получат освен брутното си трудово възнаграждение още пътни, дневни и квартирни при условията и в размери, определени от МС. С ПМС №115 от 03.06.2004 г. е приета Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина командированите /НСКСЧ/, която е издадена от Министерски съвет въз основа на законовата делегация по чл.215 от КТ. Съгласно чл.12 и чл.14 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина командированите лица имат право на пътни пари съгласно заповедта за командировка в размер на действително извършените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут, като не се полагат пътни за командированите лица, когато те ползвал под някаква форма безплатно пътуване. В настоящия случай претенцията на ищеца е за дневни командировъчни, като предвид неоспорените маршрути и чл.15 от НСКСЧ полагаемите дневни пари са по 35 евро на ден. Следователно за доказания период 30.07.2008 г.- 24.02.2009 г. дължимите командировъчните са в размер на 2975 евро, респ. 5818.59 лв., но ответникът следва да ги заплати в претендирания от ищеца общ размер 2241 евро респ. 4383.02 лв., тъй като не може да се присъди повече, от колкото е поискано.
В отговора на исковата молба ответникът е направил при условията на евентуалност възражение за прихващане. С разпоредбата на чл.103 ЗЗД са въведено като условие за допустимост на прихващането- идентичността на субектите по правоотношенията и идентичността на насрещните престации- парични задължения или еднородни заместими вещи. Не е оспорено от ищеца обстоятелството, а и от доказателствата се установява, че е получил от ответника служебен аванс преди командировките в общ размер 5155.13 лв. Съгласно експертизата отчетените от ищеца командировъчни разходи са на стойност 2044.41 лв., като след приспадането им от авансово получените 5155.13 лв. остава сумата 3110.72 лв., за която ищецът не е представил разходно-оправдателни документи. Следователно задължението на ищеца към ответника в размер на 3110.72 лв. е ликвидно. Ответникът дължи на ищеца заплащане на командировъчни пари за дневни за периода 30.07.2008 г.- 24.02.2009 г. в претендирания размер 2241 евро, респ. 4383.02 лв. След извършване на прихващане до размера на по-малката измежду двете суми т.е до 3110.72 лв., предявеният иск по чл.215 от КТ следва да се уважи до размера от 1273.30 лв., а в частта до претендирания размер следва да се отхвърли като погасен поради прихващане.
Ответникът следва да заплати на ищеца 1279 лв.съдебни разноски съгласно чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 150.93 лв. държавна такса и 240 лв. разноски за експертиза.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ *****” ЕООД, булстат: *********, , със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък ****************** да заплати на А.В.П., с ЕГН-********** *** брутно трудово възнаграждение за м.02.2009 г.-350 лв., за м.03.2009 г.-350 лв., за м.04.2009 г.-175 лв., ведно със законната лихва от 17.04.2009 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ *****” ЕООД, булстат:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък ****************** да заплати на А.В.П., с ЕГН-********** *** обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван седем дни платен годишен отпуск, ведно със законната лихва считано от 17.04.2009 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендирания размер 328.18 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.П., с ЕГН-********** *** срещу „ *****” ЕООД, булстат:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък ********************* искове за заплащане на обезщетение по чл.215 от КТ за командировъчни дневни пари в общ размер 3432.48 лв. като левовата равностойност на 1755 евро, както следва: за м.ноември 2007 г. по маршрут “ България- Англия”- 378 евро; за м. декември 2007г. по маршрут “ България- Англия”- 378 евро; за периода 09.01.2008г.- 18.01.2008г. по маршрут “ България- Англия”- 243 евро; за периода 25.01.2008г.- 02.02.2008г. по маршрут “ България- Англия”- 243 евро; за м. февруари 2008г. по маршрут “ България- Англия”- 243 евро; за м.юли 2008 г. по маршрут “ България- Германия”/ 10 дни/- 270 евро като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ *****” ЕООД, булстат:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък ********************** да заплати на А.В.П., с ЕГН-********** *** сумата от 1273.30 лв. представляващи обезщетение по чл.215 от КТ за командировъчни дневни пари за периода от 30.07.2008 г. до 24.02.2009 г., ведно със законната лихва от 17.04.2009 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендирания размер 4383.02 лв. поради извършено прихващане със сумата от 3110.72 лв., представляваща вземане на работодателя „ *****” ЕООД гр.Казанлък за неотчетени командировъчни разходи.
ОСЪЖДА „ *****” ЕООД, булстат:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък кв.”******************** да заплати на А.В.П., с ЕГН-********** *** съдебни разноски в размер на 1279 лв.
ОСЪЖДА „ *****” ЕООД, булстат:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък *****************
да заплати по сметка на РС-Казанлък 150.93 лв. държавна такса и 240 лв. съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: