Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3600
гр.Варна, 01.08.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16–ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2866 описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата П.М.Й., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адреса***,
офис 35 чрез адв. В.Д. *** е предявила срещу
ответника „Т.С.Г." ООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Т. Н. Т., офис на
адрес: *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 128,
т. 2, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Със заявените искове
ищцата претендира от съда да постанови решение с което да осъди ответника да й
заплати следните суми: 1/ с правно основание по чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, сума в размер на 167,82 лева, представляваща дължимото трудово
възнаграждение за м.08.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2018г. до окончателното изплащане,
както и лихва за забава в размер на 7,19 лева, начислена за периода от
26.09.2017г. до 26.02.2018г.; сумата от 437,27 лева, представляваща дължимото
трудово възнаграждение за м. 09.2017 г., ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2018г. до окончателното
изплащане, както и лихва за забава в размер на 15,09 лева, начислена за периода
от 26.10.2017 г. до 26.02.2018г.; сумата от 196,69 лева, представляваща
дължимото трудово възнаграждение за м. 10.2017 г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2018г. до
окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 5,09 лева,
начислена за периода от 26.11.2017 г. до 26.02.2018г.; 2/ с правно основание по
чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 460 лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
27.02.2018г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на
11.91 лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 26.02.2018г.;3/ с правно
основание по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 101,94
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 27.02.2018г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава
в размер на 2,64 лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 26.02.2018г.;
Моли да й бъдат присъдени
направените по делото съдебноделоводни
разноски и адвокатски хонорар.
Ищцата основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: На 22.08.2017г. с „Т.с.г." ООД, ЕИК * сключват
трудов договор № 198/22.08.2017 г., за изпълнение на длъжността „Оператор охрана",
при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лева, на
пълно работно време с 8 часа работен ден, с място на работа Офис, находящ се в *. Съгласно сключения трудов договор е
уговорено трудовото възнаграждение да се изплаща ежемесечно до 25-то число на
месеца, следващ този, за който е възникнало възнаграждението.
Със Заповед № 054-198-2017 от 19.10.2017 г., работодателят „Т.с.г."
ООД прекратява трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - прекратяване без предизвестие при забавяне на изплащането на трудовите
възнаграждения, считано от 19.10.2017г. Заповедта е издадена въз основа на
подадено от ищцата заявление до работодателя за прекратяване на договора, поради
неизплатени трудови възнаграждения. В заповедта е посочено да й се изплати
обезщетение, съгласно чл.221, ал.1 от Кодекса на труда в размер на 460 лева.
Съгласно чл.224, ал.1 от Кодекса на труда обезщетение в размер на 101,94 лева.
На 27.10.2017г., заедно с нейни
колеги подават сигнал в Дирекция „Инспекция по труда" Варна за
нарушения на трудовото законодателството с искане за съдействие да им се
изплатят дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. С писмо от Д „ИТ"
Варна, ги уведомяват, че работодателя не е представил доказателства за
изплащане на дължимите трудови възнаграждения. За установените нарушения са
дадени предписания и му е потърсена административно - наказателна отговорност.
Въпреки дадените предписания не е получила дължимите възнаграждения и
обезщетения.
С искане вх. № 003/10.01.2018г. иска от работодателя на основание чл.5, ал.7, т.2
от КСО, чл.128 и чл.128а, ал.1 и ал.2 от КТ да й бъдат издадени документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото й правоотношение с „Т.с.г."
ООД, в т.ч. извлечение от ведомостите за заплати за начислените, изплатените и
неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения за всяка месечна ведомост за
заплата за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.
вкл. От издадените извлечения на платежна ведомост се установява, че размерът
на нетното трудово възнаграждение за м. 08.2017 г. е в размер на 167,82 лв., за
м. 09.2017 г. е в размер на 437,27 лв., а за м. 10.2017г. на 196,69 лв. В
платежна ведомост за м. 10.2017г. в графа „Други" е начислена сума в
размер на 577,94 лева, в която е включено обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ в
размер на 460 лева и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 101,94
лева. Срещу нито една от сумите в платежните ведомости не е положен мой подпис.
По силата на чл. 128 КТ като насрещна престация
за предоставената и ползвана от работника работна сила работодателят му дължи
заплащане на уговореното трудово възнаграждение.
До настоящия момент не са й изплатени дължимите трудови
възнаграждения за м. 08.2017 г. в размер на 167,82 лв., за м. 09.2017 г. в
размер на 437,27 лв. и м. 10.2017г в размер на 196,69 лв., обезщетение на осн. чл.221, ал.1 от КТ в размер на 460 лв. и обезщетение
на осн. 224, ал.1 от КТ в размер на 101,94 лв.
Съгласно уговореното с работодателя трудовото възнаграждение се изплащаше в
брой срещу подпис в платежна ведомост.
След като работодателят не е платил суми, представляващи дължимо
трудово възнаграждение от м.08.2017г. до м.10.2017г. и обезщетение на основание
чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, предвид забавата в заплащането им,
дължи и лихва за просрочието (арг.
чл. 245, ал. 2 от КТ), която тече от датата, на която е било изискуемо до
датата, предхождаща предявяване на иска. Доколкото трудовото възнаграждение се
дължи до 25-то число на месеца, следващ отработения месец, обезщетение за
забава в размер на 7,19 лева върху неплатеното възнаграждение за м.08.2017г.,
начислено за периода от 26.09.2017г. до 26.02.2018г., сумата от 15,09 лева -
дължимо обезщетение за забава върху сумата на дължимото трудово възнаграждение
за м.09.2017г., начислено за периода от 26.10.2017г. до 26.02.2018г., както и
сумата от 5,09 лева - дължимо обезщетение за забава върху сумата на дължимото
трудово възнаграждение за м. 10.2017г., начислено за периода от 26.11.2017г. до
26.02.2018г.
Вземането следва да бъде присъдено ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Ето защо за нея възниква правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира
отговор на исковата молба. Намира предявените срещу дружеството искове за
допустими и основателни.
Излага следните обстоятелства, които признава и поради които
счита, че предявените искове са основателни:Ищецът е бил в трудово
правоотношение с дружеството от 22.08.2017 г. за което е сключен трудов договор
№ 198/22.08.2017 г.
Работникът е назначен на пълно работно време и е работил на
12-часови смени, съгласно утвърден месечен график. Работното време е отчитано
сумарно за месечен период, съгласно Заповед от 27.01.2017 г. на управителя на
дружеството и Правилника за вътрешния трудов ред.
Трудовият договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ, съгласно Заявление от работника от 18.10.2017 г. със заповед на
управителя на дружеството № 054-198-2017/19.10.2017 г.На работникът срещу
подпис от негова страна са връчени Заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение и Уведомление за прекратения трудов договор от 19.10.2017 г.За процесния период: 22.08.2017 г. до датата на прекратяване
на ТД- 19.10.2017 г. на ищеца са начислени възнаграждения за положен труд, в
това число начисления за извънреден труд, нощен труд и работа през почивни и
празнични дни, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и
обезщетение съгласно чл. 221, ал.1 от КТ, както следва:Сума за получаване по
платежна ведомост: За м. Август 2017- 167,82 лв.За м. Септември 2017-437,27
лв.За м. Октомври 2017- 713,92 лв.
От представените с исковата молба платежни ведомости е видно, че
липсва подпис на лицето срещу сума за получаване, поради което признава иска в
размера предявен от ищецът и изразява съгласие и потвърждение на
обстоятелствата, на които се основават исковете и обоснованият с тях петитум.
Моли съдът, след
преценка на обстоятелствата и искане от страна на ищеца да прекрати съдебното
дирене и да постанови решение при признание на иска, като съдебните разноски
бъдат присъдени съразмерно.
В съдебно
заседание ищецът, чрез проц. представител адв.Д. моли за постановяване на решение при признание на
иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно
призован не се явява .
Съобразно направеното признание на иска съдът намира, че са налице
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска по реда на
чл.237 от ГПК, при което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата , както следва: по
иска с правно
основание по чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, сума в размер на 167,82 лева,
представляваща дължимото трудово възнаграждение за м.08.2017 г., ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
27.02.2018г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 7,19 лева, начислена за периода от
26.09.2017г. до 26.02.2018г.; сумата от 437,27
лева, представляваща дължимото трудово възнаграждение за м. 09.2017 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 27.02.2018г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в
размер на 15,09 лева, начислена за
периода от 26.10.2017 г. до 26.02.2018г.; сумата от 196,69 лева, представляваща дължимото трудово възнаграждение за м.
10.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 27.02.2018г. до окончателното изплащане, както и лихва
за забава в размер на 5,09 лева,
начислена за периода от 26.11.2017 г. до 26.02.2018г.; по иска с правно основание по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 460 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда - 27.02.2018г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в
размер на 11.91 лева, начислена за
периода от 26.11.2017 г. до 26.02.2018г.; по иска с правно основание по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 101,94 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2018г. до
окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 2,64 лева, начислена за периода от
26.11.2017 г. до 26.02.2018г.;
Не са налице отрицателните предпоставки на чл.237, ал.3 от ГПК.
Присъдени в полза на ищеца суми следва да се
заплатят на следната, посочена от ищцата сметка в
Банка „О.“, BIC ***; IBAN
***.В.Д..
С оглед уважаването на исковете, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса за всеки един от
исковете, в общ размер от 200лв. или по 50лв. за всеки един от исковете. п
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да се
присъдят на ищеца сторените по делото разноски в размер от 350лв., изразяващи
се в платено адв.възнаграждение.
Не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 от ГПК за освобождаване на ответника
от разноски, нито наличие на правно основание за разпределяне на разноските,
съразмерно между страните.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.С.Г." ООД,ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Т. Н. Т., офис на
адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ на П.М.Й., ЕГН ********** с адрес: *** със
съдебен адреса***, офис 35 чрез адв. В.Д. ***,
следните парични суми: по иска с правно основание по чл.128, т.2 от КТ и чл.86
от ЗЗД, сума в размер на 167,82 лева, представляваща дължимото трудово
възнаграждение за м.08.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2018г. до окончателното изплащане,
както и лихва за забава в размер на 7,19
лева, начислена за периода от 26.09.2017г. до 26.02.2018г.; сумата от 437,27 лева, представляваща дължимото
трудово възнаграждение за м. 09.2017 г., ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2018г. до окончателното
изплащане, както и лихва за забава в размер на 15,09 лева, начислена за периода от 26.10.2017 г. до 26.02.2018г.;
сумата от 196,69 лева, представляваща дължимото трудово
възнаграждение за м. 10.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2018г. до окончателното изплащане,
както и лихва за забава в размер на 5,09
лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 26.02.2018г.; по иска с правно основание по чл. 221, ал.
1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 460 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2
от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 27.02.2018г. до окончателното изплащане, както и
лихва за забава в размер на 11.91 лева,
начислена за периода от 26.11.2017 г. до 26.02.2018г.; по иска с правно основание по чл. 224, ал. 1 от КТ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 101,94
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 27.02.2018г. до окончателното изплащане, както и лихва
за забава в размер на 2,64 лева,
начислена за периода от 26.11.2017 г. до 26.02.2018г.
ОСЪЖДА „Т.С.Г."
ООД,ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Н. Т., офис на адрес: * ДА ЗАПЛАТИ по сметката за държавни такси на
Варненски районен съд, сумата от 200лв./двеста
лева/, представляваща държавна такса върху уважените искове, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.Г."
ООД,ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Т. Н.
Т., офис на адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на П.М.Й., ЕГН ********** с адрес: *** със
съдебен адреса***, офис 35 чрез адв. В.Д. ***, сумата
от 350лв./триста и петдесет лева/,
представляваща сторени по делото разноски, изразяващи се в платено адв.възнаграждение,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Присъдените суми ответникът следва да
заплати по следната сметка: Банка „О.“,
BIC ***; IBAN ***.В.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: