РЕШЕНИЕ
гр. София, 27 Юли 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на шести
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3533 описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Г.Е.Е. твърди, че пострадал при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21/8/2016 год., при следните
обстоятелства: ищецът се движил с автомобила си Ауди АЗ с peг. № ********по
бул.“Данаил Николаев“ в посока бул.“Сливница“. Пред пешеходната пътека на
кръстовище на бул.“Данаил Николаев“ той спрял и изчаквал на червен сигнал на
светофарната уредба, когато бил връхлетян от друг автомобил Ауди АЗ с peг. № ********,
управляван от М.К.. Автомобилът на ищеца бил отхвърлен на около 20 метра от
мястото, на което се намирал, тотално увреден. Произшествието било причинено от
водача К., поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост. От
удара ищецът бил силно зашеметен, имал силен световъртеж, придружен с гадене,
започнал да се изпотява и импулсивно да трепери от получения нервен срив. След
известни усилия той успял да излезе от автомобила и получил първа медицинска
помощ в УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“. Уврежданията, които ищецът получил били
следните: счупване на 8-мо и 12-то ребро, контузия на гръдния кош отдясно,
навяхване на шията, контузия на рамото отдясно, контузия на лакътя отдясно,
контузия на коляното отдясно, контузия на дясното бедро, травма на лявото ухо-звукоприемно
намаление на слуха - диагноза, потвърдена в няколко последващо извършени
прегледи. След произшествието за ищеца започнал тежък период от живота,
придружен е интензивни болки, страдания, неудобства, продължително отсъствие от
работа, поради неработоспособност и множество прегледи. В първите седмици след
инцидента, той имал болки и ограничени движения в засегнатите от травмата
области; безсъние. Той се чувствал напрегнат, непрекъснато гледал какво се
случва зад него с тревога да не бъде ударен отново; притеснявал се много за
приятелката си, която пострадала с него в автомобила и променила поведението си
след това в негативен аспект; все по-трудно се съсредоточавал, затворил се и
ограничил социалните си контакти; споделя идеи в тревожно депресивен стил, за което
му била предписана терапия. Няколко месеца след инцидента състоянието на
тревожност се задълбочило, травмите продължили да го мъчат, променила се
обичайната комуникация с близките и колегите му. В средата на януари била
установена едностранна невросензорна загуба на слуха. До март 2017 год.
травмите, получени от произшествието продължили да причиняват болки, което
драстично променяло живота на ищеца. През първите седмици след инцидента,
ищецът трябвало да ползва помощ от своята приятелка за ежедневните си нужди, а
впоследствие той ползвал помощ от свой братовчед. Това създавало допълнително
мъчение за ищеца, тъй като изпаднал в състояние да зависи от друг човек. Около
месец след злополуката ищецът опитал да управлява автомобил, но изпаднал в
паника, затова започнал първо да шофира на полигон. До момента той още изпитвал
паника и безсилие щом види друг автомобил да се приближава до него, изпитвал
страх да шофира и бил притеснен от мисълта, че случилото се може да се повтори.
От намаления слух той не можел да води обичайния си начин на живот, нито да
води нормален разговор, което пречело на нормалната комуникация. Не можел и да
упражнява нормално професионалните си задължения, изискващи работа на компютър
и прекарване дълго време в седнало положение, налагало се той да става, а това
нарушавало концентрацията му. Седем месеца след произшествието, ищецът
продължавал да изпитва физически болки, емоционален дискомфорт, отрицателни
емоции, тревога при шофиране — неудобства, които не бил имал преди инцидента.
За своето лечение ищецът направил разходи на обща стойност 281.90 лева, както
следва: 2.90 лева по фактура от 21/8/2016 год. за потребителска такса; 12 лева
по фактура от 15/9/2016 год. за CD; 45 лева по фактура от 15/9/2016 год. за
рентгенова снимка на гръбначен стълб; 45 лева по фактура от 16/9/2016 год. за
извършен преглед от ортопед в МЦ „К.“ ЕООД; 26 лева по фактура от 20/9/2016
год. за ксерокопия от журнал и други медицински документи от история на
заболяването от „Пирогов“; 45 лева по фактура от 28/8/2016 год. за извършен
преглед от ортопед-травматолог в МЦ „К.“ ЕООД; 45 лева по фактура от 23/2/2017
год. за извършен преглед от ортопед-травматолог в МЦ „К.“ ЕООД; 25 лева по
фактура от 23/2/2017 год. за рентгенова снимка; 13.07 лева по фактура от
27/2/2017 год. за медикаменти, закупени от аптеки Сеиба-София; 23 лева по
фактура от 10/3/2017 год. за извършен вторичен преглед от ортопед-травматолог в
МЦ „К.“ ЕООД. Част от прегледите ищецът извършил по предложение на ангажирания
по случая медиатор за извънсъдебно разрешаване на спора. Ищецът твърди, че
вследствие от катастрофата автомобилът му Ауди АЗ с per. № ********бил увреден
до такава степен, че щетата била определена като тотална от застрахователя,
автомобилът бил снет от регистрация, а ответното дружество заплатило на ищеца
сумата 648 лева, която не съответствала на реалната стойност на автомобила. С
оглед обстоятелството, че гражданската отговорност на водача причинил
произшествието била застрахована от ответното дружество, ищецът моли ответника
да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30
000 лева, ведно със законната лихва от датата на произшествието; обезщетение за
имуществени вреди в размер на 327.90 лева за направени разходи за лечение,
заедно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба и 2323 лева
стойността на погиналия автомобил, заедно със законна лихва от датата на
произшествието. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И
З.АД оспорва предявените искове, като признава наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка ГО. Оспорва да е било налице противоправно
поведение на водача на лек автомобил Ауди АЗ с per. № ******** М.К., както и той
да е причинил настъпването на ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между твърдяното ПТП и описаните травматични увреждания, като част от
уврежданията не били установени при първоначалните рентгенови снимки, а неврит
на слуховия нерв, бил установен на 19ия ден от произшествието, без ищецът да е
получил черепно-мозъчна травма, която би могло да бъде причина за него.
Диагнозата счупени ребра също била поставена на 25 ден от произшествието.
Ответникът оспорва твърдения интензитет на болките и страданията, изпитани от
ищеца, както и същият да се е намирал в тежко физическо и психическо състояние.
Заключава, че от направените на ищеца прегледи в отдалечени населени места - в
гр.Бяла и гр.Русе, можело да се направи извод, че ищецът е бил в добро
здравословно състояние. В същото време предприетите пътувания до посочените
населени места говорело за нарушен режим на лечение - домашно-амбулаторен. По
този начин ищецът увеличил възстановителния си период, било налице и
съпричиняване. Оспорва всички неимуществени вреди да са в причинна връзка с
произшествието. Ответникът оспорва като завишен размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и завишен размерът на претенцията за имуществени вреди,
касаещи стойността на автомобила - обезщетението в този случай следвало да бъде
70% от действителната стойност на автомобила. Ответникът оспорва началната дата
на задължението за лихва за забава, като счита, че за такава дата следва да се
счита датата на предявяване на исковата молба; алтернативно — датата на изтичане
на 3 месечния срок за произнасяне на застрахователя или датата на изтичане на
15 дневния срок за представяне на всички документи от застрахования; в краен
случай - лихва се дължала от датата, на която застрахователя е уведомен от
увреденото лице. Ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като му се присъдят
разноските.
От събраните
по делото доказателства се установиха следните факти:
По делото е представен протокол за ПТП № 1664106 от
21/8/2005 г. на П.Й.Й.– младши контрольор в отдел „Пътна полиция“, СДВР,
относно настъпило на 21/8/2005 г., в 18:00 ч. в гр. София на бул. „Данаил
Николаев“ пред бензиностанция „Ромпетрол“ ПТП. Като участници в произшествието
са посочени М.К., управлявал лек автомобил „Ауди А3“, рег. № *******и Г.Е.Е.,
управлявал лек автомобил „Ауди А3“, рег. № *******От удостоверение рег. №
160906000241 на МВР, с-р Пътна полиция Ловеч се установява, че лек автомобил
„Ауди А3“, рег. №*******е собственост на ищеца Г.Е.Е..
По делото са представени документи за извършени от
ищеца разходи както следва: фактура № ********** от 21.08.2016 г. на УМБАЛСМ
Н.И.Пирогов ЕАД – потребителска такса, ведно с фискален бон за заплатена сума
от 2,90 лв., фактура № ********** от 15.09.2016 г. на УМБАЛСМ Н.И.Пирогов ЕАД,
ведно с фискален бон за заплатена сума от 12,00 лв. за платена от Г.Е.Е. цена
на CD, фактура № ********** от 15.09.2016 г. на ДКЦ XX гр. София, ведно с
фискален бон за заплатена сума от 45 лв. за рентгенова снимка на гръбначен
стълб, фактура № ********** от 16.09.2016 г. на Медицински център „К.“ ЕООД, ведно
с фискален бон за заплатена сума от 45,00 лв. - за извършен преглед на Г.Е.Е.
при ортопед, фактура № ********** от 20.09.2016 г. на УМБАЛСМ Н.И.Пирогов ЕАД,
ведно с фискален бон за заплатена сума от 26,00 лв. за платени от Г.Е.Е.
ксерокопия от журнал и други медицински документи от ИЗ, фактура № **********
от 28.09.2016 г. на Медицински център „К.“ ЕООД, ведно с фискален бон за
заплатена сума от 45,00 лв. за платен медицински преглед на Г.Е.Е. при
специалист ортопед- травматолог, фактура № ********** от 23.02.2017 г. на
Медицински център „К.“ ЕООД, ведно с фискален бон за заплатена сума от 45,00
лв. за извършен медицински преглед при специалист ортопед-травмаголог, фактура
№ ********** от 23.02.2017 г. на ДКЦ XX гр. София, ведно с фискален бон за
заплатена сума от 25,00 лв. за извършена медицинска услуга рентгенова
снимка, фактура № ********** от 27.02.2017 г. на аптека Сеиба - гр. София, бул.
„Ал. Стамболийски“ № 196, ведно с фискален бон за заплатена сума от 13,07 лв. за
закупени медикаменти - диклофенак дуо капс 75мг, ЗОбр. BMS и Бевит форте ТБ
20бр. GEROT и фактура № ********** от 10.03.2017 г. на Медицински център „К.“
ЕООД за заплатена сума от 23,00 лв. за извършен вторичен преглед на Г.Е.Е.
при ортопед-травматолог. В о.с.з. от 23/2/2018 г. са представени фактура №
********** от 16/8/2017 г. от УМБАЛСМ „Пирогов“, ведно със фискален бон за заплатена
сума от 12 лв. за издаване на компакт диск, фактура № ********** от 16/8/2017
г. от УМБАЛСМ „Пирогов“, ведно със фискален бон за заплатена сума от 12 лв. за
издаване на компакт диск, фактура № ********** от 10/3/2017 г. на „С.В.“ ЕООД,
ведно със фискален бон за заплатена сума от 10,09 лв. за лекарство вимово капс
500 мг. 20 мг. 6 бр. Astra Zeneca и фактура № ********** от 04/1/2018
г. на ДКЦ „********“ ЕООД, ведно със фискален бон за заплатена сума от 30 лв.
за консултация от лекар специалист.
В заключението на съдебната автотехническа експертиза
се посочва, че е налице е икономически тотал на собствения на ищеца автомобил. Вещото
лице дава заключение, че като се вземе предвид пазарната стойност на автомобила
към деня на застрахователното събитие, като от нея се извади стойността на
запазените части и оставената скрап получената сума възлиза на 2323 лв.
Вещото лице по назначената по делото допълнителна
съдебна автотехническа експертиза дава заключение за следния на механизъм на
процесното ПТП: то е настъпило в гр. София на бул. „********”, преди
кръстовище, регулирано със светофарна уредба. Бул. „********" се състои от
две платна, разделени със затревен остров и е предназначен за двупосочно
движение на автомобили, като за всяка посока има по три пътни ленти. ПТП е
настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Лек
автомобил Ауди с peг. № ******** се е движил по бул. „********” в дясната пътна
лента от трите с посока от бул. Ботевградско шосе към пл. Сточна гара със
скорост на движение 60 км/ч. Приближавайки към процесното кръстовище, в същото
време, л.а. Ауди с рег.№ ********, на който водач, е ищеца в настоящето дело, е
бил спрял пред светофарната пътна лента, изчаквайки зелен сигнал на
светофарната уредба, заедно с още няколко автомобила. Водачът на л.а. Ауди с
peг. № ******** не е намалил скоростта си, като е продължил движението си в
посока спрелите автомобили пред него. Реализирало се е ПТП. Автомобилът с
предната си част челно, е ударил л.а. Ауди с рег. №*******в задната му час. Вследствие
на удара л.а. Ауди с рег.№*******се е преместил напред и в ляво, като е
достигнал да задната част на спрял в средната пътна лента автомобил и го е
ударил. От своя страна неустановеният автомобил също е бил отблъснат напред,
като е достигнал с предната си част до задната част на трети автомобил и го е
ударил. Вещото лице дава заключение, че мястото на удара между л.а. Ауди с peг.
№ ******** и л.а. Ауди с рег.№*******по широчина на платното за движение на
бул. „********”, е на около 2 -2,5 м вляво от десния бордюр по посока на
движението на процесния автомобил и по дължина на платното за движение, е на
около 10 м преди светофарната уредба, на пешеходна пътека по посока на
движението на същия автомобил. Посочва, че управляваният от ищеца лек автомобил
е бил спрял, докато този управляван от застрахованото при ответника лице се е
движел със скорост над 50 км./ч. Дава заключение, процесното ПТП е настъпило на
прав пътен участък в светлата част от денонощието, при добра метеорологична видимост,
като М.К. е имал възможност да забележи наличието на светофарната уредба и
спрелите автомобили пред нея от достатъчно разстояние, за да може да намали
скоростта си или да спре преди мястото на удара.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвено от вещо лице травматолог се установява, че вследствие на процесното
ПТП, ищецът е претърпял следните телесни увреждания - навяхване на шийните прешлени,
счупване на 8-мо и 12-то ребра в дясно, контузии на дясното рамо, десния лакът,
в таза и дясното бедро. Травматичните
увреждания на ищеца са отзвучали за различен период от време. Лечението и
възстановителният период на навяхването на шийните прешлени е приключило за срок
до 30 дни. За същият период ищецът е провел лечението на фрактурите на
счупените две ребра в дясната гръдна област: Контузиите в областта на дясното
рамо, десния лакът, на таза и дясното бедро са отзвучали окончателно до 2
седмици. Вещото лице посочва, че Претърпените травматични увреждания са довели
на пострадалия - болки и страдания за срок до 2 месеца, като най-интензивни те
са били през първите 30 дни непосредствено след злополуката. През останалото
време ищецът е търпял само периодични явяващи се болки, които са били
провокирани при обща преумора и физическо натоварване на травмираните области и
най вече при рязка промяна на времето — при студено и влажнo време,
което е налагало при болки ищецът да ползва седативни и обезболяващи средства. Към
настоящия момент, вече почти 2 години след процесната злополука, ищецът не
търпи болки в увредените области, тъй като е възстановено здравословното му
състояние. В материалите по делото няма представени документални или клинични
данни при ищеца да са констатирани някакви негативни последици или усложнения
от претърпените увреждания на опорно-двигателния апарат. В заключението се
посочва, че като се имат в предвид вида и тежестта на процесиите увреждания, определено
може да се счита че ищецът вече е възстановен напълно от претърпените телесни
увреждания. Всяко едно от описаните по-горе травматични увреждания на ищеца са
представлявали временно разстройство на здравето - неопасно за живота. Няма
данни при ищеца да са останали постравматични усложнения, които да са влошили
или да влошат в бъдеще качеството му на живот. Експертизата установява, че за първи път при извършения
медицински преглед на 15.09.2016 г. - (20 дни след процесната
злополука) ищецът Г.Е. е дал данни за болки в дясната гръдна половина и е при
преглед била установена палпаторна болезненост в зоната на 8-мо и 12-то ребра.
В тази връзка е било извършено рентгеново изследване на гръдния кош. Установени
са били: „Фрактури на 8-мо и 12-то ребра в дясно“. Тези фрактури не са били
отрити при ищеца, тъй като до този момент (15.09.2016г.) рентгенографии на
гръдния кош не са били извършвани. Вещото лице посочва, че при оглед на
представената по делото медицинска документация няма данни ищецът да е нарушил
лечебния амбулаторен режим. Определени са му контролни прегледи. На първия от
тях ищецът е съобщил за усилващи се болки в дясната гръдна половина, извършено
е било рентгеново изследване и са били установени фрактурите на двете ребра в
дясно. Оздравителният период на процесните увреждания на опорно- двигателния
апарат при ищеца е приключил в обичайния срок - типичен за пациенти с такъв вид
увреждания. В съдебно заседание вещото лице прави уточнение, че при влажен и
студен въздух ищецът може да продължи да изпитва болки.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвено от вещо лице УНГ се установява, че вследствие на процесното ПТП за
ищеца е настъпила едностранна невросензорна загуба на слуха в лявото ухо
/неврит на левия слухов нерв/. Дава заключение, че прагът на слуха при
т.нар.’’тежко чуване” е от 35 дБ., като ищецът попада в първата най-лека степен
от 35 до 45 дб: 15 %. Всяка възраст се характеризира с известно приемно
намаление на слуха, предимно за високите честоти, което винаги е билатерално
/двустранно/-описано в медицинската литература като Пресбиакузис. За лице на
възраст между 20-30 г.слуховата загуба е макс.10 дБ. Дава заключение, че уврежданията
на ищеца попадат в първата степен /лека/ на „тежко чуване”. В заключението се посочва, че намалението
на слуха,съпроводено със субективен шум е индикация за провеждане на
аудиометрично изследвани при всеки пациент. От представената медицинска
документация по делото, първата аудиометрия е направена на 27.09.2016 г. от д-р
Диана Иванова-УНГ специалист от гр.Бяла. При първоначалния преглед в УМБАЛСМ”Пирогов”, не са
използвани /липсва налична документация/ диагностични методи за изследване на
слуха спрямо ищеца Г.Е.Е..
От заключението на назначената по делото
съдебна-психологична експертиза се установява, че към момента на провеждане на
нужното за целите на настоящата експертиза психологическо изследване при Г.Е. не
се наблюдават психотични симптоми. Вещото лице дава заключение, че година и половина след претърпяното
ПТП при Г.Е.Е. ясно се наблюдават симптоми на непреработена психотравма,
свързана с произшествието от 21 август 2016г. - напрегнат, тревожен, с
депресивни изживявания, с появяващи се внезапно спомени/картини от станалото, с
повтарящи се кошмари /макар и не толкова често, колкото в първите месеци/, с
ненапълно възстановена работоспособност и социални умения и др.п. Тъй като не
превалира нито депресивността, нито тревожността, в края на 2016г. осв. е бил
лекуван от Смесено тревожно-депресивно разстройство с код по МКБ 10 F 41.2.
Посочва, че наблюдаваните към датата на настоящето изследване симптоми са ясно
свързани със стресогенното събитие, а, именно случилото се на 21 август 2016г.
ПТП. Затова би било коректно към днешна дата при Г.Е. да се обсъжда наличието
на Разстройство в адаптацията - Смесена тревожно-депресивна реакция /код по МКБ
10 -F 43.22/. Ако не бъдат овладяни симптомите в рамките на две години след
стресогенното събитие, съществува опасност страданието да се хронифицира и
съществено да намали качеството на живот на страдащия.
Свидетелката Е.Г.Д.дава показания, че е била участник
в процесното ПТП. На 21,08,2016 г. на прибиране в гр. София, управляваният от
ищеца автомобил бил спрял на светофар срещу бензиностанция в посока от Подуене
към Сточна гара. След като автомобилът потеглил на зелена светлина се чул
ужасен трясък, колата се завъртяла и след този момент свидетелката помни
единствено пристигането на линейка. Била закарана в ИСУЛ и след като ѝ
били направени изследвания се е върнала на мястото на произшествието. Колата
била смазана, навсякъде зад нея имало стъкла. Ищецът гледал в една точка, на
въпроси от свидетелката реагирал неадекватно. Боляло го всичко, куцал, трудно
дишал. След удара, управляваният от ищеца автомобил ударил друга кола пред тях.
На светофара били първа кола, в средната лента за движение. Вдясно от тях имало
друга кола, която автомобилът на ищеца ударил след като се завъртели. Не знае
къде е била четвъртата кола. Не помни ищецът да е имал травми по лицето.
Свидетелят М.Г.С.– братовчед на ищеца, дава показания,
че знае за произшествието. Свидетелства, че когато видял ищеца той бил
обездвижен, имал много силни болки в гърдите, изпитвал трудности при хранене и
ползване на тоалетна. Не може да каже колко време е продължило това състояние.
Той имал нужда от чужда помощ, като такава му е била осигуряване както от
неговата приятелка, така и от свидетеля. След инцидента се променил, станал
по-изнервен, по-сприхав, а преди е бил доста спокоен човек. Изпитвал дискомфорт
като шофира на дълги разстояния. Изпадал в конфликти с колегите си без причина
и за маловажни неща. Все още изпитвал болки в гърдите.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Безспорно е по делото, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил Ауди А3 и в качеството си
на застраховател следва да носи отговорност за вредите, причинени от
застрахованото лице, за които последното отговаря съгласно българското законодателство. Застрахованото при ответника лице на общо
основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди - физически и емоционални болки и
страдания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая,
посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние - причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от констативния
протокол за ПТП и заключението на автотехническата експертиза. Безспорно
доказаният механизъм на произшествието, сочи, че с поведението си водачът на
застрахованото при ответника МПС е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост, като единствено неговото
поведение е било причината за настъпване на тежкия пътен инцидент, при който са
настъпили материални и нематериални щети.
По делото не бе оборена презумпцията за вина на водача
на застрахования при ответника автомобил.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е понесъл неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП. От
заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи съдът
приема за доказано, че вследствие на произшествието ищецът е претърпял следните
телесни увреждания - навяхване на шийните прешлени, счупване на 8-мо и 12-то
ребра в дясно, контузии на дясното рамо, десния лакът, в таза и дясното бедро. Лечението
и възстановителния период на навяхването на шийните прешлени е приключило за
срок до 30 дни. За същият период е ищецът е провел лечението на фрактурите на
счупените две ребра в дясната гръдна област: Контузиите в областта на дясното
рамо, дясния лакът, на таза и дясното бедро са отзвучали окончателно до 2
седмици. Претърпените травматични увреждания са причинили на пострадалия -
болки и страдания за срок до 2 месеца, като най интензивни те са били през
първите 30 дни непосредствено след злополуката. Съдът приема за доказано и че
за ищеца е настъпила и едностранна невросензорна загуба на слуха в лявото ухо
/неврит на левия слухов нерв/, довело до лека степен на „тежко чуване“, което
има постоянен характер, проявили са се симптоми на смесена тревожно-депресивна
реакция. Заключението на вещото лице за наличие на причинно следствена връзка
между произшествието и счупването на 8-мо и 12-то ребро, загубата на слуха не
се опровергава от други събрани по делото доказателства, поради което и съдът
намира направеното от ответника възражение в този смисъл за неоснователно.
Предвид изложеното, са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Що се касае до наведеното от
ответника възражение за съпричиняване, съдът намира същото за неоснователно.
Вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза посочва, че
по делото не са налице данни ищецът да е нарушил лечебния амбулаторен режим. В
същото време, се дава заключение, че при възстановителният период при него е бил
с нормална продължителност, предвид претърпените от него увреждания и не са се
наблюдавали усложнения.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на уврежданията - навяхване на шийните прешлени, счупване на 8-мо и
12-то ребра в дясно, контузии на дясното рамо, десния лакът, в таза и дясното
бедро, както претърпяната едностранна невросензорна загуба на слуха в лявото
ухо, довела до лека степен на „тежко чуване“, което има постоянен характер,
обстоятелството, че ищецът е търпял болки и страдания за срок до 2 месеца,
общият възстановителен период от 30 дни, обстоятелството, че по време на
възстановителния период ищецът е имал трудности при придвижването, обслужването
и храненето, като се е нуждаел от чужда помощ, обстоятелството, че при влажен и
студен въздух ищецът може да изпитва болки, появилите се симптоми на разстройство
в адаптацията - смесена тревожно-депресивна реакция. При определяне на
обезщетението съдът съобразява и икономическите условия в държавата в периода,
на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона
лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид всички тези
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би била сумата от 25 000 лева, като искът следва да
бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Съдът приема за установено, че
вследствие на процесното ПТП за ищеца са настъпили и имуществени вреди. Ищецът
претендира заплащане на обезщетение за загубата на собственият му лек автомобил
„Ауди А3“. От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза се установява, че вследствие на произшествието за
автомобила на ищеца е налице повреда, представляваща икономически тотал.
Дължимото обезщетение вреди от пълната загуба на автомобил се равнява на
неговата пазарна стойност, като се приспадне стойността на запазените части и
скрапа. В конкретния случай, съгласно заключението на вещото лице, тази
стойност възлиза на 2323 лв. Ето защо искът в тази му част следва да бъде
уважен изцяло.
Ищецът претендира и имуществени вреди в общ размер на 327.90
лв., във връзка с проведеното от него лечение на претърпените вследствие на ПТП
телесни увреждания в. От представените по делото фактури се установява, че
ищецът е извършил разходи в посочения размер, предвид естеството на
предоставените стоки и услуги и датата на извършването на тези разходи, съдът
намира те да извършени във връзка с проведеното от ищеца лечение, респ. за
снабдяване с документи за установяване на телесните увреждания пред
застрахователя и по-късно в евентуален съдебен процес, което съдът намира също
да са подлежащи на обезвреда вреди. Не така стои въпросът за разходите,
удостоверени с представени в съдебно заседание от 23/2/2018 г. документи.
Заплатената сума в общ размер на 24 лв. за снабдяване с компакт дискове е за
нуждите на съдебното производство и репарирането им следва да се търси по реда
на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а не в рамките на претенцията за имуществени вреди. Що
се касае до извършените разноски за лекарства и преглед с фактура без номер от
10/3/2017 год., по делото не се установява те да са направени във връзка с
претърпените вследствие на произшествието телесни увреждания. Закупеното лекарствено
средство представлява общо болкоуспокояващо и противовъзпалително и предвид
датата на закупуването му – 10/3/2017 – шест месеца след произшествието при
посочен от вещото лице възстановителен период от 1 месец, така не може да се
приеме с достатъчно степен на сигурност, че това лекарство е закупено във
връзка с претърпените телесни увреждания. Същото се отнася до проведения
преглед в „ДКЦ И*****“ ЕООД (фактура от 4/1/2018 год. за сумата 30 лева) – по
никакъв начин не се установява какъв специалист е провел прегледа и във връзка
с какви здравословни проблеми. Предвид изложеното, искът за имуществени вреди
се явява основателен до сумата от 2604.90 лв., като следва да бъде отхвърлен
над този размер.
Върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на
15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция
от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича
срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В случая, ищецът не е установила какви документи е приложила към
извънсъдебната претенция, както и дали е посочила банковата си сметка. При това
положение съдът приема, че лихва за забава върху обезщетението се дължи от
датата на подаване на исковата молба - аргумент от чл. 497, ал. 1 т. 2 от КЗ.
Искът за заплащане на лихва от по-ранен момент следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
отговорността за разноски:
На ищеца се дължи заплащане на разноски в размер на 3695.72
лв. за държавна такса, депозити и адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска.
На ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 316.82 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ЗАД Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК********,
съдебен адрес:*** – адв. С.да заплати на Г.Е.Е., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – адв. П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2604.90 лв. /две хиляди шестстотин и четири
лева и деветдесет стотинки/, обезщетение за имуществени вреди за пълната
загуба на собствен на ищеца лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ********, както и
разходи за лечение и за установяване на вреди пред застрахователя, които вреди
са възникнали в резултат на настъпило на 21/8/2016 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на исковата
молба – 21/3/2017 г., до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 30 000 лв., иска за имуществени вреди до пълния
предявен размер от 2650.90 лв., както и претенцията за законна лихва върху тези
суми за периода до датата на исковата молба.
ОСЪЖДА "ЗАД Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК********,
съдебен адрес:*** – адв. С.да заплати на Г.Е.Е., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – адв. П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 3695.72 лв. /три хиляди шестстотин
деветдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/, разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Е.Е., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – адв. П. да заплати на "ЗАД Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК********,
съдебен адрес:*** – адв. С., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 316.82 лв. /триста и шестнадесет лева
и осемдесет и две стотинки/, разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: