№ 3552
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110114571 по описа за 2023 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове от „А.за с.на в.” ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № **, офис сграда *****, ет.**, офис ** с р
е щ у Н. К. Н., ЕГН **********, адрес: град В., кв. „В.“, бл.**, вх.**, ет.**,
ап.**, както следва:
1/ с правна квалификация, чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с
чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/
във връзка с чл.9 от ЗПК с искане да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 089,63 лв.,
представляваща дължима главница за периода от 15.01.2022г. до 27.07.2023г.,
по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 31.12.2021г.
между Н. К. Н., ЕГН ********** и „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.”, което
вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. в полза на „А. за с. на в.” ЕАД
и приложение № 1 от 08.08.2022г. към него ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането;
2 / с правна квалификация, чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с
чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/
във връзка с чл.9 от ЗПК с искане да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 577,66
лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2022г. до 15.08.2022г.
по договор за потребителски кредит № ************, сключен на 31.12.2021г.
1
между Н. К. Н., ЕГН ********** и „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.”, което
вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. в полза на „А. за с. на в.” ЕАД
и приложение № 1 от 08.08.2022г. към него;
3 / с правна квалификация, чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с
чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/
във връзка с чл.33 от ЗПК с искане да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 2114,10
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2022г. до
01.08.2023г. вкл.
като за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд, град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Между ответника и „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.” бил сключен
договор за потребителски кредит № ********** от 31.12.2021г. Договорът бил
сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР, посредством
кандидатстване и попълване на документация на уеб-сайта на доставчика на
финансовата услуга - https://www.*********.bg. На потребителя била
предоставена преддоговорна информация за годишния лихвен процент
кредита и годишния процент на разходите. Ответникът бил пожелал да се
възползва от електронно подписване на договора, бил получил имейл,
съдържащ линк. Ищецът е пренасочен към страницата на кредитора, където е
попълнил празните полета информация за личните си данни и се е съгласил с
Общите условия и запознаването с информацията за личните данни, които са
необходими условия за изпращане на заявката. Последната е одобрена от
страна на „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.” и му е изпратен имейл, съдържащ
линк. За да разпише успешно договора ответникът е достъпил полученият
имейл, избрал е линка, намиращ се в имейла, който го е отвел да „Зона
клиенти“ като след като се е запознал с общите условия и е поставил тик, на
личния си телефонен номер е получил парола, с която е влязъл в „Зона
клиенти“, където е прикачил снимка на личната си карта - двустранно, след
което се е визуализирал договорът и всички прилежащи към него документи.
При преминаването на следваща стъпка е получил втора парола на личния си
телефонен номер, която е въвел в полето – код за потвърждение, след което е
натиснал бутона „подпиши документа“ и е подписал документа – договора за
потребителски кредит. Съгласно договора се излага кредиторът да се е
задължил да предостави на Н. заем, в размер на 20 000 лева. Твърди, че сумата
е предоставена на ответника, с което било изпълнено задължението му да
предостави заема. От своя страна Иванов се бил задължил да върне заетата му
сума в срок до 15.12.2031 г., ведно с договорна лихва в размер на 6523.60 лева,
на 120 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 298.43 лв., при
първа погасителна вноска на 15.01.2022 г., съгласно погасителен план посочен
в договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска, а последната била на 15.12.2031 г. Излага, че не е налице
2
обявявана предсрочна изискуемост на вземането. Сумата от 89,63 лева към
претендираната главница е една пълна и една частична месечна вноска за
застрахователна премия, която е начислена към главницата. Дължимите суми
по договора са прехвърлени на настоящия ищец с договор за прехвърляне на
вземания цесия от 15.02.2022 г. и приложение 1 към него от 08.08.2022 г.
Позовава се, че е налице уведомяване за извършената цесия, с връчване на
препис от исковата молба. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срок ответникът бил
депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което в законовоустановения
срок по реда на чл. 415 ГПК са предявени исковите претенции. Моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна, чрез процесуалния му
представител е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва се
процесният договор въобще да е бил сключван, поради което твърди, че не е
възникнала облигационна връзка между страните по него, по повод отпуснат
кредит в размер на 20 000 лева при посочените параметри. Във връзка с
изложеното се оспорва представеното копие на електронно подписан договор
за кредит, твърди се, че представеният договор за кредит не е подписван нито
саморъчно на хартия, нито електронно. Отразяването, че е подписан
електронно, не представлява електронен подпис или електронно изявление по
реда на ЗЕДЕУ. Ответникът твърди, че въобще не е извършвал договаряне на
договор за кредит с „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.”, чрез средства за
комуникация от разстояние, не е попълвал заявка за кандидатстване на уеб
страницата на кредитора, нито пък е давал съгласие за сключване на реален
договор. В отговора се излага, че Н. К. Н. не е приемал Общи условия към
договора за кредит и не му е предоставен стандартен европейски формуляр
съгласно прил. 2 към чл.5, ал. 2 ЗПК. Оспорва се и подписа положен от
кредитора, като се твърди, че лицето подписало го не е редовно упълномощен
представител на кредитора. В условията на евентуалност, твърди процесният
договор да е нищожен, като сключен в противоречие с императивни
разпоредби. Клаузите на договора за кредит не били индивидуално
договорени. Освен, че на ответникът не била предоставена преддоговорна
информация съгласно изискванията на чл. 8, 9 и 10 от ЗПФУР, то
съдържанието на договора не отговаряло на изискванията на чл. 10 и 11 от
ЗПК. Не била предоставена пълна, ясна, вярна и разбираема информация
относно - реда за даване на съгласие за сключване на договора от разстояние,
правото на страните да прекратят договора предсрочно или едностранно,
практически указания за упражняване правото на отказ от сключения договор,
в които да са посочени адресът, на който да се изпрати уведомлението, както и
необходимостта от сключване на застраховка. Не ставало ясно и как е
определен ГПР. Счита, че в него следва да влиза и застрахователната премия, с
което се надхвърля максималния размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
На ответника не била предоставена възможност дали да сключи застраховка
3
или не и същият не бил сключвал договор за застрахователно посредничество,
сертификат №**********, общи условия, сертификат ********** и общи
условия към тях - нито на хартиен носител, нито електронно. По отношение
на застрахователната премия, която е част от печалбата на кредитора,
договорът противоречи на добрите нрави, поради което е нищожен.
Неправомерна била и начислената такса ангажимент. Заявява, че не е
надлежно уведомен за извършената цесия. Твърди, че договорът съдържа
неравноправни клаузи, които са предварително изготвени от кредитора, а не
индивидуално уговорени. Твърди процесната цесия въобще да не е произвела
действие. Освен това не е налице надлежно обявяване на договора за кредит за
предсрочно изискуем като такова не се съдържа и в депозираната искова
молба. Оспорва и размера на исковите претенции. Твърди, че вземането не
съществува реално, поради което същото не може да бъде предмет на
договора за цесия. Освен това не му е прехвърлено по надлежен ред като
оспорва авторството на положените подписи за цедент. Твърди, че подписа
положен за продавач не е надлежен подпис на представител на продавача.
Оспорва същата да му надлежно съобщена. Моли исковите претенции да
бъдат отхвърлени.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и
относимите правни разпоредби, намира следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 6 ЗПФУР във
връзка с чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № ****/2023
г. по описа на Районен съд - град Варна, е че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед
за изпълнение е връчена на ответника, който в срока по реда на чл. 414 ГПК е
депозирал възражение, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на
чл. 415 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на
претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на
разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на
разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва изводът,
че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Като писмено доказателство по делото е приет рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., от който се установява,
че „А. за с. на в.“ ЕАД като купувач е закупил от продавача – „Б.Н.Б П. П. Ф.“
С. А. – клон Б. измерими портфолиа от потребителски кредити, между които
съществуват такива, които не се изпълняват от заемополучателите. Видно е, че
сред тях са и вземанията по потребителския кредит, сключени между Н. К. Н.
и „Б.Н.Б П. П. Ф.“ С. А. – клон Б. – под номер 860 от приложение №
1/08.08.2022 г.
Прието по делото е пълномощно, изхождащо от „Б.Н.Б. П. Ф.С. А., к.
4
Б.“, ЕИК ********, от което е видно, че се упълномощава „А. за с. на в.“ ЕАД,
ЕИК ************ да представлява „Б.Н.Б. П. Ф.С. А., к. Б.“, ЕИК ********
като уведомява съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. ведно с всички
приложения, допълнителни споразумения и протоколи към него, подписан
между „Б.Н.Б. П. Ф.С. А., к. Б.“, ЕИК ******** и „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК
************, по силата на които вземанията към конкретните длъжници се
прехвърлят на „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК ************.
Като писмено доказателство е представено уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземанията, адресирано до Н. К. Н.. Приети по
делото са писмени доказателства, изхождащи от ЧСИ с рег. № *** и район на
действие Окръжен съд – град Варна, от които е видно, че на съдебния
изпълнител е възложено уведомяването на Н. за извършената цесия.
Съобщенията са изпратени на адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ет.**,
ап.**, но не са връчени с оглед неоткриване на Н. на адреса, поради което е
извършено връчване чрез залепване на уведомление. Съдебният изпълнител е
отразил, че не е успял да връчи книжата чрез работодател, с оглед липсата на
откриване на дружеството работодател.
В чл. 99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Същото има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 от
ЗЗД. Поради това, правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и
съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. Доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде
направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в
настоящия случай, с оглед извършеното упълномощаване на „А. за с. на в.“
ЕАД, с което на последната е предоставено правото от името на стария
кредитор да извърши уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Наличието на упълномощаване на новия кредитор да извърши уведомяване на
длъжниците от името на стария кредитор не е незаконосъобразно, доколкото
това действие не е лично и незаместимо.
Съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в
решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и решение № 3 от
16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г. на І т.о. уведомление, изходящо от цедента, но
5
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3
пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са връчени
на ответника чрез процесуалния му представител. Следователно, на тази дата
длъжникът е получил изходящите от цедентите (чрез надлежно упълномощен
представител) до него уведомления. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради
това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано.
За яснота следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно
за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г., по
т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. №
867/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай, макар и по делото да не са налице
данни ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото
производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното
уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът е
надлежно уведомен за извършеното чрез връчване на исковата молба на
процесуалния му представител, което съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да
бъде съобразено от съда.
Направените възражения от ответника относно сключения договор за
цесия досежно положените подписи са неотносими, доколкото същият не
разполага с възможност да ги оспорва, доколкото не е страна по него. С оглед
действителността на договора за цесия и установеното уведомяване на
длъжника съобразно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, съдът следва да разгледа направените
от ответника възражения и оспорвания на вземането по процесния договор за
потребителски кредит.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта ***********/31.12.2021 г., от който се установява, че страни
по същият са „Б.Н.Б П. Ф. С.А., клон Б.“ като кредитор и Н. К. Н. като
кредитополучател. Размерът на предоставения кредит за потребителски цели е
6
в размер на 20 000 лева като е налице застрахователна премия в размер на
9288 лева и такса ангажимент в размер на 400 лева. Уговорено е връщането на
предоставената сума да бъде разделено на 120 месечни вноски от 298.43 лева,
включващо главница, договорна лихва и застрахователна премия като ГПР е
6.60 %, а лихвеният процент – 5.95 %. Крайният срок на договора е 15.12.2031
г. В чл. 1 се предвижда, че договорът за заем влиза в сила с подписването му от
кредитополучателя и оторизирано лице, представител на кредитора. Видно е,
че кредитополучателят се съгласява заемната сума да му бъде преведена като
наличност по посочената в него банкова сметка, с което същият потвърждава
изпълнението на задължението на кредитора за реално предоставяне на
същата. Изрично в чл. 2 е предвидено, че размерът на кредита за покупка на
застраховка "Защита на плащанията" ще бъде заплатен директно на
застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, а застрахователната
премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на тези, посочени в
погасителния план. Отразено е, че кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, посочена в съответното поле. Съгласно чл. 3 за
кредитополучателя се поражда задължението за заплащане на погасителните
вноски, включващи главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на заема, както и добавка,
съставляваща печалба на кредитора. В чл. 5 е уговорено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата
върху всяка една забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или
повече месечни вноски считано от падежната дата на втората непогасена
вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени в договора надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В чл. 7
от договора е уреден редът за погасяване на отделните компоненти на
задължението в последователност разноски, лихва, главница. В последния
раздел на договора „Удостоверявания“ е отразено, че е предвидено още, че с
полагане на подписа си в съответното поле на група "Параметри и условия"
кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума по посочената в
договора банкова сметка, както и преддоговорната информация в
съответствие със ЗПК, както и екземпляр от договора за кредит.
Приет по делото е сертификат **********, от който е видно, че
застраховано лице по пакет „Стандарт“ и „Комбинирана защита“ е Н. К. Н..
От заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза се
установява, че вещото лице е видяло предоставено й платежно нареждане от
31.12.2021 г. с посочено основание „договор ***********“ в полза на Н. К. Н.
по сметка BG ************** в банка „Д. С. К.“, с което приема, че сумата в
размер на главницата е усвоена. Към края на месеца се генерира фаил с
дължимите през текущия месец застрахователни премии като по процесния
договор са заплатени застраховките за периода от 15.01.2022 г. до 15.07.2022 г.
7
в общ размер но 541.80 лева. Погашенията по кредита са в размер на 596.86
лева. За периода от 15.01.2022 г. до 27.07.2023 г. непогасените задължения за
главница са в размер на 2566.93 лева, включващ 2179.93 лева дължима
главница и 387 лева дължими застраховки, а договорната лихва за периода от
15.03.22 г. до 15.08.2022 г. е 577.66 лева. Отразено е, че в случай, че в ГПР се
включи застраховката същото е в размер на 358.62 %, а в без нея – 6.11%.
От заключение по назначената съдебно техническа експертиза се
установява, че при проверка в информационната система Jetix, използвана от
„Юробанк“ е установена информация и лични данни за Н. К. Н.. Отразено е,
че системата за онлайн кандидатстване за кредит е базирана на строго
регламентирана схема, която не позволява преминаването към следващо ниво
в процедурата без да се приеме преддоговорната информация на
кредитополучателя. Ако не се маркират полетата за запознаване с Общите
условия и информация за защита на личните данни, процедурата не може да
продължи, следователно да се финализира отпускането на кредит. Същото е
валидно и при подписване на договора. За кандидатстване за кредит е
необходимо да се посети сайта www.pbpf.bg като от началната страница се
избира типа кредит както и неговия размер, посочва се желаната месечна
вноска, предоставя се предварителна информация за сума, период и месечна
вноска и се пристъпва към офертата. Следва запознаване с Общите условия и
Информация за защита на личните данни и приемането им. Следва
въвеждането на полетата с лична информация – имена, електронна поща,
телефон и ЕГН. При натискането на бутон „Изпрати заявката“ се осъществява
връзка с оператор, който започва попълването и верифицирането на
предоставената информация, както и за допълнително финализиране на
кандидатстването за кредит. След попълването на данните се пристъпва към
отпечатване на хартиен екземпляр или електронен вариант на договора. При
натискане та бутона „стартирай електронно подписване“ се визуализира
договора, който бива изпратен на електронната поща, асоциирана с
кредитополучателя и се изпраща смс код на посочения телефон, чрез който се
подписва електронно документа, съгласно приетите условия в договора.
Договорът за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ********* е
електорнно подписан на 31.12.2021 г. по показаната процедура, но за да се
отговори на въпроса дали е подписан от ответника е поискано предоставяне на
справка от ЛОГ файловете на системата Jetix за проверка на изпратените
електронни съобщения и смс кода за потвърждение, но такава информация не
е предоставена на вещото лице. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че
тази информация на лог файловете е необходима с цел индивидуализация за
проверка относно това на кой телефонен номер, в колко часа какъв смс е
изпратен, с какво съдържание, съответно дали е потвърдено, както и имейлите
за кореспонденция. Такава информация не е предоставена. Вижда, че
договорът е подписан електронно, но не може да каже, че е подписан от
ответника, следвайки тези стъпки, защото не е поучил необходимите лог
8
файлове. Уточнява, че също следва да е имало и още документи към договора
– копие на лична карта, но такава също не е предоставена. Копието на личната
карта също е част от стъпките, но такава не е предоставена на вещото лице.
Липсата на представяне на лог файловете препятства възможността да се
свърже подписването на процесния договор с ответника Н. Н..
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че получил съгласието
на потребителя за сключване на договора като Законът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУ
и чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, за да е валиден електронния
документ. С оглед приетата по делото съдебно техническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена следва изводът, че между
страните няма постигнато съвпадение на волите за сключване на договор за
кредит с посочените в исковата молба параметри. Вещото лице ясно е
посочило, че за сключването на договора от разстояние се следва строго
регламентирана схема, която в случая не се установява, че е извършена по
безспорен и несъмнен начин от ответника Н. К. Н., тъй като не са
предоставени на вещото лице лог файловете относно проверка на това на кой
телефонен номер в колко часа, какъв смс с какво съдържание е изпратен, както
и електронната кореспонденция, които са част задължителните елементи във
връзка с електронното подписване на договора. Фактът на непредставяне на
изисканата от вещото лице информация, което поведение съдът цени по реда
на чл. 161 ГПК и отговорите дадени от същото в съдебно заседание, водят до
единствения възможен извод, а именно че не е доказан по реда на пълно и
главно доказване фактът, че договорът е подписан от Н. К. Н..
В разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочено е, че това е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече. Законът изрично регламентира и тежестта на
доказване при тези договори, която е изключително за доставчика, т.е.
кредитодателят. Съгласно нормата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е
длъжен да докаже следните юридически факти: изпълнение на задължението
си за предоставяне на информация на потребителя; спазване на сроковете по
чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, свързани с правото на отказ на потребителя от
сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор. В ДР на ЗПФУР са дадени определение на «финансова услуга» -
всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
9
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги и
«средство за комуникация от разстояние» - всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Според настоящия състав не са изпълнени изцяло изискванията на чл. 18, ал. 2
от ЗПФУР и по – конкретно ищецът не доказа, че е било налице съгласието на
потребителя за сключване на договора с "Б.Н.Б П. П. Ф.“, съгласно чл. 18, ал.
2, т. 3 от ЗПФУР. С оглед приетото по делото заключение по назначената
съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, не се доказва наличието на валидна облигационна връзка между
„Б.Н.Б П. П. Ф.“ и ответника Н., поради което предявената главна искова
претенция подлежи на отхвърляне, а предвид акцесорния характер на другите
две претенции и те следва да бъдат отхвърлени.
Наличието на представено платежно нареждане от 31.12.2021 г., който
факт се установява от приетата по делото ССчЕ, не може да се направи извод
за наличието на валидно възникнала облигационна връзка, доколкото не са
спазени изискванията на закона, доказващи и установяващи наличието на
валидно възникнала облигационна връзка. За яснота може да се посочи, че
предвид лисата на доказване наличието на валидна облигационна връзка
между страните, предоставени в патримониума на ответника суми могат да се
претендират по реда на неоснователното обогатяване, но с такава искова
претенция съдът не е сезиран.
Съгласно чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл.3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.) – т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис.
С оглед на разпоредбата на чл. 13, ал.3 ЗЕДЕУУ следва извод, че законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл.13, ал.1
ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от
Регламент /СЕ/ № 910/2014 г. – т. е. електронен подпис означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал.4 ЗЕДЕУУ изрично е
регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска
по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена
стойността на саморъчен такъв. Когато посочените предпоставки са налице,
10
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава – чл.180 ГПК и чл. 18, ал.3 ЗПФУР.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна
на тази на саморъчния подпис, но само когато това е уговорено между
страните, т. е. законът регламентира възможност по съгласие на страните на
обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен.
Предвид изложеното и като съобрази разпоредбата на чл.13, ал.4
ЗЕДЕУУ и приетата по делото съдебно техническа експертиза съдът приема,
че представеният по делото на хартиен носител договор за потребителски
кредит няма значението на саморъчно подписан документ, поради което не се
ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, и
преценен съвкупно с останалите писмени доказателства, не установява
правнорелевантните факти за възникване претендираното от ищеца спорно
материално право.
С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че исковите претенции
подлежат на отхвърляне, но за яснота намира, че следва да посочи, че в
случай, че беше доказано наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, то исковата претенция на ищеца щеше да е
основателна само за сумата от 2179.93 лева – дължима главница по договора
за периода от 15.01.2022 г. до 27.07.2022 г., тъй като договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, по следните съображения: В чл. 19
ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Предвид
това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като
конкретна сума) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да
се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово, какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
11
ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В
настоящия случай ГПР е посочен като процент – 6.60 %, но не са посочени
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, каквото е
изискването на закона. Не става ясно какво представлява разликата между
размера на ГПР и на възнаградителната лихва – 5.95 %, която е част от него,
съответно дали в същия е включен размерът на застрахователната премия и
размерът на таксата ангажимент, с оглед безспорно установяване по делото, че
такива са начислени и договорени, видно от сключения между страните
договор за потребителски паричен кредит. Неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на кредита. Заплащането на застрахователната премия е
разсрочено на 120 броя месечни погасителни вноски, толкова, колкото са и
погасителните вноски за изплащане на главницата и лихвата по договора за
кредит, обстоятелството, че ползващо се лице е кредитодателят, предмета на
договора за застраховка, насочен към изпълнението на задълженията по
договора за кредит при настъпване на застрахователно събитие, както и
сключването им в един и същи момент – датата на сключване на договора,
съдът намира, че застрахователната премия по сключения договор за
застраховка на плащанията представлява разход, пряко свързан с договора за
потребителски паричен кредит, поради което следва да намери отражение в
размера на годишния процент на разходите, наред с уговорената лихва, което
не е направено, видно от приетото по делото заключение по назначената
ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено съответстващо на
останалия събран по делото доказателствен материал. При включване в ГПР
на застраховката, ГПР ще надмине пет пъти размера на законната лихва,
регламентиран в нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. В разпоредбата на чл. 22 ЗПК
като последица от неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК е
предвидено, че договорът за потребителски кредит е недействителен, в който
случай съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи. От изложеното следва, че в
случай, че беше доказано наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, следваше изводът, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което ответникът щеше да
дължи връщане само на чистата стойност на договора и то за периода от
15.03.2022 г. до 27.07.2023 г., заявен в заявлението по реда на чл. 410 ГПК в
размер на 2179.93 лева, доколкото не се твърди от страна на ищеца настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията, нито в заповедното производство,
нито в исковото такова.
По отношение на разноските:
Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е
отправила ищцовата и ответната страни, но с оглед изхода на делото право на
разноски има само ответникът. Същият претендира единствено присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. При предоставена безплатна
12
правна помощ в случаите по чл. 38, ал.1 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата, аргумент от чл. 36, ал. 2 и да осъди
другата страна да го заплати /чл.2, ал.2 ЗА/. Съобразно нормата на чл. 7, ал.2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение е в размер на 2450.33
лева, но съдът не следва да го присъжда в минимален размер, а да определи
същият съобразно фактическата и правна сложност на делото и с оглед броя
на проведените съдебни заседания, а именно в размер на 2700 лева, които
следва да възложи в тежест на ищеца.
С оглед гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.за с.на в.” ЕАД, ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № **, офис сграда
*****, ет.**, офис ** срещу Н. К. Н., ЕГН **********, адрес: град В., кв. „В.“,
бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, иск с правна квалификация, чл. 422 във връзка с чл.
415 ГПК във връзка с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ във връзка с чл.9 от ЗПК с искане да се приеме за
установено в отношенията между страните, че Н. К. Н., ЕГН **********
дължи на А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК ************ сумата от 20 089,63 лв.,
представляваща дължима главница за периода от 15.01.2022г. до 27.07.2023г.,
по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 31.12.2021г.
между Н. К. Н., ЕГН ********** и „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.”, което
вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. в полза на „А. за с. на в.” ЕАД
и приложение № 1 от 08.08.2022г. към него ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ****/2023 г. по описа на
Районен съд - град Варна
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.за с.на в.” ЕАД, ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № **, офис сграда
*****, ет.**, офис ** срещу Н. К. Н., ЕГН **********, адрес: град В., кв. „В.“,
бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, с правна квалификация, чл. 422 във връзка с чл. 415
ГПК във връзка с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ във връзка с чл.9 от ЗПК с искане да се приеме за
установено в отношенията между страните, че Н. К. Н., ЕГН **********
дължи на А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК ************ сумата от 577,66 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2022г. до 15.08.2022г. по
договор за потребителски кредит № ************, сключен на 31.12.2021г.
между Н. К. Н., ЕГН ********** и „Б.Н.П П. П. Ф. С.А, клон Б.”, което
13
вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. в полза на „А. за с. на в.” ЕАД
и приложение № 1 от 08.08.2022г. към него за която сума е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ****/2023 г. по описа
на Районен съд - град Варна
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.за с.на в.” ЕАД, ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № **, офис сграда
*****, ет.**, офис ** срещу Н. К. Н., ЕГН **********, адрес: град В., кв. „В.“,
бл.**, вх.**, ет.**, ап.** с правна квалификация, чл. 422 във връзка с чл. 415
ГПК във връзка с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ във връзка с чл.33 от ЗПК с искане да се приеме за
установено в отношенията между страните, че Н. К. Н., ЕГН **********
дължи на А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК ************ сумата от 2114,10 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2022г. до
01.08.2023г. вкл. за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд - град
Варна
ОСЪЖДА „А.за с.на в.” ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № **, офис сграда *****, ет.**, офис ** да
заплати на адв. Г. М., вписана в Адвокатска колегия – Варна, личен №
*********, адрес: град В., ул. „Б. Т.“ № ** Б сумата от 2700 лева,
представляващи сторени в производството разноски за дължимо адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14